Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
23.07.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 7687 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 66366 от 12.03.2020 г. по гр.д. № 49311/2018 г. Софийски
районен съд, 57 състав отменил по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл.
188, т. 2 КТ, предявен от И.А.В., ЕГН **********, срещу „П. ЗА П.П.-ППП-СОФИЯ“
при „БДЖ П.П.“ ЕООД, дисциплинарното наказание „предупреждение на уволнение“,
наложено със заповед № Д-186/04.07.2018 г. на директора на „П. ЗА П.П.-ППП-СОФИЯ“
при „БДЖ П.П.“ ЕООД. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 50 лв. – държавна такса.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „П.
ЗА П.П.-ППП-СОФИЯ“ при „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК*******, който го обжалва с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд неправилно
приел, че липсва протокол за установяване на кражбата и че приложеният
констативен протокол от 11.06.2018 г. е съставен от некомпетентни лица, още
повече че протоколът не бил оспорен от ищеца. Неправилно съдът кредитирал
показанията на свидетеля А., който бил заинтересован, тъй като имал идентично
дело пред СРС и бил от същата бригада охранители. Съдът не съобразил факта, че
в длъжностната характеристика на ищеца било предвидено задължение „да
осъществява дейност по опазване на имуществото в обекти на територията на
Вагонно депо „Надежда“ и че „носи отговорност за допуснати кражби в
охраняемия обект и допуснати имуществени вреди от неправилно изпълнение на
задълженията“. Неправилно съдът основал решението си единствено на
свидетелските показания, като пренебрегнал всички писмени доказателства,
установяващи от една страна пряко задълженията на ищеца, а от друга косвено –
неизпълнението на тези задължения. Поради това моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Прави
евентуално възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна И.А.В. не е депозирал писмен отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира разноски за
въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено
на ищеца със заповед № Д-186/04.07.2018 г. на директора на „П. ЗА П.П.-ППП-СОФИЯ“
при „БДЖ П.П.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че ищецът не е извършил описаното
в заповедта нарушение и е изпълнявал стриктно възложените му задачи по охрана
на поверения му участък от обекта, с обща площ от около 350 дка и разделен на
постове за охрана. В охранявания от него участък не били констатирани никакви
нарушения и кражби.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск, като се е позовал на съставен от
комисия на работодателя констативен протокол за извършена кражба и на
задълженията на ищеца съгласно длъжностната му характеристика. Искал е от съда
да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира
жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или бездействие),
противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя,
които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича
от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при
изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните
нареждания на работодателя.
Противно на твърдяното в жалбата, комисията, назначена от работодателя и
съставила констативния протокол във връзка с кражбата, не е компетентен орган
да установява кражби – такива за органите на МВР, респ. на Прокуратурата, а не
служители на работодателя. Независимо от това, спорът между страните е
концентриран не върху това дали е била извършена кражба по време на дежурството
на ищеца, а дали описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
деяния съставляват нарушения на трудовата дисциплина.
В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че описаните в заповедта факти са се осъществили, респ. че ищецът
виновно не е изпълнил вменените му трудови задължения, описани в заповедта,
което в случая не е направено. Освен констативния протокол на комисия на
работодателя и длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжност, от
ответника не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод,
че ищецът не е изпълнил описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание задължения.
Същевременно ищецът е провел насрещно доказване чрез свидетелските
показания на св. А., които, ценени по реда на чл. 172 ГПК правилно са
кредитирани от СРС като достоверни, логически последователни и непротиворечащи
на останалите събрани доказателства. Съгласно показанията, охраната на 350 дка
площ, ведно със склад № 1, от където се твърди да е извършена кражба, е
охранявана от 10 човека, като 4 от тях са били на пост неподвижни, а останалите
6 - разпределени в 3 двойки са обикаляли обектите; Времето, необходимо за обход
от пост № 14 до склад № 1 е около 30 минути, което са прави 2-3-5 пъти по време
на смяна, като за времето, през което двойката охранители (които са задължени
винаги да са по двама) от пост № 14 обхожда склад № 1, самият пост остава без
охрана и може да се проникне без проблем от него, както и от други места,
където няма ограда, тъй като обектът не обграден от всички страни с ограда,
такава има само на около 50 %; Ищецът при процесното дежурство не е правил
обходи, бил е на пост № 2; Охранителите нямат кода за охранителната система на
склад № 1, който се заключва и алармата се включва от склададжиите; При обход,
извършван пред нощта на 01/02.06.2018 г. не е констатирана взломена врата и не
се е задействала охранителната система, който сигнал би се чул в целия обект от
350 дка; Камерите на склад № 1 не работели от месеци.
Показанията кореспондират и с дадените от ищеца обяснения по реда на чл.
193 ГПК, който още тогава е заявил, че на въпросната дата е изпълнявал
задълженията си на пост № 2, а на пост № 14 са били разпределени други двама
охранители, които съгласно маршрута на поста е трябвало да извършват периодични
обходи на склад № 1. В същото време, видно от свидетелските показания, на
01.06.2018 г. срещу 02.06.2018 г. нито се е задействала охранителната система,
нито поставените охранителни камери са били в изправно състояние, за да отразят
случилото се на процесната дата, поради което не може да се вмени във вина на
ищеца, че на следващия ден, когато е предал смяната, не е докладвал за
извършена кражба.
Същевременно с отговора на исковата молба ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца относно организацията на работа на охраната на ВД
„Надежда“, нито е навел твърдения за въведена друга организация на работа, нито
е представил доказателства за въведена друга организация (в частност плана за
охрана, посочен в длъжностната характеристика или други вътрешни актове на
работодателя), нито е ангажирал доказателства за оборване на свидетелските
показания на св. А.. Поради това правилно районният съд е приел, че
ответникът не е доказал виновно неизпълнение
на трудови задължения от ищеца, напротив - от кредитираните показания се
доказва изпълнение на тези задължения - така както е възложено и обективно
възможно, доколкото самият охраняван обект и броят на охранителите предполага
невъзможност охранителите при изпълнение на задълженията си да осигурят
действителна надеждна охрана с оглед размерите на обекта от 350 дка и
състоянието му – с участъци без ограда, неработещи камери и възможност за
проникване от много места.
А щом не е доказано извършване от ищеца на описаното в
заповедта дисциплинарно нарушение, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна и подлежи на отмяна, а предявеният иск с правно
основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е основателен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски се следват на въззиваемия.
Доказано направените такива са в размер на 650 лв. – адвокатско възнаграждение,
което заплатено в брой съгласно удостовереното в представения договор за правна
защита и съдействие. Пред настоящата инстанция делото не е било усложнено от
правна и/или фактическа страна, проведено е само едно открито съдебно
заседание, и съобразно извършените от адвоката процесуални действия съдът
намира възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, като възнаграждението следва да бъде намалено на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 66366 от 12.03.2020 г., постановено по гр.д. № 49311/2018 г. на
Софийски районен съд, 57 състав.
ОСЪЖДА „П. ЗА П.П.-ППП-СОФИЯ“ при „БДЖ П.П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „**************, да заплати на И.А.В., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 300.00 лв. (триста лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.