Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 20.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, девети състав, в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 886/2013 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба Р.П.Х. /уточнена с молба вх. №
5156/12.06.2013 г./ против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” София за
заплащане за заплащане на сумата от 3 631,50 лв. – обезщетение за
извънреден труд, 410,00 лв. – възнаграждение за положен нощен труд, 200,00 лв. обезщетение за забава върху вземането за
извънреден труд и 217,34 лв. върху вземането за нощен труд.
Навеждат се
твърдия, че ищецът работи на длъжност „надзирател” в затвора Ловеч на двадесет
и четири часови дежурства при сумирано отмина на работното време на тримесечие.
Правотношението му твърди, че е възникнало от заповед на директора на ГД
„Изпълнение наказанието” София.
Посочва се, че всяко
дежурство на ищеца продължава 24 часа и 30 мин., като началото и края му са
предхождани и следвани от 15 мин инструктаж. Съгласно Заповед № ЛС – 03 –
1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието се твърди, че от всяко
проведено дежурство му се отчитат 20 часа положен труд. Четири часа от всяко
дежурство не се отчитат и водят като почивка в рамките на работното време. Не
се отчита също и провеждания инструктаж преди и след всяко дежурство. За
посочените 4 часа и 30 мин. се твърди, че ищецът е на разположение на
ответника, като няма право да съблича униформата си, а при нужда следва да
престъпи към изпълнение на задълженията си. Наред с това, ежемесечно участва в
занятия на територията на затвора, което не се отчитат като работно време.
За
периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г. ищецът твърди, че е положил и не му е
заплатен извънреден труд, остойностени на сумата от 3 631,50 лв. при
ставка от 6,15 лв. по тримесечни периоди, както следва: за второто тримесечие
на 2010 г. – 23 часа извънреден труд; за третото тримесечие на 2010 г. 40,5
часа извънреден труд; за четвъртото тримесечие на 2010 г. 48,5 часа извънреден
труд; за първото тримесечие на 2011 г. 34,5 часа извънреден труд; за второто
тримесечие на 2011 г. 80,5 часа извънреден труд; за третото тримесечие на 2011
г. 33 часа извънреден труд; за четвъртото тримесечие на 2010 г. 35 часа
извънреден труд; за първото тримесечие на 2012 г. 51 часа извънреден труд; за
второто тримесечие на 2012 г. 115,5 часа извънреден труд; за третото тримесечие
на 2012 г. 42 часа извънреден труд; за четвъртото тримесечие на 2012 г. 26 часа
извънреден труд;
На
следващо място ищецът твърди, че за периода е отработил 205 дежурства и
отработил на всяко от тях по 8 часа нощен труд, за което му се дължи
възнаграждение за положен нощен труд в размер на 410,00 лв. Ищецът посочва, че
в рамките на периодите е положил наряди по тримесечия както следва: за второто
тримесечие на 2010 г. – 22 наряда; за третото тримесечие на 2010 г. 17 наряда;
за четвъртото тримесечие на 2010 г. – 15 наряда; за първото тримесечие на 2011
г. – 19 наряда; за второто тримесечие на 2011 г. – 15 наряда; за третото
тримесечие на 2011 г. – 18 наряда; за четвъртото тримесечие на 2011 г. – 20
наряда; за първото тримесечие на 2012 г. – 20 наряда; за второто тримесечие на
2012 г. – 21 наряда; за третото тримесечие на 2012 г. – 20 наряда; за
четвъртото тримесечие на 2012 г. – 18 наряда;
Поради
забава в заплащането на сочените по – горе суми по тримесечие ищецът твърди, че
има вземане за заплащане на обезщетение за забава в размер на 200,00 лв. върху
вземането за заплащане на обезщетение за извънреден труд за периода 01.04.2010
г. до 31.12.2012 г. и 217,34 лв. върху вземането за заплащане на нощен труд за
периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г., 200,00 лв. обезщетение
за забава върху вземането за извънреден труд и 217,34 лв. върху вземането за
нощен труд за периода от 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г., в едно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането и
сторените разноски.
При
изложените твърдения са отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 632,50 – обезщетение за
извънреден труд за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г., 410,00 лв. –
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г.
и
Ответникът,
в депозиран по делото отговор не оспорва, че отношенията, свързани с отчитането
на работното време са регламентирани от цитираната от ищеца заповед на
министъра на правосъдието, като съгласно същата четирите часа над 20 – те в
рамките на дежурството се отразяват като почивка, тъй като в рамките на тях не
се изпълнява постова служба. Посочва, че соченето време не съставлява постова
служба, а време на разположение и същото следва да се заплаща като такава с
възнаграждение в размер на 0,25 лв. В съдебно заседание представителя на
ответника признава, че в рамките на процесния период страните са се намирали в
служебно правоотношение, като ищецът е работил на длъжност “надзирател” в
затвора Ловеч.
В
хода на делото ищецът участва лично с адв. И.К., който по същество излага
становище за основателност на заявените искове и развива съображенията си в
тази насока. Представителят на ищеца поддържа искането за присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът в хода на
делото се представлява от юрисконсулт Георгиева, която по същество излага
становище за неоснователност на заявените искове и заявява искане за присъждане
на сторените разноски.
Съдът,
след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че за процесния период са се намирали в служебно
правоотношение, като ищецът е работил на длъжност “надзирател” в затвора Ловеч
/факта обявен за безспорен с доклада на делото/.
Отношенията, свързани
с отчитането на работното време, са регламентирани от Заповед № ЛС – 03 –
1182/10.10.2007 г. на Министъра на правосъдието /този факт също е обявен за
безспорен в отношенията между страните с доклада на делото/. Цитираната заповед
е издадена от Министерство на правосъдието относно реда за разпределяне на
работното време в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция
“Охрана” и териториалните им звена, на основание чл. 393, ал. 1 ЗСВ, чл. 20,
ал. 4 ЗИН, във връзка с § 10 от ПЗР на ЗМВР. Със същата е наредено в структурни
звена, в който характера на работа изисква непрекъснат работен процес да се
въведе работа на смени по утвърден график. Времето за почивка и за управление
при криза и отбранително мобилизационна подготовка и за участие в изпълнението
на задачи, свързани с тях, в заповедта е посочено, че не се отчита за работно време.
Разпоредено е работното време на служителите, работещи на смени, да се отчита
сумарно, на тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в
часове се извършва като броя на работните дни, включен в периода, се умножи по
нормалната продължителност на работния ден. По изключение е предвидена
възможност за установяване на двадесет и четири часови дежурства, когато
числения състав и местоживеенето на служителите не позволява организация на
работата на 8 – часови и 12 – часови смени или организацията на работа и
спецификата на работа го изисква. В заповедта е разписан и ред за отчитане на
положения труд, в частност на отчитането на положения труда над редовното
работно време, като за последния е посочено, че той подлежи на заплащане при
условия и в размери по Кодекса на труда – с 50 на сто увеличено на върху
основното възнаграждение при отработени до 50 часа на отчетен период, а над 50
часа с допълнителен отпуск до 12 работни дни.
От показанията на свидетелите
на ищеца Генов и Стойков се установява, че двамата работят в затвора Ловеч като
надзиратели. Дежурството се предхожда от 15 мин. развод, при който се разисква
обстановката в Затвора. Дежурството приключва в 8,30 часа на следващия ден,
като същото се следва от 15 минути отвод. В рамките на всяко 24 - ри часово
дежурство свидетелите казват, че имат право на четири часа почивка, но нямат
право да събличат униформата си и да напускат територията на общежитието, а са
на разположение на ръководството. При подаден сигнал трябва да се отзоват за претърсване,
нарушения на дисциплината, при което почиващата група следва да се отзове.
Ежемесечно участват в тричасови занятия, което се провеждат в почивните дни,
при което се запознават с промените и участват в стрелби, като времето за тези
занятия не се отчита. През месеците юли и август занятия не се провеждат.
От заключението на вещото лице се установява, че в рамките
на процесния период ищецът е работил на смени с продължителност от 24 – ри часа,
8 часа и 20 часа. В констативната част на заключението вещото лице е описало
броя на положените смени и отработените часове при 24/8/20 часово дежурство по
периоди, вкл. време, в което е ползван платен отпуск или такъв за временна
неработоспособност, това за отвод и развод, като следва: м. април 2010 г. 160 ч.,
в т. ч. 8 дежурства по 24 часа; м. май 2010 г. 160 ч., в т. ч. 6 дежурства по
24 часа; м. юни 2010 г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства от 24 часа или общо за второто
тримесечие на 2010 – 480 часа при отчетени 20 часа от 24 – ри и 568 часа при
отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 579 с времето за развод и отвод при нормална
от 488 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м. юли 2010 г. 160
ч., в т. ч. 8 дежурства от по 24 часа; м. август 2010 г. 160 ч., в т. ч. 4
дежурства по 24 часа; м. септември 2010 г. 164, в т. ч. 5 дежурства по 24 часа или
общо за третото тримесечие на 2010 – 484 часа при отчетени 20 часа от 24 – ри и
552 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 560,5 с времето за развод и
отвод при нормална от 512 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м.
октомври 2010 г. 176 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24 - ри часа; м. ноември 2010
г. 156 ч., в т. ч. 3 дежурства по 24 - ри часа; м. декември 2010 г. 160 ч., в
т. ч. 8 дежурства по 24 часа или 492 часа при отчетени 20 часа от 24 – ри и 552
часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 559,5 с времето за развод и отвод
при нормална от 520 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м.
януари 2011 г. 160 ч. в т. число 8 дежурство от 24 - ри часа; м. февруари 2011
г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 - ри часа; м. март 2011 г. 144 ч., в т. ч.
4 дежурства по 24 - ри часа или общо за първото тримесечие на 2011 – 444 часа
при отчетени 20 часа от 24 – ри и 520 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри
и 529,5 с времето за развод и отвод при нормална от 504 ч. съгласно нормативно
установеното работно време; м. април 2011 г. 176 ч., в т. ч. 4 дежурства по 24
- ри часа и 1 – но от 8 часа; м. май 2011 г. 176 ч., в т. ч. 4 дежурства от 24
- ри часа; м. юни 2011 г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 – ри часа или общо
за второто тримесечие на 2011 – 492 часа при отчетени 20 часа от 24 – ри и 552
часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 559,5 с времето за развод и отвод
при нормална от 488 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м. юли 2011
г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 - ри часа; м. август 2011 г. 164 ч., в т.
ч. 5 дежурства по 124 - ри часа; м. септември 2011 г. 140 ч. в това число 5
дежурства от по 24 - ри часа или общо за третото тримесечие на 2011 – 464 часа
при отчетени 20 часа от 24 – ри и 536 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри
и 545 с времето за развод и отвод при нормална от 512 ч. съгласно нормативно
установеното работно време; м. октомври 2011 – 148 часа, в това число 5
дежурства от по 24 – ри часа; м. ноември 2011 г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по
24 - ри часа; м. декември 2011 г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 - ри часа
или общо за четвъртото тримесечие на 2011 – 448 часа при отчетени 20 часа от 24
– ри и 528 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 538 с времето за развод
и отвод при нормална от 512 ч. съгласно нормативно установеното работно време; м.
януари 2012 г. 160 ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 - ри часа; м. февруари 2012 г.
140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 - ри часа; м. март 2012 г. 172 ч., в т. ч. 5
дежурства по 24 - ри часа или общо за първото тримесечие на 2012 – 472 часа при
отчетени 20 часа от 24 – ри и 552 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 562
с времето за развод и отвод при нормална от 520 ч. съгласно нормативно
установеното работно време; м. април 2012 г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 ри часа; м. май 2012 г. 180 ч., в т. ч. 9
дежурства от 24 - ри часа; м. юни 2012 г. 180 ч., в т. ч. 5 дежурства по 24 -
ри часа или общо за второто тримесечие на 2012 – 500 часа при отчетени 20 часа
от 24 – ри и 584 часа при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри и 594,5 с времето за
развод и отвод при нормална от 488 ч. съгласно нормативно установеното работно
време; м. юли 2012 г. 140 ч., в т. ч. 7 дежурства по 24 - ри часа; м. август
2012 г. 164 ч., в т. ч. 5 дежурства от по 24 - ри часа; м. септември 2012 г. 180
ч., в т. ч. 8 дежурства по 24 - ри часа или общо за третото тримесечие на 2012
– 484 часа при отчетени 20/22,30 часа от 24 – ри и 544 часа при отчетени 24 –
ри часа от 24 – ри и 554 с времето за развод и отвод при нормална от 512 ч.
съгласно нормативно установеното работно време; м. октомври 2012 г. 180 ч., в
т. ч. 8 дежурства по 24 - ри часа; м. ноември 2012 – 141 часа, в това число 2
дежурства от по 24 – ри часа; м. декември 2012 – 177,5 часат, в това число 7
дежурства от 24 часа и 1 – но от 20 часа или общо за четвъртото тримесечие на
2012 г. 498,5 часа при отчетени 22,30 часа от 24 – ри и 524 часа при отчетени
24 – ри часа от 24 – ри и 533 с времето за развод и отвод при нормална от 520
ч. съгласно нормативно установеното работно време;
Работното време на
ищеца вещото лице констатира, че е отчитано при 20 отработени часа от 24 – ри
часови дежурства, а от септември 2012 г. са отчитани по 22,30 часа при 24 – ри часа
дежурство. При разпита вещото лице посочва, че занятията се провеждат
ежемесечно, без месеците юли и август. За процесния период ищецът не е
компенсиран с допълнителен отпуск и му е заплащано обезщетение за извънреден
труд за третото тримесечие на 2012 г. в размер на 7,80 лв.
