№ 999
гр. В., 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110109414 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „А. С.“ ЕООД , ЕИК**** със седалище
и адрес на управление гр. В., ул. „Ж. В.“ №5, ет.4, ап.12 срещу ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Д. Б.” № 87 иск с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2884лева/след допуснато
изменение по реда на чл.21 ГПК в о.с.з./, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди на л.а „С. Б.“, с рег.№***, настъпили вследствие на ПТП, реализирано
на 18.05.2020г. в гр. В., на Аспарухов мост по вина на водача на л.а „Р. Е.“ с рег. № ***,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица №
BG/02/120001213056, със срок на валидност 08.05.2020г. до 07.05.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а „С. Б.“, с рег. № ***. На 18.05.2020г. при управление на автомобила си в
гр. В. по Аспарухов мост по посока на гр. В., настъпило ПТП с участието и по вина на
водача на л.а Р. Е.“ с рег. № ****. Последният отнел предимството на дясно стоящият от
него – л.а „С. Б.“, когато последният предприел маневра престрояване поради наличие на
ремонтни дейности на пътното платно. Ударът за л.а. „С. Б.“ бил в средната част на л.а., а за
„Р. Е.“ – в предната му част. За произшествието били уведомени органите на МВР, като
водачите били напътени да попълнят двустранен констативен протокол. Страните
попълнили такъв, като водачът на л.а. „Р. Е.“ – В.И. се съгласил, че той е виновен за
настъпилото ПТП. Последният е застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност“. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил
уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 18.05.2020г. Образувал щета № **********/
22.05.2020г., като в опис заключението, били вписани следните увреждания: предна врата
лява, лайсна предна врата лява, праг ляв, колонка средна лява, заден ляв панел, лайсна
страничен ляв панел. За така причинените увреждания не било изплатено застрахователно
обезщетение, нито бил получен отказ за изплащане на такова към 17.11.2020г. Направеното
от ищеца изчисление установило, че действително нужната сума е в размер на 2050,80лева.
Ето защо, претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в
1
действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба. Искането е за уважаването й и присъждане на
разноски.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че е застраховател по полица ГО на л.а. „Р.
Е.“, в срока на която е образувал щета. Оспорва иска по размер като твърди, че исканото
обезщетение е завишено и несъответно на действителния размер на вредите. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В о.с.з. исковата молба се поддържа от пр. представители на ищеца. Ответникът не се
представлява, депозирал е писмено становище, с което поддържа отговора си.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл.380 КЗ, т.е. след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се
извърши плащането. Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за
разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните
имуществени вреди, съответно техния размер.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между собственика на л.а. „Р. Е.“ с рег. № **** и ответника е било
налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност» № BG/02/120001213056, със срок на валидност 08.05.2020г. до 07.05.2021г.; че
в срока на действие на застраховката е настъпило на 18.05.2020г. ПТП с участие на
застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен на
13.05.2020г. и за което е изготвил опис по щета № **********/ 22.05.2020г.
Страните не спорят относно фактите пораждащите претендираното право и следва да
се приеме, че ищецът е лице, активно легитимирано по предявения иск, като собственик на
увреденото МПС.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
От приетите писмени доказателства се установява следното: На 18.05.2020г. е
настъпило ПТП с участието на л.а „С. Б.“, с рег.№*** и л.а. „Р. Е.“ с рег. № ***, последният
управляван от водача В.И.. Съставен бил двустранен констативен протокол, в който е
документирано, че виновен е водачът на л.а. „Р. Е.“. Протоколът е подписан от двамата
участници, като за превозно средство Б /виновният/ от водача на застрахования от ответника
автомобил. Описани са видими щети по л.а „С. Б.“. На 22.05.2020г. ищецът уведомил
ответника за настъпилото ПТП. Последният извършил оглед и заснемане на автомобила,
след което съставил Опис на щета с № **********/ 22.05.2020г., като в опис заключението,
били вписани следните увреждания: предна врата лява, лайсна предна врата лява, праг ляв,
колонка средна лява, заден ляв панел, лайсна страничен ляв панел. С писмо с изх.
№281949/27.05.2020г. ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение,
2
доколкото не били налице доказателства за вината на застрахования при него водач.
Ответникът е оспорил механизма на настъпилото ПТП с твърдения, че двустранния
протокол за ПТП няма доказателствена стойност за установените от него факти. С оглед
последиците от инцидента и предвид разпоредбите на чл.123, ал.1 от ЗДв.П вр. с чл.125 от
ЗДв.П не е налице нормативно установено задължение за органите на КАТ да посещават
мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното произшествие. В този смисъл
съставеният от участниците в ПТП и приложен по делото констативен протокол за ПТП, се
ползва със специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водачът на МПС,
който е признал вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за
себе си факти. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е
функционално обусловена от тази на застрахования водач, поради което следва да се
приеме, че изявлението на водача има доказателствена сила и по отношение на
застрахователя. Да се приеме противното, респективно да се отрече доказателствената
стойност на двустранния протокол за ПТП, означава да се допусне заобикаляне на
разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П, изискваща при разногласие
между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да се
състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен служителите на
службите за контрол на МВР, след посещение на място. Ето защо следва извода, че
двустранният констативен протокол за ПТП от 18.05.2020г. е годно доказателство за
установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е
вината за настъпването му, в случая на водача на л.а. „Р. Е.“ с рег. № ***.
Дори да не се възприеме горния извод, анализа на останалите събрани по делото
доказателства сочи, че виновният за процесното ПТП водач е именно лицето управлявало
автомобила, застрахован при ответника. В тази насока е заключението на назначената
САТЕ, според което реалният и възможен механизъм на ПТП е пряк контакт между двете
превозни средства, движещи се в една и съща лента, като двете ППС предприемат маневри
за престрояване в съседни ленти за движение и траекториите им на движение се пресичат.
По този начин водачът на л.а. „Р. Е.“ в нарушение на чл.25 ал.2 ЗДвП: „при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава
маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни
пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в
дясната пътна лента“. В резултат на това си виновно поведение е блъснал л.а. собственост
на ищеца. В съставения между участниците двустранен протокол за ПТП, опис по щета от
застрахователя са документирани установените увреждания по МПС-то и от заключението
на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното причиняване се намира в причинно-
следствена връзка с въпросното ПТП. По изложените съображения съдът намира, че вината
за процесното ПТП се носи от водача на т.а. „Р. Е.“ с рег. № ***, респективно че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по сключената застраховка
«Гражданска отговорност». В тази връзка досежно механизмът на ПТП, съдът не кредитира
показанията на разпитания в полза на ответника свидетел В.И., доколкото както и вещото
лице в о.с.з. поясни механизмът сочен от виновния водач не съответства на обективните
находки, а именно установените повреди по процесното МПС.
От заключението на в.лице Ал.В. се установява още, че общата стойност за
възстановяване на л.а. по средни пазарни цени за части и труд към деня на събитието, е в
размер на 2958,36лв.
Съдът кредитира заключението в неговата цялост, като компетентно дадено,
изготвено въз основа събраните по делото доказателства и при съобразяване действащите
цени по повод определяне на нужните разходи по отстраняване на причинените увреждания.
С оглед на всичко изложено, съдът констатира, че поведението на водача на
3
застрахования при ответника л.а. е било противоправно, тъй като така както е отбелязано и
в изготвения двустранен констативен протокол за ПТП, същият е виновния водач. Резултат
от него е и причиняването на вреди на собственото на ищеца МПС. Събраните по делото
доказателства налагат извод, че исковата претенция се явява доказана в своето основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда,
действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на
увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Това е определението на понятията дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго
такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на
ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима,
тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия
закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т.
д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. Според заключението на в.л. по САТЕ сумата
нужна за ремонт на увредената вещ по средни пазарни цени за части и труд към деня на
събитието е в размер на 2958,36лв.Така исковата претенция се явява доказана до заявения
размер от 2884лева. Исковата сума следва да се присъди, ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба - 25.06.2021г. до окончателното изплащане на
определеното обезщетение, така както е било поискано.
По разноските:
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който размерът на
претендираните разноски възлиза на сумата от 815,36лева, от които 115,36лева- платена ДТ,
200лева - депозит на вещо лице и 500лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 04.01.2022г. Предвид изхода на спора, тези разноски
в цялост следва да се поемат от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Д. Б.” № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „А. С.“ ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Ж. В.“ №5, ет.4, ап.12 сумата от 2884лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а „С. Б.“, с рег.№ ***, настъпили
вследствие на ПТП, реализирано на 18.05.2020г. в гр.В., на Аспарухов мост по вина на
водача на л.а „Р. Е.“ с рег. №***, застрахован при ответника по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № BG/02/120001213056, със срок на валидност
08.05.2020г. до 07.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 25.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на
4
основание чл. 432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на А. С.“ ЕООД, ЕИК**** сумата
от 815,36лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5