Р Е Ш Е Н И Е № 4452
гр. Пловдив, 19.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание
на пети декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 15164 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от П.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с
която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване на установено, че П.Х.Ч.
не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, като погасени по давност, сумата
от 1414,41 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода 01.10.2010
г. – 30.04.2012 г., сумата от 169,99 лв.
– обезщетение за забава за периода от 01.12.2010 г. до 23.10.2012 г. и сумата от 131,69 лв. –
разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата от 24.10.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 16825 / 2012 г. по
описана ПРС.
Ищецът твърди,
че ответникът се е снабдил със заповед
за изпълнение и изпълнителен лист против него за горепосочените суми. Въз основа
на изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № … на ……….. на КЧСИ
за сумата от 1414,41 лв. – главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.10.2010 г. – 30.04.2012 г., сумата от 169,99 лв. –
обезщетение за забава за периода от 01.12.2010
г. до 23.10.2012 г. и сумата от 131,69 лв. – разноски по делото, ведно
със законна лихва върху главницата от 24.10.2012 г. до окончателното изплащане
на вземането. Ищецът счита, че не дължи сумите по изпълнителния лист поради
погасяването им по давност, доколкото вземането на ответника се погасява с 3 –
годишна давност след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Моли исковете да се уважат. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията,
като неоснователна и недопустима. Оспорва се твърдението на ищеца, че
вземанията, предмет на изпълнителното дело се погасяват с тригодишна
погасителна давност, като се твърди, че се прилага общата петгодишна давност.
Посочва се, че вземането за разноски не е периодично вземане, поради което същото се погасява с петгодишна
давност. Посочва се, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело, с която е възложено извършването на
изпълнителни действия погасителната давност е прекъсната, като по време на
изпълнителното производството погасителната давност е спряла да тече. На
основание изложените съображения в отговора се твърди, че срокът на
погасителната давност не е изтекъл, поради и което исковете се явяват
неоснователни и недоказани. Моли се да се отхвърлят. Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, намира следното:
На 10.01.2013
г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16825/2012 г. по описа на ПРС, с който е разпоредено
ищецът да заплати на ответника сумата от 1414,41 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода 01.10.2010
г. – 30.04.2012 г., сумата от 169,99 лв.
– обезщетение за забава за периода от 01.12.2010 г. до 23.10.2012 г. и сумата от 131,69 лв. –
разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата от 24.10.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането. Въз основа на така издадения изпълнителен
лист с молба от 22.02.2013 г. ответникът е поискал образуване на изпълнително
дело за събиране на сумите, като на основание
чл. 18 ЗЧСИ е възложил на частния съдебен изпълнител да определи начина на
изпълнението. Образувано е изпълнително
дело № …. на ………. на КЧСИ, като след образуването му е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника.
На 05.03.2013 г. на длъжника е връчена
показа за доброволно изпълнение.
На 08.01.2015 г. частният съдебен
изпълнител е разпоредил да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в
СИБАНК. На 14.05.2015 г. е изпратено запорно
съобщение до третото задължено лице СИБАНК АД, получено на 19.05.2015 г. На 29.05.2015 г. е постъпило становище от
третото задължено лице, което посочва, че цитираното в запорното
съобщение лице не е клиент на банката. Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху
вземане на длъжника се смята наложен спрямо третото задължено лице от деня, в
който му е връчено запорно съобщение.
С молба от 17.06.2015 г. ответникът в качеството на взискател е поискал извършване на действия по принудително
изпълнение, включително и извършване на опис на движими вещи в жилището на
длъжника по неговия постоянен и настоящ адрес.
С молба от 16.08.2016 г. отново е
поискано от взискателя предприемане на действия по
принудително изпълнение.
С молба от 28.09.2017 г. взискателят е поискал от частния съдебен изпълнител да бъде
извършена справка в регистъра на банковите сметки и сейфове към БНБ за
притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове, както и да се насочи
изпълнение върху тях чрез налагането на запор.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В
разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението, какъвто
е и настоящия, предмет на производството, може да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
било издадено изпълнителното основание. Не се установява, нито се твърди от
длъжника да е подадено възражение за недължимост, поради което заповедта за
изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, е
влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирла
възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да
релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В случая с оглед диспозитивното начало,
съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено на нововъзникнали факти
т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително
действие са изминали три години, в които вследствие бездействие на ответника,
вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно Тълкувателно
решение №3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС плащанията за доставена топлинна
енергия представляват по своя характер периодични платежи, чиято изискуемост е
настъпвала през определен интервал от време с определяем размер на плащанията,
поради което същите са погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност.
Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията за обезщетение за
забава – чл.111, б. б) и б. в). Доколкото издаденият изпълнителен лист е въз
основа на несъдебно изпълнително основание, то не се прилага разпоредбата на
117, ал. 2 ЗЗД и давността остава тригодишна по отношение на главницата и
обезщетението за забава /в т. см. - Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по
гр. д. № 1812/2015 г. IV г. о./
Налице е спор в съдебната практика по отношение на претенцията за разноски,
като се възприема и становището, че вземането за разноски се погасява с
изтичане на петгодишен давностен срок.
Неоснователни се явяват и възраженията
на ответника, че по време на висящност на
изпълнителното дело, срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания спира да тече. В т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че не
случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес.
Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът
на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма
спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност
не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско
изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е
налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на
длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското
действие за принудително изпълнение. В този смисъл е и Решение
№ 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, съгласно което молбата на взискателя за извършване на определено изпълнително
действие не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Налице е и
друго становище в съдебната практика, че самото искане на взискателя
за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва погасителната
давност.
В случая съдът счита, че последното
валидно изпълнително действие, от който момент започва да тече срока на
погасителната давност е депозирането на 22.02.2013 г. молба за образуване на изпълнително дело въз
основа на цитирания изпълнителен лист, съдържаща изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за извършване на действия по принудително изпълнение от частния съдебен
изпълнител. Не прекъсва давността връчването на призовка за доброволно
изпълнение, съгласно горецитираното тълкувателно
решение.
Относно налагането на запор на
вземанията на ищеца към трето задължено лице – СИБАНК АД, то същият се счита
наложен от датата на получаване на съобщение от третото задължено лице т.е. на
19.05.2015 г. след изтичане на двегодишен срок, в който не са предприемани
изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител, нито по допълнително възлагане
от взискателя, нито по своя инициатива с оглед
възлагането по чл. 18 ЗЧСИ с молбата за
образуване на изпълнителното дело.
Съгласно задължителните разяснения по
т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“ След 22.02.2013г., когато е възложено на съдебния
изпълнител да определи начина на изпълнение, което също е спорно дали обуславя
прекъсване на срока на погасителна давност, са изминали две години, в които
нито взискателят, нито частният съдебен изпълнител
въз основа на възлагането му по чл. 18 ГПК е извършил действия по принудително
изпълнение, поради и което е настъпила перемпция. Поради изтичане на двегодишен срок от последните
действия на принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 22.02.2015 г. От този
момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от
правно основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. Съгласно
горецитираното тълкувателно решение и съобразената с
него съдебна практика, която е безпротиворечива в т.ч. Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
Когато изпълнителното производство е прекратено, предприетите по него
изпълнителни действия не са прекъснали погасителната давност по смисъла на чл.
116, б. "В" ЗЗД. Тези действия се обезсилват по право с
прекратяването на принудителното изпълнение и не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици.
По тези съображения
извършените впоследствие изпълнителни действия по налагане на запори на вземания чрез
изпращане на запорни съобщения до трети задължени
лица в случая са без правно значение. Независимо
от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило ex lege на 22.02.2015 г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г.,
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 22.02.2013 г.,
когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Следователно
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото
право, както кратката тригодишна, така и петгодишната, е изтекла на 22.02.2018 г.
т.е. преди депозиране на исковата молба за образуване на настоящото дело на
25.09.2018 г.
Предвид така
изложеното съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора разноски се
дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. По делото е приет списък
с разноски по чл. 80 ГПК за присъждане на
държавна такса в размер от 106,58 лв. и адвокатски хонорар в размер на 350
лв. в полза на процесуалния представител на ищеца, осъществил безплатна
адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т. 2 ЗА по всеки от обективно
съединените искове за недължимост на главница и
обезщетение за забава.
Ответникът е направил своевременно
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
В чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата е предвидено право на адвоката да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същата разпоредба
е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна бъде осъдена
за разноски, адвокатът оказал безплатно адвокатска помощ има право на
адвокатско възнаграждение в размер не по – нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в настоящия случай е 350,12
лв. По отношение на претендирания адвокатски хонорар
в исковото производство, доколкото същият е в размер равен на минималния такъв,
то не следва същият да бъде намаляван поради прекомерност .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че П.Х.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: *** не дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, като погасени по давност,
сумата от 1414,41 лв. – главница, представляваща стойност на
топлинна енергия за периода 01.10.2010
г. – 30.04.2012 г., сумата от 169,99 лв.
– обезщетение за забава за периода от 01.12.2010 г. до 23.10.2012 г. и сумата от 131,69 лв. –
разноски по делото, ведно със законна лихва върху главницата от 24.10.2012 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 16825 / 2012 г. по
описана ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА П.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 106,58 лв. –държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ НА а. С.
М., вписан в АК- Пловдив, с личен № .., гр. П., бул. „М.“ №.., партер разноски в размер от 350 лв. - за адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП