№ 113
гр. Кнежа, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20221430100065 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 45 от ЗЗД и чл. 559, ал.3 във вр. с чл. 558, ал.7
от КЗ.
Образувано е по искова молба на Гаранционен фонд – гр. С.,
представляван от изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст., против М. ИВ.
ХР. от гр. Кн., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати сумата от 24 937.36 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите в Полша, за щетите по увредения т.а. Рено „Премиум“ с рег.
№ *******, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В молбата се твърди, че на основание чл. 559, ал.1, т.1 от КЗ и
Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от
29.04.2002 год., във връзка с предявена на 08.03.2017 год. претенция от
Националното бюро на български автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
ищецът е възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган,
сумата от 24 937.36 лв. като парична равностойност на 12 750.27 евро, от
1
които: 10 578.72 евро – обезщетение, 2 022.55 евро – такса обработка по
фактури №№ **********/ 15.11.2018 год., **********/ 10.09.2018 год. и
**********/ 16.02.2017 год. и 149 евро – банкови такси, изплатени от
компенсационните органи по повод претенция на Националното бюро на
автомобилистите на Полша. Твърди се, че към датата на образуване в ГФ на
щета № 120175/ 08.03.2017 год. международното регулиране на претенцията
на Националното бюро на автомобилистите на Полша, чрез изплащане на
обезщетение в размер на 806.59 евро, ведно с всички описани по-горе разходи
за щетите по увредения т.а. Рено „Премиум“ с рег.№ *******, е било
извършено от Националното бюро на автомобилистите на Полша, в
качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и
НББАЗ, като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското Бюро
на чл. 559, ал.2 и чл. 561 от КЗ. Твърди се още, че в производствата пред
двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението
са били направени разноски, които на основание чл. 559, ал.2 КЗ Фондът
задължително възстановява.
Сочи се, че виновен за ПТП е ответникът, който на 05.09.2016 год. в
Полша при управление на л.а. Фолксваген „Шаран“ с рег.№ ** **** ** с
несъобразена с пътната обстановка скорост, губи контрол над управлението
на автомобила, излиза от пътя и навлиза в магистралата, като удря движещия
се там т.а. Рено „Премиум“. Твърди се, че ответникът е управлявал
превозното средство в нарушение на чл. 490 от КЗ, без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
транспортното произшествие. Излагат се твърдения, че с регресна покана
същият е бил потърсен да възстанови платеното от ищеца, но до датата на
подаване на ИМ това не било сторено.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му особен представител – адв. Й.Я. от АК-Пл., с който се
изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявения
иск. Не възразява по доказателствата.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща
представител. С депозирана по делото писмена молба, чрез адв. ЯН. АЛ. от
АК-Пл., с представено пълномощно, не възразява същото да бъде разгледано
2
отсъствието на ищеца, като заявява, че поддържа исковата молба. В
представена с молбата писмена защита се позовава на писмените
доказателства по делото и моли съда да уважи изцяло исковата претенция,
като присъди направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, в о.с.з. се представлява от особения
представител адв. Й. Я. от ПлАК. Процесуалният представител поддържа
отговора на ИМ, не възразява срещу представените с молбата писмени
доказателства. В хода по същество, заявява, че счита иска за допустим и
вероятно основателен, и предоставя на преценката на съда да се произнесе с
решение съобразно приетите по делото доказателства.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно
убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
От представената в превод от полски език Информационна бележка за
ПТП от 14.09.2016 год., изготвена от полицейски служител при Околийско
полицейско комендантство Явор, обл. Долен Шльонск, Република Полша, се
установява, че на 05.09.2016 год. в 12:45 часа в Община Вондроже Велке –
селска местност, път № А4 км: 104,9, е настъпило пътно-транспортно
произшествие с материални щети между л.а. Фолксваген Шаран с рег.№
********, управляван от ответника М. ИВ. ХР. и т.а. DMC над 3.5 тона Рено
Премиум с рег.№ *******, управляван от Вр. Т. Едв.. Като виновен за ПТП е
посочен ответникът, а причина за транспортното произшествие –
несъобразена скорост спрямо пътно-транспортната обстановка. Водачът М.Х.
изгубил контрол над управляваното от него превозно средство, излязъл от
пътя и навлязъл в магистралата, където ударил движещия се по същото време
товарен автомобил Рено Премиум и причинил описаните в застрахователното
заключение материални щети.
Видно от представената справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните
компании за застраховка „Граждански отговорност“ на автомобилистите,
сключената на 24.04.2016 год. застраховка ГО (полица №
BG/22/116001233584, с начало 24.04.2016 13:20 ч. и край 24.04.2017 23:59 ч.)
за МПС с рег.№ ******** е била подадена като прекратена на 10.08.2016 год.,
3
поради липса на застраховка ГО.
На основание писма с искане за възстановяване на суми от Бюрото на
полските автомобилни застрахователи до Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи и изготвени фактури, с оглед факта, че ПТП е
причинено в Полша от автомобил с обичайно местопребиваване в България,
последното, в качеството си на компенсаторен орган, е заплатило чрез
банкови преводи на 20.03.2017 год., на 12.10.2018 год. и на 21.12.2018 год.
сума в общ размер на 12 750.27 евро, от които: 10 578.72 евро – обезщетение,
2 022.55 евро – такса обработка по фактури №№ **********/ 15.11.2018 год.,
**********/ 10.09.2018 год. и **********/ 16.02.2017 год., както и 149 евро –
банкови такси.
След плащането на горепосочените суми, на основание чл. 559, ал.1, т.1
от КЗ и Споразумението между Компенсационните органи и Гаранционните
фондове от 29.04.2002 год., във връзка с предявената претенция Гаранционен
фонд – С. е възстановил на НББАЗ левовата равностойност на платеното
обезщетение в размер на 24 937.36 лв.
С регресна покана с изх.№ ГФ-РП-565/ 16.08.2021 год. ищецът е поканил
ответника да му възстанови изплатените обезщетения по щета № ГФ – 12
0175/ 08.03.2017 год., като видно от известието за доставяне пратката не е
получена, т.к. адресатът бил преместен.
Ищецът твърди в ИМ, че виновен за катастрофата е именно ответникът
М. ИВ. ХР., който управлявайки л.а. Фолксваген Шаран с рег.№ ** **** ** с
несъобразена с пътната обстановка скорост е изгубил контрол над
управлението, излязъл от пътя и навлязъл в магистрала, където ударил
движещия се там т.а. Рено Премиум с рег.№ *******. Вследствие на удара
били причинени материални щети по товарния автомобил.
В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм., сега чл. 490 КЗ), ответникът
управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП (05.09.2016 год.).
Поради неплащане на процесните суми от ответника, за ищеца се
породил правен интерес от търсената съдебна защита.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следни
правни изводи:
4
Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна,
имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е
пасивно легитимиран по иска.
С отговора на исковата молба, ответникът не оспорва представените
писмени доказателства.
Видно от приетите в настоящото съдебно производство писмени
доказателства, в случая по безспорен начин се установява обстоятелството, че
на основание чл. 561, ал.1 и ал.2 от КЗ с преводни нареждания от 20.03.2017
год. и 12.10.2018 год. Гаранционен фонд – С. е превел по сметка на НББАЗ
сумите, суми съответно от 15 170.77 лв. и 9 470.01 лв. – обезщетение по
щета техен номер GF-16-692-PL, щ. 12 0175/ 2017 год. на ГФ, както и на
21.12.2018 год. сума в размер на 296.58 лв.
При тези факти, съдът счита, че Гаранционният фонд е упражнил
предоставеното му от закона суброгационно право да предяви иска си с
правно основание чл. 559, ал.3 вр. чл. 558, ал.7 от КЗ на 31.01.2022 год.
(датата на входиране на исковата молба и приложенията към нея в КжРС), т.е.
в рамките на установения в закона петгодишен давностен срок.
Съгласно чл. 559, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд възстановява суми,
изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато: 1. моторното
превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на
Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното
събитие не може да се определи застрахователят; Съгласно разпоредбата на
чл. 559, ал.3 КЗ, след изплащането на обезщетението по ал.1 Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането
му.
Разпоредбата на чл. 559, ал.3 от КЗ урежда правната възможност
Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него
обезщетение и лихви за вреди, причинени при ПТП, както и разходите за
определянето и изплащането му, срещу причинителя на вредите, чиято
деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно, възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните
кумулативни предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е платил
5
обезщетение на увреденото лице за причинените му вреди от
противоправното поведение на делинквента в търсения размер; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата – чл. 45,
ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно
и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във
връзка с използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е
обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.
В случая са налице всички кумулативни предпоставки на закона.
Безспорно е, че е настъпило ПТП на 05.09.2016 год. в община Вондроже
Велке в Полската република.
Безспорно е, че ищецът ГФ – С. е възстановил по щета № 12 0175
08.03.2017 год., GF-16-692-PL, изплатеното от Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи обезщетение за имуществени вреди
общо в размер на 24 937.36 лв. Общата сумата по регресния иск е в същия
размер.
Безспорно е, че застраховката Гражданска отговорност на лек автомобил
Фолксваген „Шаран“ с рег.№ ** **** **, управляван от ответника М. ИВ.
ХР., е била прекратена, считано от 10.08.2016 год. и към датата на ПТП –
05.09.2016 год., л.а. е бил без задължителна застраховка ГО.
По делото безспорно се установи, че именно ответникът е виновен за
настъпилото ПТП.
С оглед горното, съдът счита, че ищецът доказа основанието и размера на
регресната си претенция спрямо ответника. Искът е основателен и следва да
се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 24 937.36
лв. – обезщетение за имуществени вреди, възстановени на НББАЗ във връзка
с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Полша за щети
по увредения т.а. Рено Премиум с рег.№ ******* заедно със законната лихва
върху претендираната сума от подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на ищеца деловодни разноски, а именно
6
сумата от 997.49 лв. – платена държавна такса за образуване на гражданско
дело, 1 278 лв. – депозит за особен представител и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на
чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 559, ал.3 във вр. с чл. 558, ал.7
от КЗ М. ИВ. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кн., обл. Пл., ул.
„Д. Бл.“ № ***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. Игн.“
№ *, представляван заедно от изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст., със
съдебен адрес: гр. Пл., ул. „Б.“ № *, ет.*, офис **, адв. ЯН. АЛ., сумата от
24 937.36 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин тридесет и седем лева и
36 ст.) – обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ във връзка с
претенцията на Националното бюро на автомобилистите в Полша, за щетите
по увредения т.а. Рено „Премиум“ с рег.№ *******, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба (31.01.2022 год.) до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК М. ИВ. ХР., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Кн., ул. „Д. Бл.“ № ***, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. С., ул. „Гр. Игн.“ № *, представляван заедно от
изпълнителните директори М. К. и Ст. Ст., сумата от 2 375.49 лв. (две хиляди
триста седемдесет и пет лева и 49 ст.) – разноски по делото.
Плащането може да бъде направено по следната банкова сметка:
IBAN: BG66UNCR76301009518501, BIC: UNCRBGSF – УниКредит
Булбанк, с титуляр Гаранционен фонд – С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пл. ОС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
7