Решение по дело №385/2024 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).

2. Образувано е по жалба на ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ-Й. МАЧЕВА”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление с Белащица, [улица], вх. А, община Родопи, област Пловдив, чрез адв. П. Т., срещу Решение № РР- 5548/30.01.2024г., на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в решението не е посочено конкретно основание за постановения отказ за издавен на разрешение за водоползване. Сочи се, че административният орган не е спазил задължението си да приложи писмена преценка по чл. 62 от Закона за водите /ЗВ/, като част от документацията по направения отказ. Възразява се, че посочения количествен индекс на подземното водно тяло не е актуален. Навеждат се твърдения, че остава неясно как органът е определил, че водоползването ще се извършва именно от водно тяло с код BG3G00000NQ018, а не от другото водно тяло BG3G00000NQ013. Навеждат се доводи за неравно третиране, поради наличие на издавани в последствие разрешения за водоползване от процесното подводно водно тяло по заявления на трети лица.

3. Ответникът Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуалния си представител юриск. Г., в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие на материалноправните разпоредби и целите на специалния закон. Претендира присъждане на съдебни разноски.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Производството пред административния орган е образувано по заявление вх. № РР-01-137/25.04.2023г., подадено от ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ-Й. МАЧЕВА”, за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“, с код на водното тяло BG3G00000NQ018, посредством тръбен кладенец, изграден на територията на ПИ с идентификатор 03304.2.203 по КККР на [населено място], общ. Родопи, област Пловдив, със заявена цел на водовземането: „Водоснабдяване за други цели”, за водоснабдяване на обект „Демонстрационен център за възобновяеми енергийни източници“, разположен в същия имот. 

От представената информация и ПУРБ - ИБР 2016г.-2021г., който на основание чл. 159, ал 3 от ЗВ се прилага до приемането на актуализирани планове, водовземането ще се извършва чрез тръбен кладенец от подземно водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“.

Видно от представената „Обосновка на необходимите водни количества“ към подаденото заявление, водата ще се ползва за измиване на площадки и поливане на зелени площи, което следва да се квалифицира съгласно §1, т.1, б. „ж“ като „Водоснабдяване за други цели“.

Въз основа на критериите посочени в чл. 62 на ЗВ и в чл. 163, ал. 1 Наредба № 1/10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, административният орган е извършил преценка на искането, на базата на следните обстоятелства:

Подземното водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“ определено за питейно по смисъла на чл. 119, ал. 1, т.1 и ал. 4, т. 1 от Закона за водите, като в Раздел VII от ПУРБ 2016г.-2021 г., има наложена основна административна мярка, а именно - контрол върху водовземането. В тази връзка за опазване на водоизточниците в телата определени за питейно - битово водовземане (питейните водни тела) са формулирани допълнително мерки, една от които е опазване на количественото състояние на подземните води. Експлоатационният индекс на подземно водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район ” е с констатирана тенденция увеличаване, като към 31.12.2019г. е 90,69%; към 31.12.2020г. е 90,99%, към 31.12.2021г. е 91,45% и към 01.01.2023г. експлоатационният индекс е нараснал до 91,61%. Подаденото искане за водовземане попада в обхвата на чл. 156е, ал. 3, т. 3, буква „а” от ЗВ, тъй като има водовземане от подземно водно тяло с експлоатационен индекс по-голям от 60%. По смисъла на чл. 174а от Наредба 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, когато съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло, директорът на съответната басейнова дирекция включва в програмата от мерки в Плана за управление на речните басейни - мерки за изменение или прекратяване на разрешителните, когато не могат да бъдат постигнати целите за конкретното водно тяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 118в. ал. 1, т. 1 от ЗВ, не се разрешава водовземане от подземни води, когато общото водовземане от подземно водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси.

Извършената преценка от Директор на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" е обективирана в писмена форма с изх. № РР-01-137/2023/10/ от 17.01.2024 г., съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от Закона за водите Формиран е извод, че не следва да се открива процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения и са налице основания за издаване на отказ по подаденото заявление.

С обжалваното в настоящото производство Решение № РР- 5548/30.01.2024г., Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл. 62, ал. 1, чл. 156а, ал. 1, т. 2 от ЗВ, чл. 119, ал.1, т.1 и чл.4, т.1, чл.118в, ал.1, т.1 от ЗВ, във връзка с чл. 68, т3а, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и съгласно дадените му правомощия с разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, отказва издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район ” с код BG3G00000NQ018, посредством тръбен кладенец, изграден на територията на ПИ с идентификатор 03304.2.203 по КККР на [населено място], общ. Родопи, обл. Пловдив, по заявление с вх. № РР-01-137/25.04.2023 г.

В решението е посочено, че извършеният мониторинг на подземните води в района на [населено място] /подземното водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“/ констатира, че подземното водно тяло, определено за питейно, е в лошо количествено състояние, с определен експлоатационен индекс 91,61%. Запазването на ресурс във водното тяло е в обществен интерес, тъй като е насочено към осъществяване на целите на закона, а именно да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за определяне на правото на всеки гражданин на достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност (чл. 2, ал. 1., вр. чл. 2а, т. 2 от ЗВ). В тази връзка органът преценява, че не следва да се разрешява водовземане от подземно водно тяло, явяващо се второ от повърхността, определено за питейно, в лошо количествено състояние с оглед запазване на ресурса му при постъпване на искания за питейно-битови цели. Като утежняващо обстоятелство е отбелязано, че исканото водовземане, според заявената цел, е на последно място по приоритет в нормата на чл. 50, ал. 4 от Закона за водите.

6. По делото бе допусната единична съдебно техническа експертиза с вещо лице - еколог, чието заключение се прие със заявено оспорване от ответника. Вещото лице установява, че оценката на контролните органи за установяване обема и разполагаемия ресурс на процесното водно тяло е със средна степен на достоверност. Една от причините за това е, че не са налице данни как е определена границата между водните тела. Експертът намира, че изграденият тръбен кладенец с № 35201803989 в ПИ 03304.2.203 по КК на [населено място], може да водовзема и от двете подземни водни тела с код BG3G00000NQ018 и код BG3G00000NQ013, тъй като в заявлението е поискано изграждане на водовземно съоръжение с дълбочина 55 м, реално то е изградено с дълбочина 47,5 м. В периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2023г. вещото лице отчита тенденция за повишаване на експлоатационния индекс на водно тяло BG3G00000NQ018 (второ от повърхността) от 91,69% до 96,68%. Експлоатационният индекс на водно тяло BG3G00000NQ013 (първо от повърхността) към 01.01.2023 г. е 49,63 %. Водочерпенето в посочените от жалбоподателя обеми от водно тяло BG3G00000NQ018 ще доведе до увеличаване на експлоатационния индекс. Експертът отбелязва, че изграденото в обекта на жалбоподателя съоръжение за събиране на дъждовни води с общ обем 20 000 литра може да намали нуждите от водочерпене от двете водни тела.

Тройната съдебно-техническа експертиза бе приета с възражения от жалбоподателя. Съдът я кредитира с доверие като компетентна и обоснована. Вещите лица констатират, че контролните органи са определили правилно ресурсите за водните тела BG3G00000NQ013 и BG3G00000NQ018 към края на 2022г. Експертите установяват, че разположението на филтрите на процесното водовземно съоръжение е на дълбочина 22-46 м, срещу водоносните пластове на водно тяло BG3GOOOOONQ018, а черпенето на вода от водно тяло BG3GOOOOONQ013 в възможно, ако филтрите са на дълбочина до 20 м, поради което е формиран извод, че тръбен кладенец № 35201803989 черпи вода от водно тяло BG3G00000NQ018. Експертизата намира, че към датата на регистриране на тръбен кладенец № 35201803989 – 23.11.2010г., не е определян и не може да се определи експлоатационния индекс на двете водни тела. За пръв път разполагаемите водни ресурси на водните тела BG3G00000NQ013 и BG3G00000NQ018 са били определен през 2012г., по данни от 2011г. В тази връзка експертите отбелязват, че изискването за водене на регистър на ресурсите на видните тела е въведено с редакцията на чл. 46а от Наредба № 1 от 2012г., а изискването за оценка за въздействието върху околната среда и състоянието на водното тяло, при черпене над 60 % от разполагаемия воден ресурс, е въведено с изменението на Закона за водите през 2015г. (чл. 156е, ал. 3). Въз основа на данните за тенденцията в покачване на експлоатационния индекс за водно тяло BG3G00000NQ018, експертите намират, че е налице риск от влошаване на състоянието му, дори невъзможност за черпене на разрешение водни количества при добро качество на водата. Отбелязват, че за частта на водното тяло, в която е разположено водовземното съоръжение на жалбоподателя, този индекс достига 1394 %. За цялото водно тяло към 2024г. се установява свободни водно количество от 1,2 – 2,4 %.

Вещите лица обръщат внимание на обстоятелство, че при регистрирането на ТК № 35201803989 през 2010г. заявителя е посочил 758 куб.м. годишен обем, а през 2023г. този обем е нараснал до 1440 куб.м. годишно, който съобразно правилото на чл. 46 от Наредба № 1 от 2012г. всъщност следва да бъде 3145 куб.м. годишно.

Водочерпенето в посочените от жалбоподателя обеми от водно тяло BG3G00000NQ018, макар и незначителни сами по себе си, съвкупно с разрешените вече водовземания ще доведе до увеличаване на експлоатационния индекс и превишаване на разполагаемите ресурси, респ. до влошаване на състоянието му.

Вещите лица намират, че няма техническа възможност за черпене на подземни води от BG3G00000NQ013, чрез изградения ТК № 35201803989.

IV. От правна страна:

7. Съгласно чл. 52 от Закона за водите (ред. ДВ - бр. 61/2010 г.), министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кметът на общината след решение на общинския съвет - в конкретни хипотези, между които не е налице водовземане на подземни води, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти - публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция.

Настоящият случай не попада в нито една от специално изброените хипотези, поради което по общо правило материално и териториално компетентен да се произнесе по искането за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения се явява Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" [населено място].

Издаването на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно уредено в глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата фаза е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от ЗВ предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове. В настоящия случай няма данни процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за съдържание или да не са били представени съответните приложения.

При преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ е длъжен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите.

В разпоредбата на чл. 68 от ЗВ изчерпателно са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на разрешително. В този конкретен, случай след извършена преценка на описаните по-горе изисквания, административният орган се е произнесъл с оспорваното решение за отказ за издаване на разрешително, в което като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 68, т. 3а от ЗВ - по реда на чл. 62 е установена невъзможност за задоволяване на искането. За да достигне до този извод контролният орган е съобразил данните за влошаване на експлоатационния индекс на водно тяло BG3G00000NQ018 (към края на 2022 г. – 91,45 %); правилото на чл. 156е, ал. 3, т. 3. б. „а“ от ЗВ; наличието на наложена основна административна мярка по контрол върху водовземането от водното тяло, както и на допълнителна – опазване на количественото състояние на подземните води. Съобразено е също и правилото на чл. 174а от Наредба № 1 от 10.10.2017г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, според което, при риск от влошаване на състоянието на водното тяло, може да бъде включена в Плана за управление на речните басейни и мярка за изменение или прекратяване на разрешителните, когато не могат да бъдат постигнати целите за конкретното водно тяло.

Приетата по делото тройна съдебна експертиза потвърждава, че в случая преценката по чл. 62 от ЗВ е извършена правилно и обосновано. Именно при извършване на тази преценка е установено, че съгласно доклад за количественото състояние на водите в Източнобеломорски район през 2020 г. - и 2021 г. водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район” е отразено с експлоатационен индекс над 60% и риск за количественото му състояние.

Съдът намира за доказано, включително и със средствата на съдебната експертиза, че към датата на издаване на оспорения административен акт е бил налице обективен риск от надвишаване на допустимия за водовземане разполагаем воден ресурс на водно тяло BG3G00000NQ018. Установява се също, че изграденото от жалбоподателя съоръжение ТК № 35201803989 е предназначено за отнемане на воден ресурс именно от това водно тяло. Целта на конкретното водовземане се явява с най - ниска степен на приоритет по смисъла на чл. 50, ал. 4 от ЗВ. При това положение следва да се сподели като правилен и законосъобразен изводът на контролните органи, че на основание чл.118в, ал. 1, т. 1 ЗВ, поради риск от надвишаване на разполагаемия ресурс на водно тяло BG3G00000NQ018 и с цел постигане на баланс между водовземане и подхранването на подземните води, на жалбоподателя следва да бъде отказано издаването на разрешително по заявление вх. № РР-01-137/25.04.2023г.

Съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от АПК, в случая следва да се съобрази и наличието на приет в последствие План за управление на речния басейн на ИБР за периода 2022-2027, утвърден с Решение № 920/31.12.2024 г на МС, който е публично достъпен на интернет страницата на МОСВ. От Раздел 2 Кратък преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води, т. 2.3 Преглед на актуалния натиск върху подземните води, т. 2.3.3. Оценка на натиска от водовземане, се установява, че подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018 е под значим натиск, поради това, че експлоатационният му индекс е 91% към момента на оценката. Като значим натиск за подземните води е определено всяко черпене или група черпения в определен район, при които експлоатационният индекс (съотношение между общото черпене от подземното водно тяло или част от подземното водно тяло и разполагаемите ресурси) е над 40 %. За 4 от общо 41-те подземни водни тела в ИБР експлоатационният индекс надвишава 40%, т. е. те са подложени на значим натиск. Подземните водни тела, за които съществува реален риск да не постигнат добро количествено състояние са тези, за които натиска /експлоатационният индекс/ е над 60%. За ИБР тези подземни водни тела са две и едното от тях е с код BG3G00000NQ018 – Приложение 2.4.2.7 към Раздел 2 от ПУРБ за ИБР "Оценка на риска на подземните водни тела от не постигане на добро количествено състояние". За това водно тяло съществува реален риск да не постигне целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и е необходимо да се извърши точна оценка на риска и да се определят конкретни мерки за възстановяване и опазване на подземните води. В Програмата от мерки към ПУРБ /Приложение 7.2.1 за подземното водно тяло с код BG3G00000NQ018 Порови води в Неоген-Кватернер-Пазарджик-Пловдивски район е посочено, че състоянието му е лошо, целите са постигане на добро химично състояние по показател обща алфа активност и предотвратяване на влошаването; а втората цел е: Недопускане на влошаване на количественото състояние на подземното водно тяло, чрез подобряване на управлението като мерките са: с код СА_3_4-4. "Отнемане на част от разрешените водни количества в издадените разрешителни за водовземане за подземни водни тела в риск/лошо състояние по количество.

Посочените данни опровергават позицията на оспорващия за необоснованост в преценката на административния орган за състоянието на разполагаемия воден ресурс на водно тяло BG3G00000NQ018. Видно е, че както към момента на издаване на административния акт, така и към настоящия момент, натискът от водовземане не е намалял и е налице реален риск за това водно тяло да не се постигнат целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите.

Оспореният административен акт има своите фактически основания, които съответстват на правните, а именно чл.118в, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. Неоснователно, предвид всичко посочено до тук, е оплакването, че решението не съдържа нужните фактически и правни основания. Напротив, установява се от мотивите на акта, че той се издава с оглед недопускане надвишаване на разрешените водни количества над разполагаемия ресурс за процесното водно тяло в изпълнение на наложената основан и допълнителна административна мярка. Именно в изпълнение на тези конкретни за водното тяло мерки и спазване на предвидените в закона принципи за баланс между водовземане и подхранването на подземните води, както и приоритет на питейно – битовите нужди пред останалите нужди (вкл. промишлените), контролният орган е отказал издаване на разрешителното. Фактите, които са послужили за оценка на въздействието на човешката дейност върху състоянието на подземното водно тяло и за необходимостта от приложената мярка, са посочени в мотивите към административния акт.

Неотносими към преценката на контролния органи се явяват претенциите на жалбоподателя, за възможността разрешението да бъде издадено за водовземане от водно тяло BG3G00000NQ013. Видно от съдържанието на заявление вх. № РР-01-137/25.04.2023г., искането за водовземане е от водно тяло BG3G00000NQ018. По преписката липсват данни, това обстоятелство да е било предмет на промяна по воля на заявителя до момента на постановяване на отказа. При това положение съдът намира, че всякакви твърдения и претенции за водовземане от водно тяло BG3G00000NQ013 чрез ТК № 35201803989 може и следва да бъдат предмет на самостоятелно административно производство, поради което се явяват извън обхвата на настоящия съдебен контрол.

Неотносими към законосъобразността на обжалваното решение се явяват и доводите на жалбоподателя за наличието на неравно третиране по подадените в периода заявления за издаване/подновяване на разрешителни за водовземане от процесното водно тяло. Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1, т. 4 преценява искането, като съобразява съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство. Решението на орган следва да бъде съобразено с материалноправните разпоредби чл. 156а, ал.1, т. 2 на специалния ЗВ и залегналите в него цели за недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела; за опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние. Приложението на чл. 68 от ЗВ не е по целесъобразност. Разпоредбата е императивна и обвързва органа, при наличие на основания по чл. 68 от ЗВ, да откаже издаването на разрешително за водовземане. Преценката е ограничена до обективното проявление на юридическите факти от хипотезата на правната норма, при наличието на които органът не може да избира решение. В случай, че органът не е изпълнил това свое задължение в хода на други административни производства, това дава основание за атакуването им в самостоятелен съдебен контрол, но не обосновава незаконосъобразност в действията му, когато е съобразил това си задължение. Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

V. По съдебните разноски:

8. С оглед изхода на делото в полза на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата от 6 473,32 лева, заплатени за възнаграждение на вещи лица.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ-Й. МАЧЕВА”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, община Родопи, област Пловдив, срещу Решение № РР- 5548/30.01.2024г., на Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.

ОСЪЖДА ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ-Й. МАЧЕВА”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. А, община Родопи, област Пловдив, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ сумата от 6573,32 лева (шест хиляди петстотин седемдесет и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.