РЕШЕНИЕ
№ 2636
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:А. Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от А. Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110200166 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Д. Е., ЕГН **********, чрез адв. А. С., със съдебен адрес
гр. С, бул. „В“ № , ет. , офис , против наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-
298/31.08.2021 г., издадено от Заместник - кмет на Столична община за извършено
нарушение по чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община /НРУИТДТСО/. На основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3
от Наредбата й е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и съставено в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила. Излагат се подробни аргументи, че НП не е
връчено надлежно на жалбоподателката и същата е разбрала за издаването му на 22.11.2022
г. при направена справка в НАП. Сочи, че жалбоподателката е работила на трудов договор
на длъжност „продавач – консултант“ за дружество, което е стопанисвало обекта. Оспорва
да са съставяни 55 броя АУАН, колкото са обжалваните наказателни постановления. Сочи,
че жалбоподателката не е субект на нарушението, за което е наказана. Прави искане
наказателното постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. С., с пълномощно по делото, която пледира за отмяна на НП по аргументите,
изложени в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - редовно призован, не се явява, представлява се от юрк.
Каменова, която пледира за потвърждаване на НП и посочва, че нито на „Криспи 2019“,
нито на С. Д., е издавано разрешение за извършване на търговия. Счита, че следва да се
вземе под внимание легалната дефиниция за понятието търговец, по смисъла на Наредбата и
по смисъла на Закона за защита на потребителите, чиято препращаша норма е към
1
допълнителните разпоредби. Препраща към разпоредбата на чл. 24, ал. 1, която указва, че
административно – наказателната отговорност е лична, независимо че се извършва дейност с
чужди стоки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. Наказателното постановление не е било редовно връчено по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че същото е влязло в законна сила към датата на подаване на
настоящата жалба. От доказателствата по делото е видно, че нарушителката е била търсена
само веднъж за връчване на издаденото НП, като в известието за доставяне е отбелязано, че
пратката не била потърсена. Без да предприеме никакви допълнителни действия за лично
връчване, АНО директно е отбелязал, че НП е било връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът приема, че не са били извършени всички необходими действия за
връчване на наказателното постановление - не е била направена справка за евентуална
промяна на адреса на лицето, не е бил съставен протокол за проверка на адреса и не е било
търсено съдействие от общината или полицията за връчване на издаденото НП, поради което
не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Един единствен
опит за връчване чрез куриер, при който е отбелязано, че пратката не е била потърсена, не е
достатъчен за да се пристъпи към процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и затова съдът прие,
че депозираната жалба е в срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
Към 05.06.2021г. жалбоподателката С. Д. Е. имала сключен трудов договор с
"КРИСПИ - 2019" ЕООД за длъжността „продавач-консултант“.
В това си качество, на 05.06.2021 г. около 14:30ч., в гр. София, район "Оборище",
парк "Заимов", на централна алея, извършвала търговия на открито – продажба на
палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други артикули, които били
разположени на самостоятелно съоръжение за търговия на открито, представляващо
преместваема метална конструкция - щанд, заемащ разгърната площ от около 5 /пет/ кв.м.
публична общинска собственост /паркова алея/.
Съответното обстоятелство било възприето от Д. Г. - старши инспектор в "Столичен
инспекторат" към Столична община и колегата и - свидетелката Антоанета Колева –
служител на СИ към СО. Те изискали жалбоподателката да представи разрешение за
ползване на мястото, издадено от кмета на район "Оборище". Такова не било представено от
жалб. С. Е., поради което Г. й съставила АУАН № 21-04-298/05.06.2021 г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична Община /НРУИТДТСО/. АУАН бил
предявен и връчен на жалб. Е., която го подписала без възражения.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на извършеното нарушение и дадена му аналогична правна
квалификация съгласно чл. 23 от Наредбата заместник-кметът на Столична община издал
атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 36, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 3 от
Наредбата наложил на жалбоподателката глоба в размер на 400 /четиристотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелката Д. Г и писмени - заповед № СО-РД-09-
2540/12.12.2014 г.; заповед № РД-09-567/20.06.2013 г.; заповед № СО-РД-09-2027/29.11.2011
г.; длъжностна характеристика за длъжността "старши инспектор" в районен инспекторат
към Столичен инспекторат към Столична община; удостоверение изх. №
2
030192203872945/06.10.2022 г.; трудов договор № 17/15.09.2020 г.; длъжностна
характеристика; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. №
08388203024369/15.09.2020 г.; констативен протокол № КП – 21 – 0036747; писмо изх. №
987-1/30.01.2023 г. на ТД на НАП Варна, офис Добрич.
Посредством показанията на свидетелката Г. се установиха времето и мястото на
извършената проверка и обстоятелството, че Е. била заварена да предлага за продажба
описаните в АУАН и НП изделия. Съдът кредитира показанията й като обективни,
последователни, логични и лишени от заинтересованост. Посредством тях се изясни, че
процесните изделия били предлагани именно за продажба, доколкото свидетелката
възприела пряко и непосредствено съответното обстоятелство, което впрочем не се спори от
страните.
Компетентността на актосъставителя и тази на административнонаказващия орган по
издаване на АУАН и НП съдът прие за установени посредством представените писмени
доказателства - заповед № СО-РД-09-2540/12.12.2014 г., заповед № РД-09-567/20.06.2013 г.,
заповед № СО-РД-09-2027/29.11.2011 г. и длъжностна характеристика.
Посредством приложените копие от трудов договор и справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ се изясни обстоятелството, че към 05.06.2021 г.
жалб. С. Д. Е. се е намирала в трудово правоотношение с "Криспи - 2019" ЕООД на
длъжността продавач-консултант.
На следващо място, от писмо изх. № 987-1/30.01.2023 г. на директора на офис Добрич
на ТД на НАП Варна се установи, че "Криспи - 2019" ЕООД има регистрирано фискално
устройство на адрес гр. София, район Оборище, парк "Заимов", с дата на регистрацията
14.03.2019 г., и за периода от месец март до месец юли 2021 г. има данни за реализиран
оборот на посоченото фискално устройство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма
и съдържание - чл. 42, ал. 1 ЗАНН и 57, ал. 1 ЗАНН, при спазване на установения ред и в
сроковете по на чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН. И двата акта отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, съдържайки описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата при извършването му, в това число времето и мястото, на които е
осъществено. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателката.
Нередовното връчване на наказателното постановление от друга страна предпоставя
допустимостта на обжалването му в настоящето производство, без да се явява
самостоятелно основание за отмяната му, с оглед обстоятелството, че правото на защита е
надлежно упражнено пред въззивната съдебна инстанция.
С оглед горното, съдът прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са ограничили правото на защита на жалбоподателката или да представляват формални
основания за отмяната на санкционния акт.
Наред с това, въз основа събраната в хода на съдебното следствие доказателствена
съвкупност се изясни безспорно, че на процесните време и място е била извършвана
търговия на открито по смисъла на чл. 19 НРУИТДТСО върху площ публична общинска
собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район "Оборище"
въведено като административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.
23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
Въпреки приетите фактически констатации обаче, настоящият съдебен състав намира,
че наказателното постановление следва да бъде отменено поради материалноправната му
3
незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:
Действително жалбоподателката е лицето, което на посочените време и място - на
05.06.2021 г., около 14:30 ч., в гр. София, район "Оборище", парк "Заимов", централна алея,
предлагала за продажба палачинки, безалкохолни напитки, минерална вода и други
артикули от съоръжение за търговия на открито, заемащо площ от около 5 /пет/ кв.м.
публична общинска собственост, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета
на район "Оборище".
Независимо от това обаче, според настоящия състав отговорността й е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото не е имала качеството "търговец".
Съгласно § 3, т. 1 от ДР на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, "търговец" е лице по смисъла
на § 13, т. 2 ЗЗП, или всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за
продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята
търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко
лице, което действа от негово име и за негова сметка. С оглед цитираната легална
дефиниция, не съществува пречка в принципен план да бъде ангажирана отговорността на
физическо лице.
Но в случая липсват обективните и субективни предпоставки за това, доколкото,
предвид обстоятелството, че Е. се е намирала в трудово правоотношение с юридическото
лице, извършващо търговската дейност, именно спрямо последното е било важимо
изискването на чл. 23 НРУИТДТСО - при осъществяване на търговия на открито да
притежава разрешение за ползване на място /по образец/, издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността. Предвид това обективната съставомерност
на нарушението в случая не е изпълнена спрямо жалбоподателката, респективно и
субективната такава, доколкото, като лице, намиращо се в трудово правоотношение с
търговеца, от чието име и за чиято сметка е осъществявала продажбите, на жалб. Е. не може
да бъде вменено задължението да знае дали последният разполага с разрешението,
изискуемо съобразно чл. 23 НРУИТДТСО. Доказателства за субективното й знание относно
въпросното обстоятелство в хода на производството не се събраха.
Аргументът за ангажиране отговорността на жалбоподателката на основание чл. 24,
ал. 2 ЗАНН в случая не може да бъде споделен, доколкото се доказа, че при осъществяване
на дейността жалбоподателката е действала именно в качеството на работник, и за сметка на
"Криспи - 2019" ЕООД, с което имала сключен трудов договор. В този смисъл,
санкционираното лице безспорно е физическо лице, но правосубектността й като физическо
лице - гражданин, се различава от тази, която има като работник/служител в ЮЛ, което
реално извършва търговската дейност. Следователно, ако наказващият орган е искал да
санкционира с административно наказание „глоба“ жалб. С. Е. в качеството й на работник,
извършил административно нарушение при осъществяване дейността на юридическото лице
"Криспи - 2019" ЕООД, е следвало съответното обстоятелство да бъде изрично посочено при
описанието на нарушението и при цитиране на основанието, ангажиращо отговорността.
Наред с това, за да бъде ангажирана отговорността й за виновно извършено
административно нарушение, е следвало да се изследва и въпросът дали не са налице
основания за приложение разпоредбата на чл. 25 ЗАНН - дали работникът не е действал при
условия на изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, при
което, и ако заповедта не съдържа очевидно за работника нарушение, последният не носи
административнонаказателна отговорност. Всички тези обстоятелства не са изследвани нито
от актосъставителя, нито от наказващия орган, при което съответното позоваване едва в
съдебната фаза на процеса се явява недопустимо, още повече, доколкото и актосъставителят,
и наказващият орган са имали обективната възможност да установят, че жалб. Е. към датата
на нарушението е имала сключен трудов договор и е действала в качеството на работник на
4
"Криспи - 2019" ЕООД. Обстоятелството, че търговската дейност се е извършвала от името
и за сметка на юридическото лице, е било проверимо, доколкото фискалното устройство,
намиращо се в обекта, е регистрирано на последното. Игнорирайки го и санкционирайки
жалбоподателката в лично качество, като физическо лице, осъществяващо търговската
дейност, наказващият орган е приложил материалния закон неправилно. Това обуславя
извод за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН.
Претендираният размер от 300 лв. е в законоустановения минимум и не е релевирано искане
за намаляването му поради прекомерност, поради което искането следва да бъде уважено в
цялост, а претенцията на представителя на наказващия орган оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр., ал. 3, т. 1 вр., ал. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-298/31.08.2021 г., издадено от
Д П Б - заместник-кмет на Столична община, срещу С. Д. Е. за извършено административно
нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност
на територията на Столична община /НРУИТДТСО/, за което на основание чл. 36, ал. 1 вр.
чл. 35, ал. 3 от Наредбата й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
/четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Е., ЕГН **********, сума в
размер на 300 /триста/ лв. - направени по делото разноски, представляващи възнаграждение
за адвокат за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство.
ОСТАВЯ без уважение искането на наказващия орган чрез процесуалния му
представител за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава
XII от АПК, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5