№ 521
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233100100305 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:38 часа се явиха:
Ищецът П. З. Д., редовно призован за съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от адвокат П. Н. и от адвокат И. Д., и двамата от АК - Варна, редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
Ответникът Р. З. Р., редовно призован за съдебно заседание, явява се лично,
представлява се от адвокат Й. Й. от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
Свидетелят Н. Г. У., нередовно призован, не се явява. Призовката до свидетеля е
върната в цялост.
Вещото лице Ю. Б. А., редовно призован за съдебно заседание, явява се.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 8529/24.03.2025 г. от инж. Ю. А., с
която заявява, че предвид сложността на делото не е успял да изготви заключението в срок.
Моли делото да бъде отложено за друга дата.
АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Д.: Водим допуснатите ни свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
1
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: И. Р. И..
В залата влиза свидетелят И. Р. И..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
И. Р. И. – 54 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без родство и други
връзки на заинтересованост със страните по делото, с адрес - **. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ И.: Познавам П. З. Д., защото с майка му бяхме в една компания и
децата покрай нас, и ги познавам всичките от малки, от деца ги познавам. В един квартал
живеехме. Те първо живееха във „**“, аз също, после слязохме в „**“. Съседи сме в „**“. В
блок 223 съм аз, те са в блок 222. П., след като навърши пълнолетие работеше в
строителството години наред. Поддържах връзка с него постоянно, почти всеки ден. Даже
бяхме заедно и така. Ние си помагаме, кой с каквото може. Знам, че П. претърпя инцидент
по време на работа. През февруари 2018 г. се случи този нещастен случай, тази бетон-помпа
дето го затисна. Той беше направо транжиран. В резултат на този случай, той беше направо
приет от обекта с линейка в Окръжна болница и първите поне двадесет дни, доколкото си
спомням, защото минаха години, той беше постоянно под упойки, в реанимация, така че не
можехме да го виждаме, защото докторите не позволяваха, но после вече съм ходил, когато
можеше първия път. Той беше на системи, беше с една цялостна марля като чаршаф завит,
полу-адекватен беше. След това съм ходил пак, само че допуснаха само роднините и
близките, за да му носят храна и каквото трябва да се заплаща. Това е. Конкретно, долу-горе,
мога да кажа в болницата колко време беше – долу-горе около два месеца предполагам, че
беше, но след като го изписаха, аз редовно в началото даже оставах да спа. В тях оставах,
защото той трябваше да бъде обгрижван, все още не беше адекватен, на три вида
обезболяващи го изписаха. Трябваше да ходя да му купувам марли, реваноли, йодове,
обезболяващи. Той не можеше да става, затова беше с два вида подлоги. И по голяма нужда
в леглото ги вършеше, трябваше да му изхвърля, да ги плакна, нещо за ядене да му дам, да
го обръщам на една страна, когато трябва, заради шините и железата, които са в тялото му -
в краката и гръбнаците. Какво да ви кажа, направо не ми се говори. Грозна картина. Оставах
при него, защото той беше абсолютно самичък и имаше нужда от приятел. Първо аз се
чувствах като длъжен да съм до него, ако му трябва нещо, защото болките през пет-шест
часа му почваха, а пиеше три вида обезболяващи. Той беше неадекватен, все нещо му падне,
да му се подаде, да му се даде нещо за ядене, да му напълня вода. Първите пет-шест месеца,
почти редовно, всеки ден бях там, не всеки ден оставах да спа там. Наложи се специални
инжекции да му бия. Приятели ни уредиха от Турция със специални ампули за калциране на
ставите, за хрущялите, за раните, за да започнат по-бързо да зарастват. Те нямат зарастване.
Аз му ги биех. Големи марли, постоянно, по три пъти сменям марлите. Той трябва
постоянно да се маже.
След като той се прибра в дома си, му трябваше почти една година долу-горе да
2
стане, за да може да щъка с количката, а пък да излиза навън - над година беше и то с
придружител - да го държиш, да го сложиш. Понеже той е на втория етаж, близки, познати
се събраха, както и сестра му (тя живее зад граница), също тя дойде. Купиха му специална
рампа и му я инсталираха на първия етаж, за да може да се качва, да влиза в асансьора, за да
може вече да се качи на втория етаж, за да си влиза вкъщи. Помогнаха му приятели и сестра
му, направиха рампа. В момента той може малко да стои на крака или ако е вкъщи, ако се
подпира и има някаква опора лека, но иначе спешно, от няколко години да му махнат
железата. Те в момента са направо тръгнали да излизат. Към момента пак си пие
обезболяващите, но вече по-нормално, не както преди такива спешни, три вида, инжекции и
такива работи. Сега е по-добре, но пак има болки. Той и в гръбнака има железа и доста ребра
имаше натрошени. Не знам каква е причината да се махнат тези железа. Ще питате З., тя му
е роднина, братовчеди са, защото тя се занимава с документите по доктори и по тези неща,
защото аз не всеки път съм имал възможност. Аз постоянно, от както е станало, до ден-
днешен, ние сме приятели и постоянно, когато се налага, звънне ли ми, веднага отивам да му
помогна нещо. Тогава, по него време, аз бях безработен, понеже получих инсулт и известно
време не можех да работя. Сега в момента не работя. Грижите за П. си ги поделяхме със З. –
неговата братовчедка и сестра му. Сестра му е в Германия от много години. Тя прескачаше за
10-15-20 дни до тук, за да плати каквото трябва и пак се прибираше, защото има деца. Кой с
каквото може, му помага. Аз ходих редовно да му плащам ток, вода, да му купувам
лекарствата и всичко, което е нужно и понеже той е в общинско жилище, ходих редовно да
му плащам наема в кметство ** и въобще, каквото трябваше, аз ходих.
На П. шапка му свалям. Той беше страшно упорит. Той нямаше никакъв шанс да
проходи въобще, обаче се бореше много, не се предаваше и това му помогна. Аз му повдигах
постоянно духа. Той има силна воля, адски силна воля.
П. е абсолютен работохолик, събота и неделя ходеше на работа. Това, че не може да
ходи на работа, му беше първата и най-голяма, единствена болка, която в началото му
помогнах да прескочи. Аз постоянно бях до него, за да му дам кураж, за да може да прескочи
тази бариера, понеже той има моля и благодарение на своите усилия проходи и се пооправи.
Иначе нямаше никакъв шанс да се оправи. Той има желание и хъс за жИ.т сега. В началото,
като излезе от болницата се бореше, беше объркан. Нормално, който и да е на негово място
в такова състояние, не всеки би издържал. Пребори се. Дойде му воля. Разбра, че има хора
около себе си, че няма да остане самичък и нещата тръгнаха в добра посока.
Той, преди инцидента, беше абсолютен веселяк, майтапчия и пълен работохолик.
След инцидента се възстанови. Духът му за весело, за хумор, му се върна – хумористичен,
човечен и винаги си е усмихнат. Винаги се усмихва.
За да се възстанови му трябваха около две години, година и половина и след това
изведнъж започна да се усмихва и майтапи, усети, че има шанс, че всичко ще се оправи,
само трябва да е по-упорит и да се бори, а той го правеше и нещата тръгнаха от
положителна насока. Добър човек и трудолюбив страшно много.
3
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля И. Р. И..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: З. М. Д.А.
В залата влиза свидетелят З. М. Д.А.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
З. М. Д.А – 45 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, първа братовчедка на
ищеца, с адрес – **. Предупредена за правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Първи братовчеди сме с П. по майчина линия. Познаваме се
от деца. Той има средно образование. Завърши в дървообработването. След като завърши
средното си образование, П. се реализира в строителството като кофражист - лееше бетон.
Търсеха го постоянно за работа. Не е оставал без работа.
На 13.02.2018 г. се случи инцидент с П.. Тогава ми звъннаха и ми казаха, че той е
много зле. Казаха, че една помпа е паднала отгоре му. Аз веднага отидох да го видя в
Окръжна болница. Отидох веднага като ми се обадиха. Разбрах, че веднага трябва да го
оперират. Той бил в безсъзнание. Не можах да го видя. Състоянието на П. беше критично.
На другия ден, след обяд вече ме пуснаха да го видя. Беше в безсъзнание. Много зле беше.
Кръв течеше отвсякъде още. С белият дроб доста... Доста е стоял в реанимация, не знам с
точност. След това го преместиха в друго отделение - в травматология. Там стоя доста
време. Първо един месец стоя, после, защото го прехвърлиха и му правиха втора операция.
Той има общо осем операции. На деветата операция вече изкараха фиксатори. На гръбнака
има две операции, пак от спешно отделение, с линейка го закараха, за да го пренесат в
другата болница. Той лежа в неврохирургията и в травмотологията. След операциите го
прибрахме у дома. Той престоя доста време общо в болниците – пет-шест месеца. След като
се прибра в дома си, за него се грижеше сестра му малко време - десетина дни, аз и И. – най-
добрият му приятел, който живее през два-три входа, съсед. Той не можеше да става въобще.
Ние го вдигахме да сяда - аз, З., И. и Х. - сестра му. После аз и И.. И. оставаше да спи.
Просто се редувахме с него. Налагаше се да спим при П., защото той не можеше да ходи
нито по голяма, нито по малка нужда сам. Той не можеше да се облече, съблече, да се храни
и пие вода. През това време той беше тотално сринат. Постепенно се съвземаше бавно,
много бавно, много време мина. Той, след операциите излизаше от вкъщи, когато трябваше
да ходи вече на доктор. Тогава излизаше, защото имаше много болки, само тогава го
изкарвахме навън. С фиксатора много го болеше. Просто кървеше, рани се откриха,
превръзки му правих, инжекции се наложи и вкъщи викаш частно да го видят, защото не
можех аз да го заведа, той тежеше. В блока нямаше асансьор. Докато го пуснат, да пусна
молба, имаше ремонт по асансьора, платихме си го ние, за да може да се движи. В един
определен момент, аз му станах личен инцидент, защото му дадоха сто процента без чужда
4
помощ, после още веднъж и третия път, като му дадоха чужда помощ, тогава вече аз станах,
защото така и така си го гледам. Преди това две години беше. Сега вече не съм му личен
асистент, но продължавам да си го гледам. Този негов съсед И. също идва. Други негови
близки и приятели отначало ходиха да го виждат, но после спряха. Отначало първите два
месеца идваха да го свалят. Сега пак му се обаждат, но финансово никой не му помага, освен
аз и сестра му, най-вече сестра му. Тя му пазари от Англия. Случвало се е тя да му поръчва
храна до вратата от Англия, от магазин „**“. Той може да отиде сам до тоалетна, но все
гледа да се подпира някъде. Може да стане, но трудно. Не може да стои прав дълго време.
Сега брат му е в тях и той му помага. Той сега изцяло не може да се къпи сам, защото го е
страх, защото се пързалят плочките. Има моменти, когато го боли вече много крака, защото
започват да излизат вече болтовете и не може и до тоалетната да ходи. Като погледна крака,
като си събуе чорапа, се виждат болтовете. Трябва да го занесем на преглед и да определят
кога да се извадят болтовете. Това не е направено до момента, защото докторът каза още
малко да изчакаме. Ако видим, че вече излизат - тогава. Тука вече до една седмица чакаме.
Разходите за това знам, че ще са заплащат. По касата не можело. Във Виница ще бъде
операцията. Няма да бъде по касата, ние трябва да си платим. Не знам каква ще е цената.
Сега ще отидем да ни кажат.
Преди инцидента П. беше по-весел. След инцидента се затвори в себе си. Той пие
често обезболяващи, даже продължава да ги пие. Не може без мазила и без лекарства.
П. имаше приятелка, но като стана инцидента, тя избяга на момента същия ден.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля З. М. Д.А.
АДВ. Й.: Водим допуснатите свидетели.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К. К. Д..
В залата влиза свидетелят К. К. Д..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
К. К. Д. – 50 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и друг връзки
на заинтересованост със страните по делото, с адрес – **. Желае да свидетелства.
Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Знам за какво съм тук. Аз съм управител на фирмата, в която
преди това той беше мой служител. Аз съм собственик на фирмата, на която е бетон-
помпата. Р. беше обучен. Аз го взех като обучен кадър във фирма „**“. Той не че се махна, а
просто кандидатства при мен на работа, но преди е работил там, когато е заливал почти
целия МОЛ. Той има доста голям опит. Там е карал 50-метрови помпи.
В деня на инцидента отидох по-късно на обекта, когато вече беше станало. Аз не
5
заварих там пострадалото лице. Ходих в болницата впоследствие. Почти всички бяхме там,
включително съпругата ми, собственика на къщата, Р.. Те го бяха взели. Когато отидох на
обекта, пострадалия го нямаше. Когато отидохме в болницата, просто ни обясниха, че
пострадалият не си е плащал осигуровките дълго време и казаха, че няма да му обърнат
внимание, докато не се платят всички осигуровки. Осигуровките ги платихме ние - аз и
собственика на имота, Преслав мисля, че се казваше. Осигуровките имаха някакво
ограничение. Мисля, че пет години назад трябваше да се платят. Тогава ги платихме
всичките, за да може пострадалото лице да бъде обслужен и прегледан. Плащахме
медицински изделия при операцията. На по-късен етап ни се обадиха. Мисля, че разходите
ги бяха написали на мен и на собственика на къщата. Бяха му слагали някакви железа в
тялото, които след време, когато оздравее човекът, трябваше да се изкарат, върнат и да се
върнат средствата, които сме дали. Средствата не са върнати към настоящия момент.
Аз също управлявам бетон-помпа. Аз, като страничен наблюдател, предполагам, че е
потънал стабилизаторът, за да се случи инцидента. По принцип помпата се стабилизира, ние
я разпъваме и тя стои стабилна. Щом е стабилизирана и не е потънала, значи за сега, за
момента е било здраво мястото.
Аз съм сигурен, че платихме осигуровките. Ние дадохме парите на сестрата на
пострадалото лице. Тя отиде и ги плати.
Аз тогава бях управител на „Д. ТРАНС“. След инцидента, продадохме това
дружество.
АДВ. Н.: Моля да ми бъде издаден заверен препис от протокола.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля К. К. Д..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Д. И. Д.В.
В залата влиза свидетелят Д. И. Д.В.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Д. И. Д.В, ЕГН **********, 47 г., неженен, неосъждан, български гражданин, със
средно образование, без родство и връзки на заинтересованост със страните по делото, с
адрес – **. Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.В: Знам за какво съм тук. Аз не бях на обекта в момента на
инцидента. Аз доизлях бетона. Нямаше обособени пътеки, по които може да се движи човек.
Трябваше да стъпвам върху арматурата. Аз заради това стоях накрая, не съм се движил по
плочата. Към 13.02.2018 г. работех в същата фирма, в „Д. Транс“ като помпаджия.
Началникът ми, К. Д. ме извика да отида на тази плоча. След като ме извика ми каза да
завърша работата, която е започнала. Един колега ме закара с автомобил до обекта. На
6
мястото имаше помпа и бетоновоз. Като отидох на мястото, помпата беше на съвсем друго
място, стабилизирана и можеше да подава бетон. Аз подавах бетон в качеството на негов
колега. Аз имам възможност да работя, имам сертификат. Нямам идея колко време трябваше
да се излива бетона, докато се излее. Това не зависи от помпаджията, а от работниците.
Някъде около час, може би, изливахме бетон със същата бетон-помпа и същия бетон.
Успяхте да излеем толкова бетон, колкото имаше в миксера. Цялата плоча издадох без
никакъв проблем. Не съм местил помпата. Просто единият стабилизатор потъна повторно.
Аз я стабилизирах и си излях бетона. За стабилизирането на стабилизатора сложих
допълнително греди, които да увеличат площта. След като излях този бетон, който е в
миксера, с това приключи работния ден към тази ситуация и към тази случка. При моето
участие в изливането на бетона, не се е накланяла към плочата. Започнах. Тя започна да се
накланя. Аз вдигнах, подпрях с още греди и до края на работния ден нямаше накланяния.
После запалих коф-помпата и я прибрах в базата. Последици от този инцидент нямаше.
Не знам на какво се дължи инцидентът. Просто е поддал стабилизатора и е потънала
помпата. Аз не съм присъствал. Нито знам как е стабилизирана. Тя беше на друго място
стабилизирана аз като отидох. Нищо общо съм нямал с конкретния случай. Аз мога да кажа
на второто място, където е стабилизирана помпата какво е станало и как е станало.
Помпата беше стабилизирана от началника ми К. Д. на друго място. Аз отидох на
готово.
Човекът, който държи гуменият маркуч, при изливане на бетон, не трябва да стои под
стрелата, а да е настрани - до стрелата. Това се учи преди да вземеш документация. На курса
това се учи. Учи го помпаджията и този, който трябва да работи с маркуча. Ако видиш, че
помпаджията е застанал до стрелата, по принцип го предупреждавам. На мен не ми се е
случвало и не мога да кажа дали въпреки това, че се нарушава правилото, бетонът
продължава да се излива. По принцип се прекратява работата.
Въпрос на адв. Д.: Бихте ли обяснили какво значи да не е отдолу или отгоре
маркучът. От къде идва този маркуч?
Свидетелят Д.в отговаря: За маркуча няма как да е отдолу, под маркуча, под
стрелата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Д. И. Д.В.
СЪДЪТ намира, че следва да даде възможност на вещото лице да изготви и депозира
заключението, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице да изготви заключението по допуснатата
експертиза.
АДВ. Д.: Отново е нередовно призован свидетелят, който искахме да бъде призован.
Видях, че той има телефонен номер, който е отразен в досъдебното производство. Моля да
7
ми дадете възможност с допълнителна молба да го посоча.
СЪДЪТ, като взе предвид че допуснатият свидетел Н. Г. У. не е намерен на
посочения адрес, както и като взе предвид изложеното от ищцовата страна, че разполага с
телефонен номер, то съдът следва да даде възможност на страната в едноседмичен срок,
считано от днес, да депозира нарочна молба, в която да посочи телефонен номер, на който да
бъде призован за следващо съдебно заседание допуснатия свидетел.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адвокат Д. в двуседмичен срок, считано от днес, с
нарочна молба да посочи телефонен номер за призоваване на допуснатия свидетел.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 11.06.2025 г. от 15:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8