Определение по дело №821/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1523
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400500821
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 О   П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

                                /31.10.2019г.          

                              гр.Плевен 31.10.2019г.       

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на тридесет и първи октомври    

през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА                

                                                  ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                    : мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА  

при секретаря                                                                         и в присъствието на

прокурора                                                        като разгледа докладваното от   съдията РЕНИ  СПАРТАНСКА                           въззивно           гр.дело №821    по описа за 2019г.   и за да се произнесе съобрази следното:

         Производство по  чл.435 ал.2 ГПК .

Настоящото дело е образувано на основание постъпила  жалба от М.А.Х. от гр.Левски чрез пълномощника му адвокат Р.П. срещу действията  на ЧСИ Т. К. по изп.д.№************** относно насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника М.Х..В жалбата се твърди,че на 01.08.2019г.на жалбоподателя е съобщено от банков служител,че е наложен запор върху банковата му сметка в ПИБ в размер на 2 99,54лв.,съгласно запорно съобщение по изп.дело. Твърди се,че на 16.08.2019г. с молба ,изпратена по имейл ,ЧСИ Т.К. е уведомена,че на осн.чл.381 ал.1 КЗ върху средствата в посочената банкова сметка ***ие ,тъй като съставляват застрахователно обезщетение  по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди от длъжника М.А.Х.,вследствие смъртта на баща му А. Х.А., настъпила на 09.05.2017г.в резултат на ПТП,реализирано на 07. 05. 2017г. Изложени са доводи,че на 28.08.2019г.по имейл пълномощникът на жалбоподателя е уведомен,за изпратено до последния писмо от ЧСИ Т.К., с което са му дадени указания  да представи доказателства относно несеквестируемостта на сумите в ПИБ АД.Изложени са доводи,че на 02.09.2019г.при посещение в банков клон на ПИБ в гр.Левски,жалбоподателят е установил,че още на 28.08.2019г.сума в размер на 3 019,47лв.е преведена по банкова сметка ***.Посочено е,че с оглед представените пред ЧСИ писмени доказателства,приложени и към жалбата ,че по банковата сметка на  М.Х. ,открита на 02.04.2019г.единствено е постъпила сумата от 75 000лв.,на 02.04.2019г.,която съставлява застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно полица от 20.01.2017г.по описа на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за претърпени неимуществени вреди от М.А.Х. ,вследствие смъртта на баща му  А. Х.А. ,настъпила на 09.05.2017г.,в резултат на ПТП,станало на 07.05.2017г. Жалбоподателят твърди,че на осн.чл.381 ал.1 ГПК постъпилата сума по банковата му сметка в „ПИБ“АД е несеквестируема и не е следвало от тази сметка да се удържат и превеждат средства по изп.д.по описа на ЧСИ Т. К. ,в изпълнение на запорното съобщение,а преведените такива в размер на 3 019,47лв.на 28.08.2019г.следва да се върнат на длъжника.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да постанови решение,с което да бъдат отменени действията на ЧСИ Т. К. по изп.д. №************** ,изразяващи се в налагане на запор и събиране по сметка на ЧСИ  на сумата 3 019,47лв.,които действия представляват насочване на принудително изпълнение  по отношение на несеквестируемо имущество на М.А.Х..

        Ответникът  по жалбата- „К*****“ЕАД гр. София-взискател по изп.дело ,чрез своя пълномощник  юрисконсулт Д. И. е представил писмено възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което  взема становище,че жалбата е недопустима,тъй като е подадена след срока по чл.436 ал.1 ГПК.Посочено е,че с оглед отразеното в самата жалба, М.Х. е уведомен за наложения запор на 01.08.2019г.,като срокът за подаване на жалбата,съгласно чл.436 ал.1 ГПК е изтекъл на 08.08.2019г.,а жалбата е входирана в кантората на ЧСИ Т. К. на 03.09.2019г. Твърди се,че на 16.08.2019г.длъжникът  е депозирал молба по имейл  с вх.№31230/16.08.2019г.до ЧСИ Т.К. с искане да бъде вдигнат наложения запор върху банковата му сметка в ПИБ АД,тъй като постъпилата по нея сума ,представлява застрахователно обезщетение.Изложени са доводи,че тази молба е доказателство,че М.Х. е уведомен  за сумата,чиято несеквестируемост претендира,че най-късно до 16.08.2019г.следва да се приеме,че тече едноседмичният срок ,който също е пропуснат.В случай,че възражението за недопустимост на жалбата не бъде уважено,ответникът алтернативно моли Окръжния съд да остави без уважение жалбата като неоснователна,като се позовава на съдебна практика и на разпоредбата на чл.446а ал.1 ГПК,като посочва,че сумата от 75 000лв.е постъпила по сметката на длъжника М.Х. на 02.04.2019г.,повече от месец преди налагане на запора,същата има характер на спестявания и по отношение на нея несеквестируемостта е отпаднала.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък.

          На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани  писмени мотиви  от ЧСИ Т. К.   по  цитираното изп.д.,в които са описани извършените от ЧСИ действия.Становището на ЧСИ е ,че жалбата е неоснователна,че постъпилата по специалната банкова сметка *** ,като се позовава на т.13 от ТР№2/26.06.2015г .на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№2/2013г.Приложено е и копие от  изп.дело №**************.

          Окръжният съд като прецени  изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата на М.А.Х. –длъжник по изп.д. по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК е недопустима като просрочена  и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:

         Насочването на изпълнението върху имущество,което длъжникът счита за несеквестируемо е сред действията на съдия-изъплинтеля ,които могат да бъдат обжалвани от длъжника,съгласно чл.435ал.2,т.2 ГПК .Разпоредбата на  чл.436 ал.1 ГПК предвижда,че жалбата се подава в едноседмичен срок от извършване на действието,ако страната е присъствала при извършването му или е била призована ,а в останалите случаи –от деня на съобщението.По изп.дело няма данни дали и кога третото задължено лице-„ПИБ“АД е уведомило длъжника М.Х. за наложения запор върху банковата му сметка.В самата жалба жалбоподателят посочва,че е узнал за наложения запор на 01.08. 2019г. Тази именно дата за узнаване на наложения запор -01.08.2019г. е посочена и в депозираната от длъжника чрез пълномощника му адвокат Р.П. молба до ЧСИ Т. К. по имейл от 16.08.2019г. /л.19-21 от изп.д./,с която е направено искане да бъде вдигнат  наложения запор върху сметката в ПИБ АД,поради несеквестируемост на средствата по нея,съгласно чл.381 ал.1 КЗ.Тази молба е входирана при ЧСИ К. с вх.№31230/16.09.2019г.,като е допусната грешка при изписване на датата,като вместо 16.08.2019г.е посочено 16.09.2019г.Аргумент в тази насока е факта,че препис от тази молба  е изпратен  на взискателя на 25.08.2019г./л.27/,а по имейл на 28.08. 2019г. /л.28/,т.е. няма как препис от молбата да е изпратен на 25 или 28.08.2019г.,ако същата е депозирана по-късно на 16.09.2019г.

          Срокът по чл.436 ал.1 ГПК за подаване на жалбата е изтекъл на 08.08.2019г.,а жалбата е депозирана пред ЧСИ на 03.09.2019г.,т.е след изтичане на едноседмичния срок от момента,когато длъжникът е узнал за наложения запор върху банковата му сметка в ПИБ АД ,средствата по които счита за несеквестируеми.Ако се приеме,че длъжникът е узнал за наложения запор най-късно на 16.08.2019г.,когато е депозирана молбата до ЧСИ К. и в тази хипотеза едноседмичният срок е изтекъл на 23.08.2019г.

           С оглед изложеното Окръжният съд приема,че жалбата на М.А.Х. по реда на чл.435 ал.2,т.2 ГПК е просрочена,подадена след срока по чл.436 ал.1 ГПК,поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане,без съдът да се произнася по същество.Производството по въззивно гр.д.№821/2019г.по описа на ПОС следва да бъде прекратено.

            При този изход на процеса жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50лв.

            Водим  от горното ,Окръжният съд

 

                                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  като недопустима ,подадена след срока по чл.436 ал.1 ГПК жалбата по реда на чл.435 ал.2т.2 ГПК ,депозирана от М.А.Х.,ЕГН ********** *** , чрез пълномощника му адвокат Р.П. ***, длъжник по изп.д.№ №************** по описа на ЧСИ Т. К.,рег.№815 и  район на действие Окръжен съд  Плевен  срещу действия на ЧСИ по насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество-наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“АД.

          ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д.№821/2019г. по описа на ПОС .

           ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.4 ГПК М.А.Х.,ЕГН ********** *** , със съдебен адрес: адвокат Р.П. *** ДА ЗАПЛАТИ на „К*****“ЕАД гр. София,със седалище и адрес на управление **** ,представлявано от прокуриста З. Н. Д. деловодни разноски в размер на 50лв.,юрисконсултско възнаграждение.

          Определението  подлежи на обжалване пред ВТАС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните. 

        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                               ЧЛЕНОВЕ: