О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№IV-1185
30.04.2020
г., гр. Бургас
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на тридесети април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 941 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279
вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 5ЗЕ, вх. В, представлявано от Светослав
Николаев Николов и Цветелина Георгиева Станева, чрез юрисконсулт Наталия
Лозанова, против Разпореждане № 220 от 07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 87/2020 г.
на Районен съд – Карнобат, с което е ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р.В.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, в частта за сумата от 1107, 72 лева,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, както и за сумата над присъдения размер от 136, 74 лева до пълния
предявен размер от 150, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба са изложени оплаквания, че заповедният
съд не разполага с правомощия на този етап от производството да извършва
преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни негови
клаузи на основание нарушение на закона или на добрите нрави. Поддържа се, че заповедният съд неправилно
е преценил, че искането се основава на неравноправна
клауза от договора за потребителски кредит. Излагат се доводи, че сключването
на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е било задължително
за отпускането на кредита, а е било по избор на потребителя, поради което тези
разходи не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. Твърди се, че потребителят
е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, включително
закупения пакет от допълнителни услуги, поради което не е налице хипотезата на
чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че допълнителните услуги не представляват действия
по отпускане и усвояване на кредита.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното
разпореждане и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение
относно всички вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева
за заплатената държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на
легитимирано лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на
закона и събраните доказателства по делото съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Пред Районен съд – Карнобат е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД против длъжника Р.В.С. за следните суми, дължими въз основа на Договор за
потребителски кредит № *****от 17.02.2016 г.: 1591, 24 лева – главница; 414, 17
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.11.2017 г. до
15.10.2018 г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 1107, 72 лева; законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане; съдебни разноски – 62, 27 лева за държавна такса и 150
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към
заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията
към него, както и приложимите общи условия.
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1107, 72 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът е приел, че искането
се основава на клауза, която нарушава разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а
освен това е нищожна поради липса на основание и достатъчно определено съгласие
на страните.
Разпореждането е правилно по следните съображения.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК е посочено, че страните по договор за потребителски кредит №
*****от 17.02.2016 г. са сключили споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, по силата на което длъжникът дължи неизплатено възнаграждение
в размер на 1107, 72 лева, дължимо до 15.10.2018 г. В заявлението не се твърди
длъжникът да е поискал и/или да се е възползвал от посочения пакет от
допълнителни услуги.
В представения
по делото договор за потребителски кредит №******** от
17.02.2016 г., Раздел V, озаглавен
„Допълнителни възможности за клиента“, е посочено, че е избран пакет от
допълнителни услуги „Бонус“. Отбелязано е, че изборът и закупуването на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия, както и че конкретните
услуги и редът за ползването им са подробно описани в ОУ. С договора за
потребителски кредит е уговорено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 2769, 30 лева, а размерът на кредита е 3000
лева.
По
делото е представено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 17.02.2016 г., в което е посочено, че кредиторът се задължава да
предостави на кредитополучателя по негово искане и при изпълнение на посочените
в ОУ изисквания една или повече от посочените услуги, изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно
т. 15 от представените по делото ОУ за фактическото използване на всяка от
услугите трябва да са налице съответните специфични условия, описани в т. 15.1
– т. 15. 5 от ОУ.
Съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането
е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Въззивният съд намира, че клаузата от договора за
потребителски кредит, в която е предвидено заплащане на възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, а освен това
противоречи на закон и на добрите нрави.
Претендираното
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено за възможността
за предоставяне на изброените в допълнителното споразумение услуги, независимо дали
някоя от тези услуги ще бъде реално предоставена на кредитополучателя по време
на действието на договора. Подобна уговорка е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитодателя и потребителя.
Уговореното
възнаграждение за възможността за използване на допълнителни услуги в размер на
2769, 30 лева сочи и за нееквивалентност на престациите, която противоречи на
добрите нрави, не само поради възможността посочените услуги никога да не бъдат
използвани, но и с оглед размера на заемната сума, който е 3000 лева.
Освен това
претендираното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е сред
изброените по чл. 19, ал. 3 ЗПК разходи, поради което следва да бъде включено в
годишния процент на разходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а това от своя
страна би довело до значително нарастване на предвидения в договора ГПР, чийто
размер е 49, 89 %. Следователно клаузата от договора за потребителски кредит,
предвиждаща възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обосновава извод за
нейната нищожност съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т. 3 ГПК основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 1107, 72 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
С оглед
на изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на
обжалване, поради което е окончателно.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е
Д Е ЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 220 от
07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 87/2020 г. на Районен съд – Карнобат.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.