Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 260015
Дата: 8 февруари 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Калин Георгиев Колешански
Дело: 20213630100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260015/8.2.2022г.          

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на седми февруари 2022 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 136/2021г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ.

 

 Искова молба, от пълномощник на “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. Олденбург, ФР Германия, без посочено правно основание и цена от 3559,61 лева – главница.

Ищецът сочи, че по договор за превоз, извършил превоз на товар на ответника, за което била съставена фактура № *********/14.01.2020г., на обща стойност 3559,61 лева или 1820 €, с падеж 09.03.2020г.. Ответникът, не я заплатил и претендираната сума останала дължима. Поради това иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 3559,61 лева или 1820 €, в едно със законната лихва, считано от 20.01.2021г. – дата на подаване на исковата молба, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, не изпращат представители.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, а и  представените писмени доказателства сочат, че между тях, е сключен договор за превоз, регламентиран от разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки/CMR/, от 10.01.2020г., с уговорено възнаграждение за превозвача от 1820 евро. Според приложената товарителница, товарът е приет от товародателя и предаден на получателя, съвпадащи с посочените и в приложената поръчка за транспорт № 01200299, от ответника, действал, като спедитор, до ищеца превозвач. Товарителницата има съдържанието по чл. 6 от Конвенцията и съобразно чл. 9, т. 1 от нея удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Ищецът е издал фактура № 10046/14.01.2020г. за извършения превоз, съдържаща дължимо превозно възнаграждение и падеж – 09.03.2020г., съобразен с условията на приетата поръчка.

Така приетото от фактическа страна, доведе до следните изводи : За уважаване на предявения иск, с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ, е необходимо да се установи, че между страните е съществувало валидно правоотношение, в случая договор за превоз; ищецът е изпълнил задълженията си по чл. 368, ал. 1 от ТЗ – да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението. В случая посочените следва да се приемат за налични, предвид приетите писмени доказателства – поръчка за транспорт, товарителница и фактура.  

Изложеното, при липса на своевременно заявени възражения и разпоредбите на посочената Конвенция, налага уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 372, ал. 2 от ТЗ, до заявения размер от 1820 евро или 3559,61 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 759,90 лева – разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. Олденбург, ФР Германия, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 3559,61 лева или 1820 €, представляваща главница – уговорено превозно възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на стоки от 10.01.2020г., в едно със законната лихва върху главницата от 3559,61 лева, считано от 07.02.2020г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – гр. Олденбург, ФР Германия, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, сумата от 759,90 лева – разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :