О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……….., гр. Шумен, 07.11.2022 г.
Шуменският административен съд в закрито съдебно заседание на седми ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова
като разгледа докладвано
от административен съдия Кр.Борисова ч.адм.д. №277 по описа за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.197 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.56 ал.4 от АПК,
образувано по жалба на Я.Н.З. с ЕГН **********
***, чрез пълномощник адвокат Г.С.при ШАК, срещу Разпореждане
№2113-27-918#1/24.08.2022 г. на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен, с което на основание чл.98 ал.1 от КСО и чл.27 ал.2 т.1 от АПК е оставено без разглеждане Заявление с
вх.№2113-27-918/04.08.2022г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на Я.Н.З. и е прекратено
административното производство по заявлението.
Жалбоподателят счита, че така оспореното
разпореждане е незаконосъобразно, тъй като не е налице основанието по чл.27
ал.2 т.1 от АПК. Излага доводи, че действително е постановено предходно Разпореждане
на пенсионния орган от 16.07.2021 г., с което му е отказано отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, който акт, доколкото не е оспорен пред
съда, не решава спора по същество за правото на пенсия на жалбоподателя, няма
сила на присъдено нещо, поради което незаконосъобразно административният орган
се е позовал на процесуалната пречка по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК.
Твърди се също, че е минал период от време,в резултат на който са налице нови
обстоятелства-възрастта на заявителя, който факт не бил взет предвид от
пенсионния орган, както и не му е преклудирано правото да подава заявления по
смисъла на КСО с оглед характера на това
производство за отпускане на пенсия за ОСВ.По изложените съображения отправя
искане съда да постанови определение, с което да отмени Разпореждане №№2113-27-918#1/24.08.2022
г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град
Шумен като незаконосъобразно и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне по същество по депозираното
заявление.В условията на евентуалност ,моли атакувания акт да бъде прогласен за
нищожен.
Ответната страна -Ръководителят по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен в представено
писмено становище с рег.№1012-27-187#1 от
16.09.2022год. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
я отхвърли.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със заявление вх.№Ц-2113-27-1610/22.12.2020
г., депозирано до Директора на ТП на НОИ Шумен, жалбоподателят Я.З. / Я.И.З./ е
поискал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като е
представил следните документи: 1.Трудова книжка №6/01.04.1971г., 2.УП-15№Ц5509-27-549/08.12.2020
г., 3.УП-3 №588/11.12.2020г.,изд. от „Монтажи-Варна“АД,
4.УП-3 №52 от 04.11.2020г.,изд. от АД“Преслав-АН“Велики Преслав, 5.Удостоверение№4469/09.06.2008г.
от Държавен исторически архив 6.УП-30 №26/05.12.1986г.,изд. от ОКС клон гр.Преслав
и други. След служебно събиране на данни
за осигурителния стаж на лицето, с Разпореждане №Ц2113-27-1610#8/16.07.2021 г. на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен е отказано исканото отпускане на
лична пенсия за ОСВ, поради липсата на действителен осигурителен стаж –
най-малко 15 години. С това Разпореждане не е зачетен за осигурителен стаж
периодът от 18.03.2019 г. – 31.08.2020 г. и от 09.12.2020г.-21.12.2020г.,
поради което е установен действителен осигурителен стаж от 13 г. 07 м. 27 дни.
В преписката не се съдържат данни това Разпореждане на Ръководителя по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен да е било обжалвано,
а и в самата жалба няма твърдения да е било обжалвано, поради което съдът
приема, че е влязло в законна сила на 06.08.2021 г.
Със заявление вх.№2113-27-918/04.08.2022 г.
депозирано до Директора на ТП на НОИ Шумен, жалбоподателят Я.З. отново е
поискал отпускането на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО, като е
представил Трудова книжка №6/01.04.1971 г.,изд. от ШМК-гр.В.Преслав, която е
била представена по първото заявление и е посочил в заявлението, че ще се
ползва с всички представени документи по предходното заявление от 22.12.2020 г.
С процесното Разпореждане №2113-27-918#1/24.08.2022
г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град
Шумен, заявлението на жалбоподателя вх.№2113-27-918/04.08.2022 г. е оставено
без разглеждане на основание чл.27 ал.2 т.1 от АПК и е прекратено производство.
Административният орган е приел, че към така подаденото второ заявление не са
представени други документи за осигурителен стаж, представляващи нови писмени
доказателства по инициираното административно производство от заявителя. При
това положение и след направената проверка в Информационните масиви на НОИ
административният орган е приел, че след постановения отказ за отпускане на
лична пенсия за ОСВ на заявителя не е налице различна фактическа обстановка,
установена с предходното Разпореждане за отказ, поради което е налице
основанието по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, а именно налице е влязъл в
сила административен акт със същия предмет и същите страни – Разпореждане
№Ц2113-27-1610#8/16.07.2021 г. на Ръководителя
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен. С оглед на това
е прието, че искането е недопустимо и на основание чл.98 ал.1 от КСО и чл.27
ал.2 т.1 от АПК органът е оставил без разглеждане процесното заявление и е
прекратил административното производство.
Разпореждането е връчено на пълномощника на
жалбоподателя на 26.08.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана чрез органа
посредством изпращането й по пощата на 09.09.2022 г. ,видно от служебно изискания
от ответната страна пощенски плик,с който е била изпратена и заведена в
деловодството на органа с вх.№1012-27-187 на 13.09.2022год.
От така установеното фактическо положение,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред
компетентния да я разгледа съд и в рамките на преклузивния 14-дневен срок по
чл.197 от АПК, поради което съдът приема, че същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В разпоредбата на чл.117 ал.1 от КСО е
направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на
териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба
по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с
разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. В конкретната хипотеза процесното
разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които
задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на
административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО. При това положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по
правилото на чл.56 ал.4 от АПК и съответно по реда на чл.197 и сл. от АПК, тъй
като с него се прегражда развитието на административното производство по
подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което
постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ
на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за
издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез
него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
След извършената на основание чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от
компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за
ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98 ал.1 т.1 от КСО. Следователно и
по аргумент от чл.27 ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши
проверката за допустимост на административното производство на всички основания
по последно посочената норма и съответно да прекрати административното
производство, ако счете, че е налице някое от тези основания. В случая
разпореждането за оставяне на заявлението на жалбоподателя без разглеждане и
прекратяване на производството е издадено от Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП
на НОИ град Шумен, в пределите на неговата материална компетентност.
Оспореният акт на органа е издаден в писмена
форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му.
В административното производство, свързано с
издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган
следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т. е. в
АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на
искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл.27
ал.2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
В конкретния случай, с влязлото в сила на
06.08.2021 г. Разпореждане №Ц2113-27-1610#8/16.07.2021
г. на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен, въпросът дали жалбоподателят има
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО,
съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението му за отпускане на лична пенсия от 22.12.2020 г., е решен. С последващото
заявление с вх.№2113-27-918 от 04.08.2022 г. жалбоподателят отново е поискал
отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са представени
никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен
стаж, т. е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и
влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на
предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на
нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на
жалбоподателя Я. Зекерие, тъй като по отношение на наличните такива,
удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателя с първото му
заявление, пенсионният орган е направил преценка още при издаването на първото
Разпореждане № Ц2113-27-1610#8/16.07.2021
г. , влязло в законна сила на 06.08.2021
г.. Подаденото ново второ заявление на 04.08.2022 г., без наличието на нови
писмени доказателства, т. е. на документи, установяващи нови факти и
обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, няма как да новира
производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Към второто заявление е било приложена само Трудова книжка
№6/01.04.1971г., която е била приложена към първото заявление. От това се
налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия
предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл.27 ал.2 т.1 от АПК.
Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна
процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, разбира се, при
идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия случай.
Разпоредбата на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда
като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното
производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни, като в случая, Разпореждане на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ град Шумен се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му
компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и
той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при
абсолютно същите факти и обстоятелства.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че изминалият период от време между двете заявления и различната
възраст на заявителя е основание пенсионният орган да се произнесе по същество
по депозираното второ искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С
Разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ на
жалбоподателя, пенсионният орган е отказал не защото жалбоподателят е нямал
изискуемите навършени години, а защото не са налице доказателства, установяващи
изискуемият по чл.68 ал.3 от КСО минимален действителен осигурителен стаж от 15
години. При това положение подаденото по-късно второ заявление, с оглед
изминалия период, не обуславя задължението за органа да се произнесе по
същество на исканата лична пенсия за ОСВ.
Съдът намира за неоснователно и твърдението
на жалбоподателя, че доколкото не е осъществен съдебен контрол върху
Разпореждане № Ц2113-27-1610#8/16.07.2021
г. на Ръководителя
по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен, то не е налице
основанието по чл.27 ал.2 т.1 от АПК. На първо место следва да се посочи, че
оспорването на един административен акт, който засяга правата, задълженията и
интересите на дадено лице, е право, а не задължение, включително и по отношение
на постановените актове от пенсионните органи по реда на чл.98 и чл.117 от КСО.
На второ место, независимо от спецификата на настоящото производство, то
приложима е разпоредбата на чл.27 ал.2 т.1 от АПК, в която законодателят не е
въвел изискването по отношение на административния акт задължително да е
осъществен съдебен контрол. Въведена е като предпоставка за допустимост на
искането за издаването на съответния индивидуален административен акт липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, без задължението
този акт да е бил контролиран от съд.
Дори и да се приеме, че разпореждането по
чл.98 от КСО не се ползва със стабилитет и че същото може да бъде изменено или
отменено при условията и предпоставките на чл.99 от КСО от органа, който го е
издал и че тази норма създава специално правило, което дерогира общите такива,
посочени в АПК, то следва изрично да се посочи, че в случая се касае за
разпореждане, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. При това положение, следва да се има предвид нормата на чл.99
ал.1 т.2 б."г" от КСО, която изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл.98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може да
се отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа.
Следователно подаденото второ заявление от
жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 04.08.2022 г., към което
не се представени нови доказателства и липсват нови факти и обстоятелства,
които да налагат преразглеждане за отмяна или изменение на влязлото в сила
разпореждане, е недопустимо и компетентният орган Ръководителят по
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен законосъобразно е
отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе с ново
разпореждане и правилно е прекратил образуваното въз основа на това заявление
административно производство.
При осъществената проверка съдът
констатира,че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяване на обжалваното разпореждане,обуславящи нищожност на същото.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и е съобразен с целта на закона,
поради което същият е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.200 ал.1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Н.З.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Г.С.при ШАК, срещу
Разпореждане №2113-27-918#1/24.08.2022 г. на Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен.
На основание чл.200 ал.2 от АПК,
определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на Р България, като съгласно
ТР №2 от 24.03.2021 г., постановено по т.дело №10/2019 г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за Ръководителя по "Пенсионно
осигуряване" при ТП на НОИ град Шумен.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: