№ 348
гр. П., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100932 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са субективно (активно) съединени искове по чл.
108 ЗС, предявени от ищците С. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „К.“, бл.
7, вх. Б, ап. 9, М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Б.“, бл. 42, ет. 2 и С. В.
М., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „Б.“, бл. 42, ет. 2, против ответника „М. – А“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. П., Г. п. „Е 79“ № 1.
Ищците твърдят, че въз основа на земеделска реституция (съгласно Решение
№ 25027/09.03.1999 г. на П. к. – гр. П., което е влязло в сила на 24.03.1999 г.) и в
качеството им на наследници на С. И. Б. (починал на 11.08.1980 г.), са от кръга на
съсобствениците на поземлен имот с идентификатор 47189.5.2 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на с. М., общ. П., одобрени по ЗКИР (със Заповед № РД 18-
835/06.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК), с адрес – с. М., м. „Марена“, с
площ – 5039 кв. м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, с номер по предходен план – 005002, при съседи – поземлени
имоти с идентификатори 47189.5.7, 47189.5.17, 47189.5.9, 47189.87.998, 47189.5.15,
47189.5.14 и 47189.5.3. Уточняват, че индивидуалните им права от съсобствеността са
5/16 идеални части за първата ищца и по 1/32 идеална част за останалите две ищци.
Изтъкват, че на 30.05.2019 г. друг от съсобствениците – Г. С. Б., се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка, че е едноличен собственик на описания
недвижим имота по давност. Заявява, че на 20.06.2019 г. Г. С. Б. е продал на ответника
1
този имот, за което бил съставен съответен нотариален акт за покупко-продажба.
Считат, че Г. Б. не е могъл да придобие по давност техните вещни права от имота,
защото не са били изпълнени законовите предпоставки за това, в резултат на което не е
могъл и да ги продаде на ответника. Считат, че по тази причина последният
понастоящем упражнява фактическа власт върху тях без основание. Искат
титулярството им спрямо визираните вещни права да бъде признато за установено по
отношение на ответника, както и същият да бъде осъден за предаване на тяхното
владение. Претендират и съдебни разноски.
Ответникът признава ищцовите претенции.
По повод на последното ищците са поискали издаване на решение при
признание на исковете, което искане е основателно.
Правният институт на съдебното решение при признанието на иска е
регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на цитираната разпоредба се изяснява, че такова решение се издава
по искане на ищеца, когато кумулативно са налице три предпоставки, а именно: 1/
ответникът да е признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не
противоречи на закона или на добрите нрави и 3/ то да не е такова, с което страната да
не може да се разпорежда.
Така очертаните изисквания са изпълнени в разглеждания казус, тъй като:
- Ответникът, в последното открито съдебно заседание по делото, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, изрично признава исковете,
релевирани против него.
- Делото се отнася до вещни права върху имот.
- С оглед този характер на признатото право, ответникът може да се
разпорежда с него.
Уважаването на исковете, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, дава право на съдебни
разноски на ищците. Те възлизат на по 50 лв. за всяка от трите ищци и са формирани
от държавната такса, заплатена за производството. Не са изпълнени предпоставките на
чл. 78, ал. 2 ГПК, които да изключат отговорността на ответника в тази насока.
Изискванията на последния цитиран нормативен текст предвиждат ответникът да е
признал иска и с поведението си да не е дал повод за завеждането му, като преценката
за наличието им се прави въз основа на конкретните данни по делото, отнасящи се до
извънпроцесуалното и процесуалното поведение на ответната страна (вж. Определение
№ 60110/07.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2853/21 г., II г. о. на ВКС). Фактът, че в случая
ответникът е участвал в сключването на договор, който формално създава
легитимация, че е собственик на вещните права на ищците от процесния имот, макар
праводателят му да не е бил техен носител, показва, че поводът за започване на
сегашното съдебно производство се корени в поведение на първия.
2
Ръководейки се от изложеното и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд – гр. П.,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на
„М. – А“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в с. М., общ. П., Г. п. „Е
79“ № 1, че С. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „К.“, бл. 7, вх. Б, ап. 9, е
собственик на 5/16 идеални части, М. Р. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул.
„Б.“, бл. 42, ет. 2, е собственик на 1/32 идеална част и С. В. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. Б., ул. „Б.“, бл. 42, ет. 2, е собственик на 1/32 идеална част, въз основа на
земеделска реституция (съгласно Решение № 25027/09.03.1999 г. на П. к. – гр. П.,
което е влязло в сила на 24.03.1999 г.) и в качеството им на наследници на С. И. Б.
(починал на 11.08.1980 г.), от поземлен имот с идентификатор 47189.5.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., общ. П., одобрени по
ЗКИР (със Заповед № РД 18-835/06.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК), с
адрес – с. М., м. „Марена“, с площ – 5039 кв. м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, с начин на трайно ползване – нива, с номер по предходен
план – 005002, при съседи – поземлени имоти с идентификатори 47189.5.7, 47189.5.17,
47189.5.9, 47189.87.998, 47189.5.15, 47189.5.14 и 47189.5.3, като ОСЪЖДА „М. – А“
ООД да предаде на С. С. С., на М. Р. Д. и на С. В. М. владението на така признатите
им идеални части от посочения имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „М. – А“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в с. М., общ. П., Г. п. „Е 79“ № 1, да заплати на С. С.
С., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „К.“, бл. 7, вх. Б, ап. 9, на М. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ул. „Б.“, бл. 42, ет. 2, и на С. В. М., ЕГН **********, с
адрес в гр. Б., ул. „Б.“, бл. 42, ет. 2, по 50 лв., представляващи дължими съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3