№ 34800
гр. София, 29.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110110372 по описа за 2024 година
Ищецът „***“ е предявил установителен иск срещу К. К. Д., ЕГН
********** за общата сума от 373,28 лева, от които главница в размер на
200,00лева, договорно възнаграждение в размер на 41,82 лева дължимо за
периода от 20.03.2020 г. – 20.01.2021 г., мораторна лихва в размер на 131,46
лева дължима за периода от 20.01.2021г. – 28.09.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на Заявлението до изплащане на вземането.
Ищецът „***“ предявява и осъдителен иск срещу К. К. Д., ЕГН **********
за заплащане на общата сума от 220,00 лева, а именно: незаплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга *** в размер на 60,00 лева,
дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено възнаграждение за закупена
услуга *** в размер на 160,00 лева, дължимо до дата 20.01.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на Заявлението до окончателното
изплащане. представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № PLUS-***, ведно със законната лихва от дата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнението на договорното
задължение, ищцовото дружество е входирало Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата, като по Заявлението е образувано ч.гр.д. № 59075 от 2023 г.
Поддържа, че съдът е отхвърлил заявлението на дружеството в частта,
касаеща възнагражденията за закупени услуги „***“ и „***“, като длъжникът
е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК и на основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК на ищцовото
дружество му е указано да подаде установителен иск за сумите по заповедта,
получена от дружеството на дата 22.01.2024 г.
Заявява, че с оглед на факта, че между отделните претенции съществуват
житейска логическа и правна връзки, моли съдът да ги разгледа в едно
производство, което няма да бъде значително затруднено, тъй като правния
спор е възникнал на едно основание, а именно – Договор за потребителски
1
кредит № ***.
Ищецът заявява, че се отказва от претендираната с депозираното Заявление
– 49,23 лева лихва за забава от дата 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. поради липса
на материален интерес.
В исковата молба се твърди, че на дата 18.02.2020 г. ответницата – К. Д.
подава до ищцовото дружество попълнено и подписано Искане за отпускане
на потребителски кредит „***“ със зададени параметри, като ответницата е
получила разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на нейните възможности и финансовото
й състояние. Твърди се, че ответницата е декларирала, че е запозната с
Общите условия на ищцовото дружество, видно от представените
Декларации. Сочи, че същата е получила преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Изтъква, че съгласно договорните параметри и чл. 15 от ОУ по ДПК с № ***
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора, като изборът се предоставя на клиента и закупуването на същите не
е задължително условие за сключване на договора, а е представено само като
опция. Твърди, че за клиент избрал да се възползва от тази възможност, към
датата на сключване на договора възниква задължение да заплати дължимото
за избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска.
Поддържа, че страните по обща воля са се съгласили да сключат договор за
кредит, включващ описаните в договора услуги „***“ и „***“. Твърди се, че
след като ищцовото дружество одобрява отпускането на заем съгласно
исканите параметри, на дата – 19.02.2020 г. с ответницата е сключен Договор
за потребителски кредит с № *** по силата на който заявителят (ищцовото
дружество) изпълнява точно и в срок задължението си, а другата страна –
ответницата е получила одобрение да закупи и поисканите от него услуги
„***“ и „***“. Посочва, че Договорът за кредит е подписан при ОУ, които са
неразделна част от договора, предадени са на клиента (ответницата) при
подписването им и същия е декларирал, че е запознат със съдържанието им и
ги приема.
Твърди се, че Договор № *** е сключен при следните параметри:
-сума на кредита: 200 лева;
-срок на кредита: 11 месеца;
-Размер на месечната вноска по кредита: 21,99 лева;
-дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 20 – то число
на месеца;
-годишен процент на разходите (ГПР %): 47,95;
-годишен лихвен процент: 40.90%;
-лихвен процент на ден: 0,11 %;
-Общо дължима сума по кредита: 241,82 лева.
2
Заявява, че параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са
както следва:
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 60,00 лева;
-възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 160,00 лева;
-размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 20,00 лева.
