Решение по дело №256/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 294
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700256
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   294                                 09.07.2021 год.                           гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа год. в състав:

                                                                       Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                   Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Пенка Маринова и с участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от  съдия М. Русев КАН дело №256 по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано е по касационната жалба на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, представлявана от директора В.Ч. против решение №260070/11.03.2021 год., постановено по АНД №29/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан, с което е отменено наказателно постановление №11 от 08.01.2021 год. год. на Директора на БД ИБР, с което на „Ин строй ком - Г.“ООД, представлявано от управителя Г.З.Г. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.43 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че е налице неяснота относно мястото на извършване на административното нарушение. Твърди че, е безспорно установено нарушението на издаденото разрешително №32150115/23.02.2017 год., продължено и изменено с решение №РР-3749/05.02.2020 год. на  Директора на БД ИБР. Излага доводи, че чрез посочването на мястото на нарушението чрез съответните географски координати е в съответствие със законовите разпоредби, като мястото на нарушение е напълно ясно. Установеното при проверката нарушение е квалифицирано правилно, а административното наказание е наложено в минимален размер. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №260070/23.03.2021 год., на Районен съд Чирпан, постановено по АНД №29/2021 год. и да се потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от процесуалният представител на касатора юриск. Г..

Ответникът по касация „Ин строй ком - Г.“ООД, представлявано от управителя Г.З.Г., редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното решение.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено  следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Чирпан се е развило по жалбата на „Ин строй ком - Г.“ООД, представлявано от управителя Г.З.Г., против наказателно постановление №11 от 08.01.2021 год. год. на Директор Директора на БД ИБР, с което на ответника по касация е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.200, ал.1, т.43 от Закона за водите /ЗВ/, за нарушение чл.48, ал.1, т.11 от същия закон. С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №166 от 16.09.2020 год., дружеството е наказано за това, че на 26.08.2020 год. като титуляр по издадено разрешително на основание чл.140, ал.7, чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, за ползване на повърхностен воден обект с №32150115/23.02.2017 год. от Директора на БД ИБР, продължено и изменено с решение № РР-3749/05.02.2020 год. не е изпълнил т.5.4 от „Условия, при които се предоставя правото на ползване на водния обект“ в Приложение 1 към разрешителното за ползване на воден обект, а именно: „Да не се депонират наносни отложения в границите на водния обект“, с което е нарушено законоустановено задължение, титулярите да изпълняват условията на издадените разрешителни по Закона за водите. При извършената проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът е приел, че при издавеното на АУАН и наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не посочването на точното място на извършване на нарушението и липсата на индивидуализация, съобразно изискванията на чл.57, ал.1., т.5 от ЗАНН. Приел е, че посочването му чрез изписването на съответните координати не отговаря на законовите изисквания, тъй като от така описаното място на извършване на нарушението не става ясно, в землището на кое населено място е извършено същото. Това обстоятелство е от значение както за установяването на нарушението и териториално компетентния орган да издаде наказателното постановление. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на наказателното постановление и да присъди в полза на жалбоподателят направените разноски по делото.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния закон.  

На първо място съдът споделя, мотивите на районният съд за не посочване на мястото на извършване на нарушението. Посочването на съответните географски координати не отговаря на законовите изисквания за мястото на извършване на нарушението. От друга страна следва да бъде посочено и следното: Въпросната проверка на 26.08.2020 год. е била извършена от служителите на БД ИБР на място във връзка с изпълнение на условията в разрешително №32150115/23.02.2017 год., продължено и изменено с решение №РР-3749/05.02.2020 год., издадени от Директора на БД ИБР, за ползване на повърхностен воден обект с цел поддържане проводимостта на речното легло, чрез изземване на наносни отложения. Това обстоятелство изрично е посочено и в АУАН и в обжалваното НП. Следователно безспорно установено е по случая, че дружеството жалбоподател има разрешително за ползване на повърхностен воден обект с цел поддържане проводимостта на речното легло, чрез изземване на наносни отложения. Спорното в случая дали това разрешително се отнася за описаните в АУАН и НП географски координати. Следва да се отбележи, че всеки един от тези индивидуални административни органи има действие, както във времето, така и в пространството. Както в разрешителното, така и в решението, участъците за които са издадени, са посочени като километри от река Марица /“км.146+044 до км. 147+750 и от км 149+018 до км 150+016 в землището на с. Мирово, община Братя Даскалови, област Стара Загора“/, а не като координатни точки. Следователно при посочване на мястото на извършване на нарушението е необходимо да се посочи конкретния километър на което е установено, извършеното административно нарушение, като по този начин, ще е налице пълна яснота относно това място, както за наказаното лице, така и за съда.

На следващо място, настоящият касационен състав намира, че е налице и неправилна правна квалификация на констатираното административно нарушение. Съгласно нормата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000.00 лв. до 10 000.00 лв. Следователно дори и да се приеме, че дружеството жалбоподател е извършило посоченото административно нарушение по Закона за водите, то деянието би следвало да се квалифицира, като такова по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Безспорно описаните в разрешителното условия са свързани с определяне на участъка на действие на самото разрешително, като участък от река Марица, време на действието му, място на депониране на иззетите наносни отложения и т.н. Неспазването на някое от тези условия следва да обуславя отговорността по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, а не тази по т.43 от същия член.

Нещо повече, видно от показанията на свид. С.И. /актосъставител/, при извършената проверка е било установено „След като разтворихме документацията за участъка в който следва да се работи се оказа, че те работят в участък преди и в участък  извън този който е разрешен в издаденото разрешително на титуляра.“ В контекста на това, е невъзможно и нарушаването на издаденото разрешително, което както бе изтъкнато по-горе, има пространствено измерение, като важи за посоченият в него участък. Именно за този участък се отнасят  и условията, които са посочени в това разрешително, едно от които е забраната „да се депонират наносни отложения в границите на водния обект“. Извън този участък ще е налице друго нарушения на закона, но не и на условията на издаденото разрешително.

В съдебно заседание бе направено искане от страна на ответника по касация за присъждане на направените от негова страна разноски в касационното производство. Съдът намира, че това искане е основателно, като въз основа на приложеният по делото сметка/фактура и договор за правна защита и съдействие №734/20.04.2021 год. е установено заплащането на сумата от 270.00 лв. на 20.04.2021 год., представляваща възнаграждение за процесуално представителство пред АС Стара Загора по касационна жалба срещу решение по АНД 29/2021 год. на РС Чирпан.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр.първо АПК съдът

                                             Р     Е     Ш     И     :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение №260070 от 23.03.2021 год., постановено по АНД №29/2021 год. по описа на Районен съд Чирпан.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, представлявана от Директора В.Ч. и с арес гр. Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“№35 да заплати на „Ин строй ком - Г.“ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Г.З.Г. и със седалище и адрес на управление с. Бъдеще, общ. Стара Загора сумата от 270.00 /двеста и седемдесет/ лв., представляващи направените по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                                                            2.