Решение по дело №209/2023 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 96
Дата: 12 декември 2023 г.
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20235420100209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Златоград, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100209 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е Искова молба, вх. № 1646/18.08.2023 г. от Д. Г. Л., ЕГН
********** с адрес: гр. С., общ. С., кв. „К.“, ж.к. „К.“ № ., вх.., ет. ., ап. . Р. Р.
Л., ЕГН ********** с адре: гр. София, .общ. С., ул. „С. К.“ № ., ет.., ап.. и Н.
Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С., общ. С., кв. „К.“, ж.к. „К.и“ № ..., вх..,
ет. . ап. ., и трите чрез адв. З. С. Д. с адрес за призоваване и съобщения: гр.
Н.обл. С. ул. „Д. Ч.в“ №. против С. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл.
С. ул. „Д. Ч.“ № .; В. В. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „А. С.“
№ .; . В. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.обл. С., ул. „И. № .; Р. С. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ар. С. № .; З. С. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. Х., обл. Х., ул. „Д. С.“ № .; Ю. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. П.,
ул. „П. Д. В.“ № .; С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „С. р.“
№ . С. А. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „А..“ №. Р. С. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „К.“ № 7; А. С. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №.; М. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр.
П.ул. „С. М.“ №.т. ., ап..и М. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. Н., обл. С., ул.
„Б. Т.“ № .. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС.
В исковата си молба ищците, чрез адв. З. Д. твърдят, че са наследници
1
на Р. В. Л., починал на.г., като ищците Р. Р. Л. и Н. Р. Л. и ответниците по
делото са наследници по права линия на В. М. Л. (И. М. Л.), бивш жител и
живущ в гр. Н.о, обл. С., починал на ..
Пълномощникът им сочи още, че с Решение № 130 от 06.04.1999 г. на
Поземлена комисия – Н. е възстановено правото на собственост на поземлен
имот в местността „С.“ в землището на гр. Н., обл. С.н на наследниците на И.
М. Л. (В.М. Л.) на имот с идентификатор 51319.22.457 с предходен номер на
плана 001547 и с площ 2970 кв.м., при границите: имоти с идентификатори
51319.22.459; 51319.22.490; 51319.22.460; 51319.22.456 и 51319.22.458.
Твърдят още, че след смъртта на дядо им, през 1983 г. до настоящия
момент или повече от 40 години, имотът се ползва и владее необезпокояван
от никого от Р. В. Л. до неговата смърт, а след това от ищците по делото.
Фактическата власт върху имота е осъществявана чрез засаждане със
зеленчуци, картофи и фасул. От няколко години имота се ползва, като ливада.
Сочат, че по силата на наследствено правоприемство собственици на
имота са именно те - ищците.
Адв. Д.сочи, че вече няколко месеца доверителите му се опитват да се
снабдят с нотариален акт за имота, но ответниците отказват да се явят пред
нотариуса, с които действия оспорват правото им на собственост, поради
което за тях е налице правен интерес от предявяване на иска.
С уточняваща молба сочат, че те ищците са собственици чрез
наследствено правоприемство на посочения по-горе имот и молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците С. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Но., обл. С. ул. „Д. Ч.“ №
7; В. В. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.бл. С. ул. „А.С. №. З. В. Л., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „И.“ № ; Р. С. Б., ЕГН ********** с
адрес: гр. Н. обл. . ул. „А. С.“ № .; З. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Х.
обл. Х. ул. „Д.С.“ №.; Ю. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. „П. Д. В.“
№ . С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. См. ул. „С.р.“ № .. С. А. Т.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н.обл. С. ул. „А. С.и“ № .; Р. С. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „К.“ №. А. С. Т., ЕГН ********** с
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № . М. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. П.,
ул. „С. М.“ № ., ет. ., ап..и М. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. Н. обл. С., ул.
„Б.Т.“ № . с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС, че те
ищците Д. Г. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С. общ. С. кв. „К.и“, ж.к. „К. № .
вх.., ет. .., ап..., Р. Р. Л., ЕГН ********** с адре: гр. С.общ. С. ул. „С. К. № .
ет. ., ап.. и Н. Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С., общ. С. кв. „К., ж.к. „.К“
№ ., вх.., ет. . ап. .., са собственици, чрез наследствено правоприемство на
имот с идентификатор № 51319,22,457 с предходен номер на плана 001547 и с площ 2970
кв.м., при границите на имота: имоти с идентификатори 51319.22.459; 51319.22.490;
2
51319.22.460; 51319.22.456;51319.22.458, ползвайки и владеейки имота необезпокоявани от
никого повече от 40 години, считано от 1983 г., (а и преди това) до настоящия момент.
Практически с претенцията за владение за период от 40 години ищците претендират, че са
собственици и по давностно владение. Претендират за разноски по делото.
В съдебно заседание се явява ищцата Р. Л. и адв. Д. за всички, които
поддържат изцяло предявения иск, съобразно уточнението и молят да се
уважи предявения иск като основателен и доказан.
В хода на производството, единствено от ответницата М. М. Ч. е
постъпил отговор, с който оспорва изцяло исковата молба като
неоснователна. Сочи, че не се познава с ищците, нито е имала контакти с тях.
От исковата молба е разбрала за съществуването на въпросния имот, и че има
собственост от него, който ищците са решили да придобия по давност. Моли
да се отхвърли иска. От останалите ответници не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание не се явяват.
Останалите ответници не вземат отговор и не се явяват в съдебно
заседание.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
Ищците по делото са законни наследници на Р.В. Л.. Вторият и
третият ищеца, а също и ответниците са законни наследници на В. М. Л.,
което се установява с Удостоверение за наследници, изх. № 94-
00-941/11.07.2023 г. и Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-
940/11.07.2023 г., издадени от О.Н..
С Решение № 130/06.04.1999 г., влязло в сила на 20.05.2004 г., ПК –
Н.е възстановила правото на собственост на наследниците на И. М. Л. в
съществуващи стари реални граници на Нива от 2.970 дка, VIII-ма
категория, местност „Ст.“, имот № 001547 по картата на землището, при
граници (съседи): № 001546 - Нива на насл. на Д. А. К.; № 001548 – Нива на
Р. А.К.; № 001549 - Нива на Об. Н.; № 006300 – нива на О. Н. и № 004875 –
Гор. стоп. тер. на МЗГАР - държавно лесничейство.
За процесния имот по делото е представена Скица от СГКК гр.
Смолян: №15-761750/15.07.2023 г. за поземлен имот с идентификатор
51319.22.457, с площ 2970 кв.м., категория „Земеделска“, „Осма“ категория
на земята, начин на трайно ползване „Нива“, местност „С.“, о. Н..
Като собственик, по данни от КРНИ и е записан И. М.Л., съгласно
Решение № 130/06.04.1999 г. на ПК – Н.
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
изх. № 94-00-939/11.07.2023 г., издадено от Община Неделино, имената на В.
М. Л. и И. М. Л. са имена на едно и също лице.
Като свидетели по делото са разпитани А.Р. К. и В. Р. К. –
братовчеди на страните по делото.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
3
противоречие помежду си, а и с писмените доказателства. От същите съдът
приема за установено, че имотът е в местността „С.“. Никой от ответниците
не е ходил в имота и не го е ползвал. Над 40 години дядото Р. ползвал и
владял имота. Не са чували да имат спор с други роднини или с други хора от
Н.за този имот. Нямало е спор и за границите. Имотът е ограден от всички
страни с бетонни колове и бодлива тел, което ограждане е направено много
отдавна от Р.. Нямат спор и със съседите във връзка с ограждането. Откак е
починал дядото Р. - до миналата година, св. А. К.в е обработвал мястото,
като не е плащал наем, а са се разбрали да почиства мястото и да събира от
него сено. Ако ищцата Р. му каже да продължава, ще продължава да чисти
мястото и да събира сеното. Не познава ответницата М. Ч. и не я виждал в
имота. През всички тези години не е виждал никой освен Р. и наследниците
Д., Р. и Н. да владеят имота. Покрай оградата има посадени дръвчета, дрянове
и сливи. Площта на имота е около 3 дка. Миналата година Р. Л. с нейни
близки почистили храсти под имота.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищците са придобили
собствеността върху имота в местността „С.“, с площ 2970 кв.м., с
непрекъснато владение, продължило над 40 години. Към владенинето на
техния праводател Р.Л. те присъединяват и своето владение след неговата
смърт.
Установява се, че процесният имот е владян непрекъснато от тях, още
след възстановяването му от ПК - Неделино.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение
№ 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците,
нито близки на ищците, нито други жители на Неделино са установявали
владение върху процесния имот, така че да прекъснат владението на ищците.
Единственият оспорващ иска ответник - М. Ч., чрез писмения си отговор
практически признава, че не познава ищците, нито пък й е известно за
4
съществуването на тази нейна наследствена собственост. Признава, че е
напуснала Златоград в 8-ми клас и от тогава живее в Пловдив, т.е. по този
начин, тя признава, че в нито един момент не е владяла процесният имот и по
този начин владението на ищците не е било прекъсвано.
Владението на ищците е било явно - те са обработвали и обработват
имота, като са демонстрирала намерението си открито пред всички, в това
число и ответниците, да своят имота. Владението им е било спокойно, без да
са правени опити то да бъде прекъсвано. Практически владението им обаче
започва от възстановяването на процесната част след постановяване на
решение на ПК – Неделино през 1999 г., но 10-годишната давност е налице.
Трайна е практиката на съдилищата, че придобиване на собственост, чрез
владение на земеделска земя може да започне след възстановяването на имота
с влязло в сила решение на ПК, т.е. в настоящия случай давността започва да
тече от 2004 г., т.е. владението е продължило над 18 години.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищците като владелци са държали вещта като своя, защото няма
доказателства, че са я държали за другиго - Тълкувателно решение №
1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението
и в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй
като ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на
решението на ПК-Неделино по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като, като
съсобственици са били в състояние да възприемат действията на ищците по
своене на имота, но не са се противопоставяли.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС - С. - Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
- С. с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало
след възстановяване на имота с решението на ПК - Неделино, което е влязло в
сила на 20.05.2004 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от
ПК, да се придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС –
Решение № 60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това
решение се приема, че след завършване на реституцията на процесен имот,
може да тече давност.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
се приема, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
5
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и да покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота. В
настоящия случай е налице точно такава хипотеза. Никой от ответниците не е
оспорвал владението на ищците, знаейки, че само и единствено те владеят
имота, обработвайки го (въпреки изложеното в отговора на М. Ч., която обаче
признава, че не е владяла имота). Горното решение е актуално и с оглед
обстоятелството, че тримата ищци имат братовчеди, но въпреки това, само те
тримата владеят процесния имот.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез
декларации от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те
нямат претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС
приема, че от момента на подписване на тези декларации, държането на
идеалните части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение.
Затова не е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин
на наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене
и да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
останалите наследници, но няма и реакция по оспорване на владението, с
изключение на М. Ч..
Приложената към делото скица (л. 14), макар и заверено копие,
приподписана от съдия-докладчика, следва да се считат като неразделна част
от решението по делото.
С оглед изхода на делото, ще следва да се присъдят на ищците
направените по делото разноски в общ размер 660 лева, като на Р. Д. Л. – 360
лева, а за Д. Г. Л. – 300 лева. Ответниците явно са дали повод за завеждане на
делото, с оглед твърдението на адв. Д., че не са се явили пред нотариус, макар
и поканени да оформят собствеността. Същите не се явяват и в съдебно
заседание, където, ако бяха признали иска, нямаше да отговарят за разноски,
съгласно чл. 78, ал.2 ГПК. Повод за завеждане на делото е и обстоятелството,
че имотът е записан на общия им наследодател И.Л., което обстоятелство
прави и ответниците съсобственици. Ще следва поради това, да се ангажира
отговорността на всички ответницие по делото за разноските, а не само на М.
Ч., както претендира адв. Дуганов, тъй като самият той в първоначалната си
искова молба, сочи, че всички ответници отказват да се явяват пред нотариус
и с тези си действия оспорват правото на собственост на ищците. С оглед
гореизложеното не може избирателно да се ангажира отговорността за
разноски само на един ответник, макар и той изрично да оспорва иска.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
от ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на С. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр.
Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № .; В. В. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „А. С.“ № 76в; З. В. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „И.“ №
. Р. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „А.С. № . З. С. Г., ЕГН
********** с адрес: гр. Х. обл. Х. ул. „Д. С.“ № .; Ю. Р. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. П., ул. „П. Д. В.“ № 53; С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.обл.
С. ул. „С. р.“ № . С. А. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“
№ .; Р. С. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К. №. А. С. Т., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А.С.“ № 76; М. М. Ч., ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. „С. М.“ № . ет. . ап. . М. М. А., ЕГН **********
с адрес гр. Н., обл. С., ул. „Б.Т.“ № ., с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС, че Д. Г. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С., общ. С. кв.
„К.“, ж.к. „К. № 102, вх. Б, ет. . ап.. Р. Р. Л., ЕГН ********** с адре: гр.
С.общ. ., ул. „С. К.а“ № ., ет. . ап. .и Н. Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С..,
общ. С.а, кв. „К., ж.к. „К.“ № ., вх. ., ет. ., ап. . са собственици по давностно
владение от 2004 г. на имот с идентификатор № 51319.22.457 с предходен
номер на плана 001547 и с площ 2970 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.22.459; 51319.22.490; 51319.22.460;
51319.22.456;51319.22.458.
Скицата от СГКК - С.(л.24), на която процесния имот е отразен,
преподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „Д.
Ч.в“ № 7; В. В. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. ., ул. „А. С.“ №.; З. В.
Л., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „И.“ № .; Р. С. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „А. С.“ № . З. С. Г., ЕГН ********** с
адрес: гр. Х.обл. Х.ул. „Д.С.“ №. Ю. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. П.ул.
„П.Д. В.“ №.; С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „С.и р.“ №
2А; С. А. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „А. С. № .; Р. С. Б.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ №.; А. С. Т., ЕГН **********
с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „А. С.и“ №.; М. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр.
П., ул. „С. М.“ №. ет., ап.. и М. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. Н. обл. С.
ул. „Б. Т.“ №.с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС,
да заплатят на Р. Р. Л., ЕГН ********** с адре: гр. С. общ. С. ул. „С. К. №
24, ет. 2, ап. 6, разноски по делото в размер на 360 лева.
ОСЪЖДА С. В. М., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С., ул. „Д. Ч.“
№ 7; В. В. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С.ул. „А. С.“ № .; З. В. Л.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „И.“ №.; Р. С. Б., ЕГН **********
с адрес: гр. Н., обл. С. ул. „А.С.“ № .З. С. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.
Х.обл. Х., ул. „Д. С.“ № .; Ю. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. П.ул. „П. Д.
В.“ № 53; С. Р. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Н. обл. С. ул. „С. р. № . С. А.
Т., ЕГН ********** с адрес: гр. Н.обл. С. ул. „А. С.“ № .; Р. С. Б., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К.“ № . А. С. Т., ЕГН ********** с
7
адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №.; М. М. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. П.,
ул. „С. М.“ № ет.., ап. .и М. М. А., ЕГН ********** с адрес гр. Н. обл. С. ул.
„Б.Т.“ № . с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС, да
заплатят на Д. Г. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. С.я, общ. С., кв. „К.“, ж.к.
„К.“ № ., вх. ., ет. . ап. .разноски по делото в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред О.с. - См.в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: ________Д.Х._______________
8