СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Нина Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7128 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 392816 от 24.04.2018 г., поправено с решение № 96890 от 18.04.2019 г., по гр. д. № 84371/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 76 състав, е признато за установено на
основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, по
исковете предявени от „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, срещу Д.П.Й.,
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца:
- сумата от 1
147,05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за периода от 14.09.2014 г. до
14.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2017 г. до окончателното
й изплащане, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер 2 541,31 лв. и за периода от м.05.2013 г. до 13.09.2014 г.;
- сумата от 202,79
лв. - мораторна лихва за периода
от 15.09.2014 г. до 11.06.2017 г., като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 646,07 лв.
С решението Д.П.Й. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 93,18 лв. - разноски в исковото производство и сумата от
48,17 лв. - разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
предявените искове са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в
която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт в обжалваната част. Отправено е искане първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част, а исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Въззивникът твърди, че
районният съд неправилно е приел, че вземанията за периода от м.05.2013 г. до
м.04.2014 г. са погасени по давност, тъй като последните са обективирани в общи
фактури № **********/31.07.2014 г. и фактура № **********/м.09.2014 г. от който
момент тече давността. Претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.П.Й., с който жалбата се оспорва и се моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че районният съд
правилно е приел, че част от претендираните вземания са погасени по давност.
Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 76 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между страните е възникнало и съществува облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия съгласно
чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за посочения обект с
абонатен № 076281, като ответникът имат
качеството потребител на топлинна енергия и на това основание дължи заплащането
на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка са назначени,
изготвени и приети в хода на производството пред първата инстанция съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертизи, които съдът счита за задълбочени и
компетентно изготвени от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същите с доверие.
От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява, че в конкретния случай дължимите суми за доставена в
имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на
действащите технически правила и норми. Установява се още, че от отчетеното
количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в абонатната
станция, както и че в имота през процесния период е имало 4 монтирани
отоплителни тела, като няма узаконен водомер за гореща вода, поради което
сумите за битово горещо водоснабдяване са формирани на база един потребител. Установява
се и обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „Т.С.“
ЕООД е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 076281 и същите са издавани на
името на ответника. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се доказва и стойността на доставената топлинна енергия през исковия
период, която възлиза общо на 2 514,87 лв., като за услугата дялово
разпределение за процесния период е начислена такса в размер на 26,06 лв.
Липсват представени по делото доказателства от ответника за извършено плащане
на доставената за топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия.
По отношение на възражението на ищеца, че
претендираните суми не са погасени по давност, настоящият състав намира, че с
разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК е предвидено, че искът за установяване
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед на което е създадено
изключение от общото правило по чл. 125 ГПК, че искът се счита за предявен от постъпване на исковата молба в съда.
Съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълкувателно
дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния
период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.)
са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като е установено по
основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия до тридесетия
ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на потребителите
на топлинна енергия. Тези задължения са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е.
от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът
не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да
заплащат месечните вноски в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е за процесните главници, по отношение на
които се прилагат общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността
тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т.е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Доводът във
въззивната жалба, че за процесните вземания са издадени фактури № **********/31.07.2014
г. и № **********/м.09.2014 г., поради което сумите по тези фактури не са
погасени по давност, настоящата инстанция намира за неоснователен.
В случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Така мотивиран, въззивният съд намира, че правилно
районният съд е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2013 г.
- м.07.2014 г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 14.09.2017 г., като правилно е уважена претенцията само
за заплащане на задълженията за топлинна енергия за периода м. 08.2014 г. - м.
04.2015 г., която съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза
възлиза на 1 147,05 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015 г. до 11.06.2017 г.,
т. е. твърди, че ответникът е в забава от 15.09.2015 г.
С оглед погасените по давност
вземания за периода от м.05.2013 г. - м.07.2014 г. погасена се явява и
претенцията за лихва за забава за този период.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която е
представила списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 450 лв.
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ е 358,63 лв., с оглед на което уговореното и заплатено
възнаграждение от 450 лв. надвишава минималните размери, а като се съобрази правната и
фактическа сложност на делото, то съдът намира, че същото следва да бъде
редуцирано и присъдено в минималния предвиден в наредбата размер.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 392816 от 24.04.2018 г., поправено с решение № 96890 от 18.04.2019 г., по гр. д. № 84371/2017 г. по описа на Софийски районен съд, IІ ГО, 76 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Д.П.Й., ЕГН **********, сумата от
358,63 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.