Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1151 31.07.2017 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четвърти юли две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7094 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на К.Г.Б. с ЕГН **********,***, и О.И.И.
с ЕГН **********, с поС.ен адрес
***, действащи чрез пълномощника си адвокат И., срещу В.С.С.
с ЕГН **********,***, с която се
претендира съдът да установи, че изявленията на С. от 17.12.2014 г. и от
11.03.2015 г., в качеството му на народен представител, направени в устна форма
по време на пленарно заседание на Народното събрание /подробно описани в
исковата молба/ съставляват кумулативно тормоз и подбуждане към дискриминация
по смисъла на чл. 5 вр. с параграф 1, т . 1 и т. 5 от
Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./,
извършени спрямо Б. и И., като лица с ромската етническа
принадлежност, както и да бъде осъден С. да се въздържа в бъдеще от
извършването на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. спрямо ищците като членове на ромската общност,
като се въздържа от всякакви изказвания, подобни на процесните,
представляващи враждебна антиромска реч, която
създава негативен стереотипен образ на ромите, накърнява по този начин
достойнството на всеки отделен член на ромската общност и подбужда останалите
граждани да се отнасят дискриминативно спрямо ромите,
в това число и спрямо ищците. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Правното основание на исковете е чл.71,
ал.1, т.1 и т. 2 във връзка с чл. 5 и § 1, т. 1 и 5 от ЗЗДискр.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който е оспорен иска като неоснователен, като се излагат
подробно доводите му в тази насока. Заявява се, че липсва соченото от ищците
изпълнително деяние, няма съзнателно разпространяване на обстоятелства, които
да са неистински и да съставляват „групови клевети”, изявленията не съдържат
оскърбителен характер, нито съдържат призив за дискриминационно отношение към
ромската общност.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната
страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че ответникът е имал качеството
на народен представител в 43-то Народно събрание на Република България, като е
бил председател на политическа партия „Национален фронт за спасение на
България“. Не се спори също така, че същият е направил сочените от ищците устни
изявления от трибуната на Народното събрание, което е видно и от представени
официално заверени стенограми на пленарните заседание на 17.12.2014 г. и
11.03.2015 г.
Така
на 17.12.2014 г. е направено изявление
от името на Парламентарната група на Патриотичния фронт, за което е дадена
думата на председателят на групата В.С., който заявява: „За по-малко от
20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални престъпни акта,
извършени от представители на циганския етнос над малолетни, както и над
медицински служители по време на изпълнение на техните служебни задължения.
Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност, наглост и
чувство на безнаказаност. На 5-ти декември в училището на село Дебелт,
Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена изостаналост,
а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище. Детето-жертва
бе прието в Многопрофилната болница в Бургас с
множество разкъсвания и кръвоизливи. Няколко дни по-късно озверяла тълпа цигани
от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото и поиска
оставката на кмета на селото И.А., колкото и странно да звучи това. На 30
ноември в село Врачеш, Ботеградско, д-р И.М.–
служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си
задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен
български министър – П.М., се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с чeстта на професията. Тези три случая от стотиците подобни в
последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси в
българското общество през последните 20-ина години. Безспорен е фактът, че
голяма част от циганския етнос живее извън всякакви закони, правила и
общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат, данъците и таксите са
неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода, социалното и здравното
осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само права, но не и
задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се превърнали в начин
на препитание, нарушаването на закона – в норма на поведение, раждането на деца
– доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата за поколението – във
възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и пласмент на наркотици. Циганските
барони налагат модел на съществуване, коренно противоположен на законовите
норми в българското общество. България е изправена пред пропастта на етническа
криза. Два противоположни и взаимноизключващи се
свята са един срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но
плащащи своите сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от
болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и
насилници, безпаметно пияни след получаване на
месечните детски и социални помощи. Всичко
казано дотук би послужило за добра хранителна среда на многобройните
правозащитни организации от ромски, хелзинкски, соросоидален
и неолиберален произход като основание за обвинение в расизъм, етническа
дискриминация и всякакъв род престъпления, с които биха обвинили мен и
Патриотичния фронт. Това обаче би било неточно, невярно и прибързано. Защото
истината е, че българското общество и държава са изправени пред сериозен
проблем, който трябва да бъде преодолян решително и с прилагането на цялата
сила на закона. Законът, за който великият Левски казваше, че трябва да бъде
еднакъв за всички, независимо от етноса. Остава въпросът какви са причините
част от циганския етнос да се превърне в рушител на държавността и законите?
