№ 28466
гр. ., 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Гражданско дело №
20231110104972 по описа за 2023 година
и взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал.1 ГПК от А. М. П. срещу „Ф. Ф.“
АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4539 лв., представляваща главница за недължимо платени
парични средства по нищожна клауза за заплащане на такса за ползване на кредит (чл. 3,
ал.1, т.1 от Договор за бизнес линия № 7015465/21.09.2020г. за период от 05.10.2020г.-
25.01.2021г., ведно със законната лихва от 11.10.2022г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 55181/2022г. на СРС, 71 състав.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2020г. бил сключен Договор за бизнес линия
№ 7015465 между ответното дружество и ЕТ „А.. П.“ като заемател, по силата на който
последният получил сумата от 10 000 лв. Физическото лице и собственик на ЕТ – А. П. била
солидарен длъжник, като съгласно чл. 3, ал.1 от договора същата, като ФЛ и като ЕТ, дължи
„такса за ползване на кредита“ от 6% за всеки четиринадесет дневен период от ползването на
кредита, но не по-малко от 30 лв. Поддържа, че таксата се начислява на всеки първи ден от
всеки 14-дневен период върху усвоената, но непогасена главница към този ден. Заемателят е
следвало да заплаща таксата в срок от 14 дни от датата на нейното начисляване, а
впоследствие с анекс същата била намалена на 5.4%. Поддържа, че клаузата, уреждаща
заплащането на таксата, е нищожна. По своята същност последната е възнаградителна
лихва, а в противоречие с добрите нрави е уговорка, предвиждаща договорна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната. В случая същата се явява в размер на 156 %,
като в рамките на исковия период /05.10.2020г.-25.01.2021г./ е заплатена сума от 4539 лв.,
представляваща 45,39% от предоставената сума от 10 000 лв. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва исковата
молба като нередовна и недопустима. Поддържа, че ищцата не е кредитополучател, а
солидарен длъжник, и като такава няма основание да иска връщане на заплатени суми.
Оспорва противоречие на клаузата по чл.3, ал.1 от договора с добрите нрави, както и че
таксата има характер на възнаградителна лихва. Сочи, че договорът е сключен с лице,
имащо качеството търговец и изискванията към него са завишени. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже заплащането на процесната сума по чл. 3, ал.1, т.1 от Договор за бизнес линия №
7015465/21.09.2020г. и че същата е получена от ответника.
1
В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаването на сумата,
съответно задържането й, в т.ч. че клаузата е валидна.
По доказателствените искания:
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
допустими и необходими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Съдът намира, че исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на
чл. 190 ГПК и за допускане на ССчЕ целят установяването на относими по делото факти и
следва да бъдат уважени.
По повод искането на ответника за прекратяване на производството на основание чл.
126 ГПК, след служебно направена справка по повод изпратено в СРС от РС-Асеновград
производство и образувано гр.д. № 13423/2023г. по описа на СРС, 88 състав, съдът
установи, че договорът от 06.06.2017г., сключен между страните, е с номер 7005277, а не
7015465, т.е. налице са два различни договора и няма основание за прекратяване на
настоящото производство.
При тези мотиви, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.12.2023г. от
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба и писмения отговор
срещу нея.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 55181/2022г. на СРС, 71 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито
съдебно заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие Договор за бизнес
линия № 7015465/21.09.2020г., ведно с приложенията.
ДОПУСКА извършване на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в
исковата молба, като вещото лице отговори и на въпроса: за период от 05.10.2020г. до
25.01.2021г. какви суми са постъпили за погасяване на таксата по чл.3, ал.1, т.1 от Договор
за бизнес линия № 7015465/21.09.2020г.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза А. Н. Т. с адрес гр. ., бул. ж.к.
., бл. 628, вх. 2, ап. 76, телефони ..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за изготвяне на счетоводната експертиза в
размер на 200 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
проект за доклад на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на
твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да
бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните (на ищеца – с препис от писмения
отговор).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2