№ 3112
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110215208 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба, подадена от името на Д. В. И., ЕГН:
**********, чрез адв. М. П., срещу Наказателно постановление № 385317 от
28.04.2021 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева
на основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на Столична община
(Наредбата), за нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл.
47, ал. 1 от Наредбата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. Постъпила е молба от адв. П., с която изразява становище за
разглеждане на делото в отсъствие на жалбопидателя и на процесуалния
представител, заявява че поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от
ЗАдв.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 30.10.2019г., в гр. София, Д. В. И. с ЕГН **********, е пътувал в
1
автобус с инвентарен № 1821, обслужващ редовна линия от масовия градски
транспорт по линия с № 108, в посока от спирка „102 ОУ“ към спирка „Бул
Рожден“. Около 09:20 часа в превозното средство от служители на „ЦГМ“
ЕАД, била извършена проверка по редовността на пътниците, при която
жалбоподателят не представил превозен документ. В тази връзка на същия бил
съставен акт за установяване на административно нарушение бланков номер
385317/2021 г., с който срещу Д. В. И. било повдигнато
административнонаказателно обвинение за това, че на 05.04.2021 г., в гр.
София, в автобус по линия № 108 на обществения градски транспорт, е
пътувал без редовен превозен документ, квалифицирано като нарушение на
чл.18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община. На база така съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление (НП) № 385317 от 28.04.2021 година на
заместник-кмета на Столична община, с което на Д. В. И. с ЕГН ********** е
наложено наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл. 49
от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски
транспорт на територията на Столична община (Наредбата), за нарушение по
чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата. За
събирането на наложената глоба, по инициатива на Столична община бил
образувано изпълнително производство, тъй като наказващият орган приел, че
НП следва да се счита връчено на 20.01.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства -
АУАН бланков № 0385317, Наказателно постановление № 385317/2021;
постановление на ЧСИ; възлагателно писмо; разписки; удостоверение;
постановление; покана за доброволно изпълнение; запорно съобщение;
Заповед № СОА18-РД09-1582/12.12.2018г. на кмета на Столична община - за
компетентност на административнонаказващия орган и Заповед № СОА20-
РД09-1062/13.01.2020 г. за компетентност на актосъставителя, известие за
доставяне. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост приетите по делото
писмени доказателства, като ги намира за логични и последователни, а същите
не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт. Сред доказателствата по делото липсват такива, въз основа на
които да се приеме, че наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя, нито пък може да се приеме, че процедурата по чл. 58, ал. 2
ЗАНН е изпълнена. Налични са единствено непопълнена разписка за
връчване, както и известие за доставяне, за което обаче няма данни дали е
2
достигнало до своя адресат, или не и по какви причини. С оглед на това
липсват доказателства, които да легитимират изпълнението на фикцията по
чл. 58, ал. 2 ЗАНН за влизане в сила на НП. Поради това и доколкото няма
данни за надлежно връчване на наказателното постановление, то и подадената
срещу същото жалба следва да се приеме за депозирана преди влизането му в
сила, и съответно допустима. Този извод не се променя от факта на изпращане
на вземането за принудително събиране на ЧСИ.
Съдът при проверка на съставения АУАН и на издаденото НП установи,
че при издаването им са били спазени предвидените в разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. Неоснователни са
оплакванията, че АУАН не бил връчен на жалбоподателя, доколкото видно от
самия него, че жалбоподателят е отказал да го подпише, което се установява с
подписите на двама свидетели. Неоснователни са и оплакванията, че НП е
връчено повече от 6 месеца след издаването му, доколкото в ЗАНН не е
предвиден срок за връчване, а срок за издаване на НП, който е спазен.
Съставените в конкретния случай АУАН и НП, обаче, не отговарят на
императивните изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в санкционния акт, не са
посочени в пълнота фактическите обстоятелства, въз основа на които е
прието, че е извършено административно нарушение – не е посочено в какво
се изразява нередовността на превозния документ, а само е посочено, че
лицето пътува без редовен превозен документ, като нарушението е
констатирано на след спирка „102 ОУ“, с посока бул. „Рожен“. В същото време
е посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. чл. 18, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от
НРУПОГТТСО“, където са посочени отделни задължения“ по т. 1 да
притежават редовен билет и по т. 2 да предоставят редовния билет на
контролните органи за проверка и по т. 3. В нарушение на разпоредбите на чл.
42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказаното лице се поставя в
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е санкционирано, като по
този начин се ограничава съществено правото му на защита, което е
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП. На следващо място и
по-съществено е, че с решение № 512 от 31.01.2022 г. на АССГ по дело №
4552/2018 г., оставено в сила с решение № 7806 от 13.07.2023 г. на ВАС по
дело № 1230/2023 г. е отменена санкционната разпоредба на чл. 49 от
НРУПОГТТСО като противоречаща на нормативен акт от по-висока степен, а
именно на чл. 101, т. 1 от ЗАвтП, което на свой ред обуславя
3
незаконосъобразност на настоящото НП. Посочената разпоредба е
предвиждала абсолютен размер на глобата – 50 лева, а разпоредбата на чл.
101, т. 1 от ЗАвтП размер на глобата в диапазон 10 – 50 лева, което дава
възможност за индивидуализиране на размера с оглед конкретиката на случая,
обществената опасност на деянието и дееца.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло поради съществени
нарушения на процесуалния и на материалния закон.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител н а жалбоподателя за присъждане на направените разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в
разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН. Предвид факта, че правната помощ е
осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, разноските следва
да бъдат определени на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 18, ал.
2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в размер от 400 /четиристотин/ лв., а за
заплащане на сумата следва да се осъди въззиваемата страна Столична
община. Въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се
присъждат в нейна полза.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 385317 от 28.04.2021 г.,
издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на Д. В. И., ЕГН:
********** е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева на
основание чл. 49 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения
градски транспорт на територията на Столична община (Наредбата), за
нарушение по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3, вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от
Наредбата.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. И. П. – САК,
личен № **********, сума в размер на 400 /четиристотин/ лева, съобразно
оказаната по делото правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - София-
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5