Поддържа, че с оглед на гореизложеното, общото задължение по кредита
о по закупената допълнителна услуга е както следва:
-общо задължение: 461,82 лева;
-общ размер на месечна вноска по договора: 41,99 лева;
-дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Изтъква, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни
незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се
разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към
месечните вноски за погасяване на кредита. Твърди, че сумата в размер на
200,00 лева е преведена чрез паричен превод към EasyPay на дата 19.02.2020
г., а ответницата от своя страна поема задължение да погасява предоставения
заем на равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план,
който е неразделна част от Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил
изготвен погасителен план с 11 вноски, всяка по 41,99 лева с падежна дата –
всяко 20 – то число на месеца, а погасителния план е бил получен от
длъжника на дата – 19.02.2020 г., заедно с ДПК, Стандартен европейски
формуляр и Допълнителна преддоговорна информация. Заявява, че
ответницата не е извършвала нито едно плащане по процесния заем и няма
нито една погасителна вноска съгласно погасителния план, като след датата на
изтичане на погасителния план към процесния договор (20.01.2021 г.) е
започнало начисляване на обезщетение на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, което до датата на входиране на Заявлението по чл. 410 от
ГПК (29.09.2023 г.) е в размер на 131,46 лева, като същото е било начислено
съгласно уговореното в чл. 12/12.1 от ОУ, а именно: обезщетение за забава
ОЛП + 10% върху непогасеното задължение.
Поддържа, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал
поетите договорни задължения, видно от приложеното Извлечение по сметка
към ДПК № *** и е изпаднал в забава, към настоящия момент целият
погасителен план по процесния договор е изтекъл и вземането е станало
изискуемо в пълния си дължим размер, като последната погасителна вноска е
била с дата – 20.01.2021 г. Заявява, че от връчения на ответницата погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с
Договора за потребителски кредит. Твърди, че с оглед на принципа за свобода
на договаряне страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „***“ и „***“. Посочва, че съобразно
т.15.1 от ОУ към процесния ДПК, предоставя се право на избор на клиента да
избере дали да закупи допълнителна услуга, или повече допълнителни услуги
към ДПК, като посочената точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по
3
които клиентът е поискал и избрал да закупи допълнителна услуга.
Заявява, че горепосочените услуги „***“ и „***“ съдържат следните
възможности, а именно:
-Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на
кредит;
-Отлагане на определен брой погасителни вноски, (като длъжникът не се
е възползвал от същата);
-Намаляване на определен брой погасителни вноски;
-Смяна на падежната дата на вноските.
Твърди, че в конкретния случай ответницата дължи възнаграждение на
кредитора за това, че се е възползвал от първата услуга от пакета –
приоритетно разглеждане искането за отпускане на кредит и за възможността
ответникът по всяко време да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги. Изтъква, че видно от начина на сключване на договора,
разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на искането за кредит,
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по ДПК. Счита, че е
налице съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в
края на периода сума, тъй като е била изразена воля от страна на потребителя
за приемането им. Посочва също така, че ответницата е имала възможност да
се откаже от договора, при условие, че не я удовлетворява, за който отказ да
уведоми дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като
заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по
ДПК до датата на връщане на главницата, съобразно т. 7 от ОУ и закона за
потребителски кредит. Твърди, че ответницата е имала и възможността да
измени договора чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и
ЗПК, като не се е възползвала и от това право, същата е усвоила заемната сума
и е поела изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към
него. С оглед на гореизложеното счита, че може да се направи обоснован
извод, че ответницата е запозната с условията на сключения с ищцовото
дружество ДПК и се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап с
получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения и Допълнителна преддоговорна информация.
Моли съда да уважи така предявените претенции.
Ответницата К. К. Д., ЕГН ********** депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че оспорва предявения иск. Счита, че е недопустимо
осъдителния иск да бъде предявен в производство по установяване на
задължения по издадената Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 213 от ГПК за служебно
съединяване на искове, като в условията на евентуалност заявява, че
предявеният осъдителен иск е неоснователен. Заявява, че с уговорката за
допълнителен пакет услуги „***“ и „***“, кредиторът цели да си набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се
явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Поддържа, че уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства,
4
събирана по начин идентичен с лихвата, налага квалифицирането на
допълнителните услуги по потребителския договор като средство за
заобикаляне на забрани. Намира за видно, че таксата се включва в размера на
погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено
становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на
искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Твърди, че не е ясно и
каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по
искането за отпускане на кредит и дали има друга процедура освен тази.
Заявява, че по отношение на допълнителната услуга „***“ е видно, че се
касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за
допълнителна услуга, свързана с ДПК по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Освен това твърди, че размерът на претендираната цена за предоставената
услуга е несъизмеримо по – голям от лихвата за забава, която би се дължала
при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Посочва, че съгласно
чл. 33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Счита, че услугата „***“ изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
Заявява, че кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение срещу
минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи на
изискването за добросъвестност и води до неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност на
клаузата поради неравноправност.
Намира сумата по осъдителната претенция за погасена по давност на
основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Счита, че услугите „***“ и „***“ имат
характера на периодични плащания, тъй като ищецът сам признава
неизгодният за него факт, че плащането по посочените услуги се дължи за
периода от 20.03.2020 г. до 20.01.2021 г., а именно сам им придава периодичен
характер.
Твърди, че е нередовна и неоснователна претенцията за законна лихва
върху неплатени задължения за услугите „***“ и „***“. Заявява, че законната
лихва следва да бъде изчислена от датата на подаване на Заявлението по чл.
410 от ГПК до датата на подаване на осъдителния иск и от датата на подаване
на осъдителния иск до датата на изплащане на вземането.
Счита, че установителния иск е неоснователен, като своевременно прави
възражение за нищожност на процесния ДПК. Поддържа, че приложение
намират разпоредбите на ЗПК. Твърди, че в настоящия случай, клаузата,
регламентираща размера на възнаградителната лихва е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, което прави сключеният между страните
договор недействителен на същото основание. Заявява, че в настоящия случай
договорът за потребителски кредит е сключен след измененията на ЗПК и при
действието на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, приета с ДВ бр. 35 от 2014
г., в сила от дата – 23.07.2014 г., като съгласно нейния текст – годишния
процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с Постановление на Министерски съвет. Счита, че нарушаването на тази
5
норма има за последица нищожност на съглашението. Намира процесния
Договор за недействителен и на основание – чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Посочва, че съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-
779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния
характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при
законово установена граница. Заявява, че посоченият ГПР не отговаря не
действителния, тъй като в него не са включени разходите за допълнителни
услуги. Твърди, че възнагражденията, чието заплащане е предвидено в т. VI и
които са подробно изброени в т. 15 от ОУ, неразделна част от договора за
кредит и в споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
представляват по своята същност разходите за допълнителните услуги,
свързани с договора за кредит и счита, че е следвало да бъдат включени в ГПР.
Заявява, че оповестявайки ГПР, в който не са включени разходите за
допълнителни услуги, кредиторът е нарушил принципът на
добросъвестността, като чрез тези свои действия същият е заобиколил
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ако е включил посочените разходи
за допълнителни услуги в ГПР, то размерът му би се увеличил над
предвидения в посочената разпоредба, което обосновава противоречие на
Договора с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което представлява самостоятелно
основание за недействителност на договора – на основание чл. 22 от ЗПК.
Твърди, че в договорите за кредит не е посочена конкретна информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Счита, че представените от ищцовото дружество договори не отговарят на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 20 от ЗПК, като изискуемата по този
текст информация не е включена в съдържанието на договорите. Изтъква, че
споразумението за посочените допълнителни услуги, за които потребителят
дължи месечно възнаграждение противоречи на нормите на чл. 10а, ал. 2 и ал.
4, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, които от своя страна са императивни, поради което
цялото споразумение е нищожно. Посочва, че разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД не
допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми
на закона и на добрите нрави. Сочи, че в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е
регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а включените в
пакета допълнителни услуги представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме,
че за същите се дължи възнаграждение. Счита, че подобно споразумение води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя и представлява неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143 от ЗЗП. Твърди, че няма данни за индивидуално договаряне по тази
клауза, а дори се установява, че съпросния „пакет“ е достъпен за потребители
на кредитни услуги, които са декларирали желание за закупуването му в
искането си за кредит. Изтъква, че дори и индивидуално уговорено, подобно
споразумение би било нищожно поради противоречие с добрите нрави, тъй
като е сключено при начална липса на еквивалентност на насрещните
6
престации и има за цел да постави в неблагоприятно положение икономически
по – слабата страна по договора.
Счита, че с уговарянето на посоченото възнаграждение се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че кумулирането
на възнаграждението, дължимо заедно с погасителните вноски по кредита,
води до скрито оскъпяване на същия, тъй като посоченият ГПР нараства
допълнително и обогатява неоснователно кредитора. Твърди, че уговарянето
на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора дейности
заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – ГПР не може да бъде по –
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Република
България. Счита, че действията на ответника, представляват заблуждаваща
търговска практика. Твърди, че доколкото фактически нарушението е
извършено чрез невключване стойността на въпросния пакет от допълнителни
услуги при изчисляването на ГПР по сключваните от ответника договори, а от
друга страна се установява, че предвиждането на възнаграждение за
включените в този пакет услуги, е нищожно, то целеният ефект, счита, че
следва да се постигне чрез осъждане на ищеца да преустанови предлагането
на процесния пакет от допълнителни услуги срещу заплащане и забрана за
включване на посочените клаузи в ОУ.
Прави възражение по чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД за изтекла погасителна
давност, включително и за възнаградителната лихва.
Счита, че претенциите за възнаградителна и законна лихва, върху
размера на установителния иск, следва да бъдат отхвърлени и на още едно
основание – като акцесорни, при отхвърляне на главния установителен иск за
претендиране на сумите по потребителския кредит.
В срока за отговор на исковата молба – К. К. Д., предявява насрещен
отрицателен установителен иск срещу „***“ ЕООД за сумите претендирани с
подаденото в Заповедното производство заявление за 49,23 лева лихва за
забава от дата – 21.03.2020 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до –
20.01.2021 г.
Завява, че въпреки направения отказ от ищеца да търси претендираните
суми, поради липса на материален интерес, за насрещния ищец е налице
правен интерес да се установи с влязло в сила съдебно решение, че не дължи
горепосочената сума, тъй като ищецът не прави отказ от това свое вземане, а
само заявява, че се отказва да го търси в настоящото производство, което не
изключва възможността да го претендира в отделно производство. С оглед на
гореизложеното счита, че предявения насрещен отрицателен установителен
иск е допустим за разглеждане от съда. Освен това смята, че отрицателния
установителен иск в размер на 49,23 лева е основателен, но не поради
изложените от ищеца съображения. Твърди, че за сумата от 49,23 лева важат
всички изложени в отговора на исковата молба възражения, като освен това,
счита, че посочената сума е погасена по давност като периодично плащане на
основание чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. Заявява, че при така предявения
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че сумата е
7
дължима. Моли съда да отхвърли като недопустими, в условията на
евентуалност като неоснователни предявените от ищеца искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иско – „***“ ЕООД,
е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че предявения
насрещен иск е недопустим, тъй като производството е специфично и
представлява своеобразно продължение на Заповедното производство, поради
което чл. 422, ал. 1 от ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на депозирането на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение. Оспорва твърдението на насрещния ищец – К. К. Д. ,
че не е направен отказ от иск по отношение на сумата от 49,23 лева,
представляваща лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. Счита
възраженията на насрещния ищец за безпредметни. Насрещния ответник
изрично заявява, че на основание чл. 233 от ГПК се отказва от претенцията по
ч.гр.д. № 59075/2023 г. по описа на СРС, Г.О., по отношение на сумата от 49,23
лева лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. Твърди, че с оглед на
гореизложеното за него не е налице правен и материален интерес да поддържа
претенцията за посочената сума.
Заявява, че с оглед на направения отказ, ако бъде допуснат насрещния
иск, то това би представлявало злоупотреба с право, доколкото счита, че
същия е предявен заради евентуалното присъждане на разноски в полза на
ищеца по насрещния иск.
Моли съда да постанови Определение, с което да прекрати образуваното
по насрещния иск производство, като недопустимо или в условията на
евентуалност да го остави без уважение като неоснователен.
Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, и предвид изложените
твърдения за извършени плащания на дължими суми по процесния договор,
следва да допусне служебно изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в
настоящото производство със задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е ищецът
задължението си в качеството на заемодател по договор за потребителски
кредит – Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 19.02.2020 г.
между „***“ ЕООД, в качеството на заемодател, К. К. Д., в качеството на
заемополучател, да предаде заемната сума в полза на заемополучателя, и ако
да - то на коя дата е предадена сумата; 2/ Извършвани ли са плащания по
договор за потребителски № ***, сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД,
в качеството на заемодател, К. К. Д., в качеството на заемополучател, ако да,
то какви задължения по процесния договор за потребителски кредит са
погасени с извършените плащания; 3/ Какъв е размерът на останалите
непогасени задължения по процесния Договор за потребителски кредит №
***, сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД, в качеството на заемодател,
К. К. Д., /по пера/; 4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по Договор
за потребителски кредит № ***, сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД,
в качеството на заемодател, К. К. Д., в качеството на заемополучател, в случай
че в същия бъдат включени и сумите по допълнителните услуги *** и ***.
8
Остава без уважение искането на ищеца за прекратяване на
производството, по отношение на сумата от 49,23 лева лихва за забава от
21.03.2020 г. до 20.01.2021 г., за която е издадена заповед на изпълнение,
доколкото такъв иск от ищеца по реда на чл. 422, ал.1 ГПК не е бил предявен,
съответно не би могъл и да бъде направен отказ или оттегляне от него.
По иска по 422, ал.1 ГПК вр. с. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е пълно и главно да докаже наличието на Договор за
потребителски кредит № *** между страните настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по споразумението.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По иска с чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи валидно
облигационно правоотношение по споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги по закупена и използвана услуга „***“ в размер на 60,00
лева, дължимо до дата – 20.01.2021 г.; незаплатено възнаграждение за
закупена услуга „***“ в размер на 160,00 лева, дължимо до дата 20.01.2021 г.;
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по
споразумението.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до предявяването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и размера на обезщетението за
забава.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
В тежест на ищеца по предявения иск насрещен иск не се разпределя
доказателствена тежест.
В тежест на ответника по иска с правно основание чл. 124 ГПК за сумата
в размер на 49,23 лева лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г. е да
установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране,
респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно
предявените вземания спирането и ли прекъсване на давността, както и че
същата се дължи въз основа на валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните.
Посочените с исковата молба писмени доказателства са относими и
необходими за правилното решаване на спора и приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
9
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на *** г. от 10:40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане насрещния отрицателен
установителен иск от страна на К. К. Д. срещу „***“ ЕООД.
ПРИЛАГА към материалите по делото ч.гр.д.№59075/23г., по описа на
СРС 66 с.с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за прекратяване на
производството на осн. чл. 233 ГПК, по отношение на сумата от 49,23 лева
лихва за забава от 21.03.2020 г. до 20.01.2021 г.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на искова молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
както следва:
1/ Изпълнил ли е ищецът задължението си в качеството на заемодател по
договор за потребителски кредит – Договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД, в качеството на заемодател, К. К.
Д., в качеството на заемополучател, да предаде заемната сума в полза на
заемополучателя, и ако да - то на коя дата е предадена сумата;
2/ Извършвани ли са плащания по договор за потребителски № ***,
сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД, в качеството на заемодател, К. К.
Д., в качеството на заемополучател, ако да, то какви задължения по процесния
договор за потребителски кредит са погасени с извършените плащания;
3/ Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния
Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 19.02.2020 г. между
„***“ ЕООД, в качеството на заемодател, К. К. Д., /по пера/;
4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по Договор за
потребителски кредит № ***, сключен на 19.02.2020 г. между „***“ ЕООД, в
качеството на заемодател, К. К. Д., в качеството на заемополучател, в случай
че в същия бъдат включени и сумите по допълнителните услуги *** и ***, при
депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, специалност: Организация на
производство и управление в транспорта. Оценка на недвижими имоти,
Оценител на оборотни и дълготрайни активи. Достъп до класифицирана
информация, с адрес: гр. ***
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане
задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им
събиране.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото, като съдът им
указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
10
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е
найвзаимноизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11