Решение по КНАХД №201/2025 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на Група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Разград, действащ чрез упълномощен главен юрисконсулт С. М., против Решение № 37 от 08.04.2025г., постановено по АНД № 701/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 24-1075-000953 от 17.10.2024г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Разград. С отмененото НП по отношение на П. П. Н. от [населено място], са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. В жалбата и по същество се поддържат съображения за незаконосъобразност на съдебното решение поради неправилна оценка на доказателствата, което е довело до формиране на неправилни фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено Наказателното постановление. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба – П. П. Н. от [населено място] чрез упълномощения от него адв. М. М., АК – Разград, в писмен отговор и пред съда оспорва жалбата и моли оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила. Поддържа съображенията си, заявени и във въззивното производство, за несъставомерност на деянието от субективна страна, тъй като не бил уведомен и не е съзнавал, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, както и липсвал публичен достъп до регистър или автоматизираната система на МВР, от която да получи информация за горното обстоятелство. Позовава се на задължителното тълкуване по ТР № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНК, че вината в наказателния процес се доказва, а не се презумира, което следва да намери съответно приложение и в административнонаказателния процес. Моли да бъде съобразено и наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, така че дори да се приеме допуснато формално нарушение, същото е с по-ниска степен на обществена опасност с оглед незабавно предприетите от водача мерки по пускане на МПС в движение, пълно съдействие на контролните органи, ниска степен на обществена опасност на водача и необходимостта да управлява превозни средства във връзка с осъществяваната от него дейност на земеделски производител.

За Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не се явява представител.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество - жалбата е основателна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл. 348), като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).

От фактическа страна е установено, че на 18.09.2024г., в 10:17 часа, в гр. Разград, по бул. „Княз Борис“ в посока ул. „Свети Климент“, П. П. Н. управлявал лек автомобил, марка и модел "Тойота Корола Версо", с рег.№ [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При извършената проверка констатирали, че автомобилът, който бил закупен от водача с Договор за покупко-продажба с рег.№ 1113 от 27.03.2024г., е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, считано от 29.05.2024г.

При посочените обстоятелства на водача бил съставен АУАН, серия АД, бланков № 014069 от 18.09.2024г. за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поради управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

С мотивирана резолюция № 24-1075-М000080 от 30.09.2024г., на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 и чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, административнонаказателното производство било прекратено като материалите по водената преписка били изпратени на Районна прокуратура – Разград с мнение за образуване на досъдебно производство с оглед на данни за извършено престъпление от общ характер по чл. 345, ал. 2 от НК. С прокурорско Постановление от 14.10.2024 г. по преписка вх.№ 3172/2024г. на РП – Разград, преписка № 330-ЗМ-217/2024г. по описа на РУ на МВР - Разград, било отказано образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер по преценка, че деянието не съставлява престъпление и преписката е върната за продължаване на административнонаказателното производство.

Така въз основана на материалите по приключилата проверка на РП – Разград е издадено на 17.10.2024г. обжалваното НП, с което за вмененото административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на П. П. Н., на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца. В НП изрично са описани обстоятелствата по водената проверка и постановеното Прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с препращане на административнонаказващия орган, като преписката е постъпила обратно в Сектор „Пътна полиция“ - Разград на 17.10.2024г.

В производството по чл. 59 от ЗАНН обжалваното НП е отменено с решението на Районен съд – Разград като незаконосъобразно с единствения мотив за несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение у водача. Направен е извод, че водачът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Последният бил с поставени регистрационни табели, поради което водачът не е имал основание да предполага, че регистрацията е прекратена и да проверява това.

Касационната инстанция приема, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Фактите по делото са правилно установени и не се спорят от страните. Доказано е, че към момента на проверката П. П. Н. е управлявал процесният лек автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена вследствие неизпълнение на задължението му по чл. 145, ал. 2 ЗДвП да го регистрира на свое име в съответната служба за регистрация на ППС в едномесечен срок от придобиването.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, като при неизпълнение на това задължение на водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, се налага съответното наказание, предвидено в санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на МПС на липсата на регистрация на същото. В процесния случай наказаното лице не оспорва факта на управление на МПС, което е с прекратена регистрация. Твърди се липса на виновно поведение и несъставомерност на деянието от субективна страна, което твърдение е неоснователно. Районният съд необосновано е направил същия извод, поради което е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон.

Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, ако в двумесечен срок от придобиването на превозното средство, собственикът не изпълни задължението си да го пререгистрира на свое име, регистрацията му се прекратява служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. При изменение на данните за собственика на превозното средство, посочен в свидетелството за регистрация, новият собственик подава заявление в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР по постоянния си адрес и представя съответните документи, въз основа на които се подменя свидетелството за регистрация на МПС. Извършването на промени в регистрацията на превозните средства е регламентирано в чл. 14 – чл. 17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).

Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредбата служебно се прекратява регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, като по аргумент на противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата собственикът на превозното средство не се уведомява за това.