Възнаграждение на
ищеца е формирано от следните компоненти: възнаграждение за стажант в размер на
471,00 лв. до 30.06.2010 г. и от 01.07.2010 г. възнаграждение за длъжност от
259,00 лв. и възнаграждение за категория в размер на 324,00 лв. или общо сумата
от 583,00 лв. На тази база вещото лице е определило и часовите ставки за
заплащане на обезщетение за извънреден труд от 4,71 лв. за периода 01.04.2010
г. до 30.06.2010 г. и 5,21 лв. за периода 01.07.2010 г. до 31.12.2012 г.
Вещото лице е
изчислило часовете по занятия, в които ищеца е участвал по тримесечие, както
следва: за първото, второто и четвъртото тримесечие те са по 9 часа на
тримесечие, а за третото тримесечие те са 0 часа. При разпита вещото лице
посочва, че през месец септември от всяко от годините в периода по време на
занятия ищецът е ползвал платен годишен отпуск и не е участвал в занятия.
В заключението е
определило дължимото обезщетение като време на разположение до спорния период,
като същото за периода е 117,00 лв., в разбивка по месеци. Размерът на
обезщетението е определен и във вариант 22,30 часа, като то за периода е 888,21
часа.
Обезщетението за
извънреден труд при отчетени 24 – ри часа от 24 – ри /в т. за 12 часовите
дежурства/ в рамките на 538,5 часа /минус заплатения 1 ч. и 30 мин или 537 часа/
с време за развод и отвод, без занятия, вещото лице посочва, че възлиза на
сумата от 2 714,59 лв.
Фактическата
обстановка, описана по – горе, се очертава на база приетите по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните, а по част от фактите,
установени с тях, между тях не е налице и спор. Съдът основава изводите си на
показанията на свидетелите на ищеца, които са последователни и вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, като част от
изложеното в тях е в пълно съответствие с установената нормативна уредба. Наред
с това, съдът ползва и заключението на вещото лице по допусната съдебно –
счетоводна експертиза, тъй като изводите на вещото лице не са оспорени,
съставляват логично следствие от направени от него фактически констатации,
които почиват на документи, съставени при ответника, удостоверяващи в една част
неизгодни за него факти.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
претенции за заплащане на извънреден труд - с правна квалификация чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР, – за заплащане на възнаграждение
за положен нощен труд, с правна квалификация чл. 67, ал. 3, т. 4 ЗДСл в
редакция към 2008 г. и чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл в редакция към 01.07.2012 г. и
за заплащане на обезщетения за забавено изпълнение върху вземанията за
заплащане на обезщетение за извънреден труд и възнаграждение за нощен труд - с
правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
В
рамките на периода, за който ищецът търси заплащане на обезщетение за
извънреден труд, той се е намира в служебно правоотношение с ответника. В
рамките на това правоотношение той е работил на смени с продължителност от 24
часа едно дежурство има от осем часа и едно от двадесет часа/, при сумирано
отчитане на работното време. При сумарно отчитане на работно време,
установената нормативна продължителност на работното време /вж. разпоредбата на
чл. 211, ал. 1 ЗМВР, приложима към настоящия казус по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и
седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през
отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се
компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно
за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден
труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване
на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /в
случай тримесечен/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане
на работното време. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от
съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 211, ал. 1 и ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Първата установява правилото – нормалната продължителност на работното време
като часове на ден, на седмица и продължителността на работната седмица, а
втората, начина за компенсиране на работа над установената норма. Анализът на
тези две разпоредби дава основание да се направи извод, че оценката за това
налице ли са основания за заплащане на обезщетение на обезщетение за извънреден
труд се базари на съпоставката между нормалната месечна продължителност на
служебното време в рамките на отчетния период /три месеца/ с действително
отработените часове за същия период. Какъв е размера на нормалната
продължителност на служебното време в рамките на всеки отчетен тримесечен
период е въпрос, на който лесно може да се отговори, доколкото това предполага
извършването на прости аритметични изчисления /броя работни дни по нормативно
установеното нормално служебно работно време от осем часа/. Продължителността
на нормативно установеното служебно работно време е изчислена и посочена от
вещото лице в изготвеното заключение за всяко тримесечие.
Спорен
в отношенията между страните е въпроса за това каква е действително
отработеното време от ищеца в рамките на всеки тримесечен период в частност
досежно полаганите от него 24 – ри часови дежурства. Отговорът на този въпрос
предполага да се извърши анализ и оценка на т. нар. време за почивка, което
всеки един надзирател, работещ на дежурства, в териториални структури на
ответника /арести или места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода/ може
да ползва и в ключва ли се то в рамките на работното време или не.
Съгласно
разпоредбата на чл. 301, ал. 5 ППЗИНЗС при всяко двадесет и четири часово
дежурство до двадесет часа са постовата служба. Вън от постовата служба, всеки
един служител на наряд е на разположение на дежурния надзирател и/или командир
по ареста. В рамките на времето на почивката служителят по наряда няма право да
напуска мястото на поделените или района. Последното е заложено като правило в
правилника, а то е фактически приложено, в каквато насока са й показанията на
разпитаните свидетели. В рамките на почивката, служителят по наряд няма право
да сменя работното си облекло с цивилно, като отново от показанията на
разпитаните свидетели се установява, че това време често не може да се ползва
ефективно за почивка, тъй като му се възлага изпълнението на различни задачи,
свързани основно с придружаване на задържани или лишено от свобода лица от едно
място до друго. Казаното дава основание да се заключи, че през времето на
почивката от 24 – ри часовото дежурство служителят не би могъл ефективно да
почива, без да се включва в рамките на същата в работния процес, с възможност
за откъсване от работното място и промяна на работното облекло. Фактът, че той
ще има възможност да се храни или да отпочине физически в рамките на ареста, не
дава основание да се заключи, че това време съставлява същинска почивка, която
на общо основание да трябва да се изключи от времето на общата продължителност
на дежурството и да не се числи като част от действителното отработеното време.
Според
доктрината почивката е времето, в рамките на което работникът или служителят е
освободен от задължението да престират труд, т. е активно да изпълняват
възложените му функции. Правна регламентация на почивката се съдържа както в
правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, в издадената от Министър на правосъдието заповед за организация на
работното време, в това число и в международни актове, по отношение на които
Република България, като държава членка на Европейския съюз, е задължена да
въведе във вътрешното си право. Такъв акт е Директива 2003/88/ЕО
на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. В преамбюла на този
директива е очертан нейния нормативен обхват, а именно: междудневната почивка,
почивката в рамките на работното време и междуседмичаната почивка, максимална
продължителност на работната седмица. Почивката по смисъл на чл. 5 от
директивата следва да се измерява в едница време, което да се ползва ежедневно,
ежеседмично и годишно, като се осигури минимална продължителност на почивката
по време на работа и максимална продължителност на седмичното работно време.
Наред с това, се предвижда възможност и за дерогирана на част от разпоредбите
сред държавите членки в зависимост от конкретиката и в този случай се предвиди
компенсация с равностойна почивка. Директивата цели да създаде гаранции за
почивка, която да отговаря на конкретни качествени критерии, с възможност
временното й ограничаване в предвидени хипотези. От тук се поставя въпроса за
това е ли част от работното време, времето в което служителят е на разположение
на прекия си ръководител, без да изпълнява възможените му функции или не.
Отговорът на поставения въпрос може да се открие в поредица от решения,
постановено от съд в Люксембург по преюдициални запитвания, които имат
задължителен характер за националните съдилища /решение
от 03.10.2000 г. по дело С-303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica
/Simap/ срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana,
решение от 09.09.2003 г. по дело С - 151/02 Landeshauptstadt Kiel срещу № rbert
Jaeger, решение от 25.11.2010 г. по дело С - 429/09 Gunter Fu срещу Stadt
Halle, решение от 11.01.2007 г. по дело С - 437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice
Cesky Krumlov/. В тези решение се казва, че времето, в рамките на което
служителят е задължен физически да присъства на работното си място, цялото му
дежурства се счита за работно време. Част от работното време е и така
наречената неактивна част от дежурството - време за спане, почивка, храна,
физиологични нужди/ ако работникът или служителят присъства физически на място,
определено от работодателя - дело Jaeger. Даденото тълкуване от съда в
Люксенбург по въпроса за съдържанието на понятието почивка обвързва еднакво
всички субекти на ЕС. Самата директива обвърза България, като и възлага
задължението да постигне конкретен резултат, оставяйки я сама да определи пътя,
по който ще достигне до него.
