Р Е Ш Е Н И Е
№.................................
гр. София, 25.11.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на единадесети ноември, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
участието на секретар Хр.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 12870 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 133782/26.06.2020г. по гр.д.№
22170 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е признато
за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че И.М.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
„С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, „******, сграда 2А заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на ВиК услуги за
периода от 07.09.2015г. до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 08.10.2015г. до 08.06.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти
състав, като И.М.Т., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на „С.в.” АД, ЕИК
****** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 231лв. съдебни разноски.
Срещу
така постановеното решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 5095865/16.07.2020г. от ответника по исковете – И.М.Т.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било
установено да е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги, че
ищецът й е доставил такива в количества и на стойност, за които са уважени
исковете. За процесният период не била нито собственик, нито ползвател на
имота, поради което извод, че е
потребител на ВиК услуги по смисъла на §1 от ДР на ЗРВКУ не можело да се
обоснове. Не били представени по делото
карнети, поради което и не било установено показанията на уредите за отчитане
на потреблението, съответно и количеството потребени ВиК услуги. Изискването на отчитането на тези услуги било
уредено в чл. 32, ал.2 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2014г. и от чл. 4, т. 7 и
чл. 23, ал.4 от Общите условия на ищеца , но доказателства че такова отчитане е
извършено не били ангажирани по делото.
Извлечението от сметки и счетоводните записвания на ищеца не можели да
докажат потреблението на ВиК услуги, защото били съставени от ищеца за изгодни
за него факти. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец „С.в.” АД, ЕИК ****** не е изразил становище.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010012/17.04.2019г. по регистъра на
СРС на „С.в.” АД, ЕИК ****** срещу И.М.Т.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че И.М.Т., ЕГН ********** дължи на „С.в.” АД, ЕИК ****** заплащане на сумите, както следва: сумата
от 2934,84лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК
услуги в апартамент № 52 в гр. София, ж.к. „******, за периода от 07.09.2015г.
до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 08.10.2015г. до
08.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти състав, като му се присъдят съдебни
разноски. Навело е твърдения, че с
ответника били в трайни фактически взаимоотношения за доставка на ВиК услуги в
имота , облигационните правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба №
4/2004г., ответникът имал качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1,
т.1 от ОУ и чл. 3, ал.1, т.1 от
Наредба № 4/2004г., на негово име била открита партида по клиентски №
**********, потребил ВиК услуги в имота
за периода в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за което
били издадени и фактури
Ответникът
И.М.Т., ЕГН ********** в
предоставения срок за отговор не е изразила становище. В първото по делото
публично съдебно заседание е оспорила исковете. Посочила е, че не е в договорни правоотношения с ищеца с
предмет ВиК услуги, ищецът не бил доставил количества ВиК услуги на стойност, за които са предявени исковете. За процесният период не попадала
в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. и §1 от ДР на ЗРВКУ и не
била е потребител на ВиК услуги в имота. Общите условия не били разгласени в
ежедневник и не я обвързвали. Претендирала е разноски.
По делото е приложено
заповедно дело № 47302/2018г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което
по заявление вх. № 3057517/19.07.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, с която е разпоредено И.М.Т.,
ЕГН ********** да заплати на „С.в.” АД,
ЕИК ****** сумите, както следва: сумата от
2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
19.07.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на предоставени ВиК услуги в апартамент № 52 в гр.
София, ж.к. „******, за периода от 07.09.2015г. до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 08.10.2015г. до 08.06.2018г.,, както и съдебни
разноски от 115,50лв. За така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.03.2019г. на 08.03.2019г. е подал
възражение с което е посочила, че не дължи сумите по заповедта, не била
потребила ВиК услуги в имота на такава стойност, те не съответствали на
показанията на водомера в имота, а били начислени произволно, на 22.03.2019г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 17.04.2019г.
С Определение по насрочване
на делото районният съд е изготвил проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в о.с.з. от 26.05.2019г., с който е разпределил доказателствена тежест
между страните и е поставил такава в тежест на ищеца за обстоятелството, че
ответникът е потребител на ВиК услуги в имота и през периода е потребил такива
в количество и на стойност, за които са предявени исковете.
С прието по делото заключение
по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ищеца е посочило,
че за периода като потребени ВиК услуги в процесния имот ищецът е начислил по фактури, издадени на ответника 2934,84лв.
главница и лихва за забава от 340,11лв. , за което са издадени фактури. Във фактурите било посочено, че начина на
определяне на количество потребени ВиК услуги било „на база”, нямало отчетени
плащания на сумите.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решенията в
обжалваната част :
Предявените искове са
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона
за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни
услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на стойност на потребени ВиК
услуги и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При така
предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение по което ищецът се
е задължил да предоставя
на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил
задълженията си по договора и стойността
на същото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните
на потребителите ВиК услуги се извършва
по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и
канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите
дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно
чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни
и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК
системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане,
пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и
канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно
чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са
всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно §
1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е
собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за
условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи (Наредба
№ 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на
ползване или право на строеж.
Съгласно
чл. 8 от Наредба № 4 получаването на
ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в
един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в
30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно
чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва
да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка
и ремонт на същите.
Съгласно
разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода
и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4
месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
Съдът
приема, че по делото не е установено ответникът да е бил потребител на ВиК
услуги в имота за процесния период. Това обстоятелство е било в доказателствена
тежест на ищеца, същото е изрично посочено от районния съд с доклада по делото,
това обстоятелство не е признато от ответника , а е изрично оспорено от него,
поради което и по несъмнен начин ищецът е следвало да го докаже по делото. Записванията
на ищеца не са от естество да обосноват извод, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение за процесния период с предмет доставка на
ВиК услуги. Тези записвания са за изгодни за ищеца обстоятелства, съставени са
от него и не се ползват с материална доказателствена сила за тези обстоятелства.
Други доказателства за това обстоятелство по делото не са ангажирани и съдът
приема, че то не е установено по делото. Вещните права върху имота са тези,
които определят качеството потребител и това ясно е посочено от законодателя с
разпоредбите на § 1, ал.1, т. 2 буква
„а” от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3 от Наредба № 4. С исковата молба ищецът е
посочил, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4, тоест собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота или на право на строеж.
Доказателства че ответникът еносител на такива права върху имота за процесния
период по делото не са ангажирани и неправилно районният съд е приел за
установено същото по делото. При така възприето съдът приема, че не е
установено ответникът да отговаря пред ищеца за плащане на потребените
ВиК услуги в имота.
Следва
да се посочи, че по делото не е установено в имота да е потребено определено
количество ВиК услуги в периода. Приетото по делото заключение по счетоводната
експертиза установява, че начисленията на сумите от ищеца е извършено „на база”. Доказателства, че
предпоставки за начисление на „база” е съществувало по делото не е установено.
Същото е изисквало доказване на обстоятелството, че са били налице условията на
чл. 35 или чл. 39 от Наредба № 4/2014г.,
тоест че за отчитането на водомерите е било обявена дата от
оператора поне три работни дни преди отчитането , но достъп до имот не е
осигурен от потребителя, - невъзможност за отчитане на водомерите поради
отсъствие на потребителя или на неговия представител и неуточняване на удобна дата за
отчет в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане; отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера , за окето е съставен протокол от
длъжностното лице който се
подписва от него и от поне един свидетел; неизправен водомер или при липса на водомер. Доказателства за тези обсоттялества по делото не са ангажирани, а в тежест
на ищеца ебило да го направи по делото.
При
така установеното съдът приема, че исковете са неоснователни и решението на СРС
в обжалваната част следва да се отмени, като вместо него следва да се постанови
друго, с което исковете се отхвърлят.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по
делото следва да се поставят в тежест на възизваемият-ищец и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ответник по исковете съдебни
разноски за възнаграждение за адвокат в размер от 800лв. за производство пред СРС , съдебни
разноски за възнаграждение за адвокат в размер на 800лв. за производство пред
СГС, както и претендираната държавна такса за производство пред СГС в размер на
58,69лв.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 133782/26.06.2020г. по гр.д.№ 22170 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 30-ти
състав в частта, с която е признато за
установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че И.М.Т.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на
„С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, „******, сграда 2А заплащане на сумите, както
следва: сумата от 2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-
19.07.2018г., до изплащането й,
представляващи стойност на ВиК услуги за периода от 07.09.2015г. до
08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от
08.10.2015г. до 08.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти състав, като И.М.Т., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „С.в.” АД, ЕИК ****** на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
231лв. съдебни разноски и вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. № 2010012/17.04.2019г. по регистъра
на СРС, на „С.в.” АД, ЕИК ****** срещу И.М.Т.,
ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че И.М.Т., ЕГН ********** дължи на „С.в.” АД, ЕИК ****** заплащане
на сумите, както следва: сумата от 2934,84лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението - 19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК
услуги в апартамент № 52 в гр. София, ж.к. „******, за периода от 07.09.2015г.
до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение
за забава на плащането на главницата за периода от 08.10.2015г. до
08.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, „******, сграда 2А да заплати на И.М.Т., ЕГН ********** с адрес:
*** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от общо 1658,69лв. (хиляда шестстотин
петдесет и осем лева и 0,69 лева), представляващи разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.