№ 205
гр. С., 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100481 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Т. К. М. с ЕГН **********, е предявил против Държавата представлявана от
Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР – гр. Габрово,
обективно субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане солидарно на сумата от 2500 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата от 326 лева – имуществени вреди (разходи
за адвокатска защита), от обвинение в извършване на престъпление, ведно с
мораторната лихва обезщетението за неимуществени вреди в размер на 682,33 лв. от
датата на прекратяване на наказателното производство до датата на подаване на
исковата молба и ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, по което образуваното наказателно производство срещу ищеца е прекратено
с постановление на 27.09.2023 г. по ДП № 110/2023 г. по описа на РП – Габрово,
пр.пр.**** на РП-Габрово.
Ищецът твърди, че на 22.03.2023г., в 21:55 часа управлявал лек автомобил марка
**** с peг. № ****, собственост на Ц.К.Д.. В град С., на ул. ****, в посока на движение
към центъра на града бил спрян за проверка от полицейски инспектори. Направения
му тест за употреба на алкохол бил отрицателен. След като му направили и тест за
наркотици, полицейските инспектори отчели, че последния е положителен за
метамфетамин. Ищецът се изумил и казал на полицейските инспектори, че не
употребява наркотици.
На същата дата 22.03.2023г. срещу ищеца било образувано Досъдебно
1
производство **** по описа на РУ МВР - град С., пр. пр. **** по описа на РП -
Габрово за престъпление по чл. 3436, ал. 3 от Наказателния кодекс НК/.
Наказателното производство е започнало за това, че на в 21:55 часа в град С., на ул.
****, в посока на движение към центъра на града доверителят ми Т. К. М. е управлявал
лек автомобил марка **** с peг. № ****, собственост на Ц.К.Д., след употреба на
наркотични вещества - метамфетамин, установена по надлежния ред с техническо
средства „DREGER DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARMD 0131- престъпление
по чл. 3436 ал. 3 от НК.
На ищеца бил издаден талон за медицинско изследване, в който той посочил, че
желае медицинско изследване за установяване употребата на наркотични вещества и
бил придружен до ЦСМП-С., където дал кръв и урина за изследване.
В исковата молба се поддържа, че непосредствено след това М. бил разпитван
от разследващите органи. Дал подробни обяснения по случая в качеството му на лице,
срещу което е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, пред разследващ полицай при Районно управлиение на МВР - град
С.. В показанията си ищецът казал, че не употребява наркотични вещества и няма
обяснение за положителния резултат от тестването с техническото средство. Обстойно
обяснил, че не е извършил нещо неправомерно. През цялото време докато давал
показания се чувствал притеснен от обвинението и предприетите действия спрямо
него.
Сочи се, че със Заповед за задържане на лице с № ****. М. бил задържан за
срок от 24 /двадесет и четири/часа. Впоследствие /след повече от половин година/, от
заключението на съдебната химико-токсикологична експертиза се установило, че в
така взетите биологични проби не е установено наличие на наркотични вещества.
От така описаната фактическа обстановка било видно, че не е налице извършено
престъпление по чл. 3436, ал. 3 от НК, за което е водено -наказателното производство,
т. к. с медицинското изследване не е установено наличие на подобни вещества в
биологичните проби, взети от Т. М., поради което наказателното производство било
прекратено с Постановление за прекратяване на наказателно производство от дата
27.09.2023г. на Районна прокуратура -Габрово по Досъдебно производство **** по
описа на РУ МВР -град С., пр. пр. **** по описа на РП - Габрово, на основание 243, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
По време на воденото Досъдебно производство, което продължило повече от
шест месеца, ищецът изпитвал сериозни притеснения. През цялото време бил
травмиран и притеснен.
Твърди, че от момента на образуване на досъдебното производство Т. М. живял
в постоянен стрес. Животът му се променил изцяло, избягвал да излиза навън, тъй
като хората го гледали с упрек, правели намеци, подигравали му се, че е наркоман.
2
Загубил част от приятелите си, тъй като градчето е малко и всичко се коментирало. Не
можело да се говори с него за друго, освен за дела и обвинения. Това негово
състояние продължило повече от шест месеца и още продължава да се чувства по този
начин. Инициираното наказателно производство му нанесло значителни вреди.
Извършваните проверки разстроили живота му и този на неговите близки.
Семейството му станало обект на обществен интерес и коментарии от страна на
различни хора - съседи и познати. Някои хора избягвали вече контакти със семейството
му.
В исковата молба се твърди, че наказателното преследване против ищеца
започнало фактически от дата 22.03.2023г., когато е бил задържан за 24 часа и е дал
писмени обяснения и е приключило на 06.10.2023г. когато е влязло в сила
постановлението за прекратяването му. Нещо повече - за да му върнат СУМПС, той
бил заставен да заплати извършеното по досъдебното производство медицинско
изследване.
Искането към съда е да бъдат уважени така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът – Прокуратурата на РБ, в законоустановения срок, оспорва
предявения иск. Поддържа, предявените искове били недопустими, а от там и
неоснователни и недоказани. Сочи, че на ищеца никога не било повдигано обвинение
във връзка с процесния случай, бил разпитван в качеството му на свидетел.
Задържането му било действие извършено от административен орган и не било
процесуално действие в рамките на наказателно производство. Оспорва се факта
ищецът да е платил сумата от 236 лв. за химикотоксикологична експертиза. Поддържа,
че предявеният иск за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на критериите за
справедливост. Оспорва се претендирания размер на мораторна лихва, като се сочи, че
най-ранния момент от който може да се претендира същата е стабилизирането на
прокурорския акт, с който производството по делото било прекратено – 06.10.2023 г.
Ответникът – ОДМВР- Габрово, в законоустановения срок, оспорва предявения
иск. Поддържа, че не са доказани претендираните вреди. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства по делото и от ДП
**** по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР, със Заповед за задържане за лице от
22.03.2023 г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД МВР ищецът е задържан за срок от 24
часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР в 21:55 ч., като в същата е посочено, че
ищецът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози,
като заповедта е връчена на ищеца и в същата е отразено, че на 22.03.2023 г. в 23:05 ч.
3
лицето е освободено.
Видно от АУАН серия **** г., същият е издаден затова, че на 22.03.2023 г.
ищецът е управлявал МПС в гр. С., след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установено с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000” с фабричен
номер АРМД/0131, като уредът е отчел положителен резултат за употреба на
метамфетамин, издаден е Талон за медицинско изследване № ****
Досъдебното производство е започнато за това, че на 22.03.2023 г. около 21:54 ч.
в гр. С. на ул. **** в посока на движение центъра на града, Т. К. М. с ЕГН: **********
от гр. С., управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка **** модел
**** с рег. № **** след употреба на наркотични вещества – метамфетамин, установено
по надлежния ред – с техническо средство „DRAGER DRUG TEST 5000” с фабричен
номер АРМД/0131 – престъпление по чл. 343 „Б“, ал. 3 от НК.
Съгласно Постановление от 09.05.2023 г. на мл. прокурор при Районна
прокуратура – Габрово, срокът за извършване на разследването по ДП **** по описа
на РУ С. е удължен с два месеца.
Съгласно Постановление от 20.07.2023 г. на зам. прокурор при Районна
прокуратура – Габрово, срокът за извършване на разследването по ДП **** по описа
на РУ С. е удължен с два месеца до шест месеца.
От Съдебно-химико-токсилогична /токсикохимична/ експертиза № ****. по ДП
№**** г. по описа на РУ - С., изготвена от маг. хим. в специализираната Лаборатория
по химико-токсикологични изследвания към ВМА – София се установява, че в
предоставените биологични проби кръв, иззети на 22.03.2023 г. от ищеца, не е открито
наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози (в т. ч. отрицателен
резултат за амфетамин и метамфетамини).
Посочено е, че в резултат на извършените изследвания на предоставената проба
урина от лицето се установява присъствие на наркотично вещество – метамфетамин.
От Постановление за прекратяване на наказателното производство от 27.09.2023
г. на прокурор при Районна прокуратура - Габрово се установява, че със същото е
прекратено наказателното производство по ДП №**** г. по описа на РУ - С., пр. пр.
№**** г. по описа на Районна прокуратура – Габрово, водено за престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК.
По делото е изискано и приложено за послужване НОХД № **** г. по описа на
ОС – Габрово, по което с влязло в сила определение от 22.01.2024 г. е одобрено
споразумение, с което ищецът в настоящото производство е признат за виновен за
това, че на 30.08.2023 г., в гр. С., в ж.к. **** без надлежно разрешително по чл. 16 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел
4
разпространение високорискови наркотични вещества 71 бр. прозрачни полиетиленови
пликчета с общо нето тегло 31,71 гр. с метамфетамин и диметилсулфон, на обща
стойност 2 219, 70 лв. – престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, предл 4 от НК, за
което му е наложени наказание две години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на
5000 лв., като на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното
накзание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 4 години.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама
свидетели, от показанията на които се установяват следните обстоятелства:
Свидетелят Н.К.Х. твърди, че познаваТ. от може би 5 години. Живеели в
съседни входове и се събирали. Свидетелят не знаел Т. да ползва наркотици, но знаел
за някакво дело, за което за го обвинили и после излезли наркотиците. След това
свидетелят разбрал, че на Т. му взели книжката, защото са го обвинили, че е карал с
наркотици. Викали ишеца в полицията, а свидетелят го закарал със собствената на
ищеца кола, защото му взели книжката. Т. постоянно се притеснявал дали ще излезе
резултатът и много време го бавили с това – около година. Книжката му била в
Габровската полиция. Много време чакал за резултата и накрая мисля, резултатът бил
отрицателен, а ищецът си взел книжката, след като внесъл пари. Ищецът споделил със
свидетеля Х. че го страх е да кара, за да не му вземат пак книжката.
Свидетелката М.С.Г. /фактически съжител на ищеца/ твърди, че от около 3
години го познава. Бил спокоен и добър човек, имал много приятели, не ползвал
наркотични вещества. Още, когато му взели книжката през 2023 г. Т. се оплакал на
свидетелката, че го спират и му взимат проби за наркотици. След като се случило
няколко пъти, ищецът започнал да се дразни за най-малките неща, настройвал се
психически, че пак ще го спрат и започнали да се карат със свидетелката. Третирали
го като престъпник. Първия път му взели книжката за седем месеца, а втория път в
Ловеч. На ищеца му се налагало да пътува с приятели, за да идва при свидетелката в
Ловеч. Сега на моменти пиел успокоителни, защото бил много нервен и агресивен на
моменти и хвърля някакви неща. Със свидетелката имали бебе на 16 дена.
Свидетелката сочи, че поведението нас ищеца от пролетта на 2023г. до настоящия
момент е такова, че става все по нервен.
Други релевантни за правния спор доказателства не са ангажирани по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. За да са основателни така предявените искове, в тежест на ищеца по иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е да докаже, че срещу него е водено наказателно производство,
което е прекратено с влязло в сила постановление на прокурора. Ищецът следва да
установи размера на претърпените неимуществени вреди, както и причинната връзка
5
между настъпилите вреди и незаконното наказателно производство. Ищецът следва да
докаже и предпоставките за възникване на солидарна отговорност между
ответницитече техни служители са допринесли за настъпване на неимуществените
вреди. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
датата, на която ответниците са изпаднали в забава за заплащане на обезщетението за
4 претърпени вреди.
В чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата
за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване на
деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва някой
от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав/. В тези
хипотези елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. Първата
хипотеза не създава никакво съмнение относно наличието на тази предпоставка. Това е
така, тъй като правомощие само на съда е оправдаване на лице и то се постановява
само в съдебно производство /в съдебната фаза на наказателното производство/, което
се образува само въз основа на повдигнато от прокурор обвинение с внесен
обвинителен акт. Съмнение за наличие на посочения елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата предизвикват другите две посочени хипотези, и то само
когато прекратяването на наказателното производство е извършено в ДП. Досъдебно
производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207,
ал. 1 НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със
съставяне на протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал.
2 НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и незабавно
производство по чл. 356, ал. 3 и чл. 362, ал. 3 НПК. При различните начини за
поставяне началото на наказателното производство са предвидени и различни правила
за привличане на лице като обвиняем: при образуване на ДП по чл. 212, ал. 2 НПК
разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за
първото действие по разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването
на бързо или незабавно производство лицето се счита за обвиняем от момента на
съставяне на акта за първото действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 и
чл. 362, ал. 4 НПК; при образуване на ДП по чл. 212, ал. 1 НПК се пристъпва към
привличане с постановление на разследващия орган, когато се съберат достатъчно
доказателства за виновността на лице в извършване на престъпление. С оглед на това
при образуване на ДП с постановление по чл. 212, ал. 1 НПК не е предвидено /не е
реквизит/ посочване в него на лицето, извършило престъпление, дори да са налице
данни за него - чл. 214, ал. 1 НПК. Съгласно решение № 187/13.06.2012 г. по гр. дело
№ 1215/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за
6
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което
е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е
повдигнато обвинение. Подобно разрешение на този правен въпрос е възприето и в
решение № 341/05.10.2012 г. по гр. дело № 1310/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2015 г., IV г. о., ГК и решение
№ 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК , а именно, - че
фактът на прекратяване на наказателното производство поради липса на доказателства
за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, макар и да
не е повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. В решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС и решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, е прието, че тази практика на ВКС доразвива 5 постановките на т. т. 7, 11 и 13 от
ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и е в пълно съответствие с материалния закон -
ЗОДОВ.
В допълнение към горното и съобразно решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК , настоящият състав намира, че и в случаите,
когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу
неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно
деяние, ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е
узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние,
което единствено той би могъл да извърши, за което производството е образувано
срещу неизвестен извършител. С решение № 373/24.11.2015г. по описа на гр.д. №
946/2012 г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че съгласно чл. 6, ал.1 ЗМВР, една от
основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване на престъпления.
При разследване на престъпления разследващите органи действат под ръководството и
надзора на прокуратурата, но се независими (чл. 10 НПК) и вземат решенията си по
вътрешно убеждение и ръководейки се от закона (чл. 14 НПК). Макар и да докладват
дейността си на Прокуратурата, разследващите органи извършват всички действия по
разследването, необходими за разкриване на обективната истина – чл. 226, ал. 1 НПК;
извършват всички действия по предявяване на обвинението и само когато са
допуснали съществени процесуални нарушения., ги отстраняват по указания на
прокурора – чл. 242, ал. 2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК
разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на
протокола за първото действие по разследването срещу него. Тази им дейност
определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл. 2
7
ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, с
което се намират в служебни правоотношения. В този смисъл е и постановката на т. 6
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК ВКС по тълк. д. № 3/2004 г.
Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 2 ЗОДОВ, МВР отговаря за
дейността на своите служители, изпълняващи правозащитни функции, а с оглед
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, предвижаваща, че ако увреждането е причинено от
неколцина, те отговарят солидарно, отговорността му за вреди от деликт е солидарна с
тази на Прокуратурата на РБ.
Прилагайки горепосочените правни разрешения, съдът намира, че по
настоящото дело са установени предпоставките за ангажиране на солидарната
отговорност на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР- гр. Габрово за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно
образувано срещу него и водено наказателно производство, прекратено с влязло в сила
на постановление на прокурора от 27.09.2023 г.
Действително по досъдебно производство **** на РУ-С., ищецът не е бил
привлечен като обвиняем, но видно от материалите по производството на 23.03.2023 г.
е бил разпитан като свидетел относно извършеното от него на 22.03.2023 г. деяние, при
което е управлявал МПС и е бил спрян за проверка на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Горното предполага, че единствено лицето,
което е управлявало МПС и на което е била извършена проверка, може да бъде
извършител на деянието. Поради това се налага изводът, че на 23.03.2023 г. при
разпита му като свидетел ищецът е узнал за воденото срещу него наказателно
производство и от този момент е започнал да търпи вреди по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ.
От събраните доказателства – свидетелските показания на свидетелите Х. и Г.,
които съдът при преценката им по реда на чл. 172 ГПК кредитира като логични,
последователни и съответни, се установи, че ищецът е претърпял вреди, изразяващи
се в преживян стрес, душевен дискомфорт и притеснение. Видно от материалите по
делото, ищецът е бил задържан по ЗМВР за няколко часа, като въпреки относителната
недълга продължителност на задържането, същото води до ограничаване на свободата
на придвижване на ищеца.
По въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип
по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна практика на ВС и ВКС - ППВС № 4/ 23.12.1968
г. и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС,
ОСГК, и е установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл. 290 от
ГПК. Според същата справедливостта, като критерий за определяне на паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
8
преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което и обезщетението за тях
се определя по вътрешно убеждение на съда. Съгласно решение № 193 от 19.01.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 4258/2019 г., IV г. о., ГК при определяне размера на имуществените
вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези
вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези
обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. ВКС
неизменно приема, че не следва да се отдава изолирано или прекомерно значение на
едни обстоятелства за сметка на други; съобразяват се личността на увреденото лице,
тежестта на престъплението, видът на взетата мярка за неотклонение и други
наложени ограничения в рамките на наказателното производство, продължителността
му, интензивността на конкретно предприетите действия в хода на разследването,
въздействието на наказателното производство във вътрешния свят на ищеца, начина на
живот и поведението му, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр.
фактори, постановени влезли в сила осъдителни присъди за други извършени
престъпления от общ характер, разгласяването на воденото наказателно производство.
Обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не
може да бъде източник на неоснователно обогатяване.
Съобразявайки горните принципни разрешения, настоящият съдебен състав
намира, че обезщетение от 1000 лева справедливо ще обезщети ищеца за претърпените
от него неимуществени вреди от воденото наказателно производство. При определяне
на този размер съдът взе предвид тежестта на престъплението, за което срещу ищеца е
образувано и водено наказателно производство, задържането му по реда на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР за срок от няколко часа, нарушенията на правилата за движение по
пътищата на ищеца, за които преди образуване на наказателното производство са били
издадени 3 акта и 6 фиша, както и че същият не е бил привлечен като обвиняем и няма
наложена по отношение на него мярка за неотклонение, като наказателното
производство е било прекратено. При определяне размера на дължимото обезщетение
следва да се съобрази и факта, че към момента на образуване на наказателното
производство същият е бил осъждан с влязло в сила определение за одобряване на
споразумение за извършено престъпление по чл.354а, ал. 5, вр.ал. 3, т. 1, предл. 1 НК
/НОХД 425/2019 г. на РС – С.,. Следва да се съобрази и обстоятелството, че през част
от същия период през 2023 г. срещу ищеца е било налице образувано досъдебно
производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК, по което с влязло в сила определение по НОХД ****
г. по описа на ОС – Габрово е било одобрено споразумение или в периода през 2023 г.
са били извършвани други процесуално следствени действия спрямо ищеца по друго
9
наказателно производство. Макар, че е бил осъждан за друго престъпление и са били
извършвани действия по разследването по друго наказателно производство, при
отчитане интензитета на причинените вреди, следва да се вземе предвид
обстоятелството, че срещу ищеца е водено друго наказателно производство, поради
което повдигнатото обвинение по процесното наказателно дело самостоятелно не се е
отразило толкова тежко върху личността на ищеца.
Съгласно практиката на ВКС при неколкократни предходни осъждания на ищеца
не може да се приеме, че той търпи същите болки и страдания, които търпи едно лице,
което никога не е имало досег с правосъдната система, за първи път е обвиняем и за
първи път му се прави полицейска регистрация . Така решение № 95 от 23.04.2014 г
по гр.д.№ 5805/13 г на ВКС, III ГО, решение № 163 от 01.07.2016 г по гр.д.№ 411/16 г
на ВКС, IV ГО, решение № 251 от 21.12.2015 г по гр.д.№ 812/15 г на ВКС, III ГО.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че общата продължителност на
производството в случая е около 6 месеца, който срок не е необосновано дълъг такъв, а
обичаен. Поради това и тъй като ищецът не доказва претърпени вреди, над обичайните
такива, съдът счита, че в случая справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, е
определеното обезщетение в размер на 1000 лв., който е адекватен да компенсира
пострадалия, за причинените неимуществени вреди, до който размер искът е
основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва от деня на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателно производство ****
по описа на РУ С. (т. 4 от тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело №
3/2004 г., на ВКС, ОСГК/, като в останалата му част, искът за неимуществени следва
да се отхвърли.
С оглед гореизложеното, исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се явяват
основателни за сумата от 1000 лева, която ответниците следва да бъдат осъдени
солидарно да заплатят на ищеца. За разликата над тази сума до целия предявен размер
от 2500 лева исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
Нормата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. по тълк. д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началният момент на
погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление, респективно датата на влизане в сила на постановлението, с
което наказателното производство е прекратено. В разглеждания случай съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в сила на 06.10.2023 г. В действителност постановлението за
прекратяване не е потвърдено окончателно по реда на чл. 243, ал. 8 НПК, но доколкото
10
8 по делото не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства
постановлението да е отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, съдът
намира, че ищцовото вземане е станало изискуемо с изтичане на срока по чл. 243, ал. 3
НПК за обжалването му. Поради това в полза на ищеца следва да бъде присъдена и
законната лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди, считано
от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът приема, че е
доказана до предявения размер. Видно е от приложената по делото и неоспорена
квитанция (л. 29), че преди влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, ищецът е заплатила сумата по сметка на МВР в размер на
326,00 лева, което доказва, че претенцията е доказана по основание и размер.
Ирелевантно за дължимостта на процесната сума е обстоятелството на кого е била
издадена фактура, като безспорно се установява, че сумата е излязла именно от
патримониума на ищеца за целите на изготвяне на експертизата по образуваното
наказателно производство. Дължимостта на главната претенция определя и дължимост
на акцесорната претенция за лихва върху присъденото обезщетение за имуществени
вреди от датата на влизане в сила на постановелението за прекратяване на
накзателното прозводство – 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, вр. чл. 2а от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс в тежест на ответниците следва да бъде възложено заплащането на
сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 10 лева, представляваща заплатена
държавна такса. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато представляваната страна е заплатила такива. Видно от представения
по делото Договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител, договореният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 900 лева, е реално заплатен в брой. Възражението на втория ответник – ОД
на МВР – гр. Габрово за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано
от процесуалния представител на ищеца, съдът намира за неоснователно.
Претендираното възнаграждение е съобразено с фактическа и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия. Предвид това в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева,
изчислени съобразно уважената част на исковите претенции.
Ответниците не претендират разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГАБРОВО, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплатя солидарно на Т. К. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. **** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно водено наказателно
производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на 22.03.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на производството/ до окончателното изплащане,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълния претендиран размер на главницата от 2 500 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като неоснователни.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГАБРОВО, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ да заплатя солидарно на Т. К. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. **** сумата от 326 /триста двадесет и шест/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно водено
наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. /датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на производството/ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГАБРОВО да заплатят солидарно на на Т. К. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. **** сумата от 364 лв. /триста шестдесет и четири
лева/– разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса съобразно
уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Габрово в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
12