РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. гр. Добрич, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Кр. П.а
при участието на секретаря Детелина Вл. Михова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от Деница Кр. П.а Частно наказателно дело №
20253200200376 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал.1 във вр. с чл. 16, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/ за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Добрич Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган –
решение за налагане на финансова санкция, издадено от K. M., Н. засягащо
българския гражданин М. Б., роден на ***г., с последно известен адрес гр.Д.,
ул.“***“ №***.
От извършената служебно справка за данните за лицето се установява, че
се касае за българския гражданин М. Е. Б., роден на ***г.. в гр. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Д., ул. „***“ №***.
Засегнатото лице редовно призовано в съдебно заседание прави
възражение, че не е получило съобщение за наложената глоба и иска да се
направи запитване.
1
В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище
за уважаване на искането.
Добричкият окръжен съд установи следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение, постановено на
07.03.2025, влязло в сила на 18.04.2025г. по преписка № 1062 5422 6817 8812
на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието /GJIB/, издадено от K. M., Н., с което на българския гражданин
М. Е. Б., роден на***г. в гр. В., ЕГН ********** е наложена финансова
санкция –глоба за нарушение, квалифицирано по чл.2 от Закон за
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата на Н. С решението на несъдебния орган е наложена
глоба на българския гражданин в размер на 180 евро за извършено на
25.07.2024г. в 09:30ч. пътно нарушение, изразяващо се в неизползване на
предпазен колан от водач или пътник. Съгласно удостоверението финансовата
санкция е за сумата от 180 евро /глоба/ , който е общия размер на сумата,
чието признаване се иска.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция,
представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .
Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в
чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се
прави проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС.
Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение № 2 към
чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали
2
в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИАКОРНФС и отговаря на
приложеното към него решение за налагане на финансова санкция. Срещу
лицето за същото деяние в Р България или в друга държава, различна от
издаващата няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция –няма данни за такова. Давността за изпълнение на
решението не е изтекла по българското законодателство и не се касае за деяние
подсъдно на български съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия
по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението
недопустимо. Решението не се отнася и за деяния, които по българското
законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на
Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата
държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такива деяния. Решението е
постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице,
което може да носи наказателна отговорност /съответно
административнонаказателна/ отговорност за деянието, предмет на
решението. Наложената санкция не е по-малка от 70 евро.
Производството е било писмено, като лицето е уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен
според националния закон представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в
удостоверението, което отбелязване по принцип е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето. Тъй като се касае до несъдебен орган изрично в
удостоверението е отразено, че издаващия орган потвърждава, че засегнатото
лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела.
Доколкото засегнатото лице възразява с искане да се направи запитване,
че не е получило съобщение за наложената глоба е проведена консултация с
издаващия орган. От полученото писмо от издаващия орган е видно, че
съобщение за наложената глоба е било изпратено на съответното лице по
пощата и потвърждение за получаването не е налично. Посочено е в писмото
също, че засегнатото лице е било спряно от полицията ,като е предоставило
личните си данни директно на полицейския служител.
В съдебно заседание засегнатото лице потвърждава, че е получило акт и
полицейският служител, който го е спрял през м.юли на 2024г. го е уведомил,
3
че за нарушението /неслагане на предпазен колан/ ще му бъде наложена глоба
в размер на 200 евро, тъй като е първо нарушение. Възражението на
засегнатото лице е в насока, че не получило съобщението за наложената глоба
с платежни документи, съответно номер на сметка, по която да плати, като
заявява, че всъщност ще си плати глобата. На практика същото не оспорва
нарушението, нито, че е уведомено за глобата. Възражението за невръчване на
решението за налагане на финансова санкция засегнатото лице прави
дотолкова, доколкото не знае сметката, по която следва да преведе сумата за
наложената глоба. При така изясненото следва да се приеме, че не е налице
основание за отказ по чл.35 т.9 от ЗПИИАКОРНФС, защото правото на
оспорване при писменото производство е предвидено с цел да се обезпечи
правото на защита на лицето, доколкото същото не е участвало в
производството и доколкото оспорва или факта на нарушението или размера
на санкцията – в конкретния случай според настоящия състав засегнатото
лице е участвало в производството, макар и в началния му стадий/ но е било
уведомено както за нарушението, така и за размера на глобата/ и освен това
от изявленията му в съдебно заседание е видно, че същото не оспорва и
всъщност не е възнамерявал да оспорва санкцията, а иска и е искал да я
заплати. Правото му на защита следователно не следва да се приеме за
нарушено, доколкото желанието му да заплати наложената глоба може да се
реализира и чрез настоящото производство.
Доколкото местоживеенето на лицето е на територията на Република Б. е
налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на
решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Липсват
доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във
връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не следва
да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като
финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи равностойността й в
български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция /при фиксиран курс 1.95583 лв. за 1 евро/, или
180 евро /общия размер на финансовата санкция/ са равностойни на 352,05 лв.
към датата на решението за налагане на финансова санкция т.е. засегнатото
лице дължи по финансовата санкция тази сума.
4
По гореизложените съображения и на основание чл.32, ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение, постановено на 07.03.2025, влязло в сила на
18.04.2025г. по преписка № 1062 5422 6817 8812 на Централно инкасаторско
бюро към нидерландското Министерство на правосъдието /GJIB/, издадено от
K. M., **********с което на българския гражданин М. Е. Б., роден на ***г. в
гр. В., ЕГН ********** е наложена финансова санкция –глоба за нарушение,
квалифицирано по чл.2 от Закон за административната уредба при нарушаване
на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Н. в размер на 180
евро, равностойни на 352,05 лв. по курс на Българска Народна Банка към
датата на решението за налагане на финансова санкция.
Препис от настоящото решение, ведно с решение, постановено на
07.03.2025, влязло в сила на 18.04.2025г. по преписка № 1062 5422 6817 8812
на Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието /GJIB/, издадено от K. M., **********да се изпратят на
органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във
вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Препис от решението да се връчи на засегнатото лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
5