№ / ….2020 година, гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
РАЛИЦА АНДОНОВА
2. НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и при участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА к. адм. д. № 260 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.Н.С., против
Решение № 2305/13.12.2019 година, постановено по НАХД № 4074/2019 година по
описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-000493/13.08.2019 година на директора на Областен отдел „Автомобилна
администрация „– Варна.
В жалбата са изложени твърдения, че
решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на материалния закон и
процесуалния закон– отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК. Сочи се, че
неправилно ВРС се е произнесъл по фактическата обстановка, която е подкрепена с
доказателствен материал. Изтъква се, че доказателствата са ценени неправилно
поотделно и в съвкупност, с което е допуснато нарушение на съдопроизводствените
правила. Моли за отмяна на решението на ВРС и за отмяна на НП.
Ответната страна ОО“АА“ Варна оспорва
жалбата.
Представителят на ВОП счита жалбата за
неоснователна.
Касационната жалба е редовна и допустима -
подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
След преценка на изложените от страните
доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ
на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №
23-000493/13.08.19г. на Директора на РД АА-Варна, на С.Н.С.
на осн. чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лева.
От фактическа страна е установено, че на
02.07.2019г. в гр.Варна, около 19.20 часа, водачът С. С. престоявал с
автомобила си с рег. № В **** ВТ, лична
собственост , на автобусна спирка „Козирката“ в посока Община –Варна, когато му
била извършена проверка от служители на ИА“АА“. В момента на проверката
автомобилът бил без поставен знак „ такси“ и без пътници. При разпечатка на
фискалната памет на ЕТАфп в превозното средство, се установило , че на същата
дата – 02.07.2019 г., С. С. е извършил шест таксиметрови превоза на пътници. На превозвача С. С. било издадено разрешение №
7960/20.12.2018 г., чийто срок на валидност бил изтекъл на 30.06.2019 г.
За това, че извършвал таксиметрова дейност
без разрешение, срещу Ст. С. бил
съставен АУАН, предявен и връчен на нарушителя срещу подпис. Въззивникът С. не
оспорил нарушението, не е твърдял повреда на превозното средство и/или на автомобила
и не направил възражения.
С оглед на това съдът е установил, че от страна на С. е
допуснато описаното в акта и постановлението нарушение.
ВРС приема, че е приложен правилно
материалния закон. На 02.07.2019г., като извършил 6 броя таксиметрови превози
на пътници без разрешение за извършване на превоз на територията на Община – Варна, въззивникът Ст. С. нарушил чл.45 т.1 от Наредба 34/99 г. за
таксиметров превоз на пътници, която е
подзаконов акт по прилагането на ЗАвтПр. Извършеното е обявено за наказуемо по
чл.93 ал.1 т.1 от този закон, предвиждащ минимум на глобата 2000 лв.
Обжалваното решение е правилно
като постановено при
отсъствието на наведеното с жалбата касационно основание
по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК –
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Съставомерността на извършеното деяние и
вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил
всички твърдения на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за неоснователни.
В нормата на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници е предвидена забрана за водачите на таксиметрови
автомобили да извършват таксиметров превоз на територията на община, за която
нямат издадено разрешение, като е предвидено, че в курортни комплекси,
разположени на територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да
извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава
дейност от една от общините, на чиито територии е разположен комплексът. Съответно
в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните, е предвидено налагане на
административно наказание глоба в размер на 2000. 00лева, на водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му и в случай че това нарушение е първо.
Не е спорно между страните, че на 02.07.2019г.
касаторът е управлявал таксиметров автомобил. Безспорно от събраните гласни и
писмени доказателства по делото се установява, че автомобила е извършил 6бр.
таксиметрови превози без валидно разрешение.
Правилно ВРС се е позовал на
разпоредбата на чл. 18. ал.1 и ал.2 от Наредба № 35/1999 за
функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови апарати с
фискална памет. Констатирано е, че при повреда на фискалната памет, която не
позволява нейното отчитане, сервизният специалист след констатация на повредата
и отразяването й в паспорта в присъствие на данъчно задълженото лице съставя
протокол (приложение № 9) за събитието в четири екземпляра. Сервизният
специалист заедно с данъчно задълженото лице представят повредената фискална
памет и протокола за проверка и подпис пред регионалните отдели на Главна
дирекция “Автомобилна администрация”. Тази процедура не е изпълнена и от
представената служебна бележка на С.А не може да се направи извод, че ЕТАФП е
отчело несъществуващи шест броя превози.
Следователно, несъмнено от обективна страна
касаторът е осъществявал "обществен превоз" по смисъла на § 1, т. 1
от Закона за автомобилните превози. След като осъществения превоз на пътници е
извършен на територията на Община Варна, а на касатора липсва издадено
разрешение, то правилни и обосновани са изводите на въззивният съд, че е всички
елементи от фактическият състав на обективираното в санкционният акт
административно нарушение са налице, поради което и законосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора.
При извършената от касационния съд
служебна проверка не се констатираха пороци относно допустимостта и валидността
на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Варненският
административен съд, на основание
чл.221, ал.2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2305/13.12.2019 година, постановено по НАХД № 4074/2019 година по
описа на Районен съд – Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……