РЕШЕНИЕ
№ 664
гр. Перник, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720105813 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Енергийни
Услуги“ ЕАД срещу „Енерджи дрийм 2016“ ЕООД. Ищецът твърди, че ответникът е
бил клиент на ищцовото дружество за обект за потребление, находящ се в **********,
по силата на Договор за комбинирани услуги № ******************* за покупко-
продажба на ел.енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на
мрежови услуги. Същият бил сключен за срок от 12 ме-сеца /чл. 4, ал. 2 от Договора/,
като същият бил продължен за неопределен срок по силата на клаузата на чл. 4, ал. 3
от същия. Твърди се, че ищецът получил уведомление от мрежовия оператор за
извършена смяна доставчик/координатор за процесния обект от 01.12.2020 г., която
промяна довела до прекратяване на договора. Поддържа се, че потвърждението от
мрежовия оператор за смяна на координатор представлява основание за прекратяване
на договора, а когато същото е получено след изтичане на първоначалния 12-месечен
срок на договора по чл. 4, ал. 2, се дължи фиксирана неустойка в размер на 350 лв. на
осн. чл. 19, ал. 5. На ответника била изпратена покана за заплащане на неустойката, но
последният не сторил това, поради което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение за неустойката и лихва върху нея, срещу която постъпило срочно
възражение от длъжника.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията
между страните съществуването на изискуемо вземане за сумата в размер на 350,00
лева, представляваща неустойка, начислена на осн. чл. 19, ал. 5 от Договора, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 29.09.2023 г., както и сумата
94,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 17.03.2021 г. до 25.09.2023 г., за които суми е издадена ЗИПЗ по ч.гр.д. №
4722/2022 г. на Районен съд Перник.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
Претендира разноски.
Ответната страна е депозирала отговор. Същият е подписан от адв. К. П., но
пълномощно не е представено. На ответника са дадени конкретни указания (връчени
на ***) да представи пълномощно и потвърди действията на адв. К. П., но това не е
сторено в срок, поради което съдът приема, че отговор на искова молба не е депозиран
в срок.
Депозирано е възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което се
оспорва исковата претенция, подписано от надлежно упълномощен представител –
адв. Б. В..
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Ищецът поддържа иска с
писмена молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове,
разглеждани по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между
него и насрещната страна е била налице твърдяната валидна облигационна връзка в
процесния период; 2) че е възникнало правото му да начисли неустойка съгласно
предвидените в договорите хипотези; 3) изискуемостта и размера на претенциите; 4)
изпадането на ответника в забава.
От представения по делото Договор за комбинирани услуги № МПМТ –
******************* (Договора) се установява, че между страните е била налице
твърдяната облигационна връзка за покупко-продажба на ел.енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги за обект за
потребление, находящ се в **********, аб. № ***************, с координатор
ищцовото дружество, а ответникът има качеството на участник, в тази група.
Договорът за комбинирани услуги е сключен на основание чл. 11, т. 10 от Правилата за
търговия с електрическа енергия, в сила от 26.07.2013 г., издадени от ДКЕВР (ПТЕЕ).
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, продавачът продава и доставя, а купувачът получава
и заплаща количества нетна активна ел.енергия. Продавачът, в качеството си на
координатор на стандартна балансираща група, регистрира купувача като участник в
нея – непряк член, съгласно ПТЕЕ, като отклоненията от заявените количества
2
ел.енергия за всеки период на сетълмент в дневните графици за доставка и тяхното
плащане се уреждат от координатора, като всички разходи/приходи по балансирането
са за негова сметка. По силата на чл. 2, ал. 3 от Договора купувачът в качеството си на
участник в стандартна балансираща група прехвърля върху координатора
отговорността за балансиране на обекта на договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора, същият е сключен за срок от 12 месеца, а в
съответствие с клаузата на чл. 4, ал. 3 от същия, след изтичане на първоначалния срок
действието на Договора е било автоматично продължено за неопределен срок.
Съгласно чл. 18, ал. 1, б. „б“ договорът за комбинирани услуги се прекратява при
получаване на потвърждение от мрежовия оператор за осъществена смяна на
координатор в следствие на инициирана от купувача процедура за смяна на
координатора на балансиращата група – считано от датата, на която се осъществява
промяната и обектът вече не е част от балансиращата група на продавача и
координатор.
От писмените доказателства, представени от ищеца – уведомление от
„Електроразп-ределителни мрежи запад“ ЕАД, се установява, че считано от 01.12.2020
г. ответникът „не е при Доставчи-ка/КБГ - „Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД.
При тези обективни данни съдът приема, че считано от 01.12.2020 г.
договорните правоотношения между страните са прекратени в хипотезата на чл. 18,
ал. 1, б. „б“ от Договора, след изтичане на първоначално уговорения 12-месечен срок
на договора и след като същият автоматично е бил продължен за неопределен срок на
осн. чл. 4, ал. 3 от Договора. При прекратяване на договора в тази хипотеза в чл. 19,
ал. 5 от същия е предвидено задължение на купувача за заплащане на неустойка на
продавача и координатор във фиксиран размер от 350,00 лева.
Чрез клаузата за неустойка страните обезпечат евентуални вреди от
неизпълнението на конкретно задължение, без да е необходимо ищецът да доказва
конкретния размер на вредите. Страните са свободни да уговарят различни последици
от поведението си при сключването на всеки договор, както и от неизпълнението на
всяко отделно поето задължение по него. Единственото ограничение при неустойката
е да съобразяват повелителните норми на закона и добрите нрави. При иск за
заплащане на неустойка е необходимо да се изясни и естеството на вредата като
последица от конкретното неизпълнение, като това е различно от доказването, от което
ищецът по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е освободен (в този смисъл
Решение № 224/25.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2013 г., Решение №
137/20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1161/2010 г., Решение № 110/29.06.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3868/2016 г.).
Основен принцип на пазара на електрическа енергия, който е въведен със ЗЕ и
ПТЕЕ е осигуряване на баланс на производството и потреблението на електрическа
енергия. В чл. 99, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че за целите на балансиране на
производството и потреблението на електрическа енергия операторът на
електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия. Съгласно ПТЕЕ
отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране
на балансиращи групи, което има посочените в чл. 56, ал. 1 ПТЕЕ цели, една от които
е да бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и да бъдат смекчени
икономическите последици от цените на балансиращата енергия. В ПТЕЕ са
определени по императивен и изчерпателен начин видовете балансиращи групи, които
се формират, както и това кои правни субекти могат да бъдат координатори на всеки
различен вид балансираща група, както и кои субекти могат да бъдат участници в тях.
Съгласно чл. 56в от ПТЕЕ, стандартна балансираща група е група от търговски
участници с координатор, регистриран от независимия преносен оператор, отговарящи
3
на изискванията на ЗЕ и към които се прилагат общи принципи на балансиране.
Производите-лите на електрическа енергия от високоефективно комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия прехвърлят отговорността си за
балансиране на координатор на стандартна балансираща група. Съгласно чл. 6, ал. 7 и
8 от ПТЕЕ, финансовата отговорност към независимия преносен оператор за
реализираните небаланси в балансиращата група се поема от координаторите на
балансиращи групи, а търговските участници поемат своя дял от финансовата
отговорност към координаторите на балансиращи групи в съответствие с договорите
за участие в балансиращата група.
Както беше посочено, основната цел на образуването на балансиращите групи е
да бъдат агрегирани небалансите на търговските участници и отговорността за
небаланси да бъде разпределена между всички участници в една група, с което да се
намали тежестта на тази отговорност в сравнение с размера й, ако съответният
търговски участник сам отговаря за небалансите на своите обекти. Това разпределение
на отговорността за балансиране става по следния начин: 1) първо независимият
преносен оператор определя небалансите за всеки период на сетълмент за цялата
балансираща група с определен координатор и финансовата отговорност за
реализираните небаланси на цялата балансираща група се поема от координатора,
който заплаща разходите за това на независимия преносен оператор; 2) втората стъпка
е координаторът на балансиращата група да разпредели общите разходи за
образуваните небаланси на цялата балансираща група между отделните нейни членове
съобразно принципите за разпределяне на общия небаланс, предвидени в договорите
по чл. 11, т. 9 ПТЕЕ (чл. 6, ал. 7 и ал. 8 ПТЕЕ и чл. 155 ПТЕЕ).
Небаланс е налице тогава, когато има разликата между количествата потребена/
произведена енергия от търговските участници и количествата, посочени в
изготвените графиците за доставка/ производство на електрическа енергия, като той
може да бъде отрицателен, който се нарича недостиг, или положителен, който се
нарича излишък. Небалансът е отрицателен тогава, когато количеството електрическа
енергия по прогнозния график за доставка/ производство е по-голямо от количеството
електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство на съответния
участник. Небалансът е положителен, когато количеството електрическа енергия по
прогнозния график за доставка/ производство, изпратен към координатора, е по-малко
от количеството електрическа енергия по измерения график за доставка/ производство
на съответния участник.
В процесния случай ищецът е координатор, т.е. посредник между
производителите и крайните клиенти на ел. енергия. Въз основа на заявените
количества за покупко-продажба, координаторът прави своите прогнози за това какво
количество ел. енергия следва да осигури чрез закупуването й от пазара на
балансираща енергия. След като при сключването на договора ответникът е задължил
ищеца да му доставя средномесечно количество ел. енергия, то при смяна на
координатора, респективно излизане от координиращата група, доставчикът е
отговорен за настъпилия небаланс тази група. За него възниква възможността или за
закупи и в последствие да продаде осигурената ел. енергия, но по цени за излишък
(т.е. на загуба), или да откаже закупуването й, но да отговаря пред съответния
производител за вреди.
И в двата случая неизпълнението на поетите от участника в балансиращата
група задължения е предпоставка за понасяне на вреди от координатора в лицето на
„Енерго-Про Енергийни Услуги” ЕАД.
Ето защо и при изложените съображения съдът намира, че клаузата на чл. 19,
ал. 5 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка във фиксиран
4
размер при предпоставките на чл. 19, ал. 5, вр. чл. 18, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 4, ал. 3 от
договора е действителна, съответно съставлява източник на права и задължения за
страните, в частност – задължение за ответника да заплати неустойка на ищеца в
размер на 350 лв. Същата има и обезпечителен характер и в този смисъл ищецът няма
задължение да доказва конкретния размер на вредите, които е понесъл в резултат
смяната на координатора и прекратяването на договора след изтичане на срока по чл.
4, ал. 2, а единствено основанията за нейното реализиране, които в процесния случай
са установени пълно и главно.
Следователно, с оглед успешно проведеното от ищеца пълно и главно доказване
на обстоятелствата, за което носи доказателствена тежест, искът се явява основателен
и следва да бъде уважен в цялост.
По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 19, ал. 7 от Договора е уговорено, че вземането за неустойка е изискуемо в
срок от 10 дни, считано от датата на писменото им предявяване по стандартна поща
или имейл. В конкретния случай се установи, че неустойка е начислена и ответникът е
бил поканен да заплати същата - уведомителното писмо и фактура, изпратени на
имейла, за връзка с него, посочен в Договора – чл. 23, ал. 2. Имейлът е изпратен на
26.02.2021 г. като е определен 10-дневен срок за доброволно изпълнение (съобразно
Договора). Претенцията е с начален период 17.03.2021 г. – след изпадането в забава,
поради което този иск също е основателен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход на спора същият има право на
такива. Такива са доказани в размер на 75,00 лева и се претендира юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, което също следва да бъде
присъдено.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 75,00 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В ПОЛЗА на
„Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК ********* СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу „Енерджи дрийм 2016“ ЕООД, ЕИК ********* за сумата в размер на
350,00 лева, представляваща неустойка, начислена на основание чл. 19, ал. 5 от
Договор за комбинирани услуги от 05.03.2019 г. за покупко-продажба на ел. енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 94,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 17.03.2021 г. до 25.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 4722/2023 г. по описа на Районен
съд Перник.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Енерджи дрийм 2016“ ЕООД да
заплати на „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД сума в размер на 250,00 лева -
разноски в настоящото и заповедното производства.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6