Защо хората, които по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха
децата си на училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага,
сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи
право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са
болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи
за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави
сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са
им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В никакъв момент от
моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част от етноса – този,
който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“
На
11.03.2015 г. С. се изказва по следния начин: „Вие си спомняте каква бурна
реакция предизвика декларацията, която изчетох тук на 17 декември 2014 г. от
името на Патриотичния фронт. В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен
представител на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и
да било задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които
преди 25 години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за
създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и
озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева....Сега,
два месеца по-късно, нападенията над медицински екипи в циганските квартали не
спират, грабежите и побоите над самотни пенсионери са нещо обичайно, но дори полуприспаното от псалми за толерантност българско общество
изригна срещу извършените в последните дни зверски убийства на 64-годишния С. И.
от Правец и на 23-годишната В.З., жестоко убита във Велико Търново, за да й
бъдат откраднати 25 лв.“ Изказванията
на С., са отразени от множество електронни медии и издания, видно от
приложенията към исковата молба. Налице са и различни гледни точки като анализ
на съдържанието им, което се потвърждава и от изслушания в съдебно заседание на
04.07.2017 г. видеозапис от предаването „Здравей България“ на Нова телевизия от
18.12.2014 г., в което представители на ромския етнос изразяват своето съгласие
с показана им част от изказването на С..
Като
свидетел по делото е разпитан В.К.– заместник-председател на парламентарната
група на „Патриотичния фронт“ през 2014 г. Същият заявява, че изявленията на С.
от декември, 2014 г. същност са декларация, изходяща от името на цялата
парламентарна група, която била предварително подробно обсъдена, като е имало
конкретен повод за нейното изготвяне, а именно нападение над лекарски екип в
Ботевградско и изнасилване на 12-годишно дете в село Дебелт, които събития бил
отразени от всички медии. Обсъжданията в декларацията съставлявали не етнически
проблем, а тежък социален проблем и криминални проявления.
Въз основа на така установените факти,
релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
предвижда, че е забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. Съгласно ал. 2 и и 3 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, а непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители
на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак,
съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в
особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
Тормозът на
основа на признаците по чл. 4, ал. 1,
сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични
места, се смятат за дискриминация. Съгласно допълнителни разпоредби и
по-конкретно § 1 от закона, „тормоз" е всяко нежелано поведение на
основата на признаците по чл. 4, ал. 1,
изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат
накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща,
унизителна, обидна или застрашителна среда, а "подбуждане към
дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание,
оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация.
При
това съдът намира, че част от цитираните по-горе изявления на ответника, за
които ищецът е заявил, че осъществяват кумулативно признаците на тормоз и
подбуждане към дискриминация, същност не представляват такива, а именно
следните такива: „За по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на
няколко брутални престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос
над малолетни, както и над медицински служители по време на изпълнение на
техните служебни задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята
бруталност, наглост и чувство на безнаказаност. На 5-ти декември в
училището на село Дебелт, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма
на умствена изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от
същото училище. Детето-жертва бе прието в Многопрофилната
болница в Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи. Няколко дни по-късно
озверяла тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра
на селото и поиска оставката на кмета на селото И.А., колкото и странно да
звучи това. На 30 ноември в село Врачеш, Ботеградско,
д-р И.М.– служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше
служебните си задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод
един достоен български министър – П.М., се изправи срещу малодушното примирение
и гаврата с чeстта на професията. Тези три случая от
стотиците подобни в последните години са поредно позорно доказателство за
разрушителните процеси в българското общество през последните 20-ина години……..
В никакъв момент от моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част
от етноса – този, който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“… „Вие си
спомняте каква бурна реакция предизвика декларацията, която изчетох тук на 17
декември 2014 г. от името на Патриотичния фронт...Сега, два месеца по-късно,
нападенията над медицински екипи в циганските квартали не спират, грабежите и
побоите над самотни пенсионери са нещо обичайно, но дори полуприспаното
от псалми за толерантност българско общество изригна срещу извършените в
последните дни зверски убийства на 64-годишния С. И. от Правец и на
23-годишната В.З., жестоко убита във Велико Търново, за да й бъдат откраднати
25 лв.“ На първо същите са отзвук и
анализ на конкретни и обективни факти от действителността, а именно нападението
над лекарски екип и изнасилването на 12-годишно дете, чието авторство
принадлежи на представители на ромския етнос и за които са излъчени кадри по
различните медии. Самият факт, че изявленията са направени пред широка публика,
от трибуната на Народното събрание, а в последствие отразени от медии, както
между другото са отразени и горните две събития, станали причина за
декларацията на „Патриотичния фронт“, не е равнозначно нито на тормоз, нито на
подбуждане от дикриминация. В цитираните от ищеца
изказвания липсва особения от субективна страна признак на състава „цел“, нито
този от обективна „резултат“ по смисъла на §1, т. 5, като същите не могат да
бъдат възприети, като пряко и умишлено насърчаване, даване на указание,
оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, нито пък и
по смисъла на т. 1 - накърняване достойнството на лицето и създаване на
враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда, с оглед на
контекста на изказването и предвид техния източник, а именно извършените тежки
криминални прояви. Действително, както посочва и пълномощника на ищците в
писмените си бележки, не ответникът е компетентен да квалифицира определени
деяния като престъпни или не, като всеки е невинен до доказване на противното.
Независимо от това всеки е свободен, за изкаже мнение, да анализира и дори да
квалифицира според собствените си възгледи дадено поведение, като не може да се
приеме, че липсата на влязла в сила присъда препятства общественото мнение и
оценка за отразено и възприето от
множеството граждани поведение. Не следва и за нуждите на настоящото
производство да се изследва е или не е налице влязла в сила присъда за
гореописаните деяния към настоящия момент, каквато обективно непосредствено
след извършването им не би могло да има.
На следващо място
горните изказванията не следва да бъдат анализирани като отделни и
самостоятелни абзаци или части от тях, а следва да бъдат изложени в своята
цялост, за да се анализира целта им и резултатът, който в крайна сметка се
явява излагането на тежък социален проблем пред българското общество и
защитавана от ответника обществена позиция в защита на българското общество и
равенство пред закона на всички негови граждани.
Цитираните от ищците международни актове и практика
нямат пряко отношение към настоящия спор и не променят горните изводи на съда.
По отношение на другата част от изказванията, а
именно: „Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън
всякакви закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не
важат, данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество,
вода, социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат
само права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се
превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на
поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата,
грижата за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция,
кражба и пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на
съществуване, коренно противоположен на законовите норми в българското
общество. България е изправена пред пропастта на етническа криза. Два
противоположни и взаимноизключващи се свята са един
срещу друг в нашата измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите
сметки пенсионери, увисващи на самоделни примки по таваните от болести и
безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници, безпаметно пияни след получаване на месечните
детски и социални помощи. Остава въпросът какви са причините част от циганския
етнос да се превърне в рушител на държавността и законите? Защо хората, които
по времето на социализма преди 25 години работеха, пращаха децата си на
училище, даваха своя принос в създаването на обществени блага, сега са се
превърнали в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, изискващи право на
заплати без да полагат труд, изискващи помощи по болест без да са болни, детски
за деца, които играят с прасетата на улицата, и майчински помощи за жени с
инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението у нашите мургави
сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е разрешено и че всички са
им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват безплатно?.... В нея заявих, че ДПС
узурпира правото на единствен представител на циганския етнос, обещавайки му само
привилегии, без каквито и да било задължения. Част, повтарям, част от хората от
този етнос – част, които преди 25 години работеха, пращаха децата си на
училище, даваха своя принос за създаването на обществени блага, сега се е
превърнала в нагли, самонадеяни и озверели човекоподобни, готови на убийство,
за да ограбят няколко лева“ съдът приема, че действително покриват състава на
тормоз на основата на етническа принадлежност и съставляват дискриминация, при
все че като резултат действително водят до накърняване достойнството на лицето
и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна и обидна среда, и всеки с
ромска етническа принадлежност може да бъде засегнат от тях, като не е
необходимо изявлението да се отнася до цялата ромска общност, за да бъде възприета,
като накърняваща достойнството на отделен неин представител, определящ се като
такъв. В допълнение следва да се отбележи, че в Преамбюла на Конституцията и
редица международни актове достойнството на личността е издигнато във върховен
принцип, като присъщо на човешката личност, от което произтичат равните и
неотменими права на всички членове на човешкото общество. Забраната за
дискриминация, установена в чл. 6, ал. 2 от Конституцията
и чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.,
е част от юридическите гаранции, които осигуряват закрилата на достойнството на
личността.
С горните мотиви съдът намира, че исковете следва да
бъдат частично уважени. Спрямо уважената им част следва да се уважи и претенцията
по т. 2 за преустановяване на нарушението, както и за въздържане в бъдеще от
по-нататъшни нарушения. С оглед формата на нарушението – устно изявление, няма
как да бъде възстановено положението от преди нарушението.
С оглед претенцията на ищците
за присъждане на направените по делото разноски следва да се отбележи, че по
делото не са представени доказателства за направата на такива.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, че изказванията на В.С.С. с ЕГН **********,***, от трибуната на Народното
събрание, на пленарните заседания на 17.12.2014 г. и 11.03.2015 г., а именно:
„Безспорен е фактът, че голяма част от циганския етнос живее извън всякакви
закони, правила и общочовешки норми на поведение. За тях законите не важат,
данъците и таксите са неразбираеми понятия, сметките за електричество, вода,
социалното и здравното осигуряване са заменени от убеждението, че те имат само
права, но не и задължения и отговорности. За тях кражбата и грабежът са се
превърнали в начин на препитание, нарушаването на закона – в норма на
поведение, раждането на деца – доходоносен бизнес за сметка на държавата, грижата
за поколението – във възпитаване на малолетните в просия, проституция, кражба и
пласмент на наркотици. Циганските барони налагат модел на съществуване,
коренно противоположен на законовите норми в българското общество. България е
изправена пред пропастта на етническа криза. Два противоположни и взаимноизключващи се свята са един срещу друг в нашата
измъчена родина: светът на бедните, но плащащи своите сметки пенсионери,
увисващи на самоделни примки по таваните от болести и безпаричие, и светът на озверелите крадци и насилници,
безпаметно пияни след получаване на месечните детски и социални помощи. Остава
въпросът какви са причините част от циганския етнос да се превърне в рушител на
държавността и законите? Защо хората, които по времето на социализма преди 25
години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос в създаването
на обществени блага, сега са се превърнали в нагли, самонадеяни и озверели
човекоподобни, изискващи право на заплати без да полагат труд, изискващи помощи
по болест без да са болни, детски за деца, които играят с прасетата на улицата,
и майчински помощи за жени с инстинкти на улични кучки? Кое създаде убеждението
у нашите мургави сънародници, че всичко им е позволено, че всичко им е
разрешено и че всички са им длъжни да ги хранят, обличат и лекуват
безплатно?.... В нея заявих, че ДПС узурпира правото на единствен представител
на циганския етнос, обещавайки му само привилегии, без каквито и да било
задължения. Част, повтарям, част от хората от този етнос – част, които преди 25
години работеха, пращаха децата си на училище, даваха своя принос за
създаването на обществени блага, сега се е превърнала в нагли, самонадеяни и
озверели човекоподобни, готови на убийство, за да ограбят няколко лева“ представляват тормоз - дискриминация,
спрямо К.Г.Б. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, и О.И.И.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, и осъжда
В.С.С. с ЕГН **********, да преустанови нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, като отхвърля исковете в останалата им
част, за приемане на установено, че другата част от изказванията му, а именно: „За
по-малко от 20 дни българското общество стана свидетел на няколко брутални
престъпни акта, извършени от представители на циганския етнос над малолетни,
както и над медицински служители по време на изпълнение на техните служебни
задължения. Случаите изумиха и стъписаха обществото със своята бруталност,
наглост и чувство на безнаказаност. На 5-ти декември в училището на село
Дебелт, Бургаско, бе изнасилен 12-годишен ученик с лека форма на умствена
изостаналост, а насилникът бе циганин, повтарач осмокласник от същото училище.
Детето-жертва бе прието в Многопрофилната болница в
Бургас с множество разкъсвания и кръвоизливи. Няколко дни по-късно озверяла
тълпа цигани от незаконното гето проведе неразрешен митинг в центъра на селото
и поиска оставката на кмета на селото И.А., колкото и странно да звучи това. На
30 ноември в село Врачеш, Ботеградско, д-р И.М.–
служител на Спешна помощ, бе бита от цигани, докато изпълняваше служебните си
задължения в опит за спасяване на човешки живот. По този повод един достоен
български министър – П.М., се изправи срещу малодушното примирение и гаврата с чeстта на професията. Тези три случая от стотиците подобни
в последните години са поредно позорно доказателство за разрушителните процеси
в българското общество през последните 20-ина години…….. В никакъв момент от
моята декларация не съм говорил за целия етнос, а за част от етноса – този,
който пристъпва законите, убива, изнасилва, краде.“… „Вие си спомняте каква
бурна реакция предизвика декларацията, която изчетох тук на 17 декември 2014 г.
от името на Патриотичния фронт...Сега, два месеца по-късно, нападенията над
медицински екипи в циганските квартали не спират, грабежите и побоите над
самотни пенсионери са нещо обичайно, но дори полуприспаното
от псалми за толерантност българско общество изригна срещу извършените в
последните дни зверски убийства на 64-годишния С. И. от Правец и на
23-годишната В.З., жестоко убита във Велико Търново, за да й бъдат откраднати
25 лв.“ съставляват тормоз и подбуждане
към дискриминация, както и за осъждането му да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения, с оглед на тези изявления.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.