№ 11938
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110170896 по описа за 2022 година
Ищецът Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, е
предявил иск по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.19 ЗЗП, вр. чл.21, ал.1, вр.
чл.19, ал.4 ЗПК срещу ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7, за прогласяване на нищожност на
чл.11,ал.1 от договор за кредит от 17.10.2022г., предвиждащ задължение за плащане на
неустойка в размер на 1779,17лв. при непредставяне на обезпечение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен договор за
кредит от 17.10.2022г., предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на
1779,17лв. при непредставяне на обезпечение.
„***“ ЕООД предявява насрещен иск. Сочи, че длъжникът Г. А. е в забава, налице са
обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и с връчване на
насрещната искова молба уведомява длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
Претендира сумите:
-160,20лв. – възнаградителна лихва за периода 17.11.2022г.-17.1.2023г., ведно със законната
лихва от 13.2.2023г. до плащането;
-1600лв. – главницата по договора за кредит от 17.10.2022г., ведно със законната лихва от
13.2.2023г. до плащането.
Г. А. оспорва насрещния иск с доводи, че целият договор е нищожен, включително относно
договорната лихва, чийто размер противоречи на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен валиден
1
договор за кредит от 17.10.2022г. и сумата е предадена на кредитополучателя.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже точно плащане.
Страните не спорят, че са сключили договор за паричен заем от 17.10.2022г. за сумата
1600лв., брой погасителни месечни вноски – 10, при посочен в договора ГПР 48,27% и ГЛП
– 40,05%, предвиждащ задължение за плащане на неустойка в размер на 1779,17лв. при
непредставяне на обезпечение, което не е включено в ГПР.
Ответникът не е извършил плащания по договора.
Спорът е относно действителността на договора.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително ще надхвърли 50%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита – 1600лв.
Предвид изложеното, основателен е първоначалият иск за прогласяване на нищожност на
клаузата на чл.11, ал.1 от договора, както и насрещият иск за главница за сумата 1600лв.,
доколкото няма спор, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Освен това са
настъпили условията за обявяване на предрочна изикуемост, която е съобщена на ответника
с получаване на препис от насрещната искова молба. Насрещните искове следва да бъдат
уважени за сумите за главница от 1600лв. и отхвърлени за договорна лихва от 160,20лв.
По разноските: по първоначалния иск, който е основателен - разноски следвада се присъдят
на ищеца – 76,20лв. – д.т. и 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По насрещния иск разноските на „***“ ООД са в размер на 114лв. д.т. и 100лв. – юр.
възнаграждение. В случая потребителят дължи разноски, защото предмет на исковете не е
неравноправност на клаузи от договора, а изпълнение на договорни задължения. На „***“
ООД следва да се присъди сумата 194,52лв. – разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
На ответника по насрещния иск не следва да се присъждат разноски, тъй като не е
сторил такива.
Воден от горното, Софийски районен съд
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен чл.11, ал.1 от договор за потребителски кредит от 17.10.2022г.,
сключен между ***” ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7 и Г. Ю. А. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45.
ОСЪЖДА „***“ ООД с ЕИК ***, гр. София, ул. Славянска №29, ет.7.да плати на Г. Ю. А. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45 сумата 576,20лв. –
разноски по първоначалния иск.
ОСЪЖДА Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45,
да плати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,ул.
„Славянска“ № 29, ет.7, сумата 1600лв. – главницата по договора за кредит от 17.10.2022г.,
ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането, както и сумата 194,52лв. разноски
по насрещния иск.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София,ул. „Славянска“ № 29, ет.7, срещу Г. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.
Надежда, 1, бл.101, вх.2, ет.8, ап.45, иск за сумата 160,20лв. – възнаградителна лихва за
периода 17.11.2022г.-17.1.2023г., ведно със законната лихва от 13.2.2023г. до плащането;
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3