№ 161
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206377 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.
П.В. против Електронен фиш серия К № 4141043 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е описана посоката на
движение на превозното средство, а приетото за място на извършване на
нарушението да не е посочено конкретно. Поддържа по този начин да е
допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на надлежно
описание. Оспорва авторството на деянието, като твърди да не е извършил
вмененото му във вина нарушение. Моли електронният фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище от старши юрисконсулт Г.Б.,
приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Взема
становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, същият да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си, а нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, преминало метрологична проверка и след изваждане на
1
максимално допустимата грешка като гаранция за правилно измерена
скорост. Поддържа правилно да са определени мястото на извършване на
нарушението и размерът на административното наказание глоба. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде
потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Я.М.Д., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 03.09.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ (лист 11
от делото), а жалбата е подадена на 16.09.2021 г. чрез
административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.11.2020 г. в 12:11 часа в гр. Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ до № 1 в посока от юг към север жалбоподателката Я.М.Д. управлявала
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № ** със
скорост на движение от 82 км/ч при максимално разрешена скорост от 50
км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M № 581. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 32 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП против жалбоподателката Д. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4141043, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
2
От Протокол № 8-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 581 е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Установява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-35070/10.11.2020 г. се установява, че на дата
09.11.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 581 е заснела
статични изображения с номера от 22345 до 22388, с начален час на работа
10:30 ч. и краен час на работа 13:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1, където е действало общото ограничение на
скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 22369 от радар TFR1-M № 581 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № **, стойността на измерената скорост
е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 09.11.2020 г. в 12:11 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката Я.М.Д..
От писмо с вх. № 63118/26.10.2021 г. от началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява, че не е
подавана писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за Електронен фиш
серия К № 4141043.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Асеновградско шосе“ до № 1; датата – 09.11.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 12:11 часа; регистрационният номер на МПС –
**; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателката Я.М.Д.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът
на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
3
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложените към него
снимки от клип № 22369 на радар TFR1-M с № 581. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 1030р-35070/10.11.2020 г. се установява, че
работата с техническото средство е започнала на 09.11.2020 г. в 10:30 часа и е
приключила в 13:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 22345, а последното - с № 22388.
Процесната снимка е с № 22369 и следователно е заснета от техническо
средство TFR1-M с № 581 на дата 09.11.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 09.11.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът приема, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се установява,
че срокът на валидност на одобряването на типа на средството за измерване е
до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения резултат от
процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 581, тъй като тя е била в употреба към 09.11.2020 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 8-33-20 за извършена последваща
проверка на средството за измерване на дата 28.09.2020 г. Заключението е, че
то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на лазерните скоростомери е 1 година съгласно т. 31
от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82
от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е
приложеното по преписката писмо от главен секретар на БИМ с № 20-00-107-
4
2/18.12.2020 г., както и съдебната практика: Решение № 474 от 05.03.2021 г.
по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1371/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката Д. е извършила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна на 09.11.2020 г. в 12:11 часа в град Пловдив, на бул. „Асеновградско
шосе“ до № 1 в посока от юг към север жалбоподателката е управлявала
собствения си лек автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“ с рег. № **,
като се е движила със скорост от 82 км/ч при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч.
По възражението да не е доказано, че жалбоподателката е управлявала
процесния автомобил при извършването на нарушението, съдът намира, че от
приетото като писмено доказателство по делото писмо с вх. № 63118 от
26.10.2021 г. от началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив
(лист 10 от делото) се установява, че жалбоподателката Д. не е подавала
писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП след като й е връчен
електронният фиш. Следователно горепосоченото възражение се явява
неотносимо на настоящия етап от развитието на
административнонаказателния процес. С безрезултатното изтичане на срока
за подаване на писмена декларация от собственика с данни за друго лице,
което да е извършило нарушението, предметът на доказване по делото се
концентрира около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към
датата на деянието, а не кой е бил негов водач. За
административнонаказващия орган не съществува задължение да изследва
кой е фактическият водач на МПС, с което е извършено нарушението, при
липса на подадена декларация от собственика на автомобила и инициатива за
оборване на презумпцията по чл. 188 от ЗДвП – така Решение № 1986 от
27.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1750/2021 г. на ХХІІ състав на Административен
съд – Пловдив. Следователно досежно авторството на деянието наказанието е
наложено на жалбоподателя Д. в качеството й на собственик на автомобила, с
който е извършено нарушението, и който не е посочил друго лице като
фактическия водач съгласно предоставеното й от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
5
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Жалбоподателката е могла да обори презумпцията по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който собственикът
може да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По
делото се доказа, че жалбоподателката Д. не е подала писмена декларация в
ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило
нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана именно нейната
отговорност като собственик на превозното средство - така Решение № 2173
от 30.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2036/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2694/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1767 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1694/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Съдът намира за неоснователно възражението за липса на надлежно
описание на мястото на извършване на нарушението. Направеното в
обстоятелствената част на ЕФ описание еднозначно определя част от земната
повърхност, която попада на територията на страната, и позволява мястото на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, поради което не възниква съмнение или неяснота къде точно
е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално разрешената
скорост в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. В електронния фиш
мястото на деянието е индивидуализирано чрез посочването на конкретен
административен адрес – гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ до № 1,
което според съда категорично отговаря на изискванията за конкретика във
фактическото описание на нарушението, позволява на жалбоподателя да
узнае фактическата рамка на обвинението и да се защитава адекватно в
процеса. По тези съображения процесуално нарушение не е допуснато,
правото на защита не е ограничено, а разгледаното възражение е
неоснователно.
Несподелимо е и твърдението да липсва вписана посока на движение на
автомобила. Напротив в обстоятелствената част на електронния фиш е
посочено, че превозното средство се е движило в посока гр. Пловдив. На
първо място настоящият състав намира, че доколкото се касае за нарушаване
на общото ограничение на скоростта в населено място и е посочен конкретен
административен адрес, то описването на посоката на движение не се явява
задължителен реквизит, тъй като не следва да бъде съобразявано дали
мястото попада в обхвата на даден пътен знак за скорост, а единствено дали е
на територията на населеното място, което в случая е категорично доказано.
Вписаната в ЕФ посока кореспондира с мястото на контрол и посоката на
6
движение на контролираните МПС съгласно протокола за използване на
АТСС с рег. № 1030р-35070/10.11.2020 г., а именно от юг на север. Булевард
„Асеновградско шосе“ достига до табела за край на населеното място и в тази
връзка описаната в ЕФ посока към „град Пловдив“ кореспондира именно на
движение като в процесната хипотеза – в посока от юг към север, и обратното
при движение от север на юг в практиката тази посока обикновено се
обозначава като движение към град Асеновград или към друг обект, находящ
се на юг спрямо мястото на деянието. По тези съображения съдът приема, че
в съдържанието на електронния фиш посоката на движение е описана,
правото на защита и тук не е ограничено, поради което и това възражение е
неоснователно.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието й
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществила
деянието си. Формирала е представа и за това, че е собственик на автомобила.
По делото са представени четири броя статични изображения, изготвени
от клип № 22369. На първата снимка в кадър се вижда автомобил, различен от
управлявания от жалбоподателката такъв с рег. № **. Това не поставя под
съмнение чия скорост е заснета от техническото средство. На относимия за
тази преценка кадър „измерен“ в обхвата на радара попада единствено
процесният автомобил с рег. № **. Това се отнася и за следващите снимки.
Следователно лазерният лъч на радара е проследявал именно движението на
лекия автомобил „Мерцедес Ц 250 ЦДИ 4 Матик“, собственост на
жалбоподателката Д.. В изготвената снимка, която отговаря на изискванията
на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, като разпознат е вписан рег. № **. Спазени са и
правилата за валидност на клипа при измерване на скорости съгласно част
VIII от Техническото описание и инструкция за експлоатация на мобилната
система тип TFR1-M, като в момента на засичане на скоростта в интервала на
измерване (кадър „измерен“) автомобилът на жалбоподателката е в кадър и
посоката му на движение съвпада с посоката, указана на радара –
използваното означение ↓ показва, че техническото средство е извършвало
измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу радарния лъч, в
която посока, видно от снимките, се е движил и лекият автомобил с рег. № **.
В случая липсват данни за наличие на повече от едно МПС в момента на
измерване на скоростта /кадър „измерен“/, доколкото от снимковия материал
се установява преминаването единствено на автомобила на жалбоподателката,
поради което не би могла да бъде причислена скоростта на движение на друго
превозно средство. След като са изпълнени тези условия, от направения клип
и съдържащия се в него снимков материал във вид на кадри е избран кадър,
7
на който ясно се вижда регистрационният номер на автомобила. По тези
съображения съдът приема, че приетите по делото снимки са надлежно
изготвени, доказателствената им стойност следва да бъде зачетена и от тях се
установява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
**, чието движение радарът е фиксирал в кадър „измерен“ и е продължил да
проследява на следващите снимки.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на съда е служебно
известно, че на 23.02.2021 г. /т.е. след датата на деянието/ е въведена
промяната в скоростния режим на организацията на движението от 50 км/ч на
70 км/ч по бул. „Асеновградско шосе“ в гр. Пловдив в участъка от бул. „Цар
Симеон“ до табела „Край Пловдив“ и от табела „Начало Пловдив“ до бул.
„Цар Симеон“. Този факт обаче не обосновава хипотеза на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН. Жалбоподателката е наказана за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. След датата на
деянието и до настоящия момент не е настъпвала промяна в приложимия
материален закон – нито в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която в
табличен вид определя какво е ограничението на скоростта за движение в
населено място на МПС от категорията на процесния автомобил, нито в
относимата санкционна разпоредба. Вместо това е настъпила промяна, при
която максимално допустимата скорост вече не се определя според общото
ограничение за движение в населено място, а посредством пътен знак се
сигнализира различно ограничение. Следователно промяната не касае
изменение на нормативната уредба и последвал по-благоприятен закон
липсва. В този смисъл е Решение № 2019 от 28.10.2021 г. по к.а.н.д. №
1804/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 32 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 82 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 85 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 82 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 32 км/ч.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
8
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното на
жалбоподателката наказание с електронния фиш е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението от
страна на жалбоподателката е доказано по категоричен начин, а обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде
потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата му редакция към ДВ бр. 94
от 29.11.2019 г./ в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в рамките
на посочената горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
то справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне. За заплащане на
присъдените разноски следва да бъде осъдена жалбоподателката Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4141043 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Я.М.Д., ЕГН: **********, с
адрес: **а основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
9
размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА Я.М.Д., ЕГН: **********, с адрес: ** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10