Р Е Ш Е
Н И Е № 99/17.5.2021 г.
Гр.
Ямбол, 17.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на десети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова разгледа докладваното от съдията адм.
д. № 110 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на С.В.Х. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0282-000075/19.03.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР – Бургас, РУ Карнобат, с която на жалбоподателя на осн. чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е
наложена такава „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди се, че
оспорената заповед е незаконосъобразна както от материалноправна, така и от
процесуалноправна гледна точка, тъй като е издадена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, при неизяснени факти, както и в
противоречие с целта на закона. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят Х.,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият не взема и писмено становище
по депозираната жалба.
Ответната страна, редовно призована,
не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. В постъпилото писмено становище се застъпва тезата за
законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отхвърляне на подадената
против нея жалба.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 19.03.2021 г., жалбоподателят С.Х. управлявал собствения си
лек автомобил „***“ с рег. № ***** на
път Болярово – Средец – Драка – Малина – Житосвят – Драганци – Карнобат, като
около 01.35 часа, на ГП III,
км 52 бил спрян за проверка от служители
на РУ – Карнобат към ОД на МВР – Бургас, а именно Г.И.Г. (мл. автоконтрольор) и М.М. (мл.
инспектор). Х. бил изпробван за употреба
на алкохол, като уредът отчел нулеви стойности. Предвид неадекватното и възбудено състояние на
жалбоподателя, полицейските служители решили да извършат и проверка за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с тест, но Х. отказал. Същият отказал да получи и изготвения талон за изследване № 091079, който отказ е
удостоверен с подписа на свидетел. На жалбоподателя бил съставен АУАН с № 354852 от 19.03.2021 г., в който изрично е записано, че е отказал да му
бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества и не е изпълнил предписание на химико-токсикологично изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Актът е
подписан от страна на Х. без възражения. На същата дата жалбоподателят е дал
писмено сведение, в което е посочил, че е отказал както да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества, така и да даде кръв за химически анализ.
Със Заповед № 21-0282-000075/19.03.2021
г., издадена от Началник група към ОД
на МВР – Бургас, РУ - Карнобат, на
жалбоподателя С.Х. била наложена
принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП,
изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство.
Към делото е приложена и Заповед № 251з-209/16.01.2016
г., с която Директора на ОД на МВР – Бургас е оправомощил началниците на групи „Охранителна полиция“ в
РУ към ОД на Бургас да прилагат принудителните административни мерки по ЗДвП (т.1.1.6 от заповедта).
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения, временно се отнема
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява такова средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго
техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 18 месеца. При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния
ред управление на МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на
концентрация или под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, или отказ да бъде извършена проверка с
техническо средство или тест за употреба на наркотични вещества или техни
аналози или да се даде кръв, респ. биологични проби за извършването на медицинско/химическо изследване. При
прилагането на чл. 171, т. 1 б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност, която той следва да упражни, когато са
налице уредените в закона материалноправни
предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят
Х. е отказал както да бъде проверен за употреба на наркотици с тест, така и да даде биологични проби за химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. При това положение административният орган е
бил длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„б” от ЗДвП, което той и сторил.
Що се отнася до твърденията в жалбата,
че е допуснато съществено нарушение относно изискванията за съдържанието на
административния акт, тъй като в него не е посочено, че не е изпълнено и
предписанието за медицинско изследване, съдът намира същото за несъстоятелно.
Видно от самата заповед, в нея изрично е записано, че водачът (жалбоподателя в
настоящото производство) е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0282-000075/19.03.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР – Бургас, РУ -
Карнобат е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Х.:*** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0282-000075/19.03.2021 г. ,
издадена от Началника
група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Карнобат.
Решението, съобразно разпоредбата на
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, НЕ ПОДЛЕЖИ
на обжалване.
СЪДИЯ: /п/ не се чете