Съобразно тази нормативна уредба и предвид установената и приета по делото фактическа обстановка районният съд неправилно е приел, че водачът - собственик на управлявания от него автомобил не е осъществил от субективна страна състава на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Като правоспособен водач П. П. Н. е длъжен да знае предвидените в ЗДвП неблагоприятни последици при проявеното от негова страна бездействие да регистрира новопридобитото МПС в законоустановения срок. В тази връзка без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Неизпълнението на вменените със закон задължения, както и незнанието на неблагоприятните последици от това бездействие, не могат да бъдат приети като липса на субективен елемент от състава на конкретното нарушение. В процесния случай водачът е наясно кога е придобил автомобила и продължително време след това не е направил постъпки във връзка с изискуемата регистрация на новопридобитото МПС. В тази хипотеза законът не предвижда и не изисква уведомяване на новия собственик за последиците от собственото му неправомерно поведение. По този начин касационната инстанция счита, че същият съзнателно и виновно, е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния нарушител.

Неблагоприятното засягане на собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определени юридически факти – неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП и изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на съответното МПС. За настъпването на тези последици законът не вменява задължение за постановяване на нарочен акт и съответно уведомяване на собственика. Ето защо е неприложимо по аналогия и възприетото разбиране по цитираното от касационния ответник Тълкувателно решение № 1 от 07.06.2016 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСНК. Същото изключва презумиране на виновно поведение в хипотеза, когато узнаването на конкретен обективен признак от състава на разглежданото престъпление, предполага издаването на нарочен акт – Наказателно постановление, при регламентиран ред за връчването му, респ. не допуска умисълът на дееца за извършване на престъплението да се обосновава само от законовата фикция по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН при неприсъствено връчване на това Наказателно постановление. Очевидно случаят не е аналогичен спрямо фактическия състав на процесното административно нарушение. Обстоятелството, че П. П. Н. не е бил уведомен за прекратената регистрация на автомобила, не изключва неговото виновно поведение и не го освобождава от отговорност, защото токова уведомяване не се изисква.

В случая са налице всички характеристики на соченото нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е описано в НП в необходимата пълнота, с всички негови съставомерни признаци. НП е издадено от компетентен орган по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, в предвидената от ЗАНН форма и съдържание (чл. 57) - описано е нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са нарушената разпоредба на закона и съответно приложимата санкционна норма, с оглед на което не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, включително и такива, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Касационния съд прецени за неоснователни и доводите на ответника по касационната жалба относно наличието на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Към момента на извършване на процесното нарушение прилагането на тази разпоредба е изключено за нарушения по ЗДвП, но с оглед последвалото Решение № 4 от 30.04.2025 г. по конст. дело № 29/2024 г. на Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, в частта "28 и" е обявена за противоконституционна. В решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България е решил, че: "По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. "

Горното означава, че с обявената противоконституционност се възстановява възможността спрямо нарушенията по ЗДвП да се прилага чл. 28 от ЗАНН - института на маловажния случай (вж. легалната дефиниция - § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН). Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други.

В случая не са налице основания за приложение на обсъжданата разпоредба, доколкото извършеното нарушение се характеризира с обичайната за подобни нарушения обществена опасност. За конкретния случай не се установиха фактически обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност. Точно обратното – фактите сочат на един продължител период, през който процесният автомобил не е бил регистриран по надлежния ред и въпреки това е управляван от водача. Следва да бъде съобразена и обществената опасност на самия нарушител, предвид дисциплината му като водач на МПС, като видно от приложената Справка за нарушител/водач същият има множество НП и електронни фишове за налагане на глоби. Поведението на водача застрашава интереси, защитени от правото и конкретно – установения ред на държавно управление във връзка със Закона за движение по пътищата. Деянията, свързани със спазване на правилата за движение по пътищата, се отличават с висока степен на обществена опасност. За нарушаването на тези правила законодателят е предвидил строги наказания, като целта на закона е да се опазват живота и здравето на участниците в движението и да се улеснява тяхното придвижване – чл. 1, ал. 2 от ЗДвП.

Поведението на водача след констатиране на нарушението, както и нуждите му, свързани с упражняваната от него дейност като земеделски производител, могат да се разглеждат единствено като смекчаващи обстоятелства, обуславящи налагането на по-леки по размер наказания и очевидно са взети предвид от наказващия орган, доколкото на нарушителя са наложени наказания в минималния размер, предвиден от закона. С оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност те да бъдат намалени по размер или заменени по вид.

Предвид всичко гореизложено съдът приема наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, обжалваното решение на Районния съд – Разград да бъде отменено като издадено при неправилно приложение на материалния закон, респ. Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи. Същият е представляван по делото от упълномощен юрисконсулт, поради което и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 80.00 лева за осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция (според действала тогава редакция на посочената разпоредба – ДВ бр. 74 от 2021 г.) и съответно 130.00 лева – за процесуалното представителство пред касационния съд, с оглед сегашната редакция на разпоредбата от ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. Посочените възнаграждения са в минималните предвидени размери и са съобразени с фактическата и правна сложност на конкретния случай, или общата сума за присъждане е 210.00 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Разград

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 37 от 08.04.2025г., постановено по АНД № 701/2024г. по описа на Районен съд - Разград в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, с което е отменено НП № 24-1075-000953 от 17.10.2024г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Разград, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1075-000953 от 17.10.2024г. на Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Разград, с което на П. П. Н. от [населено място], са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.

ОСЪЖДА П. П. Н., [ЕГН], от [населено място] ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Разград сумата от 210.00 (двеста и десет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.