Следвайки изложената
линия на разсъждение, настоящият състав следва да направи извод, че времето за
почивка в рамките на всяко едно двадесет и четири часово дежурство, е част от
работното време. В тази връзка не се споделя и становището, изложено в отговора
от ответника, че времето за почивка следва да се третира, като време на
разположение и се заплаща като такова.
Легална дефиниция на
понятието “време на разположение” е дадено в Инструкция за реда за разпределяне на работното
време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време, издадена от
Министерството на вътрешните работи на основа делегация, дадена му в чл. 211,
ал. 5 ЗМВР. Касае се за инструкция с рег. № Рег. № Із-343 от 05.03.2009
г., действала в рамките на процесния период, намираща приложени и за служебни
правоотношения, възникнали с ГД „ИН” по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС. В инструкцията “времето на разположение” е дефинирано, като времето, през което
служителят е на разположение на ръководителя си извън работното си място, с
готовност при необходимост да изпълни служебните си задължения /§ 1, т. 3 ДР на
Инструкцията/. Видно от доказателства, събрани в хода на делото, времето
определено за почивка не може да се приеме, че е време на разположение, макар
ППЗИНЗС да говори, че вън от постовата служба, дежурният служител е на
разположение на командира, тъй като той се намира на работното си място и не
само, че е готов фактически да изпълнява възложени му функции, но и на практика
го прави.
При даденото разрешение на поставения въпрос за това е ли
почивката част от всяко дежурство или не, следва да се извърши преценка за това,
какво е фактически отработеното време в рамките на всяко тримесечие, да се
оцени надхвърля ли то нормативно установеното за същия период, каква е тази
разлика и как да се остойности, за да се определи размера на обезщетението.
За периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г. действително
отработеното време от ищеца е в рамките на 6 185 часа, включващи, време на
дежурство, отпуск, командировка, инструктаж и занятия /инструктажа е включен в
работното време, тъй като провеждането му е нормативно установено в разпоредбите
на чл. 304 и 318 ППЗИНСЗ/. Нормативно установеното работно време за същия
период е 5 576 часа или фактически отработеното време е 609 часа повече, като
за него ответникът дължи заплащане на обезщетение за извънреден труд/. От тези 609
часа извънреден труд 100 часа трябва да се заплатят при часова ставка от 4,21
лв. или общо размер на обезщетението за периода 01.04.2010 г. до 01.07.2010 г.
в размер на 421,00 лв. и за 509 часа, в рамките на периода 01.07.2010 г. до
31.12.2012 г., при часова ставка от 5,21 лв., обезщетението е 2 651,89 лв.
или общо сумата от 3 072,89 лв. По тримесечия обезщетението следва да се
разпредели както следва 609 часа по
тримесечия както следва: за второто тримесечие на 2010 г. за 100 извънреден
труд обезщетение от 421 лв.; за третото тримесечие на 2010 г. за 48,5 часа
извънреден труд обезщетение от 252,69 лв.; за четвъртото тримесечие на 2010 г.
за 48,5 часа извънреден труд обезщетение от 252,69 лв.; за първото тримесечие
на 2011 г. за 34,5 часа извънреден труд обезщетение от 179,75 лв.; за второто
тримесечие на 2011 г. за 80,5 часа извънреден труд обезщетение от 419,41 лв.;
за третото тримесечие на 2011 г. за 33 часа извънреден труд обезщетение от
171,93 лв.; за четвъртото тримесечие на 2011 г. за 35 часа извънреден труд обезщетение
от 182,35 лв.; за първото тримесечие на 2012 г. за 51 часа извънреден труд
обезщетение от 265,71 лв.; за второто тримесечие на 2012 г. за 115,5 часа
извънреден труд обезщетение от 601,76 лв.; за третото тримесечие на 2012 г. за
40,5 часа извънреден труд обезщетение от 211,01 лв. /приспадна е 1 час и 30
минути, за който е заплатено обезщетение/ и за четвъртото тримесечие на 2012 г.
за 22 часа извънреден труд обезщетение от 114,62 лв.
При съобразяване на изложеното до тук искът за заплащане
на обезщетение за извънреден труд се явява доказан до размер на сумата от 3 072,89
лв. лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
22.05.2013 г. до изплащане на вземането, а за горницата от 3 631,50 лв.
той трябва да се отхвърли.
Заявеният
обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за забава се явява също
частично основателен. Ищецът има вземане срещу ответника за заплащане на извънреден
труд в размер на 3 072,89 лв. Това възнаграждение ответникът е следвало да
включи в месечното възнаграждение в месеца, следващ отчетния период, съобразно
правилото на чл. 25, ал. 2 от Инструкция рег. № Із - 343 от 05.03.2009 г.
В съответствие с изпълнението на годишен бюджет, където са определени срокове
за предоставяне на платежни нареждания в банките, за заплащане на
възнаграждения в регионалните звена, следва това да се прави в рамките на
периода 20 – то до 25 число. Тъй като времевите рамки за плащане са определени
в рамките един кратък период от време, без повече конкретика в рамките на всеки
отчетен период, съдът приема, че разплащания са извършвани на 25 - то число, от
който момента на сетне ответникът е изпадал в забава и съответно дължи
заплащане на обезщетение. Съобразно това и при отчитане размера на
обезщетенията за извънреден труд, съдът приема, че общия размер на
обезщетението за забава е 396,31 лв. върху вземанията по тримесечия както
следва: върху вземането за върху вземането за второто тримесечие на 2010 г. за
периода от 25.07.2010 до 31.12.2012 г. 106,07 лв.; върху вземането за третото
тримесечие на 2010 г. за периода от 25.10.2010 до 31.12.2012 г. 57,16 лв.;
върху вземането за четвъртото тримесечие на 2010 г. за периода от 25.01.2011 до
31.12.2012 г. 50,58 лв.; върху вземането за първото тримесечие на 2011 г. за
периода от 25.04.2011 до 30.12.2012 г. 31,39 лв.; върху вземането за второто
тримесечие на 2011 г. за периода от 25.07.2011 до 31.12.2012 г. 62,28 лв.;
върху вземането за третото тримесечие на 2011 г. за периода от 25.10.2011 до
31.12.2012 г. 21,06 лв.; върху вземането за четвъртото тримесечие на 2011 г. за
периода от 25.01.2012 до 31.12.2012 г. 17,56 лв.; върху вземането за първото
тримесечие на 2012 г. за периода от 25.04.2012 до 31.12.2012 г. 18,83 лв.;
върху вземането за второто тримесечие на 2012 г. за периода от 25.07.2012 до
31.12.2012 г. 27,18 лв.; върху вземането за третото тримесечие на 2012 г. за
периода от 25.10.2012 до 31.12.2012 г. 4,20 лв. Вземането за четвъртото
тримесечие на 2012 г. е възникнало извън периода, в рамките на който се търси
заплащане на обезщетение /на 25.01.2013 г./ поради което такова не може да се
присъди.
Съобразно изложеното
по – горе искът за заплащане на обезщетение следва да се уважи в заявения
размер от 200,00 лв., независимо от това, че съдът е установил съществуването
на вземане в по – голям размер, с оглед принципа на диспозитивното начало.
Заявените претенции за
заплащане на възнаграждение за положен нощен труд и обезщетение за забава върху
същото съдът намира за неоснователни, което налага отхвърлянето им.
Ищецът е работил на 24
– ри часови дежурство, като всяко едно от тях несъмнено е включвало и полагане
на нощен труд. В рамките на процесния период ищецът е работил по служебно
правоотношение, т. е. той е имал статута на държавен служител. Статутът на
държавните служители е уреден в Закона за държавните служители /ЗДСл/, който се
явява общо по въпросите на държавната служба. Статутът на държавните служители
в отделни сфери на осъществяване на държавната дейност е уреден със специални
закони, какъвто е Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, към кой
препраща Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
което е допустимо с оглед правилото на чл. 11, ал. 2 Закона за нормативните
актове /ЗНА/.
В разпоредбата на чл.
302, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНСЗ/ служителите от надзорно - охранителния състав не получават
компенсация за нощен труд. Тази разпоредба е в пълно съответствие с
разпоредбата на чл. 202 ЗМВР, която намира приложени спрямо държавите служители
в системата на ГД “ИН” по силата на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗИНСЗ. В
същата са посочени допълнителните възнаграждения на държавните служители. В
алинея пета на същия член /предишна алинея четири/ е предвидена възможност за
заплащане на други възнаграждения, извън изброените в алинея първа в случаи,
определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от
МВР. Касае се отново за специален законови или подзаконови актове, с който за
служителите в системата на МВР, респективно ГД “ИН”, да се предвиди заплащането
на допълнително възнаграждение. Такъв нормативен акт в рамките на процесния
периода, а и към момента, не е приет, от където следва, че служителите в
системата на МВР и ГД “ИН” могат да получат само посочените в чл. 202, ал. 1 ЗМВР допълнителни възнаграждения. Разпоредбата на чл. 67, ал. 3, съответно 7
ЗДСл, в случай не намират приложения, тъй като правилото на общия закон би
намерило приложения, доколкото в специалния не е уговорено изключение. В случая
със специален закон изчерпателно са изброени допълнителни възнаграждения за
служители от системата на ГД “ИН”, а това за нощен труд не е сред тях.
Изложеното навежда на
извода, че ищецът няма вземане срещу ответника за заплащане на възнаграждение за
нощен труд, поради което в негова полза не може да се присъди и обезщетение за
забавеното му заплащане и правоувеличаващи последици /законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до изплащане на вземането/.
Ищецът
е заявил искане на разноски, като не представя списък на сторените. По делото
са ангажирани доказателства за направени разноски в размер на 200,00 лв. –
платено адвокатско възнаграждение. От тази сума /200,00 лв./, съобразно
уважената част на исковете, в негово полза следва да се присъди сумата от 146,00
лв.
Ответникът
също е заявил искане за разноски. По делото той е сторил разноски в размер на 60,00
лв. /депозит вещо лице/ и представляван от юрисконсулт, за който, при
отхвърляне на исковете би се дължало възнаграждение от 407,53 лв. От общия
размер на разноските – 467,53 лв., в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата от 126,23 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
заплащането на държавна такса в полза на РС Ловеч върху уважената част на
исковете в размер на 172,92 лв. /122,92 лв. по иска за заплащане на обезщетение
за извънреден труд и 50,00 лв. по иска за заплащане на обезщетение за забава/ и
разноски в размер на 73,00 лв. /част от платеното от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице, съобразно уважената част от исковете /.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров да заплати на Р.П.Х.,
с ЕГН **********, с адрес:*** сумата от 3 072,89
/три хиляди седемдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващи
обезщетение за положен извънреден труд за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012
г. в рамките на 609 часа по тримесечия, включени в периода, както следва: за
второто тримесечие на 2010 г. за 100 извънреден труд обезщетение от 421 лв.; за
третото тримесечие на 2010 г. за 48,5 часа извънреден труд обезщетение от
252,69 лв.; за четвъртото тримесечие на 2010 г. за 48,5 часа извънреден труд
обезщетение от 252,69 лв.; за първото тримесечие на 2011 г. за 34,5 часа
извънреден труд обезщетение от 179,75 лв.; за второто тримесечие на 2011 г. за
80,5 часа извънреден труд обезщетение от 419,41 лв.; за третото тримесечие на
2011 г. за 33 часа извънреден труд обезщетение от 171,93 лв.; за четвъртото
тримесечие на 2011 г. за 35 часа извънреден труд обезщетение от 182,35 лв.; за
първото тримесечие на 2012 г. за 51 часа извънреден труд обезщетение от 265,71
лв.; за второто тримесечие на 2012 г. за 115,5 часа извънреден труд обезщетение
от 601,76 лв.; за третото тримесечие на 2012 г. за 40,5 часа извънреден труд
обезщетение от 211,01 лв. и за четвъртото тримесечие на 2012 г. за 22 часа
извънреден труд обезщетение от 114,62 лв., в едно със законната лихва от 22.05.2013
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ искът за горницата до 3 631,50
лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров да заплати на Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес:***
сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ обезщетение за забава върху вземането за
заплащане на обезщетение за извънреден труд в размер на 3 080,71 лв. за
периода 25.07.2010 г. до 31.12.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес:*** против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана
от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров иск с правна квалификация чл.
67, ал. 3, т. 4 ЗДСл в редакция към 2008 г. и чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл в
редакция към 01.07.2012 г. за заплащане на сумата от 410,00 лв. /четиристотин и
десет лева/ възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.04.2010 г. до
31.12.2012 г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба /22.05.2013 г./ до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес:*** против Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров иск с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 217,34 лв. /двеста и
седемнадесет лева и тридесет и четири стотинки/ обезщетение за забава върху
сумата от 410,00 лв. за периода 01.04.2010 г. до 31.12.2012 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес: гр.
София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар
Митко Димитров да заплати на Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес:*** сумата от 146,00
лв. /сто четиридесет и шест лева/ - сторени разноски, съобразно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК Р.П.Х., с ЕГН **********, с адрес:*** да заплати на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” №
21, представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров на сумата от
126,23 лв. /сто двадесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ - сторени
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров да заплати РС Ловеч сумата от 172,92 лв. /сто
седемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/ държавни такси и разноски в
размер на 73,00 лв. /седемдесет и три лева/, представляващи част от платено възнаграждение
за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните,
пред Ловешки
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: