Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.01.2023г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 9 януари 2023 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: АНАСТАСИЯ БАЛАБАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 169, по описа за 2020
година.
Производството е образувано по искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3
от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
С.Н.С., чрез пълномощника си,
твърди в исковата молба, че през периода от 14.08.2018г. г. до 13.01.2020 г. е полагал труд в ОД на
МВР - Стара Загора, на длъжност „полицай ООР“ с местоизпълнение на служебните
задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му било
такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при
което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица,
така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.
Съгласно чл.176
от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. ЗМВР
изрично разграничавало заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и
чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се
изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.
Нормалната
продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като
съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл.187,
ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно
време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на
извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
В ал.9 на този
член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на
вътрешните работи.
Твърди, че за
периода от 14.08.2018г. г. до 13.01.2020 г. са
действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която
била актуална и към момента била Наредба № 8121з-766/02.08.2016г. издадена от
Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и
разпределянетона работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3, ал.3 указвал, че при
работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Тази Наредба
отменила предходната с № 8121з-592/25.05.2015г./в сила от 01.04.2015г./, като
съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 също указва, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 06,00 ч.,като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период.Тя от своя страна отменя Наредба №
812313-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи/в сила от 01.04.2015
г./,като съдржанието и на нейния чл.З,ал.З е идентично с последвалата я Наредба
№ 1821з-776/29.07.2016 г.
Преди процесния
период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.Според нейния чл.8, за всеки отработен
нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лева. Единствено в тази наредба, съобразно нейния
чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за
отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби
следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в
дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се
заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева
за всеки нощен час или част от него.
Както било посочено
по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 г. и №
8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична регламентация за преизчисляването на
нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало
законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а се явявал празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно
прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата
/обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.
В чл.9, ал.2 от
същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време
/каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се
превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното
отчитане на работното време за съответното работно място.
Във връзка с
гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на
работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и
съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на
парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на
падежа й.
Счита, че организацията
и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране
на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба
8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18, ал.3 от
Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно
изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой
часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсирал като труд извън
редовното работно време и се отчитал с протокол /приложение 1/, без да се
издава заповед по ал.1, който се изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“.
Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд извън редовното работно
време от държавните служители, работещи на смени, се отчитал в часове за
месеца, през който бил положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл.31,
ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се
отчитало с протокол /приложение 6/„.
В изпълнение на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън
работното време се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в
месеца, следващ месеца в който бил положен трудът, при своевременно
предоставянето на протокол във финансова служба“.
В този смисъл,
счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на
отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало
да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това
следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно
следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през
месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.
Счита, че
работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в
който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал
обезщетение за това, а именно:
За
2018 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00
часа
1. През месец август 2018 год.,за
периода от 14.08.до 31.08.2018 г. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00
часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че
е налице положен от него извънреден труд
в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в размер на 04.87
лева, а след увеличението с 50% е в размер на 07.30 лева. Дължимото от работодателя
възнаграждение възлиза в размер на 58.64 лева. Сумата следвало да бъде
начислена и изплатена до 30- то число на месец септември 2018 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
07.36 лева
2. През
месец септември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число на
месец октомври 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.11.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 06.85 лева
3. През
месец октомври 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- во число на
месец ноември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 06.36 лева.
4. През
месец ноември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице
положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число на
месец декември 2018 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.01.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 05.85 лева.
5. През
месец декември 2018 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 04.87 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 07.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31 - во число на
месец януари 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.02.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 05.34 лева.
2019
год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.
1. През
месец януари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице
положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28- мо число на
месец февруари 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 05.38 лева.
2. През
месец февруари 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец март 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.04.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 04.82 лева
3. През
месец март 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.42 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.13 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец април 2019 год.
и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата
на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
04.28 лева
4. През
месец април 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице
положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на
месец май 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.06.2019
год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи
мораторна лихва в размер на 03.72 лева.
5. През
месец май 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец юни 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на
03.18 лева.
6. През
месец юни 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 31- во число на месец юли 2019 год. и
работодателят изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на
подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в размер на 02.62
лева
7. През
месец юли 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на
56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен
от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение
е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева. Сумата
следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на месец август 2019
год. и работодателят изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като до
датата на подаване на настоящата искова претенция, дължи мораторна лихва в
размер на 02.06 лева.
8. През
месец август 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице
положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30- то число на
месец септември 2019 год. и работодателят изпаднал в забава, считано от
01.10.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция,
дължи мораторна лихва в размер на 01.52 лева.
9. През месец септември 2019 год.
положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след
преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице положен от него
извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение е в
размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер на 08.04 лева.
Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 64.32 лева.
10. През
месец октомври 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева.
11. През
месец ноември 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер
на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е налице
положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева
12. През
месец декември 2019 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в
размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че е
налице положен от него извънреден труд в размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му
възнаграждение е в размер на 05.36 лева, а след увеличението с 50% е в размер
на 08.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на
64.32 лева.
Ищецът моли съда да осъди ОД на МВР -
Стара Загора, да му заплати сумите, както следва:
1. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
2. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
3. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
4. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
5. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в
размер на 58.64 лева.
2019 год.
1. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
2. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
3. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
4. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
5. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
6. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
7. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер
на 64.32 лева.
8. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
9. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
10. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
11. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
12. Трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2019 год. в
размер на 64.32 лева.
Претендираното общо неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 14.08.2018 год. до
13.01.2020 год. е в размер на 1065.04
лева.
Мораторна
лихва за неизплатени
възнаграждения за положен труд над установеното работно време:
1. За
периода от 14.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018
год. до 13.01.2020 год. в размер на 07.36 лева.
2. За
периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018
год. до 13.01.2020 год. в размер на 06.85 лева.
3. За
периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018
год. до 13.01.2020 год. в размер на 06.36 лева.
4. За
периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 05.85 лева.
5. За
периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. - мораторна лихва от 01.02.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 05.34 лева.
6. За
периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 05.38 лева.
7. За
периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 04.82 лева.
8. За
периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 04.28 лева.
9. За
периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 03.72 лева.
10. За
периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 03.18 лева.
11. За
периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 02.62 лева.
12. За
периода от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 год. - мораторна лихва от 01.09.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 02.06 лева.
13. За
периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. - мораторна лихва от 01.10.2019
год. до 13.01.2020 год. в размер на 01.52 лева.
Общо претендираната мораторна лихва
за неизплатени възнаграждения за периода 01.10.2018г. – 13.01.2020г. за положен
от ищеца извънреден труд за периода от 14.08.2018 год. до 13.01.2020 год. е в
размер на 59.34 лева.
Моли,
съдът да осъди ответника да заплати и законната лихва от датата на регистриране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото,включително адвокатско възнаграждение.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез представителя си, в
срока по чл.131 ГПК, е подал писмен отговор на исковата молба, в който заявява,
че оспорва предявените искове по основание и размер.
Не оспорва фактите, че за процесния
период 14.08.2018 год.
до 13.01.2020 год. год. ищецът е заемал
длъжност „Полицай – ОРР“ при ОД на МВР - Стара Загора, т.е. бил е държавен
служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по
график. При полагането на труда за периода 14.08.2018 год. до 13.01.2020 год. по утвърдения за
месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително
в работната му смяна е налице полагане на нощен труд
- от 22.00 ч. до 06.00 ч. Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до
06.00 ч. в рамките на работната му смяна била обоснована настоящата искова
претенция.
Счита, че в процесния случай приложение намират нормите на Закона за
Министерство на вътрешните работи. Съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМВР служителите
на МВР са държавни служители. Изрично в ЗМВР бил уреден статута на категориите
служители в министерство, като по отношение на държавни служители по чл.142,
ал.1, т.2 е приложим ЗДСл, по отношение на лицата, работещи по трудово
правоотношение КТ и ЗМВР, а за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 е
приложим ЗМВР.
Съгласно втората алинея
на чл.142 от ЗМВР статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се уреждал
със ЗМВР. Това означавало, че за държавните служители - полицейски органи,
какъвто е и ищецът, приложение по отношение на нормите, регламентиращи труда и
работното време намират специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби
на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР изключвали приложението на общите
разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно
работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите
на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови
норми, това изрично било регламентирано. В подкрепа на изложеното била и
упомената регламентация на статута на лицата, работещи по трудово
правоотношение, като при тях бил приложим КТ и ЗМВР, тоест налице било общо
препращане към нормите на КТ, докато при служителите по чл. 142, ал.1, т.1
статута се уреждал единствено със ЗМВР,
без да е предвидено препращане към трудовото законодателство /КТ/. Целта на
законодателя била именно със ЗМВР да се урежда в цялост статута на държавни
служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на
населението. Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т.
1 от ЗМВР със специален закон дерогирал приложението
на общия закон, в случая КТ. КТ бил приложим спрямо всички гражданскоправни
субекти, а специалния - ЗМВР, спрямо определен кръг субекти, като в случая това
е с оглед извършаваната от служителите в МВР специфична служебна дейност,
предполагаща и специфична законова регламентация. Предвид специфичната служебна
дейност било оправдано прилагането на различен метод на правно регулиране на
служебните правоотношения на служителите в МВР, който е различен от общата
правна мярка. Посоченото било относимо не само по
отношение на работното време, а и например по отношение на дисциплинарната
отговорност, основанията за прекратяване на правоотношението, обезщетения,
отпуски, извънреден труд и други.
Сочи, че в ЗМВР са
налице множество делегиращи законови норми, които възлагат уреждането на
конкретни въпроси да стане с подзаконов акт и в тази връзка е налице
многобройна нормативна база /наредби, инструкции и др./ в МВР.
В конкретният случай относима била разпоредбата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР, която
предвижда редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
От страна на министъра на вътрешните работи била издадена Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, която била приложима за
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и по §86 от ПЗР на ЗИДЗМВР /ДВ бр.
14/2015 год./ Съгласно чл.З, ал.1 от посочената наредба - за дейностите, чието
изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която
хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал.З на същия
текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тук следвало да се обърне
внимание следното:
1. Съгласно първото изречение на ал.З на първо
място: допустимо било полагането на труд през нощта - тоест урежда се
възможността за полагане на нощен труд, и на второ място между 22.00 ч. - 06.00
ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч.
2. Във второто изречение на ал.З било предвидено
и ограничението, а именно - нощният труд не следва да надвишава средно 8 часа
за всеки 24-часов период.
Посочената подзаконова
регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.З от ЗМВР. Тоест в
случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на
нощен труд от служителите, чиито статут се урежда със ЗМВР. Предвиждането на
възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал,
а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определял и неговата продължителност - 8
часа. Тук се проявява и специфика при уредбата по отношение на служителите по
ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо
общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал. 1 - нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа.
Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица била до 7 часа. Именно въз основа и на последният текст и съобразно относимата подзаконова база била обоснована претенцията на
ищеца по настоящото производство. Посоченият текст на чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, а също и в цялост
същата наредба, като и нормите на КТ не са приложими по отношение на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. За тази категория служители намирали
приложение разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
актове, които са специални и дерогират приложението
на общите трудови норми. Не можело да се говори за непълнота на нормативната
уредба по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА в конкретният случай. Напротив, изрично
била уредена продължителността на нощния труд при работа на смени за държавните
служители по ЗМВР, налице била и изрична разпоредба по отношение на полагащо се
допълнително възнаграждение за положен труд през нощта, не е налице разпоредба
даваща възможност за преизчисление на положения нощен
труд в дневен. Прилагането на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи,
според ЗНА, било допустимо само ако това отговаря на целта на непълния акт. При
положение, че ЗМВР и Наредба №8121з- 776 от 29.07.2016 г. регулирали изцяло
работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то
липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а
неприложимост. Дори самата последно посочена наредба в чл.2, ал.2 предвиждала
нейната приложимост само за работниците и служителите по трудово
правоотношение. Служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР са държавни служители
по служебно правоотношение, чиито статут се уреждал със ЗМВР.
Счита, че след като ищеца
е държавен служител, то неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни
часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл.
136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била
до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон - ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени било възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което
следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8
часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Да се извърши
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен
от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната
8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи
на смени, което било недопустимо и противоречало с принципа на йерархия на
нормативните актове.
С оглед характера на
служебното провоотношение на ищеца, относно изчисляването
на положения от него труд, следвало да се прилагат специалните правила на ЗМВР
и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Следователно
неправилно ищецът сочел, че за процесния период
следвало да се приложи субсидиарно Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, в която съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.2 при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в
дневни, като никъде в наредбата не бил посочен коефициент 1.143. Ограничението
в Наредба №8121з—776/2016 г. е служителите работещи на смени да не полагат
повече от 8 часа нощен труд, което било равно на коефициент 1, а не на
посочения коефициент 1,143. Следователно напълно необосновано било препращането
по аналогия към чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно която при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното място,
тъй като нормалната продължителност на работното време е осем часа, а в
наредбата посочена по-горе нормалната продължителност на нощния труд е 8 часа
/8:8 равно на 1/. В случая не било налице празнота в
нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като
в процесния период действал подзаконов нормативен акт
- наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, в която изрично
съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22-6
часа/ на държавните служители се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лв., т.е
налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на държавните служители в МВР, която изключвала общия ред. В чл.
187, ал. 3 от ЗМВР, законодателят е определил продължителност на нощния труд от
8 часа. Затова считам, че не е налице празнота, а има специфична законова
уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд
от 8 часа.
С оглед на горното, според
ответника, няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и
организацията на работната заплата. Нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР било 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.
За държавните служители,
чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато
положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се
трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на
вътрешните работи по 0,25 лв. на час (приложени като доказателство). В този
смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, било и виждането на министъра на вътрешните
работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121 з-592/25.05.2015 г.
/отм./, възприето от Докладната записка per. №
8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност”
в МВР. Действително за период от около девет месеца, който е извън процесния и през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в
сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен
труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил възприет и при създаването
на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
По отношение искането на
ищеца за заплащане на нощния труд като извънреден такъв:
Счита претенцията за
неоснователна. В чл. 176 ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на
държавните служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните възнаграждения, които
се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и възнаграждението за
извънреден труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен труд.
Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия член било посочено,
че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със
заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения
за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В ал. 5 на същата
разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява работа
извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за служителите от
категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното, законодателят ясно
разграничавал извънреден от нощен труд, като възнагражденията за извънреден
труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на министъра на
вътрешните работи.
Заповедта на министъра
на вътрешните работи, в която бил посочен размера на възнаграждението за нощен
труд през процесния период е заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. В т. 1 и на двете заповеди било
посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и
6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.".
Счита, че ищецът не
прави разграничение между извънреден и нощен труд и не обръща внимание на
факта, че допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по
различен ред и размерът им е регламентиран в различни нормативни актове. В
случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл. 187, ал.
6 ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен труд в размер, получен
при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение, което не му се
следва, защото по този ред се формира размера на допълнителното възнаграждение
за извънреден труд.
Извънреден бил този
труд, който се полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и
без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното
за служителя работно време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на
установеното работно време, не се явявал извънреден труд и с оглед неговата
продължителност от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния
коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като нощен по смисъла на т.1 от
Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи.
За да има извънреден
труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал
дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния
труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла
на Заповед № 8121з-791/28 10 2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на
министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е трансформиране на
часовете нощен труд към дневен, последните ще бъдат умножени по коефициент 1,
не се явяват допълнителни часове за заплащане. Нещо повече, дори при общата
хипотеза (КТ, НСОР) било налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден
такъв. Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на
нощен труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени
обаче по реда за заплащане на нощния труд.
При разглеждане на
казуса следвало да се вземе предвид и писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на
МТСП относно: увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно изчисляване на
работното време се извършва ежемесечно, което ответникът представя по делото. В
посоченото писмо, публикувано в „Сиела”, изрично било
записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния
труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП
извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време, което не било налице в
конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП, превръщането на нощните
часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд /в
конкретния случай с 0.25 лв. на час допълнително възнаграждение/, а не за
заплащането на извънреден труд. ОДМВР - Стара Загора е заплащала на ищеца
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, което се установява от
представените платежни бележки - разпечатка от АИС ТРЗ.
Положеният от ищеца през
процесния период нощен труд бил правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и
заплатено, което се доказвало с представените от ответника към този отговор
писмени доказателства - платежни бележки за възнаграждението на ищеца.
Ответникът счита, че труда, положен между 22.00-6.00 ч. следва
да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Според горецитираното писмото,
получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, който би бил налице
само ако работниците и служителите действително работят извън установеното
работно време. Изрично било пояснението, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата определя правилото за превръщане на нощните часове в дневни с използване
на коефициент, целта на който е да определи възнаграждението така, че когато
работникът или служителят работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение
за 8 часа. Това правило се прилагало, тъй като според Кодекса на труда е
различна нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Според
специалната нормативна уредба за държавните служители в МВР, цитирана по-горе,
нормалната продължителност и на дневното, и на нощното работно време била 8
часа. През исковия период са действали последователно подзаконови нормативни
актове - заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з -1429/23.11.2017
г., издадени от министъра на вътрешните работи, като в чл.1 на същите изрично било
разпоредено, че за всеки отработен час през нощта или
за час от него между 22,00 часа и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Следователно претенцията
на ищеца за заплащане на извънреден труд била неоснователна.
По отношение на всичко
изложено до тук отбелязва, че има съдебна практика в тази насока, а именно
Решение №197 от 07.10 2019 год. по гр. д. №786/2019 год., Г.К, IV Г.О. на ВКС,
Решение №35/20.01.2020 г. по в.гр.д' №1110/2019 г. на
Окръжен съд - Велико Търново; Решение №405/04.11.2019г. по гр.д. №548/2019 на
Окръжен съд - Русе; Решение №2366/04.10.2019г. по гр.д. №5230/2019 на Районен
съд - Бургас; Решение №735/07.08.2019г. по ВГр.д. №
1083/2019 на Окръжен съд-Бургас; Решение от 22.07.2019г. по гр.д. №2131/2019г.
на Районен съд - Плевен; Решение от 15.10.2019г. по гр.д. № 2283/2019г. на
Районен съд-Велико Търново и др.
В тази насока била и
направената консултация на проф.Васил Мръчков относно
прилагането на чл.187, ал.1, във вр. с ал.З от ЗМВР и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР във
връзка с полагане на нощен труд от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове нощен труд в дневен.
По отношение на
претенцията за лихви - в писмения отговор били изложени основания за недължимост на главните вземания (възнаграждението за
положен извънреден труд), поради което и претенцията за лихви се явявала
неоснователна. От друга страна, следвало да се вземе предвид, че претенцията за
лихви е обоснована от страна на ищеца с оглед твърдението, че
работодателят изпаднал в забава от
изтичането на месеца, в който е положен труда и от първо число на следващия
месец се дължи обезщетение за забава, в случая месечно. Тъй като по настоящото
дело се твърдяло положен и незаплатен от страна на работодателя извънреден
труд, то същия не би могъл да се генерира месечно. Отчитането на труда за
служителите, работещи на смени е на тримесечен период, като съгласно чл.21,
ал.2 от Наредба№8121з -776/29.07.2016 г. работното време на държавните
служители, работещи на смени, се изчислявало и отчитало в часове, сумирано за
тримесечен период, а съгласно чл. 23, ал.1 за отработеното време от държавните
служители, работещи на смени, за отчетния период се изготвял протокол.
Изложеното водело до извода, че полагане на извънреден труд от страна на ищеца
би могло да се установи едва в краят на тримесечният период при положение, че
служителят е надвишил тримесечната норма /установената нормална продължителност
на работното време за тримесечния период/. В подкрепа на посоченото били и
разпоредбите на чл. 14, ал.З и чл. 18, ал.З от цитираната наредба. Съобразно
разпоредбата на чл.ЗЗ, ал.1, то заплащането на твърденият положен извънреден
труд, следствие от преобразуването на нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
следвало да се осъществи в месеца следващ отчетния период.
Ответникът моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира за
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като
изпраща представител, който поддържа предявената искова молба. Ответникът
изпраща представител, който моли съдът да отхвърли, като неоснователни,
исковете.
На осн. чл. 214 от ГПК,
съдът е допуснал изменение в размера на предявените искове, касаещи претендираната главница, като е приел, че исковете са
предявени в следния размер: за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец август 2018 год. в размер на 293,93 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в
размер на 293,93 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец октомври 2018 год. в размер на 293,93 лева;за трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 293,93
лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
декември 2018 год. в размер на 293,93 лева; за трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 299,61
лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
февруари 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 299,61 лева;
за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019
год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец май 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер
на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юли 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 299,61
лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
септември 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 299,61
лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
ноември 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец декември 2019 год. в размер на 299,61 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът през
периода 14.08.2018г. – 13.01.2020 г. е заемал длъжността „Полицай -
ООР“ при ОД на МВР – Стара Загора, като е бил държавен служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР. Ищецът
е полагал труд на смени по график,
изпълнявайки служебните си задължения както
от 08.00ч до 20.00ч, така и от 20.00ч до 08.00ч, като в работната му смяна
било налице полагане на нощен
труд - от 22.00ч до 06.00ч., при сумирано
изчисляване на работното време. Нощен труд е бил заплатен на ищеца, но не е бил
приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било
заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.
Със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра
на вътрешните работи и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1 ЗМВР, е определено за всеки отработен нощен час
или част от него между 22,00ч и 06,00ч на държавните служители да се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
По делото да представени 5 бр. платежни бележки за
периода месец януари 2017 г. до месец май 2017 г. за изплатени на ищеца
възнаграждения, вкл. и за нощен труд, както и справка за въведени болнични листи.
От заключението на назначената
по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че през процесния период ищецът е положил
общо 958 часа нощен труд, който, след преизчисляването му с коефициент 1. 143,
възлиза общо на 1094.99 часа. При преизчисляване на положения от ищеца нощен
труд с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен е налице положен от ищеца
извънреден труд за периода 14.08.2018г. г. до 13.01.2020 г. общо 137
часа. За тези часове дължимото
възнаграждение, вследствие преизчисляване с коефициент 1.143, възлиза на 953.71 лева – нетен размер.Вещото
лице е изчислило и размера на дължимата мораторна
лихва.
Ищецът претендира заплащане на
"извънреден труд", който се получава чрез превръщане на положените от
него часове нощен труд в дневен такъв чрез коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Легално
определение на понятието "извънреден труд" се съдържа в разпоредбата
на чл. 143, ал. 1 КТ, съгласно която
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и приетите в
съответствие с чл. 187, ал. 9 ЗМВР
наредби уреждат изчерпателно въпросите във връзка с полагането, отчитането и
заплащането на държавните служители в системата на МВР както на нощния, така и извънредния труд.
Основният спорен въпрос се състои в това дали положеният от ищеца нощен труд
подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така получената разлика подлежи
на заплащане като извънреден труд. Т.е., следва да се отговори на въпроса дали
намира приложение на правилото на чл. 9 ал. 2 от Наредбата на структурата и
организацията на работната заплата /НСОРС/, съгласно което, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, по отношение
служебното правоотношение на ищеца. Посоченото правило трябва да
се разглежда заедно с чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от КТ, съгласно които продължителността
на работното време е в зависимост от това дали трудът се полага през деня, или
през нощта. Нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна
работна седмица е 40 часа, като работното време през деня е до 8 часа, а
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта е 35 часа,
т.е. нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От
изложеното следва, че съотношението на нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на полагания през нощта труд е
8:7, което налага при подневно отчитане на работното
време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
Ищецът е държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР и статутът му се урежда
със ЗМВР /чл.142 ал.2 ЗМВР/, който е специален спрямо КТ. Работното време на
държавните служители е регламентирано в чл.187 от ЗМВР и приетата на основание
чл.187 ал.9 ЗМВР наредба на министъра на вътрешните работи. Чл.187 ал.1 ЗМВР
предвижда, че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени работното време се
изчислява сумирано, за тримесечен период; при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187 ал.3 ЗМВР/.
В чл.187 ал.5 ЗМВР предвидена компенсация за работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно.
За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. по отношение редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители е действала Наредба №8121з-407/11.08.2014г. (отм,
бр.40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г.
е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отменена с Решение №8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д. №5450/2016г., обн. в ДВ бр.59 от 29.07.2016г./ От 02.08.2016г. действа
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ бр.60 от
02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г/. И в трите Наредби, в чл.3 ал.3 е предвидено, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч и 06,00ч, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
В Наредба № 8121з-407/11.8.2014г. /неприложима към настоящия случай, тъй
като е отменена преди процесния период/, в чл.31 е
било предвидено, че
отработеното време между 22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол; при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г. тази регламентация
липсва. Предвидено е, че отработеното време между 22,00 и 06,00 часа се отчита
с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и
начинът на отчитане на броя отработени часове. Наредбите са издадени на
основание чл.187 ал.9 ЗМВР, който е специален спрямо общата уредба в КТ. В последващите Наредби липсва изрична норма за преобразуване
на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен, което представлява нова
специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните служители, а
не празнина, и не съставлява липса на регламент за служителите на МВР /каквото
е твърдението на ищеца/. Напротив в ЗМВР и приложимите Наредби ясно са уредени
продължителността, отчитането, заплащането на труда, полаган от държавните
служители. Не е налице празнота в правото, която по силата на чл.46 ал.2 от ЗНА
да бъде запълнена от общата трудова норма на чл.9 ал.2 от НСОРЗ.
Освен това кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на чл.9
ал.2 от НСОРЗ са: подневно отчитане на работното
време; работа на смени; продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми. В настоящия случай две от тези кумулативно изискуеми предпоставки не са
налице. Не е налице продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното – в КТ продължителността на работното време през
нощта е 7 часа /чл.140 КТ/, а в ЗМВР – 8 часа /чл.187 ал.3 ЗМВР/. Разлика в
общата и в специалната нормативната уредба относно продължителността на нощния
труд спрямо дневния обуславя и различната уредба в изчисляването и заплащането
му, и обяснява правилото в чл.9 ал.2 от НСОРЗ и получаващия се коефициент от
1.143, с който се умножава броя часове нощен труд на работниците по трудово
правоотношение, който алгоритъм на преизчисляване е неприложим към служебното
правоотношение на ищеца по ЗМВР. Не е налице и работа по трудови норми за
определяне на трудовото възнаграждение.
Разликата в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и полагащите труд по трудово правоотношение е съобразена
изцяло с характера на дейността, извършвана от държавните служители в МВР.
Именно спецификата на тяхната дейност е причина правата и задълженията им да се
регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите
работна сила по трудово правоотношение, уредени в КТ.
Горните мотиви са съобразени с
Решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д.№ 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК Върховният
касационен съд, в което е посочено, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от специалния
закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ за пълно овъзмездяване
на положения извънреден труд, са неприложими. Това разбиране е застъпено и в Решение
№ 197/07.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о., ГК на ВКС, според което
при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните служители в МВР
се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства, включително
конвертиране на часовете труд, положен през нощта, в дневни часове.
Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР не променя и не е в противоречие с
горепосочения правен извод на съда. Същата разпоредба гласи, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда,
т.е. налице е конкретно препращане към специалната закрила по КТ, измежду която
не е правилото за превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1.143. Тази
специална закрила, предвидена в КТ е в съответствие с разпоредбите на Директива
2003/88/ЕО, като възпроизвежда буквално текстове от същата.Налице е различно
уреждане на служебното правоотношение на ищеца, регламентирано в ЗМВР и
приетите въз основа на ЗМВР подзаконови нормативни актове, с оглед спецификата
на полагания труд от тези служители. Действащата приложима нормативна уредба не
урежда преизчисляване на нощния труд по начина, по който се иска от ищеца, а
именно с умножаване с коефициент 1.143.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените обективно съединени
искове за главница се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъда
отхвърлени.
Предвид акцесорността
на предявените искове за мораторна лихва, и с оглед
неоснователността на исковете за главница, същите подлежат на отхвърляне.
На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.С.,
ЕГН **********,***, против ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********, гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев №16,
представлявана от старши комисар Стоян С., обективно съединени искове с правно
основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР, за неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения нощен труд с
коефициент 1.143, за периода 14.08.2018г. – 13.01.2020г., както следва: за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец август 2018 год. в размер на 293,93 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в
размер на 293,93 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 293,93 лева;за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в
размер на 293,93 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец декември 2018 год. в размер на 293,93 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в
размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в
размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над
установеното за месец април 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово
възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер
на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за
месец юни 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за
положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 299,61 лева;
за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019
год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното
за месец септември 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение
за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 299,61
лева; за трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец
ноември 2019 год. в размер на 299,61 лева; за трудово възнаграждение за положен
труд над установеното за месец декември 2019 год. в размер на 299,61 лева, както
и иска за сумата в общ размер от 59.34 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2018г. – 13.01.2020г. за
неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд през периода от 14.08.2018
год. до 13.01.2020 год., ведно
с искането за присъждане на законната лихва считано от 13.01.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА С.Н.С.,
с п.а., да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР Ст.Загора, ЕИК *********,
гр.Ст.Загора, ул.Граф Игнатиев № 16, представлявана от старши комисар Стоян С.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на
100,00лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок, от датата на връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :