№ 76
гр. Стара Загора, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариана Д. Христакева-Панова
Членове:Ива Н. Стефанова
Цветислава Ив. Стайкова
при участието на секретаря М.Ж.Т.
като разгледа докладваното от Цветислава Ив. Стайкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20245500600229 по описа за 2024
година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК.
Образувано е по жалба от защитника на подсъдимия – адв. И. К. – от АК
– Габрово и след възобновяване на делото от АС – Пловдив (с Решение №
27/21.02.2024 г., постановено по НД(В) № 46/2024 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив, 3-ти нак. състав), срещу Присъда № 13 от 26.09.2022 г.
постановена по НОХД № 367/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с
която подсъдимият Г. М. И. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи ефективно, при
първоначален „строг“ режим.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и допуснати нарушения при анализа на доказателствата. Иска
се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за невинен по повдигнатото
му обвинение. Алтернативно се моли за изменение на присъдата в частта,
касаеща наложеното наказание „лишаване от свобода“ чрез намаляването му
за срок от една година.
В жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
По депозираната жалба първоначално е образувано ВНОХД № 927/2022
г. по описа на ОС - Стара Загора, приключило с Решение № 238/24.10.2023 г., с
което е потвърдена изцяло атакуваната присъда. Присъдата е влязла в сила на
24.10.2023 г.
1
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че с оглед
дадените от Пловдивски апелативен съд указания и за изясняване на
обстоятелствата по делото е необходимо да бъде извършен повторен разпит на
подсъдимия и свидетелите А. А. И., А. И. И., К. Н. Д., М. И. З., И. К. И., М. Г.
И., И. А. И., В. Д. С., Д. Т. Н., С. Т. Т. и Н. С. С., да бъдат изслушани
заключенията на изготвените в досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни и Допълнителна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни, като бъде разпитано и
вещото лице д-р Р. М. Д., както и да бъдат събрани писмени доказателства. В
хода на проведеното въззивно съдебно следствие е назначена и приета и
допълнителна СМЕ по писмени данни.
В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на ОП –
Стара Загора намира първоинстанционния съдебен акт за правилен и
законосъобразен, поради което моли съда да потвърди обжалваната присъда,
като остави жалбата без уважение.
Повереникът на частния обвинител – адв. М., счита, че не са налице
основания за отмяна или изменение на присъдата. В пледоарията си прави
анализ на събраните от двете инстанции гласни доказателствени средства,
като при констатирани две противоречиви групи, излага съображения, че
следва да бъде кредитирано заявеното от пострадалия и тази група свидетели.
Намира, че наложеното от Чирпански районен съд наказание е справедливо и
моли съда да потвърди атакувания съдебен акт.
Частният обвинител А. И. се съгласява с казаното от повереника си.
Защитникът на подсъдимия – адв. А., намира за безспорни мястото на
инцидента, нанесеното на пострадалия травматично увреждане и
причиняването му с мотика, но приема, че в хода на съдебното следствие са
останали неизяснени точните характеристики на оръжието (вид, форма и
дължина на сапа на мотиката), както и въпросът за извършителя на деянието.
Оспорва авторството на деянието от подсъдимия И., като изтъква, че
непосредствено след инцидента и при първоначално подадените жалби
пострадалият е съобщил за нападение от подсъдимия и двамата му синове, но
не е посочил кой е нанесъл удара, причинил инкриминираното увреждане. Във
връзка с това твърди и непълнота на доказателствата. Критикува действията
на органите на досъдебното производство за това, че не са положили усИ. да
установят и изземат средството на престъплението (мотиката), нито
видеозаписите от инцидента, за чието съществуване е имало данни. Изразява
несъгласие със заявеното от пострадалия и неговите близки, че мотиката е
била донесена от подсъдимия и синовете му, акцентира върху заключението
на назначената от въззивния съд допълнителна съдебно-медицинска
експертиза относно механизма на нанасяне на травматичното увреждане, като
счита, че от събраните доказателства не може да се направи категоричен извод
относно кой и по какъв начин е нанесъл удара на пострадалия. Моли съда да
отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да
оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подсъдимия – адв. И., поддържа казаното от колегата
2
си, като добавя, че в хода на целия процес има друго лице, което твърди да е
извършило инкриминираното деяние. Поради това счита, че подсъдимият
следва да бъде оправдан.
Подсъдимият И., в лична защита, се съгласява с казаното от
защитниците си и заявява, че нищо не е направил. В предоставеното му право
на последна дума иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери
за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно
следствие по общия ред, но е постановил своя съдебен акт при непълнота на
доказателствата, което наложи провеждането на въззивно съдебно следствие,
съобразно дадените от АС – Пловдив указания. За пълното изясняване на
обстоятелствата по делото, въззивната инстанция проведе допълнителен
разпит на подсъдимия, пострадалия и свидетелите А. И. И., К. Н. Д., М. И. З.,
И. К. И., М. Г. И., И. А. И., В. Д. С., Д. Т. Н., С. Т. Т. и Н. С. С.; изслуша и прие
заключенията на СМЕ и допълнителна СМЕ, изготвени на досъдебното
производство. За изясняване на механизма на причинената на пострадалия
травма въззивният съд допусна, изслуша и прие СМЕ, като изиска от ЦСМП,
МБАЛ - Чирпан ЕООД и УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – Стара
Загора цялата медицинска документация на пострадалия А. И..
Извършвайки собствена внимателна преценка на всички доказателства и
доказателствени източници, обсъждайки ги както по отделно,така и в тяхната
логическа връзка и съвкупност, въззивният съд възприе фактическа
обстановка, която до голяма степен се припокрива с тази, установена и
възприета от първата съдебна инстанция, но същевременно се различава
съществено по основни въпроси, включени в предмета на доказване по
настоящето дело, респ. по релевантни за конкретното обвинение факти и
обстоятелства. Поради това настоящият състав намери, че са налице
основания за приемане на нови фактически положения и упражни
правомощията си по чл. 316 от НПК да измени, съответно да допълни
фактическата обстановка, възприета от първостепенния съд, като прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. М. И. /по прякор ***/ е роден на ***** с българско
гражданство, осъждан, неженен, безработен, с начално образование, живee в
****, ул. „ЛИ.“ *** ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. И. и частният обвинител А. А. И. имат роднинска връзка
и се познавали, но към 2020 г. отношенията между семействата им били
влошени. При една от срещите им на празника за рождения ден на дъщерята
на свидетелката А. Т.а възникнал конфликт между сина на подсъдимия И. Г. И.
и пострадалия А. И., който провокирал у подсъдимия и семейството му
желание за отмъщение.
На 03.08.2020 г. подсъдимият И., синовете му И. И. и М. И. и жената, с
която живее на семейни начала – свидетелката М. З., решили да реализират
3
намерението си и през деня излезли на центъра на с. Свобода, срещу магазина,
където чакали появата на свидетеля А. И.. Предварително синовете на
подсъдимия били скрили в намираща се наблизо изоставена постройка (бивш
тото пункт) дървени колове (сапове).
Около 17:30 - 18:00 ч. свидетелят А. И. и баща му - свидетелят А. И.
отишли в центъра на селото и влезли в магазина за хранителни стоки,
стопанисван от свидетелката Д. Н.. Виждайки това, свидетелите И. и М. И.и
изтичали до изоставената постройка, откъдето взели два сапа и заедно с
подсъдимия застанали пред магазина, за да изчакат свидетелят А. И. да излезе.
Към тях се присъединили свидетелите М. З. и И. И. /племенник на
подсъдимия/.
Към този момент на пейките пред магазина се намирали още
свидетелите И. А. И. /брат на пострадалия/, К. Н. Д. /сестра на пострадалия/ и
А. М.а Т.а /племенница на пострадалия/, които забелязали действията на
подсъдимия и семейството му. Свидетелката Д. се отправила към входа на
магазина и застанала пред вратата в опит да възпрепятства излизането на брат
си и срещата му с подсъдимия и синовете му. Виждайки я пред нападателите,
свидетелите А. и А. И.и излезли от магазина. Между двете фамилии започнал
скандал за това, че А. И. бил ударил И. И., при което напрежението между
участниците ескалирало. Подсъдимият И. се насочил към частния обвинител
А. И. и нанесъл удар с юмрук в лицето му, при което последният паднал на
земята. Веднага след това другите членове на семейството на подсъдимия
обградили А. И. и му нанесли множество удари по тялото с дървените колове.
Опитвайки се да го спасят, в боя се включили свидетелите А. И., К. Д. и И. А.
И., а впоследствие дошъл и братът на подсъдимия – свидетелят А. М. И.. Били
донесени още дървени колове и мотика. Участниците в сбИ.ето взаимно си
нанасяли удари и се опитвали да предпазят близките си, в следствие на което
част от тях (вкл. и свидетелката З.) получили наранявания. Частният
обвинител направил опит да се изправи, но докато бил в седнало положение
подсъдимият взел от земята мотика, приближил се към него и го ударил по
главата в областта на дясното слепоочие с мотиката /с острата извита част/,
която държал в ръцете си. От удара свидетелят А. И. отново паднал на земята,
а по главата му имало кръв. След това физическият сблъсък бил прекратен.
Вследствие на нанесения с мотиката удар А. А. И. получил открито
многофрагментно депресионно счупване на челната кост в дясно и
екстракраниален хематом в дясно челно.
Междувременно в РУ-Чирпан бил подаден сигнал за случилото се и на
мястото на произшествието били изпратени свидетелите Ж.М.Ж. и И. Ч. Т..
Когато те пристигнали на мястото на инцидента, сбИ.ето било прекратено,
двете фамилии се намирали на разстояние една от друга и си разменяли обиди
и псувни, а свидетелят А. И. им показал мотиката, с която бил ударен.
На местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП-Стара Загора,
филиал Чирпан, който откарал пострадалия А. А. И. за преглед в ЦСМП – гр.
Чирпан, а впоследствие и в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – Стара
Загора. Подсъдимият бил отведен в РУ-Чирпан и му бил съставен протокол за
предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.
4
Видно от заключението на изготвената СМЕ по писмени данни №
142/2021 г., на 03.08.2020 г. А. А. И. е получил контузия на главата -
многофрагментно счупване на челната кост в дясно, разкъсно-контузна рана
дясно челно слепоочно и рана в областта на дясното рамо. Контузията на
главата е причинена от действието на твърди тъпи предмети и отговаря да е
получена по начин и време, описани от пострадалия. Контузията на главата
представлява нараняване, което прониква в черепната кухина.
От заключението на приетата допълнителна СМЕ по писмени данни №
142/2021 г. се установява, че на 03.08.2020 г. А. А. И. е получил Контузия на
главата - многофрагментно счупване на челната кост в дясно, разкъсно-
контузна рана дясно челно слепоочно; рана в областта на дясното рамо;
охлузване на дясното ходило. Счупването на челната кост в дясно с
надлежащата рана представляват нараняване, което прониква в черепната
кухина. Останалите травматични увреждания са от характер да причинят
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. В
материалите, представени на експертизата, няма категорични данни да е
причинено разстройство на здравето временно или постоянно опасно за
живота.
Видно от заключението на приетата СМЕ по писмени данни № 439/2024
г. на 03.08.2020 г. А. А. И. е получил открито многофрагментно депресионно
счупване на челната кост в дясно, екстракраниален хематом в дясно челно,
разкъсно-контузна рана в дясно тилно; порезна рана на дясната раменна става;
охлузване на гърба, охлузвания на дясното ходило. Ударът с мотиката е
нанесен с острата й изпъкнала част, което е причинило посечна рана в дясната
половина на челната област с екстракраниален хематом и подлежащо
многофрангментно депресионно счупване на костта. Възможно е ударът да
бъде получен когато А. И. е бил на земята и/или изправяйки се след падане на
земята и лице в лице с нападателя, който му нанася удар с посичащия ръб на
мотиката. Също толкова възможно е ударът да е нанесен в изправено
положение на пострадалия, лице в лице с извършителя, който замахва с ръка,
държейки мотика и нанася удара с посечния ръб на мотиката.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните от двете съдебни инстанции доказателствени материали, а именно:
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите А. А. И., А. И. И.
/вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, К. Н. Д., А. М. Т.а, И.
А. И. /вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, М. И. З., И. Г. И.
/вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, М. Г. И., А. М. И.
/вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, И. К. И. /вкл. и от ДП
на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, И. Ч. Т. /вкл. и от ДП на осн. чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, Ж.М.Ж. /вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 1 от НПК/, С. Т. Т. /вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от
НПК/, И. А. И. /вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, В. Д.
С. /вкл. и от ДП на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК/, Д. Т. Н. и Н. С. С.;
заключенията на изготвените СМЕ по писмени данни № 142/2021 г.,
допълнителна СМЕ по писмени данни № 142/2021 г. и СМЕ по писмени данни
№ 439/2024 г.; вещественото доказателство – 1 бр. диск с образни изследвания
5
на А. А. И.; писмените доказателства: Епикриза от клиника по неврохирургия
на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, СМУ №
45-II/2020 г. от 04.08.2020 г., СМУ № 57-III/2020 г. от 13.11.2020 г., фиш за
спешна медицинска помощ № 0326413 и допълнителен лист за преглед на
пациент А. А. И., писмо от изпълнителния директор на УМБАЛ „Проф. д-р
Стоян Киркович“ АД – Стара Загора; писмо от управителя на МБАЛ – Чирпан
ЕООД, заверени копия на фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП –
Стара Загора, с фабричен номер 0326413 от 3/4.08.2020 г., с амбулаторен
журнал и фиш за спешна медицинска помощ от ЦСМП – Стара Загора, с
фабричен номер 0341585 от 3/4.08.2020 г., с амбулаторен журнал на пациента
А. А. И.; заверени копия на медицинската документация ИЗ № 13826/2020 г. и
епикриза на А. А. И. от УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД – Стара
Загора, СМУ № 48-II/2020 г. от 04.08.2020 г. на М. И. З., лист за преглед на
пациент М. И. З., амб. лист № 001644/28.08.2020 г. на М. И. З., копие на
постановление от 18.12.2020 г. за прекратяване на ДП № 293/2020 г. по описа
на РУ – Чирпан, заверени копия на протоколи за предупреждение, справка от
ТРРЮЛНЦ; характеристични справки за Г. М. И., А. М. И., М. Г. И. и А. А. И.,
справката за съдимост на подсъдимия и др.
По отношение на въпросите, свързани с времето, мястото и
присъствалите на сбИ.ето лица, въззивният състав, също като
първостепенния, намира, че между показанията на свидетелите не са налице
съществени противоречия, които да поставят под съмнение достоверността на
заявеното от тях. За тези обстоятелства разказите на свидетелите очевидци са
последователни, взаимнодопълващи се и намиращи подкрепа в заявеното от
полицейските служители и незаинтересовани наблюдатели на инцидента,
поради което настоящият състав приема, че вярно отразяват обективните им
възприятия и не намира за необходимо подробното им обсъждане. Не се
констатират противоречия и относно това, че телесното увреждане на
пострадалия е причинено именно при процесното сбИ.е, като в подкрепа на
това са както показанията на свидетелите, така и приетите медицински
документи, които спомагат за изясняване на обстоятелствата, свързани с
оказаната на пострадалия спешна медицинска помощ и последвалото лечение.
Видът и характерът на причинените на А. И. телесни увреждания се
установяват от заключенията на приетите СМЕ и 2 бр. допълнителни СМЕ,
които въззивният съд кредитира като компетентно изготвени, непредубедени,
обосновани и основани изцяло на обективно съдържащите се в медицинските
документи данни. Прави впечатление наличието на разминаване в
констатираните от вещото лице увреждания в трите заключения, както и в
отговора на въпроса за механизма на причиняване на инкриминираното
такова. Настоящият състав намира, че за тези въпроси следва да се довери на
назначената във въззивното производство СМЕ по писмени данни № 439/2024
г., тъй като при изготвянето й е изследвана цялата медицинска документация
на пострадалия, вкл. и разчитане на приложения диск с образни изследвания
от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД – Стара Загора, следователно е
най-пълна. В предходните експертизи обективно не са могли да бъдат
констатирани част от посочените в последното увреждания, доколкото те се
6
появяват едва в изисканите от настоящия състав документи, които не са били
налични по делото към момента на изготвяне на заключенията от досъдебното
производство, което обяснява липсата на някои от травмите. Що се касае до
механизма на причиняване на увреждането, при разпита си вещото лице прави
подробно пояснение за причините в последното заключение да промени
изводите си досежно частта на мотиката, с която е нанесен ударът, ясно описва
движението на оръжието при проникването му черепа и нанесените в
следствие на това увреждания, посочвайки и техните размери. Видно от
експертизата и разпита, извършеното при изготвяне на това заключение
изследване е изключително задълбочено, поради което съдът се довери
именно на него и прие, че ударът е нанесен с острата изпъкнала част на
мотиката. От друга страна трите експертизи са изготвени от едно и също
незаинтересовано вещо лице, което притежава необходимите специални
знания в областта на науката, при изготвянето им са използвани утвърдени
методи, поради което не са налице основания за дискредитиране на
изготвените в досъдебното производство заключения и съдът ги ползва при
формиране на изводите си за останалите въпроси, на които е даден отговор в
тях.
Основното, оспорвано от защитата обстоятелство, касае механизма на
причиняване на телесното увреждане, характеристиките на средството, с което
е нанесен ударът в главата на пострадалия и авторството му от подсъдимия.
Действително установяването на тези обстоятелства би било значително
улеснено от приобщаването на използваната мотика като веществено
доказателство и снемането на записи от камерата за видеонаблюдение на
магазина, но проследявайки начина на образуване и развитието на
наказателното производство, този пропуск на органите на досъдебното
производство не може да обоснове извод за едностранчивост на воденото
разследване.
От материалите по делото е видно, че досъдебното производство е
образувано с постановление от 07.12.2020 г., след извършена проверка с цел
събиране на достатъчно данни за извършване на престъпление от общ
характер, по повод съобщение /жалба/ от пострадалия, подадено до
прокуратурата чрез адв. С. Петров на 05.08.2020 г. /два дни след инцидента/. В
показанията на разпитаните свидетели от двете фамилии се съдържа
информация за използване на мотика и сапове, но не и за това какво е станало
с тях след прекратяване на сбИ.ето, за да бъдат установени и приобщени като
веществени доказателства по делото, поради което и предвид изминалия
период от време между побоя и разпитите, липсата им не може да се вмени
във вина на разследващите органи.
По отношение на записите от камерите за видеонаблюдение от магазина
въззивният съд подложи на внимателен анализ показанията на свидетелите С.
Т., Н. С., Д. Н., В. С. и И. И., съпоставяйки ги и кредитира заявеното от
свидетеля Т., че на него не са били предоставяни такива записи, а при разговор
със собственичката на магазина, тя му е заявила, че записите от камерите се
пазят няколко дни, като срокът за съхранение на тези от 03.08.2020 г. е изтекъл
и не се пазят. За да се довери на казаното от полицейския служител, този
7
състав прецени, че то се подкрепя от показанията на свидетеля С., който е
категоричен, че преди делото не е познавал свидетеля Т. и устройство, на
което се съхраняват записите, не му е било носено от полицай. Описаният от
техника С. начин на работа на устройството и цикличността на записване и
изтрИ.е на записите кореспондира както с показанията на свидетелите Н., С.
/от ДП/ и И., така и с посочената от свидетеля Т. причина да не му бъдат
предоставени записи от камерите, поради което настоящият състав намира, че
вярно отразява фактите от обективната действителност. Твърденията на
свидетеля Т., че не е получавал записи от камерите се подкрепят и от
показанията на свидетелите С. и И. в досъдебното производство, които
потвърждават, че от полицията са идвали да търсят, но не са им предоставяни
записи от камерите, тъй като са били изтрити. Доколкото нито един от тези
свидетели не е имал достъп до записите, показанията им не са в състояние да
изключат възможността за техническа повреда на устройството, но заявеното
от тях установява, че от полицията са положили усИ. да вземат записите, но е
била налице обективна пречка за това. При заявената липса на спомен за това
обстоятелство пред настоящия състав и отричането от св. С. пред
първоинстанционния, съдът се довери на заявеното от тях в досъдебната фаза,
тъй като е депозирано в момент най-близък до деянието, когато споменът на
свидетелите е бил най-ясен.
При анализа на показанията на свидетелката Н., въззивният съд
съобрази, че тя е разпитвана за пръв път в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция, когато е изминал един значителен период от време от
датата на деянието и е логично избледняването на спомените й за случая, и
намира, че следва да ги кредитира в частта за това, че в магазина е имало
камери за видеонаблюдение, обслужвани от свидетеля С., че същите за
записвали определен период от време, след което са изтривали най-старите
записи, че от полицията са търсили записи от процесната дата, тъй като в тази
част кореспондират със заявеното от останалите свидетели. Не следва обаче да
се ценят като достоверни показанията й пред първата инстанция за това, че от
полицията са взели устройството, след което тя го е получила от техника С.,
тъй като са вътрешнопротиворечиви, лишени от житейска логика и се
опровергават както от липсата на писмени и веществени доказателства в тази
насока, така и от изложеното от другите свидетели, имащи връзка с магазина.
Не може да се приеме и твърдението, че записите са били изискани в 5-
дневния (според нея) срок за съхранение, доколкото досъдебното
производство е образувано около четири месеца след деянието, а
постановлението на прокурора от ОП-Стара Загора за възлагане на проверка
по жалбата от 07.08.2020 г. е получено в ОД МВР - Ст. Загора на 10.08.2020 г.,
видно от поставения входящ номер, поради което обективно е невъзможно
проверка за наличие на записи да е била възложена на полицейските органи
преди тази дата. От друга страна пред въззивния съд свидетелят С.
потвърждава, че е получил неработещо устройство от магазина на
свидетелката Н., но то му е било предадено от собствениците. Изложеното от
него за повреда кореспондира със заявеното от Н., че е имала проблем с
достъпа до файловете. Нито един от двамата свидетели не конкретизира кога
8
точно устройството е попаднало при техника, което е лесно обяснимо с
изминалия период от време, естеството на работата им и обстоятелството, че
се касае за обичайна дейност по обслужване на техника. Поради това
въззивният състав приема, че дори и записите да са били изискани в срока за
съхранението им, липсват категорични данни към процесната дата
устройството да е било изправно, съотв. на него да е имало съхранени записи
от камерите за видеонаблюдение на магазина. В тази връзка е необходимо да
бъде отбелязано, че заявеното от подсъдимия и свидетелката З. за предадени
записи би могло да се приеме за достоверно единствено по отношение на
преките им възприятия, а именно, че това е бил отговорът на зададените им
въпроси, но по отношение на факта на предаване на въпросните записи не
следва да се кредитира, тъй като се опровергава от преките доказателства.
Независимо от това се установи, че въпросните записи са били търсени от
полицейски служители, което обуславя извод за неоснователност на
възраженията на защитата за едностранчивост на воденото разследване.
Доколкото по делото се събраха множество други доказателства и
доказателствени средства, от които да се установят фактите, предмет на
доказване, твърденията на защитата за неизяснена фактическа обстановка не
могат да бъдат споделени.
На първо място, неоснователни са възраженията за неяснота какво е
средството на престъплението. Както беше посочено по-горе, не се спори, че
при сбИ.ето са били използвани юмруци, дървени сапове и мотика, а
инкриминираното с обвинителния акт увреждане е нанесено с мотика, като
показанията на всички свидетели са еднопосочни и непротиворечиви. Не
може да се приеме и че е налице неяснота каква е била формата на мотиката,
доколкото свидетелите А. И., А. И., М. З. и М. И. описват предмет с метална
част с формата на полукръг с извита остра част с ръбчета от двете страни, тъпа
права част и дървена дръжка. От заключението на вещото лице се установява,
че ударът, причинил инкриминираното увреждане, е нанесен с острата
изпъкнала част на мотиката, което изцяло съответства на направеното от
свидетелите очевидци описание, поради което за съда не е налице съмнение,
че средството на престъплението е било мотика с формата на полукръг. Що се
касае до диаметъра на острието и дължината на дръжката, въззивният съд
съобрази направените от експерта в съдебно заседание пояснения към
заключението, според които острието е проникнало в черепа на дълбочина от
2 до 3 мм и може да бъде направено с всяка част от режещата част на
мотиката, а дължината на дръжката има значение единствено за разстоянието
между удрящия и ударения, поради което прие тези обстоятелства за
несъществени, тъй като не са в състояние да променят направените изводи, и
ползва изложените в тази насока обстоятелства единствено за проверка
достоверността на гласните доказателствени средства по отношение на
включените в предмета на доказване факти.
Относно авторството на деянието в мотивите към присъдата резонно е
направена констатация за обособени две групи свидетелски показания, като
извършеният от въззивния съд разпит на част от свидетелите не дава
основание за промяна на формираните от районния съд групи. От една страна
9
са показанията на частния обвинител А. И. и неговите близки роднини -
свидетелите А. И., К. Д., И. Ал. И. и А. Т.а, а от друга – заявеното от
подсъдимия и свидетелите М. З., М. И., А. М. И., И. Г. И. и И. И., които са
членове на неговото семейство. При анализа на двете групи свидетелски
показания, настоящият състав съобрази на първо място отношенията на
свидетелите помежду им и с подсъдимия, които обуславят и принадлежността
им към съответната група, като подложи на внимателен анализ изложеното от
всеки един от тях в съпоставка с останалия доказателствен материал. Освен
това прави впечатление, че всеки от присъствалите на сбИ.ето пред магазина,
с изключение на свидетеля М. И., цели да минимизира участието си в сбИ.ето,
което се опровергава от житейската логика и съвкупния анализ на
доказателствата. Поради това, въззивният състав не споделя изцяло
направения от Чирпански районен съд анализ, в който безрезервно са
кредитирани показанията на първата група свидетели и изцяло е отхвърлено
изложеното от подсъдимия и неговите близки, касаещо нанесени им удари и
получени от тях наранявания. Изводът първата инстанция не намира опора
нито в приложената медицинска документация, видно от която различни по
вид и характер телесни увреждания са били причинени на бременната тогава
свидетелка М. З., нито в изложеното от свидетелите И. Ал. И. и К. Д. за
„меле“, „лудница, качамак, един през друг“ и „кой когото може налага“.
По отношение на главния факт от значение за делото, а именно дали
подсъдимият е лицето, нанесло удара с мотика, настоящият състав, подобно на
първия, се довери на пострадалия А. И.. Информацията, предоставена от този
свидетел по отношение на нанесен му от подсъдимия И. удар с острата част на
мотиката при опита му да се изправи от земята е вътрешно непротиворечива,
логична и се потвърждава от обективните медицински находки в
заключението на изготвената по време на въззивното производство СМЕ.
Имайки предвид направеното от вещото лице пояснение, че при нанасяне на
удара пострадалият и извършителят са били един срещу друг или единият е
бил по-странично стоящ, пострадалият обективно е имал най-добра
възможност да възприеме лицето, което го удря. Заявеното от него пред двете
съдебни инстанции е категорично, последователно и еднопосочно по
отношение на момента на нанасяне на удара – при изправянето му след
първоначалното събаряне, частта на мотиката, с която е ударен и
обстоятелството, че след това главата му е кървяла и е била превързана с
тениската на баща му до пристигане на линейка, поради което този състав го
прие за достоверно. Тук е моментът да бъде отбелязано, че предвид
очевидната в съдебно заседание разлика между ръста на пострадалия и
подсъдимия, силата и посоката на удара, най-логично е ударът с мотиката да е
нанесен от Г. И. именно при опита на частния обвинител да се изправи, в
каквато насока са показанията на последния.
Косвено показанията на пострадалия се потвърждават от данните,
съобщени от свидетеля И. Ал. И., който признава, че не е видял нанасянето на
удара, но непосредствено след това е забелязал, че брат му е ударен от дясната
страна и му тече кръв, а подсъдимият И. държи мотика, по острата част на
която е имало кръв. Възприятията му за ситуацията веднага след това
10
кореспондират с останалите доказателства, а отричането да е видял самото
изпълнително деяние, както и нанасяне на удари след това от страна на някой
от участниците в боя разкриват липса на тенденция за преувеличаване и
изопачаване на забелязаното от него. Тази част от разказа му е и лесно
обяснима с настъпИ. хаос, определен от свидетеля като „меле“, в който е
резонно да не е успял да възприеме в пълнота поведението на останалите
участници. От друга страна въззивният съд констатира, че този свидетел
изцяло отрича участието си в сбИ.ето, което противоречи на съобщеното от
другата група свидетели, според които именно той е донесъл мотиката и преди
да попадне в ръцете на подсъдимия е опитал да удари свидетеля И. Г. И..
Същевременно заявеното от него по отношение на собственото му поведение
след появата на А. и А. И.и и преди началото на побоя е хаотично,
противоречиво и необяснимо. Непонятно е в контекста на влошените
отношения между двете фамилии този свидетел да вижда как свидетелите М.
и И. И.и тичат да вземат сопите, за да нападнат брат му, а подсъдимият се
приближава с мотика към тях и единственото, което предприема е да тръгне
заедно с него към магазина и да го убеждава да спре децата си. Още по-
несъответстващо на ситуацията е решението му да се върне на пейката,
защото детето му плачело, при положение, че другият родител е останал при
него. Между заявеното от свидетеля в отделните фази на производството са
налице съществени разминавания относно поведението на подсъдимия (дали е
отишъл със синовете си до постройката) и донесените от там оръжия, като
първоначалните му твърдения, че тримата са отишли до постройката и са
взели и тръба не намира опора дори и в показанията на близките до
пострадалия свидетели. Същевременно самият пострадал пред въззивния съд
посочва, че при опита му да се изправи, подсъдимият е взел мотиката и го е
ударил, което сочи на извод, че преди това средството на престъплението не е
било у него. Поради това настоящият състав не кредитира изложеното от
свидетеля И. Ал. И. за обстановката в началото на конфликта и собственото му
поведение, като го приема за опит да не се уличи в извършване на
престъпление.
Показанията на свидетелите А. И., К. Д. и А. Т.а въззивният съд подложи
на критичен анализ, съобразявайки родствените им отношения с пострадалия
и стремежа им да неглижират собственото си участие. Подобно на първата
инстанция, въззивната се довери на заявеното от тях за проявената спрямо
свидетелката Д. агресия при опитите й да попречи на подсъдимия и синовете
му да стигнат до брат й, нанесения от подсъдимия удар с юмрук, повалил
пострадалия на земята, опитите на свидетелите А. И. и К. Д. да предпазят
пострадалия и направения от свидетеля А. И. опит да спре кръвотечението с
тениската си. За тези обстоятелства заявеното от тях е последователно,
еднопосочно и кореспондира с останалите доказателства и доказателствени
средства, поради което не са налице основания за дискредитирането му. По
отношение на лицата, които са нападнали ЧО А. И., събитията след падането
му на земята и начина, по който е нанесен инкриминираният удар обаче между
заявеното от тях са налице съществени разминавания, които поставят под
съмнение възможността бащата на пострадалия реално да е възприел
11
описаните факти, съотв. достоверността на изложените от него обстоятелства.
Твърдението на свидетеля Ал. И. в съдебната фаза, че е наблюдавал
нанасянето на удара не съответства на изложеното от него в един значително
по-ранен момент, при разпита му пред орган на досъдебното производство,
когато описва нанесен от подсъдимия удар с юмрук, обръщане и възприемане
на сина му на земята, целия в кръв. Освен това описаното от този свидетел
пред съда положението на тялото (докато е лежал на земята) противоречи на
заявеното от пострадалия и свидетелката Д., според които ударът му е нанесен
в момента на изправянето, в седнало положение, поради което въззивният съд
намира, че следва да се довери на казаното от свидетеля А. И. в досъдебната
фаза и прие, че същият не е видял нанасянето на удара с мотика. Именно този
извод се налага и съобразявайки съобщеното от него в насока предприети от
него действия по отблъскване на нападение на множество лица, при които е
резонно вниманието му да е било насочено в друга посока. Изложеното от
него и свидетелките Т.а и Д. за присъствието на брата на подсъдимия при
започване на боя също не кореспондира с посочените от пострадалия и
свидетеля И. Ал. И. лица, като последните съобщават за поява на св. А. Г. И.
чак към края на конфликта, което съответства и на заявеното от последния, че
е бил повикан след началото на сбИ.ето. Разминавания по отношение на
участието на брата на подсъдимия се констатират и по отношение на неговото
поведение след появата му, точния момент, в който е пробол с нож
пострадалия и частта от тялото, към която е насочен ударът, както и за това
кое е лицето, което е ударило с нож по рамото пострадалия. Доколкото
повдигнатото обвинение обаче не касае поведението на някого от свидетелите
А. И., М. И. и И. Г. И., настоящият състав ползва показанията в тази част
единствено за проверка достоверността на гласните доказателствени средства
по отношение на фактите, включени в предмета на доказване. Съществена
информация за извършителя и начина на нанасяне на удара се съдържа в
заявеното от свидетелките Д. и Т.а, които еднопосочно и последователно
описват нанесения от подсъдимия на пострадалия удар с мотиката.
Междувременно никоя от тях не отрича, че в този момент двете са били във
физическо съприкосновение със свидетелката З., но предвид обстоятелството,
че са се намирали встрани от основното сбИ.е и направеното от свидетелката
Д. подробно и непротиворечиво описание на начина, по който подсъдимият е
замахнал с мотиката и е нанесъл удара, което съответства на това на самия
пострадал, настоящият състав намира, че същата обективно е могла да
възприеме тези факти от обективната действителност.
Констатираните разминавания за някои обстоятелства в показанията на
тази група свидетели са обясними с оглед участието им в сбИ.ето,
индивидуалните им паметови особености с оглед преживения стрес за живота
и здравето на техен близък и данните за подадени и други жалби по повод
инкриминираните събития. Въпреки това пострадалият и свидетелите Д. и Т.а
категорично посочват подсъдимия И. като лицето, нанесло удара с острието на
мотиката, а свидетелят И. Ал. И. – като лицето, в чиито ръце се е намирала
мотиката непосредствено след удара, като в случая е без значение от кого е
донесена тя. Изложеното от тази група свидетели косвено се подкрепя от
12
приложения като писмено доказателство протокол за предупреждение на
подсъдимия Г. И. от 03.08.2020 г., доколкото липсва друг съставен на същата
дата и кореспондира със заявеното от полицейските служители И. Т. и Ж.Ж.
че още тогава подсъдимият е бил отведен в РУ-Чирпан за изясняване на
случая, поради което въззивният състав намира за неоснователни доводите на
защитата, че посочването на Г. И. като извършител е станало за пръв път в
значително по-късен момент.
От друга страна обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелите М. З., М. И., И. Г. И. и И. И. относно извършителя на деянието са
непоследователни, вътрешнопротиворечиви и изпълнени с разминавания
както помежду им, така и между казаното от всеки от тях в различните фази
на процеса. Вярно е, че всички те посочват свидетеля М. И. като лицето, което
е нанесло инкриминирания удар, но предвид констатираните противоречия
относно значителни особености на деянието, въззивният съд намира това за
опит за изграждане на защитна версия на подсъдимия.
На първо място съдът установи сериозно разминаване в показанията на
тази група свидетели за това кои са лицата, които са причакали пострадалия
пред магазина. Пред първата инстанция всички еднопосочно твърдят, че
синовете на подсъдимия са видели идването на пострадалия, взели са коловете
и двамата са застанали пред магазина да чакат излизането му. В един по-ранен
момент обаче, при разпитите им в досъдебната фаза, приобщени на осн. чл.
281, ал. 4 вр. чл. 1 от НПК от районния съд, свидетелят И. И. е изложил
информация не само за присъствието на подсъдимия пред магазина, но и за
това, че преди физическия сблъсък е възникнал словесен конфликт между
подсъдимия и свидетеля А. И., а свидетелят И. Г. И. е сочил, че всичко е
започнало със скандал между пострадалия и майка му – св. М. З.. Твърдения
за разговор между последната и частния обвинител пред магазина преди
началото на боя се появяват в нейните показания едва при разпита й пред
настоящия състав, което е житейски необосновано, предвид изминалия дълъг
период от време (около 4 години след деянието). Пред въззивната инстанция и
в показанията на свидетеля И. И. за пръв път се съдържат твърдения за това,
че подсъдимият първоначално е бил в магазина за цигари и след излизането си
се е намесил, за да разтърве синовете си. Именно това е била последователно
застъпваната от семейството на подсъдимия линия в хода на цялото
производство, която не се подкрепя нито от показанията на другата група
свидетели, нито от изложеното от този свидетел в по-ранен момент, когато
споменът е бил по- съхранен. Освен това между разказите на тази група
свидетели са налице несъответствия относно точния момент на поява на
подсъдимия – преди или след като синът му е нанесъл удара с мотиката,
поради което съдът се довери на показанията на св. И. И. от досъдебната фаза,
като намира, че те в най-голяма степен отразяват преките му възприятия.
Значителни противоречия се констатират и по отношение на това как
мотиката е попаднала в ръцете на М. И., като подсъдимият и синовете му
посочват, че братът на пострадалия я е захвърлил и тогава М. И. я е взел, а
единствено свидетелката З. твърди, че синът й я е взел от ръцете на И. Ал. И..
Същевременно М. И. описва пред настоящия състав, че братът на пострадалия
13
е захвърлил мотиката на пейка, откъдето я е взел, а подсъдимият и свидетеля
И. Г. И. – че е била на земята. Наред с изложеното, свидетелите М. З. и М. И.
очертават коренно различен начин на нанасяне на удара. Майката уверено
твърди, че М. И. я е държал с две ръце над главата, а същият посочва, че я е
държал само с лявата ръка и е замахнал над лявото си рамо, стоейки лице в
лице с пострадалия. Обрисуваният от свидетеля М. И. начин, по който е
държал средството не само противоречи на изложения от майка му, но и се
опровергава от показанията на другата група свидетели, според които
извършителят е държал мотиката с две ръце. Освен това съобщеното от него
пред районния съд за „пускане“ на мотиката от св. И. Ал. И. кореспондира в
по-голяма степен на изложеното от брат му и баща му, че същата е била на
земята, а твърденията му пред настоящия състав, че е била на пейка са
изолирани, поради което не следва да се приемат за достоверни. Вярно е, че
установените разминавания между заявеното от него в различните фази на
производството биха могли да се дължат на участието на този свидетел в
сбИ.ето и изминалия период от време, но същите са необясними в случай, че
именно той е извършил действията, за които дава показания, особено в насока
добавяне на нови факти в по-късно проведените разпити.
От друга страна, единственото, за което всички свидетели от тази група
са категорични, е, че подсъдимият не е нанасял никакви удари, което се
опровергава от обясненията му пред първата инстанция, в които признава, че е
ударил А. И. с юмрук („с дясната ръка в лявата буза“). Поради това въззивната
инстанция прие показанията на свидетелите М. З., М. И., И. Г. И. и И. И. като
изграждащи защитна теза за подсъдимия и не ги ползва при формиране на
изводите си за авторството на инкриминираното деяние.
Доколкото твърденията им за нанасяни от представители на другата
фамИ. удари обаче са непротиворечиви, последователни и се подкрепят от
обективно съдържащите се в писмените доказателства факти, както и
частично от заявеното от свидетелите И. Ал. И. и К. Д., в тази част следва да
бъдат кредитирани. Предвид обстоятелството, че настоящото наказателно
производство е с предмет единствено причинената на А. А. И. средна телесна
повреда, без значение за предмета на доказване се явява кой и какви удари е
нанесъл на свидетелите И. Г. И. и М. З., тъй като противното би означавало
необосновано да се разширява фактическата обстановка по делото. В случая
показанията на всички свидетели са еднопосочни, че е имало предварителен
замисъл за побоя над пострадалия, че синовете на подсъдимия предварително
са скрили колове в бившия тото пункт, че са го причаквали да излезе от
магазина, както и че нападението е започнало от представител на семейството
на подсъдимия. Единствено свидетелят И. Г. И. в първоначалния си разпит
пред орган на ДП е изложил твърдения за намеса на него и брат му на помощ
на майка им, която се е скарала в пострадалия. Същите не само са изолирани и
не се подкрепят от описаната от другите очевидци обстановка при началото на
конфликта, но и не са в състояние да оправдаят предварително скритите
оръжия и вземането им преди да се отправят към мястото, където са се
намирали майка им и пострадалия, поради което този състав не ги кредитира.
Доколкото свидетелят А. М. И. твърди, че се е появил след края на
14
конфликта и отрича да е възприел нанасянето на удари, показанията му не
допринасят съществено за изясняване на обективната истина и не е
необходимо подробното им обсъждане.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството
им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за защита
и даде вяра на заявеното пред първата инстанция в частта, касаеща
предшестващия конфликт, наличието на скрити в тотото колове, че е нанесъл
удар с юмрук по лицето на пострадалия, както и че при появата на полицаите,
сбИ.ето е било прекратено, тъй като за тези обстоятелства се подкрепят от
останалите събрани и проверени доказателства. Не биха могли обаче да бъдат
приети за достоверни обясненията на подсъдимия относно това, че боят е
започнал, защото А. е счупил пръста на жена му, както и че синът му М. И. е
нанесъл удара с мотика в главата на пострадалия, тъй като се опровергават от
останалите събрани и кредитирани доказателства по делото. Обясненията на
подсъдимия за това, че М. И. е ударил пострадалия със сапа на мотиката не
кореспондират дори с показанията на членовете на семейството му и се
опровергават от заключението на приетата СМЕ, видно от която ударът е
нанесен с острата изпъкнала метална част. Както беше посочено
предварителната подготовка, изразяваща се в скрИ.е на колове от синовете му,
сочи на извод, че поводът за сбИ.ето не е възникнал внезапно и
непосредствено преди началото му, а предвид данните за участие на всички
присъстващи в т.нар. „меле“, е по-вероятно свидетелката З. да е получила
уврежданията в хода на конфликта. При анализа на заявеното от подсъдимия
пред настоящия състав, съдът отчете, че в него липсва излагане на факти и
обстоятелства, свързани с инкриминираното деяние, а преобладаващо се
съдържа оценка на предприетите от органите на разследването действия и
поведението на други свидетели, поради което същото няма характер на годно
доказателствено средство съобразно изискванията на НПК, и го прие
единствено като реализация на правото на защита на подсъдимия. По
изложените съображения този състав приема, че подсъдимият е лицето, което
е причинило процесното телесно увреждане на пострадалия, а възраженията
на защитата в обратна насока са неоснователни.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия, кредитира показанията
/вкл. прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1 от НПК/ на полицейските
служители И. Т. и Живко Желев. За да им се довери изцяло, контролиращият
съд взе предвид, че са обективни, отразяват преките наблюдения на
свидетелите полицейски служители, придобити при пристигането им на
подадения сигнал, както и пълното им съответствие с останалите
доказателствени източници относно опосредените им възприятия. Заявеното
от тези свидетели потвърждава, че при пристигането им сбИ.ето е било
прекратено, пострадалият А. И. е имал кървяща рана на главата, споделил им
е за нападение от подсъдимия и синовете му и им е посочил като средство на
удара мотика със счупена дръжка. Показанията им за сравнително спокойна
обстановка (единствено словесни пререкания) и състоянието на пострадалия
при пристигане на линейката се подкрепят от изложеното от двете групи
свидетели, поради което този състав му се довери. При преценката им втората
15
инстанция отчете изпълняваните от свидетелите професионални задължения и
изминалия период от време между инкриминираните събития и проведените
разпити, поради което намира за лесно обяснимо и закономерно лаконичното
излагане на факти за възприетите от тях обстоятелства към онзи момент. В
същото време свидетелите разкриват добре съхранен спомен за наличието на
мотика със счупена дръжка на местопроизшествието и отвеждане на
подсъдимия в РПУ - Чирпан, което съответства на направеното от участниците
в боя описание на състоянието на мотиката и споделеното от свидетелката З.,
че мъжът й е бил арестуван. Поради това съдът приема, че заявеното от
свидетелите полицейски служители вярно и непредубедено възпроизвежда
непосредствените им възприятия, вкл. относно средството на престъплението
и предоставената от присъстващите информация за автора му в момент, в
който все още не е имало започнало наказателното производство.
Настоящата инстанция се довери и на събраните по делото писмени и
веществени доказателства, от които се установяват факти от значение за
изясняване на включените в предмета на доказване обстоятелства, като най-
съществено значение имат медицинските документи и оптичният носител,
съдържащ образни изследвания. Изводите си за съдебното минало на
подсъдимия съдът направи въз основа на справките му за съдимост.
Що се касае до обсъжданите от защитата снимки на чатове, представени
от пострадалия в досъдебното производство, въззивният съд констатира, че
същите представляват съдържаща се в електронната памет на мобилен
телефон информация, свалена на хартиен носител, поради което следва да се
третират не като веществени доказателства, а като веществени
доказателствени средства по смисъла на чл. 125 от НПК и като такива следва
да бъдат събрани или изготвени при условията, предвидени в НПК. В случая
обаче снимките не са изготвени в рамките на воденото наказателно
производство, не е установено от кое лице са заснети, не са определени по
време и място, нито позволяват да се идентифицира вещественото
доказателство, което възпроизвеждат, поради което не могат да бъдат
третирани като годно веществено доказателствено средство, тъй като не
отговарят на изискванията на процесуалния закон. Въпросните снимки не
могат да бъдат разглеждани и като веществено доказателство по см. на чл. 109
от НПК, тъй като не се касае за случайни веществени доказателства (каквито
биха били снимки от видеокамерите на магазина, чийто запис е направен не
нарочно и с оглед воденото наказателно производство, а случайно - по
стечение на обстоятелствата) и видно от изобразеното на тях, същите нямат
качеството на предмети, върху които има следи от престъплението. Поради
това настоящият състав ги изключи от доказателствената съвкупност.
Въз основа на извършения самостоятелен анализ на събраните от двете
съдебни инстанции доказателствени източници, настоящият състав намира, че
доказателствата по делото сочат на причинена средна телесна повреда на
пострадалия от три лица – подсъдимия Г. И. и свидетелите М. и И. И.и. Те,
чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, множество удари с дървен кол по
тялото и удар с мотика /с острата извита част/ в областта на дясното
слепоочие, в съучастие помежду си като съизвършители са причинили на А.
16
А. И. средна телесна повреда, изразяваща се в открито многофрагментно
депресионно счупване на челната кост в дясно, екстракраниален хематом в
дясно челно, разкъсно-контузна рана в дясно тилно; порезна рана на дясната
раменна става; охлузване на гърба, охлузвания на дясното ходило.
Действително подсъдимият И. е нанесъл удара, причинил откритото
многофрагментно депресионно счупване на челната кост в дясно, като му е
нанесъл удар с брадва. Съгласно трайната съдебна практика обаче, когато
няколко лица при общ умисъл за нанасяне на телесна повреда на жертвата, й
нанасят удари, налице е съизвършителство, независимо от обстоятелството, че
инкриминираното телесно увреждане на пострадалия е причинено само от
един удар. Обективните данни по делото, свързани с това, че подсъдимият и
двамата му синове, въоръжени с дървени колове, са причакали А. И. пред
магазина и едновременно са му нанасяли множество удари по цялото тяло,
включително след падането му на земята, показват общността на умисъла на
дейците за причиняване на телесна повреда. Съобразявайки дадените в т. 18 от
Постановление № 3/1979 г. на Пленума на ВС указания, според които когато с
едно деяние деецът причини на едно лице едновременно две или повече
различни по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което
следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат, така причинените
увреждания следва да се квалифицират като средна телесна повреда. Ето
защо, въззивната инстанция е на мнение, че е налице съучастническа дейност
под формата на съизвършителство между подсъдимия и двамата му синове
досежно нанасянето на средна телесна повреда на пострадалия. При липсата
на повдигнато обвинение в тази насока обаче съдът не разполага с възможност
да признае подсъдимия И. за виновен в престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, нито да разгледа извършеното от свидетелите
М. и И. И.и, тъй като съдебното следствие е ограничено в рамките на
повдигнатото обвинение и съдът установява фактите, посочени в него.
Същевременно не са налице основания подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан, тъй като осъщественото от него поведение по нанасяне
на удар с мотика в областта на дясното слепоочие и причиненото вследствие
на това травматично увреждане на пострадалия, описано в обвинителния акт,
покрива признаците на състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. 1 от
НК, по което подсъдимият е имал възможността да се защитава.
В този смисъл правилно първата инстанция е достигнала до заключение
за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, което въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна се установи, че на 03.08.2020 г. в **** подсъдимият
Г. И. е нанесъл удар с мотика /с острата извита част/ в областта на дясното
слепоочие на А. А. И. и причинил на същия открито многофрагментно
депресионно счупване на челната кост в дясно и екстракраниален хематом в
дясно челно, като многофрагментното счупване на челната кост в дясно
самостоятелно реализира медико-биологичния признак „нараняване,
проникващо черепната кухина“ - средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК.
От субективна страна подсъдимият Г. И. е осъществил престъплението
17
при форма на вина пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си – че нанася силен удар с острието на мотиката в слепоочната
област на друго лице, знаел е, че то е от естество да увреди здравето на
пострадалия, предвиждал е неговите общественоопасни последици –
причиняване на телесно увреждане и е искал тяхното настъпване.
Показателни за волевия момент на деянието са изборът на оръжие,
интензитетът и силата на удара и насочеността му върху конкретно
определена част от пострадалия – слепоочната област.
Предвид гореизложеното правилно съставът на Чирпански районен съд,
разгледал делото като първа инстанция, е признал подсъдимия И. за виновен в
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
При преценка на определеното от районния съд наказание, настоящият
състав не намери основания за неговото изменение. Правилно като
смекчаващо отговорността обстоятелство е взета предвид влошената
социално-битова среда, в която подсъдимият е израснал, като въззивният съд
отчете като такива и наличието на трайно обтегнати отношения между него и
пострадалия, както и дългата продължителност на наказателното
производство, която обаче с оглед фактическата и правна сложност на делото,
наличието на множество свидетели и необходимостта от извършването на
редица съдебно-следствени действия, няма характера на изключително такова.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства обосновано районният
съд е съобразил обремененото съдебно минало на подсъдимия и лошите му
характеристични данни. Като такива настоящият състав отчете още
особености, свързани с конкретното деяние: използваното средство – мотика
(острата метална част), предварителната подготовка, причиняването и на
други телесни увреждания на пострадалия, както и нанасянето на побоя в
съучастие с още две лица за което въпреки липсата на повдигнато обвинение,
са налице изложени в обвинителния акт факти.
Като съобрази горните обстоятелства, въззивният съд прие, че
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни,
нито някое от тях е такова с изключителен характер, поради което не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, като наказанието правилно е
било определено в рамките на санкционната разпоредба при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо този
съдебен състав, подобно на първия, прецени, че наказание към средния
предвиден в закона размер от 3 години лишаване от свобода в най-пълна
степен ще постигне целите на наказанието по чл. 36 от НК и се явява
съответно на степента на обществена опасност на деянието и личната
опасност на подсъдимия.
В съответствие със закона в тежест на подсъдимия И. са възложени
сторените по делото разноски. С оглед изхода от делото и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Старозагорски
окръжен съд сумата от 1010 лева представляваща направените във въззивното
производство разноски.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
18
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 13 от 26.09.2022 г. постановена по НОХД
№ 367/2021 г. по описа на Районен съд – Чирпан.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. М. И., със снета самоличност, да заплати в
полза на Държавата, по сметка на ОС – Стара Загора, направените в хода на
въззивното производство разноски в размер на 1010 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19