Определение по дело №6649/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16136
Дата: 7 април 2025 г. (в сила от 7 април 2025 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20251110106649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16136
гр. София, 07.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110106649 по описа за 2025 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК ,
ОПРЕДЕЛИ:
Съставя проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения.
Ищецът А. Д. твърди, че на 19.1.2023г. е сключила с ответника „Вива Кредит „ АД, договор
за потребителски кредит№ 5892450 при който й била предоставена в заем главница от 400лева, с
фиксиран ГЛП 40,32 % , ГПР 49,33 %. Твърди, че в договора е предвидена такса за експресно
разглеждане, съгласно чл.1,ал.2 и 3 и 4 от договора и неустойка за непредставено обезпечение,
съгласно чл.4, ал.1 и 2. Твърди, че е заплатила цялото вземане по договора.
Счита, че договорът е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – тъй като не са
спазени разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК / липсва методика за формиране на ГПР, неясно е кои
разходи по договора го формират, счита, че таксата и неустойката следва да се включват в ГПР,
като по този начин, неговият размер надвишава 50 %, допълнителната услуга не съставлява реално
предоставена възможност или преференциално условие, което да обосновава заплащането на
възнаграждение, като е налице забраната на чл.10а ЗПК, таксата е начислена във връзка с
процедурата по усвояване на кредита. Разпоредбата е и неравноправна. Разпоредбата за неустойка
е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, противоречи на чл.32,ал.4 ЗПК, като
клаузата заобикаля и разпоредбата на чл.71 ЗЗД-; същата излиза извън присъщите й функции.
Поради изложеното предявява: иск за признаване на договора за кредит за нищожен, съединен
евентуално с иск за признаване на разпоредбите на чл.1,ал.2 и 3 и 4 и чл.4, ал.1 и 2, за нищожни и
осъдителен иск, предявен като частичен – за сумата 10 лева, част от цялата претенця от 80 лева.
Ответното дружество в срока за отговор, оспорва допустимостта на исковете за нищожност,
с довод, че не е налице правен интерес / интересът на ищеца се извлича от твърдението, че все още
се търсят суми и искането ответникът да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо относно
1
твърдението за нищожността на договора/, по основателността, се сочи, че в ДПК, относно
методиката за ГПР, приложимо е само първото базово допускане на т.3, б.а на приложение 1 към
ЗПК, което е посочено императивно в закона, следователно не е нарушена разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Счита се, че неустойката не следва да се включва в ГПР, поради разпоредбата
на чл19, ал.3 ЗПК. Таксата е за допълнителна услуга, избрана доброволно от ищцата, и също не
следва да се включва в ГПР, тъй като плащането не е за действие свързано с усвояването на
кредита, а действие, което предхожда във времево отношение усвояването и управлението на ДПК,
като услугата не е със задължителен характер, поради което и ГПР не надвишава 50 %. Сочи се, че
ДПК е сключен по искане на ищцата, поради което се счита, че уговорките са индивидуални,
защото на ищеца е дадена възможност да влияе на съдържанието на разпоредбите. Относно
неустойката, сочи се, че същата е предвидена, за да дисциплинира длъжника, кредиторът е поел по
– голям риск като ищцата е имала изборът да не сключи договора, или в 14-дневен срок от
сключването, да се откаже от него, като върне само главница, като същата не следва да се включва
в ГПР, който се изчислява в момента на сключване на договора, а неустойката се дължи на по –
късен етап, както и на основание чл.19,ал.3 ЗПК. Разпоредбата на чл.33 ЗПК не намира
приложение, като разпоредбата на чл.71 ЗЗД е неприложима. Оспорва се твърдението за
противоречие със закона, защото не са нарушени императивни правни разпоредби, включително
чл.71 ЗЗД.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във връзка с чл. 26
ЗЗД – противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона, противоречие със закона по
цитираните разпоредби – по отношение договора за кредит съединен, при условие на
евентуалност, с установителен иск за нищожност на конкретна разпоредба от договора за кредит ,
съединен при условията на кумулативност с осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1,пр..1
ЗЗД.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Страните не спорят, че: на 19.1.2023г. са сключили, чрез използване на средства от
разстояние, договор за потребителски кредит, в който е вписано, че на ищцата се предоставя в заем
главница от 400лева, с фиксиран ГЛП 40,32 % , ГПР 49,33 %, с посочване, в самия договор, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен в
размер 85,19 лева, че съгласно чл.4, потребителят е следвало да предостави на кредитора
обезпечение, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.4,ал.2 от договора, дължи
неустойка от 81,02 лева и че ако аритметично която и да е сума – за такса за експресно разглеждане,
или за неустойка, се включи в ГПР, то е същият ще надвиши 50 %, като безспорно е, че на
21.1.2023г. ищцата е заплатила в полза на ответното дружество на каса на Изипей сумата от 486,08
лева по този договор.
Съобщава на страните, че на съда е известно служебно, че към датата на сключване на
договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %
Разпределяне на доказателствената тежест между страните:

2
ПРИЕМА представените писмени документи, като писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор за
кредит , както и плащане на неустойката и такса на ответника.
УКАЗВА на ответното дружество - кредитор, че, в случай, че ищцовата страна докаже
твърденията в негова тежест – твърдението, че е налице индивидуално договоряне с ищеца, както
и твърдението си, че ищцата е можела да се откаже от договора, без да дължи такса е неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца в исковата молба, предвид
отделеното за безспорно, както и защото останалите искания са неотносими.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.190 ГПК , ответното дружество, в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението, да представи по делото справка за погасените с
плащането на сумата от 486,08 лева задължения, в противен случай съдът ще назначи ССЕ само по
този въпрос, на негови разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по т.5,1, 5,3 от отговора – по преценка
на СРС, ответникът, който носи тежестта да докаже твърдението си за индивидуално договаряне,
следва да докаже, чрез представяне на СЕФ, това си твърдение, поради което и разпоредбата на
чл.161 ГПК е неприложима, а искането за посочване на титуляр на банковата сметка е
неоснователно, предвид на посочването в нарочна молба по делото№ 51576/13.2.2025г., на банкова
сметка и титуляр, която молба е връчена на ответника съгласно разпореждане № 31891/20.2.2025г.
Във връзка с искането на ответника за извършване на справка от съда, ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането – СРС няма задължение служебно да събира доказателства за твърдение,
за което, на основание чл.154 ГПК, страната направила искането, носи тежестта да го докаже и
ДАВА възможност на ответната страна в едноседмичен срок от получаване на препис от
определението да направи съответното доказателствено искане до съда, в противен случай същото
ще се приеме за преклудирано.
ПРЕПИС от отговора да се връчи на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, заедно с проекта за доклад по делото, на ищеца – препис от
отговора, като страните могат да вземат становище по него и дадените указания най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.5.2025г. от 11,15ч., за
която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3