РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Бяла, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тринадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:А. В. Димитров
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от А. В. Димитров Административно наказателно
дело № 20254510200296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Т. Н., ЕГН **********, от ггр.Б., обл.Р.
ул."П.Р.С." № .., чрез адв. П. П., АК – Русе, със съдебен адрес в гр.Р. ул.“Б.“ №
., против НП № 2 от 04.09.2025г., издадено от Кмета на Община Борово, с
което на жалбоподателя, за нарушение на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1
за осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на
общественото имущество на територията на Община Борово, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, на осн. чл.18 от
Наредбата.
С жалбата се иска да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и да бъдат
присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, застъпва
становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2025г., около 06:00ч., св. Б. отишла на стадиона в гр.Б., като
заварила вътре в съоръжението множество животни – овце и кози. Техният
стопанин – жалбоподателят, бил извън стадиона и тя отишла при него да му
каже да махне животните си от стадиона, но той не го направил. Поради това
св. Б. подала сигнал към дежурния в Община Б., който на свой ред предал
сигнала към св. Н. – директор ОП „Горски фонд и чистота“. Същият по това
1
време се намирал вече с други работници в Общината, сред които и св. С., тъй
като през летния сезон започвали работа от 06:00ч. Те посетили заедно
стадиона да извършат проверка по сигнала, където заварили жалбоподателят
Н. отвън с част от животните. Служителите на общинското предприятие му
казали, че са дошли по повод на сигнал, че животните са в стадиона и да
проверят дали има нанесени щети на общинското имущество, на което
жалбоподателят отвърнал, че трябва да си заградят стадиона. След това той
заедно със стадото си напуснали района на стадиона.
По този повод на 04.08.2025г. бил подаден писмен сигнал от св. Б. с
приложен снимков материал. В същият ден била изготвена покана до
жалбоподателя за съставяне на АУАН, която му била връчена на 07.08.2025г.
Със същата бил поканен в 2-дневен срок да се яви в общината за съставяне на
АУАН за извършено нарушение по чл.5, т.13 от Наредба № 1 за осигуряването
на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на общественото
имущество на територията на Община Б.. Жалбоподателят се явил на
12.08.2025г. в Общината, където му бил съставен АУАН за извършено
нарушение на чл.5, т.14 от Наредба № 1 на Община Борово. Жалбоподателят
подписал АУАН, с отразяване, че има възражения, които ще изложи в
седемдневен срок. В срок били депозирани писмени възражения от
жалбоподателя, с вх.№ 94Н-166-6 от 19.08.2025г., в които оспорил приетото в
АУАН, че е прокарвал овце и кози през зелени площи, а именно градски
стадион „Вихър“. Посочил, че стадото било подплашено от преминаващ
автомобил, а стадиона не бил заграден, поради което част от животните
навлезли вътре. Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН, било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което било отразено, че
нарушителят направил самопризнание, че на посочената дата,
нерегистрираното му по надлежния ред стадо животни било неконтролирано
допуснато от него в площи, представляващи общинска собственост. НП било
връчено лично на жалбоподателя на 15.09.2025г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпитаните по делото свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване,
поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
В жалбата са релевирани оплаквания свързани с нарушаване правото на
защита на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен, което се
обосновава с липсата на посочване на точната хипотеза от санкционната
норма на чл.5, т.14 от Наредба № 1 на ОбС – Борово. Съдът счита
възражението за неоснователно, доколкото в оспорваното наказателно
постановление е изрично посочено, че прокарва стадото си през зелени
площи, общинска собственост. По този начин е постигната максимална
индивидуализация на предвидените в нормата различни хипотези, което по
никакъв начин не води до твърдяното нарушение правото на защита на
жалбоподателя.
На следващо място се възразява, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при посочването, че „нееднократно“ е прокарвал
стадото си през зелените площи, представляващи общинска собственост.
Посочва се, че липсата на конкретизация на колко пъти и кога го е извършил,
2
препятства възможността му правилно да организира своята защита. Съдът
счита, че това възражение е също неоснователно, тъй като соченото
обстоятелство не обуславя съставомерността на деянието, а АНО се е позовал
на него като отегчаващо отговорността обстоятелство (което ще бъде
обсъдено впоследствие). За да е нарушено правото на защита на наказаното
лице, следва неяснотата да е по отношение на елемент от фактическия състав
на твърдяното нарушение, обуславящо неговата съставомерност, а в случая
това не е така, тъй като това обстоятелство не е изрично предвидено в
хипотезата на правната норма.
По отношение твърдението за грубо нарушение нормата на чл.40 от
ЗАНН, тъй като АУАН не бил съставен в присъствието на свидетелите, съдът
намира, че макар и формално да представлява нарушение на
производствените правила, то не е съществено и не може да обуслови отмяна
на санкционния акт. Утвърдено е разбирането в съдебната практика (вж.
Решение № 1104 от 8.04.2025 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 984/2024г. ),
че „Процесуалният закон определя като съществени само тези нарушения на
правилата, които ограничават правата на страните. Съдът не само че разполага
с възможност, но и е длъжен винаги, когато нарушението не е от категорията
на абсолютните, посочени в чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК, освен да констатира
наличието му, да прецени дали и как то влияе на упражняването на
процесуалните права на страните. То следва да бъде преценявано през
призмата на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, която разпоредба предполага анализ
доколко са били нарушени процесуалните права и в частност правото на
защита на нарушителя.“ В случая, двамата свидетели, посочени в акта, са
присъствали както при извършването, така и при установяване на
нарушението, което е в съответствие с изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН. В
цитираното решение се сочи също, че „Решаващо, от гледна точка гарантиране
на правото на защита на санкционираното лице, е да се обезпечи изискването
за предоставянето на възможност на същото да се запознае със съдържанието
на съставения АУАН, т. е. той да му се предяви, за да може наказаното лице да
упражни правото си да възрази срещу него, да даде обяснения и да представи
доказателства.“. По делото няма спор, че АУАН е бил предявен надлежно на
жалбоподателя, същият собственоръчно е вписал възражения в него и е
посочил, че ще депозира писмени възражения в законния срок, което
впоследствие и сторил. Тоест, тъй пълноценно е упражнил правото си на
защита, като видно от представените писмени възражения срещу съставения
АУАН, е разбрал в извършването на какво нарушение е обвинен и по същество
е изложил съображенията си. Предвид това съдът намира, че ако и да е
допуснато такова нарушение, то не е от категорията на съществените и не
представлява основание за отмяна на обжалваното НП.
Позоваването на показанията на св. Г. за липсата на извършено
нарушение съдът счита за недостатъчно да внесе дори обосновано съмнение в
обвинителната теза, тъй като те представляват производни доказателства и по
същество възпроизвеждат обясненията на наказаното лице. Този свидетел не е
присъствал на деня, мястото и часа, когато се твърди, че е било извършено
нарушението, нито е узнал за тези обстоятелства от други незаинтересовани
лица, а само това което му е било съобщено от жалбоподателя. Пред съда той
може правдиво да изнася узнатите от него сведения, но те са му били
разказани от жалбоподателя, поради което той не може обективно да
потвърди, че такъв именно е бил хода на събитията.
На последно място следва да се посочи, че обстоятелството дали
стадиона е бил напълно заграден или отчасти, действително би могло да има
своето значение, в случай, че бе установено инцидентно и краткотрайно
3
навлизане на животните в спортното съоръжение. От показанията на
свидетелите обаче, както и от представените с жалбата снимки, се установява,
че животните съвсем необезпокоявано и безпрепятствено са на територията на
съоръжението, разпръснати по протежение на самия стадион, а действията на
жалбоподателя не са били по никакъв начин насочени към извеждането им от
там. Напротив, той е стоял отвън, а на дошлите да извършат проверка
общински служители заявил, че те трябвало да си заградят стадиона.
Жалбоподателят изглежда не държи сметка, че е негово задължение да следи
стадото си, а не на околните.
При индивидуализацията на наказанието АНО е съобразил
съотношението на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, като е наложил
наказание в максимален размер. Посочено е, че нарушителят направил
самопризнания във възраженията си, че нерегистрираното му по надлежния
ред стадо животни било неконтролирано допуснато от него в площи,
представляващи общинска собственост, както и че били подавани
нееднократни сигнали във връзка с прокарването на кози и овце през зелени
площи, общинска собственост. В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя оспорва тези констатации, като посочва, че се
позовават на факти, които не са били събрани по надлежния ред. От
доказателствата по делото – писмо с изх.№ 1019/22.07.2025г. на БАБХ –
ОДБХ гр.Русе се установява, че във връзка с препратен сигнал за
нерегистрирани животни на територията на гр.Б. с вх.№ 2260/11.06.2025г. на
ОБДХ – Русе, е била извършена съвместна проверка на 09.07.2025г., при която
е било установено, че в имота на жалбоподателя има настанени 9 кози и 30
овце. От проверката било установено също и че животните не са
идентифицирани и имота не е регистриран като животновъден обект съгласно
чл.137 от ЗВМД, в нарушение на чл.51, ал.1 от ЗВМД, за което му бил
съставен и АУАН. Тоест, обстоятелствата взети предвид от АНО са надлежно
установени и приобщени по административнонаказателната преписка, поради
което и позоваването на тях е съвсем резонно с оглед разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗАНН. Действително, посочването за нееднократност на действията на
жалбоподателя стои бланкетно и без конкретика, като не може да се направи
извод, че нарушението не е за първи път. За да има характер на отегчаващо
обстоятелство, тези други прояви следва да са били установени като
нарушения, съответно санкционирани по установения от закона ред, докато в
случая такива липсват. Още повече, че на съда е служебно известно, във
връзка с разглеждане на НАХД № 85/2025г. по описа на Районен съд – Бяла, че
наказателното постановление, с което на жалбоподателя е била наложена
глоба за друго такова нарушение, е било отменено. При това положение
следва да се приеме, че нарушението е за първи път. Въпреки това съдът
счита, че при определяне на наказанието, същото следва да бъде определено в
размер над средния, при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
и намира, че подходящ размер е глоба от 300 лева. По този начин ще бъдат
постигнати целите на наказанието и ще окаже своето превъзпитателно и
предупредително въздействие спрямо нарушителя.
И двете страни претендират разноски в настоящото производство, като
следва да се посочи, че за претендираното адвокатско възнаграждение липсват
представени доказателства, както за неговия размер, така и за реалното му
заплащане. По отношение на юрисконсултското възнаграждение на ответната
страна, с оглед изхода на делото, съдът определя същото в размер на 50 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 2 от 04.09.2025г., издадено от
Кмета на Община Б., с което на Н. Т. Н., ЕГН **********, от ггр.Б., обл.Р.
ул."П.Р.С." № .., за нарушение на чл.5, т.14 и чл.20, т.3 от Наредба № 1 за
осигуряване на обществения ред, спокойствието на гражданите и защита на
общественото имущество на територията на Община Борово, му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, на осн. чл.18 от
Наредбата, като намалява размера на глобата на 300 лева.
ОСЪЖДА Н. Т. Н., ЕГН **********, от ггр.Б., обл.Р. ул."П.Р.С." № .. да
заплати на Община Б., БУЛСТАТ/ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Б., обл.Р., ул.”Н. В.” № ., сумата в размер на 50 лева
юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______/п/________________
5