Р Е
Ш Е Н
И Е
№258
26.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №65 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Язон“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Б.“ №.., вх.., ет…, ап., представлявано от управителя В.Г.Г., подадена чрез пълномощника му адв.П.Т., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-1253-000849 от 31.12.2019 г., издадена от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
Жалбоподателят счита, че обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна и неправилна, като е издадена в нарушения на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита.
Твърди, че в обжалвания акт липсвали мотиви, а само бланкетно били посочени нарушената норма и основанията, на които почивало издаването на заповедта. Процесната ПАМ била приложена при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл.170, ал.1 от АПК в тежест на административния орган било до установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, което той не бил сторил.
Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, излага писмено становището, че жалбата е неоснователна.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.12.2019 г. от Д. Т. Л., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Хасково, сектор „Пътна полиция“ Хасково, в присъствието на свидетелите П. Г. Н. и В. И. Д., служители в МВР, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №55573, срещу В.Г.Г. ***, за това, че на 31.12.2019 г., в 21:35 часа, в гр.Х., на кръстовището на ул.„Д.“ и ул.„Св.Св.К. и М.“, в посока ул.„Св.Св.К. и М.“ до номер 34, управлява лек автомобил марка Ф., модел Т., с ДКН Х …КР, собственост на фирма „Язон“ ЕООД, гр.Х., като след извършена справка в информационния масив на МВР с техническо средство РСОД с номер 403 се установило, че свидетелството му за управление е унищожено по чл.157 от ЗДвП (отнети всички контролни точки), с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП – управлява след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от В.Г.Г. на дата 31.12.2019 г.
По делото е представено заверено копие от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20104/2010 от 08.03.2010 г., издадена от Началник на Сектор ПП към ОДМВР Хасково, с която, предвид отнети всички контролни точки и във вр. с чл.22 от ЗАНН, е разпоредено на основание чл.171, т.4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на В.Г.Г..
Съгласно инкорпорираната под текста на заповедта разписка, В.Г.Г. е получил препис от същата срещу подпис на 02.07.2010 г., като е извършено и отразяване, че свидетелството е отнето 01.03.2010 с НП 7415/09.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000849 от 31.12.2019 г., издадена от З. Т. И., на длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ – Хасково, се налага на „Язон“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул.„Б.“ .. вх…, ет…, ап…, със законен представител В.Г.Г., принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС марка „Ф. Т.“ с рег.№Х … КР, за срок от 6 месеца, като са отнети: СРМПС №********* и 2 броя регистрационни табели с рег.№Х …..
Заповедта е обоснована с това, че на 31.12.2019 г. в гр.Х., по ул.„Д.“ и ул.„Св.Св.К. и М..“ до №.., В.Г.Г. управлява като водач МПС „Ф.Т.“ с рег.№Х… КР, собственост на „Язон“ ЕООД, след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП – след извършена справка в информационната система на МВР с техническо средство е установено, че свидетелството му за управление е унищожено по чл.157 от ЗДвП (отнети всички контролни точки), с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, установено при съставяне на АУАН №GA55573/31.12.2019 г.
Видно от разписката на гърба на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 17.01.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 20.01.2020 г.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.
На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед №272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е оправомощил (т.4) Началникът на сектор „Пътна полиция“ в отдел „ОП“ на ОДМВР Хасково да прилага с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Не е спорно, че подписалото заповедта лице З. Т. И. заема длъжност Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, т.е. същият е служител по т.4 от цитираната заповед, предвид което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.
Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Настоящият съдебен състав намира, че от съдържанието на обжалваната заповед става в достатъчна степен ясно защо е наложена принудителната административна мярка на жалбоподателя. В нея като фактически основания за издаването ѝ е посочено, че на определена дата и място В.Г.Г. е управлявал индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер МПС, собственост на „Язон“ ЕООД, след като към този момент е бил загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Извършено е и препращане към съставения против В.Г.Г. АУАН с бл.№GA 55573 от 31.12.2019 г., в който се съдържат данни, че на посочените дата и място същото лице е било водач на автомобила, собственост на дружеството, на което е управител, както и че при извършена му от органите за контрол на движението по пътищата проверка е установено, че свидетелството за управление на водача е унищожено по чл.157 от ЗДвП поради отнемане на всички контролни точки.
Тези фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ.
Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която за лицето В.Г.Г., управлявало МПС, собственост на дружеството – жалбоподател, е било налице обстоятелството свидетелството му за управление да е временно отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. По силата на чл.171, т.4 от ЗДвП се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон – т.е. водачът, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.
Изложеното в обжалваната заповед фактическо описание е достатъчно да обоснове налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на ПАМ.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за прилагане на принудителната административна мярка при неизяснена фактическа обстановка. Неоснователно е възражението, изложено от пълномощника на жалбоподателя в писмената защита, че ответникът не доказва по несъмнен начин обстоятелството относно изземването на свидетелството за правоуправление на водача.
От всички писмени доказателства по делото се установява по несъмнен начин, че В.Г.Г. е управлявал моторното превозно средство, собственост на дружеството – жалбоподател, след като свидетелството му за управление е било отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. Установяването на този факт от административния орган е станало в съответствие със закона. В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA №55573 от 31.12.2019 г., включително относно обстоятелството, че към момента, в който е управлявал автомобила, свидетелството за управление на МПС на В.Г.Г. е било отнето по реда на чл.171, т.4 от ЗДвП. В случая от страна на В.Г.Г. в АУАН не е обективирано възражение, че не е съгласен с тази констатация, нито по делото са представени доказателства за оборването й. От приетото като доказателство неоспорено от жалбоподателя заверено копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20104/2010 от 08.03.2010 г. е видно, че на В.Г.Г. е била приложена мярка изземване на свидетелството за управление на МПС по чл.171, т.4 от ЗДвП, поради отнети всички контролни точки, като заповедта, с което е приложена мярката е съобщена лично на адресата си на 02.07.2010 г. След като липсват твърдения същата да е обжалвана, тя е влязла в сила с изтичане на законовия срок за обжалването й от тази дата.
Предвид гореизложеното се констатира, че са били налице законовите предпоставки за налагането на принудителната административна мярка на дружеството – жалбоподател, за което не се спори, че е собственик на управляваното от управителя му В.Г.Г. МПС. Наложената на жалбоподателя с процесната заповед принудителна административна мярка е съобразена с материалноправните разпоредби и съответна на целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.
Не се констатира при издаване на обжалваната заповед да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган да достигне до различен от постановения с акта краен резултат.
Оспорената заповед следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Язон“ ЕООД, гр.Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №19-1253-000849 от 31.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: