Решение по дело №2300/2012 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 12                                                               13.02.2019г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                 Първо гражданско отделение

четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

гр.д.№ 2300 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по изпратена по подсъдност от РС Несебър искова молба на Д.Н.Л., ЕГН **********,от гр. Н., ул. Х. Б. № ** против З.Х.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **, с която е предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, за разваляне, поради неизпълнение, сключения между страните с нотариален акт № ***, т.*, дело № ***/19** г. на РС Несебър договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Предмет на договора, в частта, чието разваляне се иска, е прехвърляне на собствеността на следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от жилищна многофамилна сграда с идентификатор 51500.502.367.1, с адрес на сградата гр. Н., ул. Х. Б. № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, застроена площ – 92 кв.м., с брой етажи – 6, както и ведно с ¾ ид.ч. от собствената на Х. Н. Л. ¼ ид.ч. от дворното място в гр. Н., т.е. 3/16 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД-14-02-86/22.01.2013 г. на началника на СГКК Бургас, с адрес на поземлен имот: гр. Н., ул. Х. Б. № **, на площ за целия поземлен имот: 492 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 542, кв.72, парцел VІІІ при съседи: 51500.502.369, 51500.502.368, 51500.502.248, 51500.502.366. Исковата молба е надлежно вписана. С определение на въззивната инстанция , ищцата е освободена от внасяне на държавна такса по делото, поради липса на финансова възможност да я заплати.

Твърди се, че по силата на договор за издръжка и гледане, сключен във формата на нот.акт № ***, д.№***/19**год. на нотариуса при РС-Несебър ищцата и покойният й ****** – Х. Н. Л. са прехвърлили на ответницата и ****** на ищцата и ******а й процесният недвижим имот , описан по-горе, срещу задължението да ги гледа и издържа докато са живи и им осигури нормален и нормален живот. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху един етаж от имота, което право се запазва изцяло за преживелия ****** при смърт на един от двамата. ******ът Х. Л. е починал на 0*.**.200*год. Твърди се , че ответницата не е гледала и издържала както ищцата , така и починалия си баща, първоначално, защото те не са имали нужда от издръжка и гледане , а в последствие поради липса на възможност и желание от страна на ответницата. Междувременно, през 2004год. в процесния имот се заселват ******та на ответницата и ****** на ищцата – К. Л., за която се твърди, че със знанието и съгласието на ответницата е финансирала със сумата от 25000лв. ремонт на целия имот , а от 2011пгод., - синът на ответницата със семейството си.  Твърди се, че след отказ на ищцата да се съгласи ответницата да ипотекира целия имот, като обезпечение на банков кредит, кредитополучател, по който ще бъде сина на ответницата, отношенията между страните са се влошили. Твърди се, че грижи и издръжка , ищцата и получавала от другата си ****** – К. , а не от о ответницата. В исковата молба се описват подробно събития, илюстриращи силно влошените отношения между ищцата и ****** й К. – от една страна и ответницата и **** й Б. – от друга. В заключение се твърди, че ответницата не изпълнява задълженията си по договора за издръжка и гледане и се моли съда , да развали същия на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ответницата, редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва фактическите твърдения на ищцата. Твърди, че е полагала грижи за ищцата, но отношенията им са се влошили поради намесата на ****** й – К. Твърди , че осигурява на ищцата ежедневно гледане и издръжка, топла храна, поддържа д. битова хигиена и се грижи за здравословното състояние на майка си. Твърди, че не е преставала да полага грижи за ищцата, включително е заплатила интензивно лечение, транспорт, рехабилитация и лекарства, както и че е заплащала и продължава да заплаща всички консумативи за имота.

Твърди, че искът е недопустим по отношение на 1/6 идеалната част от имота, съобразно първоначално предявената претенция за разваляне на договора по отношение на 4/6 ид.ч. от имота, която част е наследила от баща си. Твърди, че претенцията по отношение на неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на баща й е погасена по давност , защото той е починал през 2005 год. , а искът е предявен през 2012 год.

Твърди, че след получаване на препис от исковата молба, писмено е поискала трансформация на задължението си в парично.  При условие на евентуалност, предявява насрещен иск за заплащане на сумата от 6000 лв. , представляващи стойността на положените грижи и издръжка през срока на действие на договора.

 С определение № 1777 от 08.07.2013 год., след направено оттегляне на иска за 1/6 ид.част от прехвърлената с процесния договор  сграда, съдът е прекратил производството по отношение на искането за разваляне на договора за издръжка и гледане за  1/6 ид. част от имота и не приема за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск.

С протоколно определение от о.с.з. от 29.01.2014 г. производството по делото е спряно, на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 125/2014 г. по описа на РС Несебър, което е изпратено по подсъдност на ОС Бургас и образувано под № 524/2014 г. по описа на ОС Бургас. Страните представят доказателства и правят искания по доказателствата , във връзка наведените доводи.

Производството по гр.д.№ 524/2014 год. по описа на ОС-Бургас, след инстанционния контрол е приключило с решение, с което съдът е отхвърлил иска на З.Х.Л.  за установяване по отношение на ответниците К. Х.Л.   и Д.Н.Л., че ищцата е собственица на 3/16 от дворно място с площ 492 кв. м. с административен адрес гр. Н., ул. „Х. Б.“ № ** – поземлен имот с кадастрален идентификатор 51500.502.367 – УПИ VІІІ-542 в кв. 72 по ЗРП на гр. Н., ведно с цялата изградена в дворното място шестетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор 51500.502.367.1, със застроена площ 92 кв. м.– на следните придобивни основания – придобивна давност по отношение на дворното място и придобивна давност и приращение – по отношение на постройката и е уважил иска на З.Х.Л.  за установяване по отношение на ответницата К. Х.Л., че ищцата е собственица на 3/16 от дворно място с площ 492 кв. м. с административен адрес гр. Н., ул. „Х. Б.“ № ** – поземлен имот с кадастрален идентификатор 51500.502.367 – УПИ VІІІ-542 в кв. 72 по ЗРП на гр. Н., на придобивно основание - договор за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт  № *** от **.0*.19** г., том *, дело № ***/19** г. на съдия от РС – Несебър. Съдът е приел за установено по отношение на К. Х.Л. и Д.Н.Л.,  правото на собственост на З.Х.Л.,  на основание давност, върху ¾ ид.ч. от шести тавански етаж на шестетажната сграда с идентификатор ПИ51500.502. 367.1 по КККР на гр.Н., построена в южната част на ПИ с идентификатор 51500.502.367 по КККР на гр.Н., който етаж е с площ от 72 кв.м.

По делото е предявен при условие на евентуалност иск за трансформация на задължението за гледане и издръжка на ответницата в парично такова, както и ик за заплащане на сумата от 6000лв. , представляващи стойността на престираното от ответницата по договора./л.47-48/, които искове не са приети за съвместно разглеждане с цитираното по-горе определение № 1777 от 08.07.2013 год. и по същите е образувано гр.д.№1430/2014 год. на ОС-Бургас, което е спряно поради заявената при предявяването им обусловеност от уважаване на искането за разваляне на договора за издръжка и гледане.

Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице предпоставките за разглеждане на предявените искове и не са налице процесуални пречки, намира исковете за допустими.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3  от Закона за задълженията и договорите от Д.Н.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **  против З.Х.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **, за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане сключен между страните с нотариален акт № ***, т.*, дело № ***/19** г. на РС Несебър договор по силата на който Д.Н.Л., ЕГН ********** и ******ът й  Х. Н. Л., поч. На 0*.**.200* год. са прехвърлили на ответницата и тяхна ****** - З.Х.Л. , следният  недвижим имот:   жилищна многофамилна сграда с идентификатор 51500.502.367.1, с адрес на сградата гр. Н., ул. Х. Б. № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, застроена площ – 92 кв.м., с брой етажи – 6, както и ведно с ¾ ид.ч. от собствената на Х. Н. Л. ¼ ид.ч. от дворното място в гр. Н., т.е. 3/16 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД-14-02-86/22.01.2013 г. на началника на СГКК Бургас, с адрес на поземлен имот: гр. Н., ул. Х. Б. № **, на площ за целия поземлен имот: 492 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 542, кв.72, парцел VІІІ при съседи: 51500.502.369, 51500.502.368, 51500.502.248, 51500.502.366. Развалянето на договора, след направено изменение на иска, състоящо се в частичното му оттегляне, се иска по отношение на  ½ ид. част от гореописания имот.

Ответницата  оспорва фактическите твърдения на ищцата , твърди , че не е налице неизпълнение на договора от нейна страна , напротив ищцата не е приела предложеното изпълнение , поради което  ответницата е започнала да и превежда по 150лв. месечно, считано от м.септември 2008год. Въпреки указаната доказателствена тежест не представя доказателства за направени преводи на горепосочените парични средства, както не ангажира и други доказателства за поискана от съда трансформация на задължението  за гледане и издръжка в парично задължение. Такова искане е направено с отговора на исковата молба , като насрещен иск за трансформация на задължението , предявен при евентуалност.

Предявената претенция е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД .

Представени са доказателства по опис, относно твърденията на двете страни, които са допустими и относими.

С доклада по делото, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответницата е ****** на ищцата. Приел е за доказано , че страните са сключили договор за прехвърляне на апартамент срещу издръжка и гледане с нотариален акт № ***, т.*, дело № ***/19** г. на РС Несебър за посочения в исковата молба и описан по-горе недвижим имот, като ищцата е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване на имота.

Страните не спорят по действителността на сключените договори за издръжка и гледане и за дарение, както и по индивидуализацията на прехвърления срещу издръжка и гледане имот. Спори се по изпълнението на задълженията на ответницата да издържа и гледа ищцата и починалия й ****** в изпълнение на договора за издръжка и гледане.

В хода на настоящото производство, видно от твърденията на страните в представените по делото молби и становища, между страните са водени няколко съдебни спора, както облигационни и вещни такива, описани по-горе, така и по Закона за защита от домашно насилие, по повод на отношенията на страните, за които се събраха гласни доказателства в открито съдебно заседание на 14.01.2019 год. На практика и двете страни твърдят, че отношенията им са силно влошени, като твърденията им се различават относно причината и началото на този период на неразбирателство.

По делото се  представят многобройни платежни документи за заплащане на текущи разноски за ползване на процесната сграда и от двете страни. Съдът намира, че представените фискални бонове, независимо от коя от страните са представени, не са доказателство за твърденията на представилата ги страна, че тя е извършила плащането, защото в тези документи липсва името на платеца и фактът на държането им от една от страните , не е доказателство за извършеното плащане. Ирелевантни за спора са и доказателствата за извършване на разходи от К. Л./трето лице за спора/ - ****** на ответницата и ****** на ищцата за извършени разходи за подобрения по имота. Тези разходи, независимо дали и по каква причина са извършени, не са доказателство за неизпълнение на задължението на ответницата да гледа и издържа ищцата.

По отношение на неизпълнение на задължението на ответницата съдът намира същото за доказано със следните аргументи :

Към момента на сключване на договора прехвърлите не са се нуждаели от специални лични грижи и издръжка, което обстоятелство се твърди от двете страни и от свидетелите. С напредване на възрастта на ищцата и след смъртта на ******а й, през 2005 год., ищцата постепенно е ставала все по-зависима от грижите на близките си, като е имала здравословни проблеми, включително не е могла свободно да се придвижва. Съдът кредитира събраните гласни доказателства, които са подкрепени от направеното от ответницата признание в отговора на исковата молба по настоящото дело и в представената от нея искова молба за поставяне под запрещение на ищцата/ л. 591 и сл. от делото/ и приема, че в годините непосредствено преди подаване на исковата молба и в целия период след подаването й, ищцата е имала нужда от гледане и издръжка, като през същия период отношенията между страните по делото са трайно влошени. Описаният от свидетелите инцидент се е случил през 2014 година и е напълно несъвместим с изпълнение на задълженията на ответницата да гледа и издържа ищцата.

С горните аргументи , съдът приема, че в годините непосредствено преди подаване на исковата молба и в целия период след подаването й, ищцата е имала нужда от гледане и издръжка, като през същия период отношенията между страните по делото са трайно влошени и ищцата не е получавала нито лична, нито имуществена подкрепа от ответницата. В тежест на ответницата е доказването на твърденията, че е полагала грижи за майка си , но такива доказателства не са представен. Както беше посочено по-горе – заплащането на текущите разноски на имота, който през летните месеци се отдава под наем на туристи, не може да се приеме за полагане на грижа за ищцата. Не се доказаха и твърденията на ответницата, че е осигурявала средства за лечение на ищцата, напротив свидетелката С. посочи, че тя често е пазарувала за нея, включително необходимите й лекарства.

От същите гласни доказателства, както и от наличието на множество висящи с години дела между страните, може да бъде направен извод за силно влошените им лични отношения, но няма доказателства тази негативна промяна да е предизвикана от действия на ищцата. С оглед на горното , съдът намира за доказани твърденията на ищцата, че ответницата виновно не е изпълнявала задължението си по договора за издръжка и гледане, да я гледа и издържа , като й осигури нормален живот до смъртта й.

Съдът намира предявения иск за разваляне на договора за издръжка и гледане за основателен със следните аргументи :

Предявен е иск с правно  основание  чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане поради неизпълнение на задължението на гледащия и издържащия. Предпоставки за основателност на иска е да е налице виновно неизпълнение на задължението, както и искащата развалянето страна да е изпълнила задължението си по договора. Втората предпоставка е налице, с оглед на липсата на спора по изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността на процесния имот. Повдигнатият от ответницата по делото спор за собственост на процесния имот, в който същата е твърдяла , че е придобила имота по давност или приращение  е приключил с решение, с което претенциите й са отхвърлени. Неоснователен е и доводът, че сградата не е притежавана от прехвърлителите в режим на съпружеска имуществена общност. Това твърдение се е опровергава както от изричното волеизявление в обратен смисъл в процесния нотариален акт , така и от факта, че сградата е изцяло построена след датата на сключване на граждански брак между прехвърлителите и родители на ответницата. Противоречиви са твърденията на ответницата, че от една страна е завършила с личен труд процесната сграда, а от друга страна, тя /сградата/ е лична собственост на починалия й баща, съдържащи се в приложените по делото искови молби по вещните спорове между страните и отговора на искова молба в настоящото производство.

С мотиви , изложени по-горе, съдът е приел, че по делото е доказано и неизпълнението на задължението за издържане и гледане на ищцата. Обстоятелството, че отношенията на ищцата с ответницата са влошени не води до освобождаването на издържащия от задължението за гледане и издръжка, но е предпоставка за трансформиране на задължението им парично.  Дори да беше отказано получаването на грижи и издръжка, което не е доказано по делото, това не освобождава ответницата от задължението по договора. Съгласно задължителната съдебна практика при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава, което  позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. В настоящият случай не е налице доказателство за изпадането на ищцата в забава, нито е налице доказателство, че има предпоставки за трансформиране на задължението на ответницата в парично такова, защото неизпълнението е изцяло по вина на ответницата, поради което са неизпълнение, което води до основателност на претенцията на ищцата за разваляне на договора за издръжка и гледане.

Ищцата е освободена от задължението да внесе държавна такса с Определение №100/27.03.2013 год. на АС – Бургас, следователно на основание чл.78,ал.6 от ГПК  ответницата е длъжна да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 1764,90 лв., определена въз основа на данъчната оценка на ½  ид.част процесния имот – 176 490,30 лв.

Като последица от уважаването на иска, ответницата следва да заплати направените от ищцата разноски по делото в размер на 2086 лв. , съобразно представения списък на разноските.

 

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

РАЗВАЛЯ сключения между З.Х.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **, като приобретател и Д.Н.Л., ЕГН ********** и ******ът й  Х. Н. Л., поч. на 0*.**.200* год., като прехвърлители, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане , обективиран в нотариален акт № ***, т.*, дело № ***/19** г. на РС Несебър, по силата на който Д.Н.Л., ЕГН ********** и ******ът й  Х. Н. Л., поч. на 0*.**.200* год. са прехвърлили на ответницата и тяхна ****** - З.Х.Л. , следният  недвижим имот:  жилищна многофамилна сграда с идентификатор 51500.502.367.1, с адрес на сградата гр. Н., ул. Х. Б. № **, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, застроена площ – 92 кв.м., с брой етажи – 6, както и ведно с ¾ ид.ч. от собствената на Х. Н. Л. ¼ ид.ч. от дворното място в гр. Н., т.е. 3/16 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 51500.502.367, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Н., одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с последно изменение със Заповед № КД-14-02-86/22.01.2013 г. на началника на СГКК Бургас, с адрес на поземлен имот: гр. Н., ул. Х. Б. № **, на площ за целия поземлен имот: 492 кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: 542, кв.72, парцел VІІІ при съседи: 51500.502.369, 51500.502.368, 51500.502.248, 51500.502.366, по отношение на ½ / една втора/ идеална част от имота.

 

ОСЪЖДА З.Х.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **  да заплати на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас , държавна такса в размер на 1764,90 лв.,.

 

ОСЪЖДА З.Х.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **  да заплати Д.Н.Л., ЕГН **********, от гр. Н., ул. Х. Б. № **  разноски по делото в размер на 2086 лв.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Бургаския апелативен съд.

 

СЪДИЯ: