№ 328
гр. Варна, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20233100502216 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Т. К. срещу Решение № 2881/08.08.2023 г.,
постановено по гр.д. № 3543/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XLII състав В
ЧАСТТА, с която, както следва: 1/ е отхвърлена като неоснователна претенцията по сметки
на Д. Т. К. против Д. Т. К. с правно основание чл. 31 , ал. 2 от ЗС за осъждане ответницата
да му заплати сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване
на съсобствения АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК на гр.
Варна, находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№
10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3
и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата за периода от м.март 2022 г. до м.
януари 2023 г. при месечен наем от 150 лева за 1/6 ид.ч. от недвижимия имот и 2/ Д. Т. К. е
осъден да заплати на Д. Т. К. сумата от 1543.40 лева, представляваща увеличената стойност
на АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна, след
извършените от К. след смъртта на наследодателя Т.Д. К., б.ж. на град Варна, починал на
20.11.2016 г., подобрения в периода 2020 тг. – 2022 г., съставляващи СМР - необходими и
полезни, подробно описани по вид, обем, стойност, и време на извършване по-долу, както
следват: I. м. Февруари - април, 2020г. РЕМОНТ ПОДМЯНА ДОГРАМА и ВРАТА БАНЯ на
апартамент № 3 - труд и материали по Договор № 251/14.02.2020 г. с Изпълнител "БЕКА"
ЕООД за изработка на PVC дограма REHAU 5 - камерна, цвят бял и алуминиева врата
"Алтест", цвят бял;1.1спалня и кухня - PVC дограма REHAU 5 -камерна, цвят бял,
1
стъклопакет 24 мм б/ка -2340x650 мм, 1130x1410 мм - 2 бр.; 1.2. Хол - PVC дограма REHAU
5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка - 2340x620 мм, 1720x1410 мм- 1 бр.;1.3.спалня
/детска/ - PVC дограма REHAU 5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка - 1410x2050
мм- 1 бр.(Заб. в позициите 1.1 , 1.2. и 1.3. се включват сл. материали и СМР - монтиране на
подпрозоречни дъски и комарник, и подмазване на дограма) 1.4. Баня - алуминиева врата
"Алтест", цвят бял - 20 мм термопанел- 1930x680 мм- 1 бр. Обща сума ремонт - 5260 лева 1/6
част - 876.67 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и 67 стотинки) ; II.м. Декември,
2020г.РЕМОНТ БАНЯ на апартамент № 3 - труд и материали по Договор № 0878 743
179/14.12.2020 г. с Изпълнителя Ст.А.Ф. :а/ труд СМР- обща стойност 2400 лева:Демонтаж
на бойлер и душ батерия,Къртене на стени плочки, лята мивка ;Къртене на мазилка
таван,Къртене на подови плочки ;Демонтаж на подов сифон и монтаж на нов подов сифон
;Местене на комуникация топла - студена вода ;Изработка на куфар от гипсокартон - 1,20
кв.м. ; Полагане на подова замазка, наклони, монтаж сифон ;Монтаж на подове /1,76 кв.м./ и
стени /12,71 кв.м./ фаянс ;Монтаж на таван -1,76 кв.м. ;.Монтаж на санитарно оборудване ;
Изхвърляне на отпадъците б/ материали- обща стойност 958,50 лева:Смесител - 109.00 лева,
КБ 44349768- 05.12.2020г., издаден от Керамик груп ЕООД;, Душ система, смесител за вана
/душ - 223.99 лева, КБ 44294237- 04.12.2020г. издаден от Доверие брико АД;Огледало,
държач за огледало, СМУ - 132.97 лева, КБ 44294237- 19.12.2020г. издаден от Доверие брико
АД, Висяща конзола бяла, кръстачки 2мм-100 бр. Видира, мивка средна бяла, теракота
33.3/33.3, фаянсови плочки внос, фаянс 20/50, фугиращи смеси - 339.27 лева, складова
разписка и фактура №**********/22.11.2020г., издадена от Геотех ООД; Декоративни
плочки баня - 109.49 лева, КБ 02556811- 22.11.2020г. издаден от Доверие брикоПрактикер
Ритейл ЕООД; 1К Мания лилава 20/50 - 43.78 лева, складова разписка
№**********/28.11.2020г., издадена от Геотех ООД и разписка за плащане в брой от
28.11.2020г. с банкова карта .Обща сума ремонт 3358.50 лева, 1/6 част - 559.75 лева
(петстотин петдесет и девет лева и 75 стотинки) ; III. М. Май-Септември, 2021г. и м. март,
2022г. РЕМОНТИ ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ Ремонт ПОКРИВ - м. Май- Септември, 2021г.
- платено за ап.3 - материали и труд - разписки 2 броя от 25.10.2020г. /70 + 342 лв./ - 412
лева; Ремонт Дограма - м. Март, 2022г. - платено за ап .З - разписки 2 броя от 25.10.2020г.
/70 + 342 лв./ - 229.88 лева;Обща сума ремонти Ап.3 - 641.88 лева 1/6 част - 106.98 лева (сто
и шест лева и 98 стотинки), СМР-та представляващи полезни разноски, които водят до
увеличение на стойността на вещта и се окачествяват като „подобрения“, и които,
извършени подобренията описани в т. т. I, II и III, съделителката като съсобственик в
съсобствения имот е извършила без знанието и без противопоставянето на другия
съсобственик и в интерес, както на подобрителя, така и на другия съсобственик, на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението на ВРС и
постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявената претенция по сметки с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и да се отхвърли претенцията по сметки на насрещната
2
страна с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Претендират се разноски.
Въззиваемата Д. Т. К. в срока по член 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по
подадената жалба, с който се отправя искане Решение № 2881/08.08.2023 г., постановено по
гр.д. № 3543/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, XLII състав да бъде потвърдено в
обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Депозирана е и частна жалба с вх. № 75061/11.10.2023 г. от Д. Т. К. против
Определение № 11365/21.09.2023 г., с което е оставена без уважение молбата й с правно
основание чл. 248 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че не е съобразено, че се дължат разноски и по
отхвърления иск на насрещната страна с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и че са
проведени пет с.з. във връзка с проивдоството по претенциите по сметки. Отправя се искане
към съда да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с
което се присъдят разноски в размер от 2269 лева.
Въззиваемият по частната жалба Д. Т. К. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира
отговор на същата, с който излага искане за потвърждаване на обжалваното определение
като правилно и законосъобразно.
Предвид уточнителна молба от 23.01.2024 г. на Д. К. настоящият състав намира, че
дадената от ВРС правна квалификация на иска за присъждане на необходимите разноски за
запазване на АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна,
извършени от К. след смъртта на наследодателя Т.Д. К., б.ж. на град Варна, починал на
20.11.2016 г. в периода м. май-септември 2021 г., изръзяващи се в ремонт на ПОКРИВ на ЕС
в общ размер на 412 лева, включваща заплащане на материали и труд - разписки 2 броя от
25.10.2020 г., уточнени по вид и стойност с уточнителната молба е неправилна. С
Определение № 421/02.02.2024 г. искът на Д. К. в тази му част е преквалифициран в такъв
по чл. 30, ал. 3 от ЗС.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка
претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД
са допустими, доколкото страните твърдят неудовлетворени парични притезания.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
3
жалбата оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск за делба на Д. Т. К. против Д. Т. К. на
основание чл. 34 от ЗС. С влязло в законна сила Решение № 3522/16.11.2022 г. е допусната
делба, както следва: на АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК на гр.
Варна, находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№
10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3
и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата при квоти: 1/6 ид.ч. за Д. Т. К. и 5/6
ид.ч. за Д. Т. К.; на ПИ № 44519.18.32 по КК на с. Любен Каравелово, община Аксаково с
площ от 13 250 кв.м. при квоти: 1/3 ид.ч. за Д. Т. К. и 2/3 ид.ч. за Д. Т. К.; на ПИ №
44519.24.26 по КК на с. Любен Каравелово, община Аксаково с площ от 6100 кв.м., при
квоти: 1/3 ид.ч. за Д. Т. К. и 2/3 ид.ч. за Д. Т. К.; на ПИ № 51826.28.3 по КК на с. Новаково,
община Аксаково с площ от 26 813 кв.м., при квоти: 1/3 ид.ч. за Д. Т. К. и 2/3 ид.ч. за Д. Т.
К..
Във втората фаза на делбата страните предявяват претенции по сметки, както следва:
1/ Д. Т. К. против Д. Т. К. с правно основание чл. 31 , ал. 2 от ЗС за осъждане ответницата да
му заплати сумата от 1650 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна,
находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№
10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3
и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата за периода от м.март 2022 г. до м.
януари 2023 г. при месечен наем от 150 лева за 1/6 ид.ч. от недвижимия имот и 2/ Д. Т. К.
против Д. Т. К. за осъждане последния да заплати сумата от 1474.73 лева, представляваща
увеличената стойност на АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.3512.156.2.3 по КК на
гр. Варна, след извършените от К. след смъртта на наследодателя Т.Д. К., б.ж. на град
Варна, починал на 20.11.2016 г., подобрения в периода 2020 тг. – 2022 г., съставляващи СМР
- необходими и полезни, подробно описани по вид, обем, стойност, и време на извършване
по-долу, както следват: I. м. Февруари - април, 2020г. РЕМОНТ ПОДМЯНА ДОГРАМА и
ВРАТА БАНЯ на апартамент № 3 - труд и материали по Договор № 251/14.02.2020 г. с
Изпълнител "БЕКА" ЕООД за изработка на PVC дограма REHAU 5 - камерна, цвят бял и
алуминиева врата "Алтест", цвят бял;1.1спалня и кухня - PVC дограма REHAU 5 -камерна,
цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка -2340x650 мм, 1130x1410 мм - 2 бр.; 1.2. Хол - PVC дограма
REHAU 5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка - 2340x620 мм, 1720x1410 мм- 1
бр.;1.3.спалня /детска/ - PVC дограма REHAU 5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка -
1410x2050 мм- 1 бр.(Заб. в позициите 1.1 , 1.2. и 1.3. се включват сл. материали и СМР -
монтиране на подпрозоречни дъски и комарник, и подмазване на дограма) 1.4. Баня -
алуминиева врата "Алтест", цвят бял - 20 мм термопанел- 1930x680 мм- 1 бр. Обща сума
ремонт - 5260 лева 1/6 част - 876.67 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и 67 стотинки)
; II.м. Декември, 2020г.РЕМОНТ БАНЯ на апартамент № 3 - труд и материали по Договор №
0878 743 179/14.12.2020 г. с Изпълнителя Ст.А.Ф. :а/ труд СМР- обща стойност 2400
4
лева:Демонтаж на бойлер и душ батерия,Къртене на стени плочки, лята мивка ;Къртене на
мазилка таван,Къртене на подови плочки ;Демонтаж на подов сифон и монтаж на нов подов
сифон ;Местене на комуникация топла - студена вода ;Изработка на куфар от гипсокартон -
1,20 кв.м. ; Полагане на подова замазка, наклони, монтаж сифон ;Монтаж на подове /1,76
кв.м./ и стени /12,71 кв.м./ фаянс ;Монтаж на таван -1,76 кв.м. ;.Монтаж на санитарно
оборудване ; Изхвърляне на отпадъците б/ материали- обща стойност 958,50 лева:Смесител -
109.00 лева, КБ 44349768- 05.12.2020г., издаден от Керамик груп ЕООД;, Душ система,
смесител за вана /душ - 223.99 лева, КБ 44294237- 04.12.2020г. издаден от Доверие брико
АД;Огледало, държач за огледало, СМУ - 132.97 лева, КБ 44294237- 19.12.2020г. издаден от
Доверие брико АД, Висяща конзола бяла, кръстачки 2мм-100 бр. Видира, мивка средна бяла,
теракота 33.3/33.3, фаянсови плочки внос, фаянс 20/50, фугиращи смеси - 339.27 лева,
складова разписка и фактура №**********/22.11.2020г., издадена от Геотех ООД;
Декоративни плочки баня - 109.49 лева, КБ 02556811- 22.11.2020г. издаден от Доверие
брикоПрактикер Ритейл ЕООД; 1К Мания лилава 20/50 - 43.78 лева, складова разписка
№**********/28.11.2020г., издадена от Геотех ООД и разписка за плащане в брой от
28.11.2020г. с банкова карта .Обща сума ремонт 3358.50 лева, 1/6 част - 559.75 лева
(петстотин петдесет и девет лева и 75 стотинки) ; III. М. Май-Септември, 2021г. и м. март,
2022г. РЕМОНТИ ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ Ремонт Дограма - м. Март, 2022г. - платено за
ап .З - разписки 2 броя от 25.10.2022г. - 229.88 лева 1/6 част – 38.31 лева), СМР-та
представляващи полезни разноски, които водят до увеличение на стойността на вещта и се
окачествяват като „подобрения“, и които, извършени подобренията описани в т. т. I, II и III
от съделителката като съсобственик в съсобствения имот е извършила без знанието и без
противопоставянето на другия съсобственик и в интерес, както на подобрителя, така и на
другия съсобственик, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и 3/ Д. Т. К. против Д. Т. К. за
осъждане на последния за сумата от 68.67 лева, представляваща припадащатата се 1/6 част
на ответника съобразно квотата му в съсобствеността от стойността на извършените
необходими разноски в общ размер на 412 лева за ремонт на течове по покрива на Етажната
собственост, в която се намира съсобствения между страните АПАРТАМЕНТ № 3 с
идентификатор 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна, извършени в периода м. май – м.
септември 2021 г., включващи материали и труд по два броя разписки от 25.10.2020 г., на
основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
С протоколно определение от 14.07.2023 г. е одобрена по реда на чл. 234 от ГПК
съдебна спогодба между страните само в частта за ликвидиране съсобобствеността върху
недвижимите имоти. С обжалваното решение ВРС разглежда предявените от страните
претенции по сметки.
От фактическа страна настоящата инстанция намира следното:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от
ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
5
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 31, АЛ. 2 ОТ
ЗС:
За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е
необходимо да са налице следните елементи от фактическия състав на правната норма, а
именно: наличие на съсобственост между страните по отношение на вещ или имот за
релевантния период, за който се претендира обезщетение, ползване /служене/ с общата вещ
лично или чрез другиго от единият от съсобствениците, другият съсобственик да е поискал
писмено да бъде обезщетен за ползването, от което е лишен. Дължимото обезщетение в тези
случаи е от датата на писменото поискване.
С влазло в законна сила Решение № 3522/16.11.2022 г. е безспорно установено, че
страните са съсобственици на АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК
на гр. Варна, находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№
10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3
и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата при следните квоти: 1/6 ид.ч. за Д. Т.
К. и 5/6 ид.ч. за Д. Т. К.. Като съсобствеността между тях по отношение на спорния имот е
налице до 22.07.2023 г., когато влиза в сила протоколно определение от 14.07.2023 г., с
което се прекратява производство по делба, на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК.
По отношение на втората предпоставка на иска по чл. 31, ал. 2 от ЗС под „лишаване
от ползване“ не следва да се разбира непременно, че съсобственикът е поискал да бъде
допуснат да ползва имота и му е отказано или е бил отстранен. Това обстоятелства следва да
се приеме, че е налице винаги когато един от съсобствениците не е упражнил правото си да
ползва общата вещ, респективно друг съсобственик упражнява повече от правата които
притежава. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението
й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият
съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия,
осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното
той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата
на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират /ТР№ 7 от 02.11.2012 г. по
ТД7/2012 год. ОСГК на ВКС/.
В конкретния случай от показанията на свидетелките Н.П.Б. и Е.С.Д. /дъщеря на К./
се установява, че Д. К. живее в апартамента с по-малката си дъщеря от 2014 г., докато по-
голямата й дъщеря живее там от 2013 г. Същите са допуснати в жилището от тогавашните
собственици на имота – родителите на страните. След смъртта на баща им, К. и децата й
продължават да обитават жилището. В същото епизодично пребивава и майката на
страните, която живее в с. Николаевка, като идва в гр. Варна само да си взема пенсията.
6
Видно е от СТЕ от 16.03.2023 г., че процесното жилище се състои от коридор, дневна, две
спални, кухня, тоалетна, баня и два балкона. Т.е. касае се за жилище, което има един вход,
едно санитарно помещение, една кухня, две спални, като едната се обитава от ответницата
по претенцията по сметки, а другата от дъщерите й. При тези данни жилището реално не би
могло да се ползва от двете семейства /на брата и сестрата/, тъй като това на практика е
неизпълнимо и затова ползващия съсобственик не се освобождава от отговорността да
плаща обезщетение на другия съсобственик. Необосновано и житейски недостоверно е да се
даде вяра на показанията на свидетелката Д. /дъщеря на К./, досежно обстоятелството, че
майка й ползва само половината от едната спалня от 12 кв.м. и помещенията за общо
ползване – хол, кухня и санитарни помещения, тъй като се касае за един апартамент с две
спални, в което ответницата живее с двете си пълнолетни дъщери и епизодично с майката на
страните и не може да се определи дали се ограничава и в каква степен ползването от самата
нея и от членовете на семейството й на помещенията в жилището.
Доказа се, че К. е надлежно поканена от ищеца да му заплаща обезщетение за
ползването на целия имот. По делото е представен заверен препис от покана от 10.03.2022
г., с която К. заявява искане към другия съсобственик и негова сестра за заплащане от нейна
страна на обезщетение поради едноличното и самостоятелно ползване на процесния
апартамент, връчена на 16.03.2022 г. с известие с обратна разписка /лист 162 от
първоинстанционното дело/. От известието за доставяне на съобщението се установява, че е
налице положен подпис за получател лично от К.. Подател на поканата е процесуалния
представител на ищеца. Възражението на насрещната страна, че в препоръчаното писмо
доставено на 16.03.2022 г. не се е съдържал този документ е неоснователно, доколкото не се
твърди наличие на друга кореспонденция водена между адв. Влахова и ответницата, а и не
са ангажирани доказателства в тази насока. Въпросът дали процесуалния представител на
ищецът е упълномощен към датата на изпращане на поканата по чл. 31, ал. 2 от ЗС е
ирелевантен, тъй като действието може да бъде потвърдено в последствие от страната, което
е направено със самото позоваване на документа. Още повече, че е представено и
пълномощно, с което Д. К. упълномощава процесуалния си представител да изпрати покана
на сестра му за плащане на наем за процесния апартамент /лист 183 от
първоинстанционното дело/.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице ползване на
съсобствения имот от един от съсобствениците, поради което Д. К. следва да бъде осъдена
да заплати на другия съсобственик Д. К. обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Размерът на
обезщетението е определен с оглед заключението на вещото лице по СТЕ от 05.05.2023 г. на
сумата от 500 лева на месец или за периода от датата на поканата – 16.03.2022 г. до м.
януари 2023 г. вкл. /десет месеца и петнадесет дни/ сумата, която следва да се присъди на
ищеца е 874.97 лева, представляваща дължимия от ответницата месечен наем за
едноличното ползване на съсобствения имот съобразно притежаваната от ищеца 1/6 ид.ч. от
имота.
С оглед несъвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
7
обжалваното решение в тази му част следва да бъде частично отменен за сумата от 874.97
лева и за периода от 16.03.2022 г. до м. януари 2023 г. вкл., като вместо него бъде
постановено ново в горния смисъл. Решението на ВРС в частта, с която е отхвърлен иска на
Д. К. против Д. К. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за разликата над сумата от 874.97
лева до пълния размер на претенцията от 1650 лева и за периода от 01.03.2022 г. до
15.03.2022 г. вкл. е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 61, АЛ. 2 ОТ
ЗЗД:
Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието и без
знанието на другия съсобственик и без този съсобственик да е изменил намерението си да е
владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на съсобственика му,
отношенията между тях следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа
без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например
за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другият съсобственик отговаря за
поетите задължения и полезни разноски, но само до размера на обогатяването му – чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД. Следователно, отговорността му се ограничава до по-малката сума между
стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на
съсобствения имот.
Безспорни по делото са следните обстоятелства: в периода 2020 г. – 2022 г. ищцата
по претенцията живее в процесния апартамент с двете си пълнолетни дъщери и имотът е
съсобственост между страните /брат и сестра/ при квоти 1/6 ид.ч. за Д. К. и 5/6 ид.ч. за Д. К..
През процесния период К., в качеството й на възложител сключва договор №
251/14.02.2020 г. с изпълнителя „Бека“ ЕООД за проектиране, изработка, доставка и монтаж
на пет камерна ПВЦ дограма „Rehau“ и алуминиева врата „Алтест“ за сумата от 5260 лева.
За заплащането на договорната цена от ищцата са представени два броя РКО на обща
стойност 5260 лева /лист 205 от първоинстанционното дело/ с получател изпълнителят по
горния договор за изработка. От заключението на вещото лице по допуснатата от
първоинстанционния съд СТЕ от 16.03.2023 г., което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесните подобрения са извършени в съсобствения
между страните апартамент. Горното се подкрепя и от показанията на свидетелката Н.Б.,
както и обстоятелството по заплащането със средства на К. на стойността на изработката и
СМР. Или дължимата от ответника сума на К.за за подмяната на старата дограма и вратата
на банята в съсобствения им апартамент, съобразно квотата му в съсобствеността е в размер
на 876.67 лева.
На 14.12.2020 г. ищцата, в качеството й на възложител сключва договор с
изпълнителя Ст.А.Ф. за ремонт на баня на стойност 2400 лева. За заплащането на
договорната цена от ищцата са представени два броя РКО на обща стойност 2400 лева /лист
207 от първоинстанционното дело/ с получател изпълнителят по горния договор за
изработка. От представените фактури, касови бонове и складови разписки /листи 208 – 215/
се установява и заплащането на всички материали свързани с ремонта на банята в процесния
8
апартамент. От заключението на вещото лице по допуснатата от първоинстанционния съд
СТЕ от 16.03.2023 г., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че договореният ремонт е извършен в жилището. Горното се подкрепя и от
показанията на свидетеля Ст.А.Ф., както и обстоятелството по заплащането със средства на
К. на стойността на СМР.
Наличието на теоретична и техническа възможност за демонтиране и съответно
отделяне от имота на някои от извършените подобрения, изразяващи се в монтиране на
вещи /висяща конзола, мивка, смесители, душ система/ не е достатъчно, за да се приемат
същите за движимости, които да се изключат от подлежащите на обезщетяване СМР.
Всички те са трайно прикрепени към жилищния имот и служат за осигуряване на ползването
му съгласно неговото предназначение, което ги квалифицира като подобрения, щом като
извършването им обективно е довело до увеличаване на стойността на имота.
За някои от подобренията, предмет на обжалваната осъдителна част на
първоинстанционното решение, като се вземе предвид тяхното естество и предназначение
може да направи извод обаче, че съставляват движимости, и съответно следва да се
изключат от предмета на подлежащите на обезщетяване. От претендирания размер следва
да се приспадне стойността на онези вещи, който не са прикрепени трайно към имота и не са
от значение за ползването му по предназначение, като това са огледало и държач за огледало
– 132.97 лева, или сумата в общ размер на 22.16 лева, представляваща стойността на
движимите вещи съобразно притежаваната 1/6 ид.ч. от К. в съсобствения имот. Или
дължимата от ответника сума за направения от К. ремонт на банята в съсобствения им
апартамент, съобразно квотата му в съсобствеността е в размер на 537.59 лева.
С протоколно решение № 4 от 28.03.2022 г. общото събрание на ЕС с адм. адрес:
*********** където се намира процесния апартамент № 3, определя сумите, които следва да
се съберат от съсобствениците в ЕС съобразно притежаваните от тях ид.ч. от общите части
на съсобствеността за ремонт на дограмата на общите части на жилищната сграда. За ап. 3
сумата възлиза на 229.88 лева. За извършване на този ремонт е сключен договор между ЕС
като възложител и „Стройпласт 86“ ЕООД като изпълнител за закупуване и монтаж на
дограма „Вивапласт“ на стълбищната клетка на сградата за сумата от 2790 лева. За
заплащането на договорната цена от ищцата са представени два броя РКО на обща стойност
2790 лева /листи 240 и 241 от първоинстанционното дело/ с получател изпълнителят по
горния договор за изработка. Извършването на това подобрение се установява от подкрепя и
от показанията на свидетелката Н.Б., както и обстоятебството по заплащането със средства
на К. на стойността на изработката и СМР. Т.е. дължимата от ответника сума е в размер на
38.31 лева, представляваща направените разходи за ремонт на дограмата на общите части на
ЕС, където се намира делбения имот, съобразно притежаваната от ответника 1/6 ид.ч. в
съсобствеността.
С оглед изложеното претенцията по сметки на Д. К. против Д. К. за заплащане от
последния на извършените от ищцата подобрения в имота без негово знание и без
противопоставянето му в интерес, както на подобрителя, така и на другия съсобственик, на
9
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е основателна до размера на сумата от 1452.57 лева, поради
което и решението на ВРС следва да бъде потвърдено за този размер, като за разликата над
сумата от 1452.57 лева до пълния размер на претенцията за сумата от 1474.73 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно първоинстанционното решение
отменено в тази му част.
ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 30, АЛ. 3 ОТ ЗС:
В настоящия случай данните по делото сочат, че докато е съсобственик на делбеното
жилище, ищцата е държател на идеалната част на другия съсобственик, т. е за необходимите
разноски, които тя прави в имота, правната квалификация на исковете е чл. 30, ал. 3 от ЗС,
тъй като те представляват тежести по смисъла на посочената разпоредба и се поемат от
всички съсобственици според квотите им в съсобствеността и според реалната стойност на
извършените ремонтни работи. ВРС неправилно е квалифицирал същите по чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД, което е наложило и тяхното преквалифициране с Определение №421/02.02.2024 г.
Безспорно е в съдебната практика, че при наличие на течове в покрива на сградата, в
който се намира самостоятелния съсобствен между страните обект направените разходи за
ремонт на същия винаги съставляват необходими разноски за запазване на вещта от
погиване. Наличието на горното състояние на общата част на сградата, наложило неотложен
ремонт на същата се установява от Протокол от 03.09.2019 г. на ОС на ЕС с адм. адрес:
*********** и от показанията на свидетелката Н.Б.. За извършване на ремонтите са
сключени, както следва: договор от 17.05.2021 г. между ЕС като възложител и „ДЗЗД
„Варна строй“ като изпълнител за извършване на СМР ремонт на покрив на бл. 128, вх. 1 в
ж.к. „Мародст“, гр. Варна на стойност 2385 лева и договор от 17.09.2021 г. между ЕС като
възложител и „ДЗЗД „Варна строй“ като изпълнител за извършване на допълнителни
ремонтни работи на покрив на бл. 128, вх. 1 в ж.к. „Мародст“, гр. Варна на стойност 1262
лева.
За заплащането на договорната цена от ищцата са представени два броя РКО на обща
стойност 3647 лева /листи 238 и 239 от първоинстанционното дело/ с получател
изпълнителят по горния договор за изработка. Отделно К. представя две разписки, издадени
й от професионалния домоуправител на ЕС за заплатени от нея суми в общ размер на 412
лева за ремонт на покрива на сградата съобразно нейните ид.ч. /лист 216 от делото на ВРС/.
От заключението на вещото лице по допуснатата от районния съд СТЕ от 16.03.2023 г.,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че са
осъществени твърдяните ремонти на покрива на сградата, в която се намира съсобствения
между страните апартамент. Горното се подкрепя и от показанията на свидетелката Н.Б.,
както и обстоятебството по заплащането със средства на К. на стойността на изработката и
СМР. Т.е. дължимата от ответника сума е в размер на 68.67 лева, представляваща
направените разходи за ремонт на покрива на ЕС, в която се намира делбения имот,
съобразно притежаваната от ответника 1/6 ид.ч. от съсобствеността.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС досежно
правната квалификация на горния иск и необходимостта да се формира сила на присъдено
10
нещо по предявената претенция с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС
първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде отменено, като вместо него
постановено ново с което Д. К. да бъде осъден за заплати на Д. К. сумата от 68.67 лева,
представляваща направените необходими разноски от ищцаа за ремонт на покрива на ЕС, в
която се намира делбения имот, съобразно притежаваната от ответника 1/6 ид.ч. от
съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА:
С Определение № 11365/21.09.2023 г., постановено по гр.д. № 3543/2022 г. по описа
на ВРС, XLII състав е оставена без уважение молбата на Д. Т. К. с правно основание чл. 248
от ГПК за изменение на Решение № 2881/08.08.2023 г. в частта за разноските.
Този съдебен акт по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на отмяна, тъй като той е
постановен във връзка решението на ВРС, което обаче е частично отменено от настоящата
инстанция. Последното следва изцяло да се ревизира в частта за разноските.
По отношение на разноските:
В първоинстанционното производство Д. К. е отправил искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива
следва да му се присъдят съобразно уважената част от претенцията му по сметки и
отхвърлената част от претенциите по сметки на насрещната страна, поради което Д. К.
следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 450.71 лева, представляваща заплатени от
него депозит за СТЕ – 132 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1200 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие /лист 382/.
В първоинстанционното производство Д. К. е отправила искане с правно основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като такива
следва да й се присъдят съобразно уважената част от претенциите й по сметки и
отхвърлената част от претенцията по сметки на насрещната страна, поради което Д. К.
следва да бъде осъден да й заплати сумата от 2421.82 лева, представляваща заплатени от
него депозити за СТЕ – 868 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 2500 лева,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие и доказателства за
заплащането му по банков път /листи 385 - 389/ Възражението на ищеца с правно основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС е 525 лева, , а по исковете с правно основание чл. 61, ал.
2 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗЗД е в размер на 847.37 лева или общо 1372 лева, като във
втората фаза на делбата са проведени пет съдебни заседания, поради което съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. към възнаграждението следва да се
прибави сумата от 750 лева или общо 2122 лева. Заплатеното такова е в размер на 2500 лева,
но тъй като като делото се характеризира с фактическа и правна сложност, предвид броя на
проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия – събирани са
писмени и гласни доказателства и ползването на специални знания, горното не следва да
11
бъде намалено до минималния определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За въззивна инстанция на въззивника Д. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба, следва да му се
присъдят разноски като въззиваемата К. следва да бъде осъдена да му заплати сумата от
298.29 лева, представляваща заплатени от него държавна такса – 61.74 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение – 1000 лева, съобразно представени договори за правна защита и
съдействие /лиси 68 и 69/. Възражението на насрещната страна с правно основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК се явява неоснователно предвид броя на претенциите по сметки и
предвиденото минималното адвокатско възнаграждение за тях, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и
т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,както и това по чл. 11 от същия поднормативен акт
досежно депозираната частна жалба.
За въззивна инстанция на въззиваемата Д. К., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съобразно обжалваемия интерес и уважената част от въззивната жалба и частната жалба,
следва да й се присъдят разноски като въззиваникаът К. следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 873.70 лева, представляваща заплатени от нея държавна такса – 15 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение – 1200 лева, съобразно представени договори за
правна защита и съдействие и доказателства за заплащане на същото /лиси 72 и 73/.
Възражението на насрещната страна с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид броя на претенциите по сметки и предвиденото минималното
адвокатско възнаграждение за тях, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.,както и това по чл. 11 от същия поднормативен акт досежно депозираната
частна жалба.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2881/08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 3543/2022 г. по
описа на Районен съд - Варна, XLII състав В ЧАСТТА, с която, както следва: 1/ отхвърлена
е като неоснователна претенцията по сметки на Д. Т. К., ЕГН ********** против Д. Т. К.,
ЕГН ********** с правно основание чл. 31 , ал. 2 от ЗС за осъждане ответницата да му
заплати сумата от 874.97 лева, представляваща обезщетение за едноличното ползване на
съсобствения АПАРТАМЕНТ с идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна,
находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№
10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3
и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата за периода от 16.03.2022 г. до м.
януари 2023 г. вкл за 1/6 ид.ч. от недвижимия имот; 2/ Д. Т. К., ЕГН ********** е осъден да
12
заплати на Д. Т. К., ЕГН ********** сумата от 22.16 лева, представляваща 1/6 от разходите
направени от К. за подобрения в АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.3512.156.2.3
по КК на гр. Варна от К. в периода 2020 г. – 2022 г., съставляващи закупуване на Огледало и
държач за огледало на стойност - 132.97 лева, извършени в съсобствения имот без знанието
и без противопоставянето на другия съсобственик и в интерес, както на подобрителя, така и
на другия съсобственик, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД; 3/ Д. Т. К., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Д. Т. К., ЕГН ********** сумата от 68.67 лева, представляваща 1/6 от
разходите направени от К. за подобрения в АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор
10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна от К. в периода 2020 г. – 2022 г., съставляващи
ремонт на покрива на ЕС, в която се намира делбения имот - 412лева, извършени в
съсобствения имот без знанието и без противопоставянето на другия съсобственик и в
интерес, както на подобрителя, така и на другия съсобственик, на основание чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД и 4/ и в частта за разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *********** ет. 1, ап. 3 да заплати на
Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *************** сумата от 874.97 /осемстотин
седемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ лева, представляваща обезщетение
за едноличното ползване на съсобствения АПАРТАМЕНТ с идентификатор №
10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна, находящ се в **********, с площ от 79,53 кв.м, при
граници: обекти с №№ 10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16, 10135.3512.156.2.6, ведно с
прилежащата изба № 3 и 1,8426 % идеални части от общите части на сградата за периода от
16.03.2022 г. до м. януари 2023 г. вкл, съобразно притежваната от Д. К. 1/6 ид.ч. от
недвижимия имот, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *********** ет. 1, ап. 3
против Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *************** с правно основание чл. 61, ал. 2
от ЗЗД в частта за осъждане К. да заплати сумата от 22.16 /двадесет и два лева и
шестнадесет стотинки/ лева, представляваща разходите направени от К. за подобрения в
АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна от К. в периода
2020 г. – 2022 г., съставляващи закупуване на Огледало и държач за огледало на стойност -
132.97 лева, съобразно притежваната от Д. К. 1/6 ид.ч. от недвижимия имот и извършени в
съсобствения имот без знанието и без противопоставянето на другия съсобственик и в
интерес, както на подобрителя, така и на другия съсобственик, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *************** да заплати на Д. Т.
К., ЕГН **********, с адрес: *********** ет. 1, ап. 3 сумата от 68.67 /шестедест и осем лева
и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща направените необходими разноски от
Д. К. за ремонт на покрива на ЕС, в която се намира съсобствения АПАРТАМЕНТ с
идентификатор № 10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна, находящ се в **********, с площ
от 79,53 кв.м, при граници: обекти с №№ 10135.3512.156.2.2 , 10135.3512.156.2.16,
10135.3512.156.2.6, ведно с прилежащата изба № 3 и 1,8426 % идеални части от общите
части на сградатав периода м. май – м. септември 2021 г., на обща стойност 412 лева по два
броя разписки от 25.10.2020 г., съобразно притежаваната от ответника 1/6 ид.ч. от
13
съсобствеността, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2881/08.08.2023 г., постановено по гр.д. № 3543/2022
г. по описа на Районен съд - Варна, XLII състав, с което, както следва: 1/ е отхъврлен искът
на Д. Т. К., ЕГН ********** против Д. Т. К., ЕГН ********** с правно основание чл. 31, ал.
2 от ЗС за заплащане на разликата над сумата от 874.97 лева до пълния размер на
претенцията от 1650 лева и за периода от 01.03.2022 г. до 15.03.2022 г. вкл.; 2/ Д. Т. К., ЕГН
********** е осъден да заплати на Д. Т. К., ЕГН ********** сумата от 1452.57 лева,
представляваща разходи за подобрения на АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор
10135.3512.156.2.3 по КК на гр. Варна, извършени в периода 2020 г. – 2022 г., съставляващи
СМР, подробно описани по вид, обем, стойност, и време на извършване по-долу, както
следват: I. м. Февруари - април, 2020г. РЕМОНТ ПОДМЯНА ДОГРАМА и ВРАТА БАНЯ на
апартамент № 3 - труд и материали по Договор № 251/14.02.2020 г. с Изпълнител "БЕКА"
ЕООД за изработка на PVC дограма REHAU 5 - камерна, цвят бял и алуминиева врата
"Алтест", цвят бял;1.1спалня и кухня - PVC дограма REHAU 5 -камерна, цвят бял,
стъклопакет 24 мм б/ка -2340x650 мм, 1130x1410 мм - 2 бр.; 1.2. Хол - PVC дограма REHAU
5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка - 2340x620 мм, 1720x1410 мм- 1 бр.;1.3.спалня
/детска/ - PVC дограма REHAU 5 -камерна, цвят бял, стъклопакет 24 мм б/ка - 1410x2050
мм- 1 бр.(Заб. в позициите 1.1 , 1.2. и 1.3. се включват сл. материали и СМР - монтиране на
подпрозоречни дъски и комарник, и подмазване на дограма) 1.4. Баня - алуминиева врата
"Алтест", цвят бял - 20 мм термопанел- 1930x680 мм- 1 бр. Обща сума ремонт - 5260 лева 1/6
част - 876.67 лева (осемстотин седемдесет и шест лева и 67 стотинки) ; II.м. Декември,
2020г.РЕМОНТ БАНЯ на апартамент № 3 - труд и материали по Договор № 0878 743
179/14.12.2020 г. с Изпълнителя Ст.А.Ф. :а/ труд СМР- обща стойност 2400 лева:Демонтаж
на бойлер и душ батерия,Къртене на стени плочки, лята мивка ;Къртене на мазилка
таван,Къртене на подови плочки ;Демонтаж на подов сифон и монтаж на нов подов сифон
;Местене на комуникация топла - студена вода ;Изработка на куфар от гипсокартон - 1,20
кв.м. ; Полагане на подова замазка, наклони, монтаж сифон ;Монтаж на подове /1,76 кв.м./ и
стени /12,71 кв.м./ фаянс ;Монтаж на таван -1,76 кв.м. ;.Монтаж на санитарно оборудване ;
Изхвърляне на отпадъците б/ материали- обща стойност 958,50 лева:Смесител - 109.00 лева,
КБ 44349768- 05.12.2020г., издаден от Керамик груп ЕООД;, Душ система, смесител за вана
/душ - 223.99 лева, КБ 44294237- 04.12.2020г. издаден от Доверие брико АД; Висяща
конзола бяла, кръстачки 2мм-100 бр. Видира, мивка средна бяла, теракота 33.3/33.3,
фаянсови плочки внос, фаянс 20/50, фугиращи смеси - 339.27 лева, складова разписка и
фактура №**********/22.11.2020г., издадена от Геотех ООД; Декоративни плочки баня -
109.49 лева, КБ 02556811- 22.11.2020г. издаден от Доверие брикоПрактикер Ритейл ЕООД;
1К Мания лилава 20/50 - 43.78 лева, складова разписка №**********/28.11.2020г., издадена
от Геотех ООД и разписка за плащане в брой от 28.11.2020г. с банкова карта .Обща сума
ремонт 3358.50 лева, 1/6 част - 559.75 лева (петстотин петдесет и девет лева и 75 стотинки) ;
III. М. Май-Септември, 2021г. и м. март, 2022г. РЕМОНТИ ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ
Ремонт Дограма - м. Март, 2022г. - платено за ап .З - разписки 2 броя от 25.10.2022г. - 229.88
лева 1/6 част – 38.31 лева), извършени без знанието и без противопоставянето на другия
14
съсобственик и в интерес, както на подобрителя, така и на другия съсобственик, на
основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ Определение № 11365/21.09.2023 г., постановено по гр.д. № 3543/2022 г.
по описа на ВРС, XLII състав е оставена без уважение молбата на Д. Т. К., ЕГН **********
с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 2881/08.08.2023 г. в частта
за разноските
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *************** ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Т. К., ЕГН **********, с адрес: *********** ет. 1, ап. 3 сумата от 2421.82 /две хиляди
четиристотин двадесет и едни лева и осемдесет и две стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производство и сумата от 873.70 /осемстотин седемдесет и три лева и
седемдесет стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ал. 1
и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *********** ет. 1, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ
на Д. Т. К., ЕГН **********, с адрес: *************** сумата от 374.22 /триста седемдесет
и четири лева и двадесет и две стотинки/ лева – разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 298.29 /двеста деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/
лева – разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15