№ 47
Силистра,
22.04.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд , в открито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка
Стоева
при секретаря Галя Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 50 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 489/21.12.2018 г. по гр.д
№ 1294/2018 г. Силистренският районен съд е осъдил Г.Г.Г., да заплаща на дъщеря
си А.Г.Г., със съгласието на нейната майка И.А.Х., месечна издръжка в размер на
450 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 18.09.2018 г.,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, като е отхвърлил
иска над този размер; сумата 5 400 лв., представляваща дължима издръжка за
периода 18.9.2017 г. – 17.09.2018 г., като отхвърля иска над този размер;
допуснал е предварително изпълнение в частта относно присъдената издръжка;
осъдил е Г.Г.Г. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 492 лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Г.Г. чрез
процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и определяне
на по-ниска издръжка в минималния законов размер.
Ответникът по жалбата А.Г.Г. със съгласието на нейната майка И.А.Х. и чрез
процесуален представител моли да се потвърди първоинстанционното решение
претендира разноски.
Силистренският
окръжен съд, след обсъждане на доказателствата по делото, становищата на
страните в двете инстанции и въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а по същество частично основателна.
Процесуалният
представител на ищцата-ответник по жалбата направи възражение за недопустимост
на въззивната жалба, тъй като е подписана от адвокат, пълномощник само за
първата инстанция. Жалбоподателят обаче при лично явяване заяви, че поддържа
жалбата, при което недостатъкът е саниран и жалбата се явява процесуално
допустима.
Обективно съединени искове с правно
основание чл.143, ал.2 и 149 във връзка с чл.146 от СК.
Ищцата е родена на *** г. Не се
спори, че до предявяване на процесните искове ответникът, неѝн баща, не се е грижил за нея, не е плащал издръжка,
че с майка ѝ живеят в Испания, че майка ѝ има още две деца от друг
мъж, който се е грижил за семейството, но се е разболял, трудоустроен е и
получава социална пенсия 600-700 евро. Майката на ищцата няма постоянна работа,
към момента на завеждане на делото е със срочен трудов договор за шест месеца,
получава 900 евро, като плаща ипотечна вноска 550 евро месечно. Стандартът на
живот в Испания е различен от България и посочените доходи се явяват
недостатъчни за пет човека, което е мотивирало ищцата за пръв път да поиска
издръжка от баща си. Последният заявява, че следва да плаща минималния законов
размер от 130 лв. (към момента на завеждане на делото), който сега е 140 лв.,
тъй като е създал ново семейство, има второ непълнолетно дете, плаща кредит.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение по иска за месечна издръжка
след завеждане на исковата молба. Същото съдържа подробни, обосновани и
законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на
основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение
следва изцяло да се потвърди в тази
част без преповтаряне на мотивите.
Следва да се добави, че ищцата е на
прага на пълнолетието и следва да бъде нормално финансово обезпечена да завърши
образованието си в държава с по-висок стандарт на живот. Очевидно майка ѝ
е със силно занижени възможности да помага – тя трябва да се грижи за още две
деца, при което ответникът следва да замести в по-голяма степен грижата към
ищцата, след като много години се е дистанцирал и не е плащал издръжка. Второто
му дете е на по-ниска възраст - десет години, за него ищецът може да отделя
по-малка месечна сума, която да се допълва от втората му съпруга. На този етап
акцентът на грижа следва да е голямата дъщеря. Ответникът се въздържа да
представи писмени и гласни доказателства за настоящите си доходи, но призна, че
основната му заплата е увеличена от 550 лв. на 660 лв., съответно
средномесечният му доход по приложеното удостоверение съразмерно следва да е
нарастнал на около 1200 лв., а свидетелските показания за допълнителни доходи
от земеделска дейност останаха неопровергани. Не е ясно за какви цели
ответникът е теглил кредит, вероятно за лек автомобил, за който представя
удостоверение за деклариране, но липсва цена и дали има остатък. Месечната му вноска от 165,95 лв. обаче не би
затруднила плащането на определената издръжка. Не се представят доказателства с
какви доходи участва в семейния бюджет втората му съпруга. На възражението, че
следва да му бъде определен минималния законов размер от 140 лв. следва да се
отговори с трайната съдебна практика, че този размер се присъжда обикновено за
бебе или много малко дете.
Въпреки бездействието на ответника да
представи доказателства в подкрепа на възраженията си, въззивният съд счита, че
глобалният размер от 5 400 лв. издръжка за минало време ще го затрудни да
я заплати наред с издръжката за периода след предявяване на иска. Затова тя
следва да се намали на 300 лв. месечно и общият размер да се определи на 3 600 лв., като за разликата до
5 400 лв. обжалваното решение се отмени и този иск да се отхвърли и за
тази разлика.
Основателно е искането на ответника
за намаляване разноските за платено адвокатско възнаграждение от ищцата за
въззивната инстанция, тъй като липсва правна сложност. На основание чл.78, ал.5
от ГПК възнаграждението следва да се намали на 300 лв. по минимума в чл.7,
ал.1, т.6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 489/21.12.2018 г., постановено по гр.д № 1294/2018
г. по описа на Силистренски районен съд, В
ЧАСТТА, с която е осъдил Г.Г.Г., да заплати на дъщеря си А.Г.Г., със
съгласието на нейната майка И.А.Х., разликата от 3 600 (три хиляди и
шестстотин) лв. до 5 400 (пет хиляди и четиристотин) лв., представляваща дължима
издръжка за периода 18.9.2017 г. – 17.09.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска в тази част.
ОСЪЖДА Г.Г.Г., да заплати на дъщеря си А.Г.Г., със съгласието
на нейната майка И.А.Х., разноски за въззивната инстанция в размер на 300
(триста) лева платено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.