О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1018 година
2017, 19. 10. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети .октомври, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вела Стайкова
постави
на разглеждане т. дело № 201 по описа на БОС за 2017 г. и за да се
произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по
искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано
от изп. директори, чрез пълномощник Л. Ч.-С.-юрисконсулт,
адрес за съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 12, срещу В.С.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на
сумите: 19919, 44 лв. – главница, 20171, 45 лв. –договорна лихва, за периода от
30. 05. 2010г. до 26. 04. 2017г. ; 6197, 44 лв. – лихвена надбавка за забава,
за периода от 07. 07.2010г. до 26. 04.2017г., 120 лв. – заемни такси, дължими
по договор за банков кредит за текущо потребление от 19. 09. 2007г. Претендират се и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба – 27. 04. 2017г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски. Приложени са и са ангажирани доказателства.
Ищецът
сочи, че в изпълнение на сключен договор за текущо потребление, на 19. 09. 2007г. е предоставил на ответника
сумата 25000 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояване на сумата, съгласно погасителен план, падежната дата - 30 число на
месеца. Сочи още, че към датата на сключване на договора, лихвеният процент,
съгласно т. 7 от договора, е бил 10,
50%, формиран от базовия лихвен процент -5,19%
и стандартна надбавка -5,31%. Годишният процент на разходите по кредита
е 11, 43%, подлежащ на промяна, съобразно общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление за физически лица, представляващи неразделна част от договора.
Ищецът твърди, че
ответникът е усвоил кредита на 19. 09. 2007 г. чрез разплащателната си сметка.
След сключване на
договора базовият лихвен процент по кредита и месечната погасителна вноска, са
изменяни, едностранно от ищеца: на 02. 04. 2008г. – на 11, 25 %, като
погасителната вноска става, от 345, 42 лв. на 345, 18 лв.считано от 30. 05. 2008г.; на 21. 10. 2008г. 2008г. – 12, 75%, като
месечната погасителна вноска, става 365, 18 лв. считано от 30.11.2008г. ; на 02.12. 2008г. – 14, 95%, като месечната
погасителна вноска, става 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г. Първите две промени, в лихвения процент, са в
изпълнение на решения на КУАП/Комитет за управление на активите и пасивите / на
банката, от 20. 03. 2008г. и 10. 10. 2008г. а третото – поради неизпълнение т.
13.9 от ОУ.
Ищецът твърди още, че
процесният кредит няколко пъти е придобивал статут на изискуемост и е бил
отнасян в просрочие, поради забава над 90 дни, след което е връщан в редовност,
след постъпване на суми, покриващи задълженията. Така, след редовното
обслужване на кредита, до 30. 04. 2008г. е последвал период на невнасяне на
месечните вноски на падежната дата
и на 02. 12. 2008г. кредитът е
станал изискуем, за първи път. Последвало е внасяне на всичко дължимо – на 10.
12. 2008г. и връщане на кредита, в редовност.
На 02. 07. 2009г. кредитът става,
за втори път изискуем, след неплащане на три поредни вноски: за април, май и
юни, като на 09.09. 2009г. ответникът внася дължимата сума и кредитът става
редовен. Следват пет редовни вноски- от
септември 2009г. до януари 2010г. включително и неплащане, след тях – до април
2010г. – три вноски. Кредитът става
предсрочно изискуем, съгласно т. 19.2 от ОУ и автоматизираната информационна
банкова система, го отнася, като такъв, на 05. 05. 2010г. На 26. 06. 2010г. ищецът, депозира заявление
в БРС и по реда на заповедното производство- чл. 417 от ГПК, се снабдява със
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за дължимите суми. Поради постъпило
възражение от ответника, в изпълнителното производство, е предявен
установителен иск, който е отхвърлен с решение на БОС, по в.гр.д. № 697/12г.
влязло в сила, след недопуснато касационно обжалване. Последвало е обезсилване на издадените:
заповед за изпълнение на парично задължение и на изпълнителния лист.
Към депозиране на този
иск, се твърдят неплатени месечни вноски, в размер на 384, 93 лв. всяка,
дължими на тридесето число от всеки месец, считано от: 30. 06. 2010г. до 30. 05. 2015г. включително.
Общо- 60 месечни вноски, в посочения период, като за месеците февруари падежът е на 28-мо
число. В тази връзка, ищецът твърди, че
кредитът е станал предсрочно изискуем на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2
от ОУ. Поради допусната забава в плащанията, над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие, с 2548 дни забава.
Ищецът изпраща на
ответника нотариална покана, връчена на 04.03.2015г. на Виктория Дамянова, живуща с ответника на неговия адрес, със
задължението да му я предаде. С нея кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
При евентуалност, ако връчването на поканата, не се счете за редовно, ищецът иска
да бъде прието уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост, с
процесната искова молба.
Поради това, че към
настоящия момент, ответникът не е погасил задълженията си по кредита, са
предявени осъдителните искове.
Предявените искове са с правни
основания – чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ответникът, с отговора
на исковата молба, чрез упълномощен процесуален представител- адв. Г.К.,***, оспорва
иска, като недопустим, неоснователен и недоказан.
Като аргумент за
недопустимост, сочи влязъл в сила съдебен акт, за процесния период и по този
въпрос, което е пречка за преразглеждането , чрез наведените доводи за
предсрочна изискуемост на кредита.
Направено е възражение
за погасяване по давност на кредита. При дата на усвояване на сумата – 19. 09.
2007г. и депозирана искова молба на 27. 04. 2017г. е направен извод, че 5
годишната погасителна давност е изтекла. Не се оспорва, че забавата в
плащанията е 2548 дни, както е посочено в исковата молба.
При евентуалност,
ответникът твърди, че не е настъпила заявената предсрочна изискуемост на
кредита, след приключване на предходното дело. В тази връзка е оспорено, като
невярно, представеното извлечение от счетоводните книги, в частта на датата на
предсрочната изискуемост и размерите на
дълга- главница и анюитетни вноски.
Направено е възражение
за нищожност, като противоречащо на ЗЗП, на направеното увеличение на лихвените
нива, по кредита, през април , октомври и декември 2008г. без съгласието на
кредитополучателя..
Оспорен е размерът на
анюитетните вноски от 384, 93 лв. както и периодът за изплащане на дълга.
Намира, че размерът на погасителната вноска, не е съобразен, с отменения, от
съда, акт на предсрочна едностранна изискуемост на кредита и че при ненастъпила
предсрочна изискуемост, следва лихвата да е в нормалните си нива, по договора,
а не с наказателна надбавка- с 5-7% над договореното, при положение, че съдът е
постановил друго.
Ответникът прави
възражение за липса на оказано съдействие, на основание чл. 95 от ЗЗД, поради
което не е изпълнил задължението си. Намира, че ищецът е недобросъвестна
страна, която се опитва да черпи права от противоправното си поведение, след
като е бездействал, по повод предоговаряне на кредита и условията му, след
влизане в сила на съдебното решение от 2013г.
В тази връзка, ответникът разказва как са се развили отношенията му с банката, след
приключване на съдебното производство, по чл. 422 от ГПК и отново твърди, че
ищецът не се е съобразил с решението по делото, като начислява лихви и отказва
да предоговори кредита, да го върне в редовност – на нормалните лихвени нива,
при ненастъпилата предсрочна изискуемост.
Стигнало се е до подписване на протокол, между страните, на 05. 03.
2014г. с предложени нови размери на главница и лихви, нов погасителен план,
който е останал неподписан и се премълчава от ищеца. Намира, че последният се
стреми да преразгледа, вече решен, с влязъл в сила съдебен акт, спор за размера
на дълга на кредита и неговата изискуемост.
Като погасени по
давност, са оспорени акцесорните претенции за договорна лихва, мораторна
лихва и заемни такси. Същите са оспорени
и като прекомерни, несъобразени с постановеното от съда, връщане на нормалните лихвени нива, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост.
Приложени са доказателства и на формулирани доказателствени искания.
Ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията за неоснователност на
предявените искове, свързани с влязлото, в сила, решение, по чл. 422 от ГПК. В
тази връзка твърди липса на идентичност между двата спора, по отношение на техния предмет.
Обяснява, че до отхвърляне на иска, по чл. 422 от ГПК, се е стигнало, поради
липса на волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост,
поради което тя е приета за ненастъпила от съда. Сочи, че в настоящия процес, предсрочната
изискуемост, е настъпила на 02.06.
2015г. след уведомяване на длъжника, с волеизявление на банката, след настъпили
обективни факти, за нея. Счита, че
правата му да събере вземанията си по процесния договор, не са преклудирани, с отхвърлянето на иска, по чл. 422 от ГПК, след като вземанията са
обявени за изискуеми, по надлежния ред.
Оспорено е възражението
на ответника, за погасяване, по давност- с изтичане на 5-годишна давност,
защото давността започва да тече, от деня, в който вземането е станало
изискуемо- чл. 114 от ЗЗД, а в случая, това е станало на 02. 06. 2015г. на основание чл. 19.2 от ОУ и
уведомяването на длъжника или при евентуалност – с депозиране на исковата
молба, която следва да се приеме за покана.
По отношение на
направеното оспорване на извлечението от счетоводните книги на банката, като
невярно, ищецът твърди, че този документ, който е редовен, от външна страна,
удостоверява подлежащо на изпълнение негово вземане от ответника. В него са
индивидуализирани страните, посочени са непогасените месечни вноски по лихва от
30. 06. 2010г. до 30. 05. 2015г.
неплащането на които е предизвикало изискуемостта на кредита и уведомяването
на длъжника. Посочен е остатъкът по
кредита, размера на дължимата главница, неплатената редовна и санкционираща лихва, и датата на настъпване на изискуемостта.
Оспорени са възраженията
за нищожност, като противоречащи на ЗЗП, на извършеното повишаване на лихвите
по кредита, поради едностранния му характер. Сочи, че извършените три изменения
на лихвените проценти, са свързани с промяна на БЛП и са въз основа на
мотивирани решения на компетентните органи на банката. Изменението от 02. 12.
2008г. е поради неизпълнение на т. 13. 4 от ОУ, което е довело до повишение на
погасителната вноска – на 379, 40 лв. считано от 30. 01. 2009г.
Оспорено е искането за
представяне на доказателства, за начина на формиране на дълга, защото
отношенията между страните са уредени със
сключения договор за текущо
потребление и ОУ, представляващи неразделна част от него, а размерът на
вноските ще бъде установен от поискана СЧЕ.
Уточнява, че понятие – върнат в счетоводна редовност
кредит, не съществува. Намира, че
ответникът е знаел какво е състоянието
на кредита му и това е ясно и от проведените срещи и от входираните документи,
от него. Твърди, че не му е отказвано съдействие, а на проведените срещи, той
не е бил готов да преговаря, а е поставял едностранни параметри, по кредита,
които той желае и по този начин е
изключвал двустранното договаряне. В случая, ответникът, като длъжник е
бездействал и не е обслужвал кредита си, въпреки че бил напълно наясно със
състоянието му, според ищеца.
Ищецът оспорва, като
неоснователно, възражението на ответника за погасяване, по давност, на претенциите
за договорна лихва, мораторна лихва и заемни такси и оспорването им, като
прекомерни, тъй като датата на предсрочната изискуемост е 02. 06. 2015г. след
уведомяването с нот. покана.
Направено е възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Формулирани са
възражения срещу доказателствени искания на ответника. Приложени са и са
ангажирани доказателства.
Ответникът,
депозира отговор на допълнителната
искова молба на ищеца, с който поддържа всички направени възражения, правни и
фактически доводи.
Продължава да твърди, че
липсват основания, при вече настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 05.
05. 2010г. той да е станал предсрочно
изисуем на 02.06. 2015г. без да е преподписан нов договор, с нов погасителен
план, с върнати старите лихвени нива и размер на вноските и сторнирани наказателните лихви и такси. Намира това уточнение за важно за допустимостта на исковата молба и за
неговата адекватна защита.
Счита исковата претенция
за недопустима, предвид произнасяне на съда по въпроса за предсрочната
изискуемост на кредита, което води до липса на прекъсване и спиране на давността.
Прави алтернативно възражение за изтекла кратка 3- годишна погасителна
давност, предвид периодичния характер на плащанията, или изтекла обща 5-годишна
давност.
Отново е оспорена
датата, посочена от ищеца, като такава- на настъпилата предсрочна изискуемост,
с която сочи, че съдът не е обвързан. В тази връзка, на основание чл. 19.2 от
ОУ прави извод, че предсрочната изискуемост е настъпила почти преди 9 години от депозиране на този иск.
Подържа се възражението за
нищожност , поради противоречие със ЗЗП на едностранното повишаване на
лихвените нива.
Относно оспорения размер
на анюитетната вноска – 379, 40 лв. твърди, че в нея е включена наказателна надбавка, за изискуем
кредит, въпреки постановеното от съда. Намира, че погасителната вноска следва
да е около 337 лв.
Намира още, че не дължи
възнаградителна лихва за непадежиралите вноски, при обявена предсрочна изискуемост на
вземането, защото длъжникът е лишен от възможността да ползва паричната сума за
оставащото време.
Сочи, че кредитът остава
дължим за пълно погасяване, до 2017г. без да е отчетено състоянието му на
оспорен такъв и висящ исков процес, за няколко години, като банката продължава
да начислява лихви за забава и да трупа лихви, върху вече сумирани такива
лихви, към размера на кредита, при обявената предсрочна изискуемост през 2009г.
Твърди анатоцизъм , в случая, защото банката продължава да изчислява кредита по
лихвени нива на нередовен кредит, при обявена и отменена предсрочна
изискуемост.
Поддържат се
възраженията за липса на съдействие от кредитора, на основания чл. 95 от ЗЗД.
Ответникът категорично
възразява, че с уведомяването на длъжника, с нот. покана, от съответната дата, настъпва
предсрочната изискуемост на кредита и съответно – дължимостта на лихвите, по
него. Счита, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не означава, че
изчислените от банката, до този момент, главница, лихви и ГПР, такси и др.
суми, са верни и затова, ги е оспорил,
като прекомерни и несъобразени, с
постановеното, от съда, първоначално връщане на кредита, към договорените
лихвени нива, при ненастъпила предсрочна изискуемост. Приложено е доказателство
и се поддържат направените доказателствени искания.
Производството е по реда на чл. 374
от ГПК.
Предявените осъдителни искове, са с правни основания- чл.
79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 432 от ТЗ-
хипотеза, предвидена в договора – чл. 19.2 от Общите условия, към него. Съдът намира исковете за допустими и следва
да ги приеме за разглеждане, защото не се спори, че има непогасено кредитно
задължение. Приложените от ищеца писмени доказателства и направените
доказателствени искания, съдът намира да допустими и относими и следва да ги допусне.
Ищецът носи доказателствена тежест за пълно и главно доказване на предявените
искове – по основание и размер, включително и за това, как е формирана
посочената месечна вноска, в исковата молба.
Съдът следва да приеме
за разглеждане направените оспорвания и възражения, от ответника, по отношение
на неоснователността на предявените искове, като преценява за неоснователни
възраженията за недопустимостта им, защото
касаят неоснователността на същите. Съдът следва да приеме за
разглеждане, възражението за погасяване на исковете, с 5- годишна давност, направено
своевременно- с отговора на исковата молба. Другото възражение- за 3- годишна
давност е несвоевременно направено и не подлежи на разглеждане. Възражението за
нищожност, на основание ЗЗП, се нуждае от конкретизация и съдът следва да даде
възможност на ответника, да уточни, кои текстове от договора счита за нищожни и
на кое законово основание? Приложените,
от ответника, писмени доказателства, съдът намира за допустими. Ответникът носи доказателствена тежест за
направените възражения и оспорвания.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 374, ал. 2 от ГПК, Бургаският
окръжен съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА
за разглеждане предявените осъдителни искове от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп. директори, чрез
пълномощник Л. Ч.-С.-юрисконсулт, адрес
за съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 12, срещу
В.С.Т., ЕГН **********,***, за заплащане на сумите: 19919, 44 лв. –
главница, 20171, 45 лв. –договорна лихва, за периода от 30. 05. 2010г. до 26.
04. 2017г. ; 6197, 44 лв. – лихвена надбавка за забава, за периода от 07.
07.2010г. до 26. 04.2017г., 120 лв. – заемни такси, дължими по договор за
банков кредит за текущо потребление от 19.
09. 2007г. , както и за законна лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 27. 04. 2017г. до
окончателното изплащане на задължението и разноски.
Допуска приложените от ищеца, писмени
доказателства.
Приема за разглеждане отговорите на
ответника и направените възражения, с тях, съгласно уточненото по- горе, като
му дава възможност, да уточни възражението си за нищожност, в срок – до
първото, по делото, заседание.
Допуска приложените, от
ответника, писмени доказателства.
Задължава ищеца, да
представи заверено копие от кредитното досие на ответника.
По отношение искането на
ответника, за прилагане, по делото, преписките,
по гр.д. № 2333/11г. на БРС и по в.гр.д. № 697/ 2012г. – съдът дава
възможност на ответника, да прецени,
кои доказателства, намиращи се в тези преписки, са му необходими, за
доказване на направените възражение и да се снабди със съдебно удостоверение,
което да му послужи, пред БРС, за да се снабди, с тях.
По отношение на искането
на ответника за разпит на свидетели, съдът ще се произнесе в съдебно заседание,
след преценка на приетите писмени доказателства, за доказване на възражението за
липса на съдействие.
По отношение искането на
ищеца, за разпит на свидетел, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след
уточняване, значението на посочените факти и обстоятелства, които ще се
установяват, с този свидетел.
Съдът допуска
изпълнението на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите,
формулирани от ищеца, в исковата молба- лист 5 от преписката, както и въз
основа на проверка в счетоводството на ищеца, да констатира, как са формирани: главницата- предмет на иска,
договорните лихви за процесния период, лихвената надбавка, лихвената надбавка
за забава- въз основа на какво и как е начислена. Какъв би бил размерът на
претендираните суми, при първоначално договорения лихвен процент? Определя депозит за изпълнение на
експертизата, в размер на 500 лв. платим от ищеца. Експертизата да бъде изпълнена от вещото лице
Тонка Джалева.
Насрочва в съдебно
заседание на 29. 11. 2017г. от 10, 40 часа. Да се призоват страните, като им се
връчи това определение. На ищеца да се връчи отговора на ответниците на
допълнителната искова молба.
Да се уведоми вещото
лице, след внасяне на депозита.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :