№ 5642
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110156892 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу ответника З. И. Ц. установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3721,70 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „С..“, бл. ..., вх. Б, ет. 11, АП.., аб.№
.., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 554,19 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за период от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г. (съобразно уточнението на л. 47 по делото), сумата 73,75 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 17,04 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на законната лихва за период от 16.07.2021 г.
до 20.05.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32512/2024г. по описа на СРС, 151-ви състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот. Посочва, че между страните е възникнало
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като тя не е престирала насрещно – не е заплатила
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна
енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № № 32512/2024г. по описа на СРС, 151-ви състав, както и разноските за
1
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Оспорва да има качеството потребител, съответно да е
собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва активната материална легитимация
на ищеца да претендира дължимите суми за дялово разпределение. Оспорва исковете за
лихви, доколкото счита, че не е била поставен в забава. Изрично заявява, че не оспорва
сумите по размер, а единствено по основание.
С подаденото в заповедното производство възражение ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност, което подлежи на разглеждане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че са погасили претендираните вземания чрез плащане.
С обявения за окончателен и неоспорен от страните доклад е отделено за безспорно
между страните, че в процесния имот и за процесния период е доставена топлинна енергия в
претендираното в искова молба количество, отговарящо на претендираната от ищеца цена.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция
на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота
- собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен
договор между страните.
По делото е приета заповед № ../23.03.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, с
която на основание чл. 100 ЗТСУ на ответницата е предоставено в обезщетение правото на
собственост върху апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „В..“, бл. ..., ет. 11. Съгласно
приложените на л. 17 и л. 19 документи жк „В..“ е предишното наименование на жк „С..“,
следователно съдът приема, че описаната заповед се отнася именно до придобиване правото
на собственост върху процесния апартамент. По делото е приет и препис от данъчна
декларация, с която ответницата е декларирала пред Столична община, че притежава
правото на собственост върху същия имот. След съвкупна преценка на така събраните
писмени доказателства съдът намира, че ответницата в качеството й на собственик на
процесния апартамент следва да отговаря за задълженията за стойност на реално
потребената в процесния имот топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е,
че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
По делото не е спорно, че за процесния период до процесния имот е била доставена
топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност, като с оглед това
обстоятелство и приетото по-горе по отношение качеството потребител на ответника, съдът
приема, че ответникът дължи претендираната сума за главница за топлинна енергия.
Следва да бъде разгледано и направеното в хода на заповедното производство
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и
две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за
определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155,
ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми
са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за
вземането за м. май 2021 г. – от 15.07.2021 г., за вземането за м. юни 2021 г. – от 15.08.2021 г.
и т.н. Предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.05.2024 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за
топлинна енергия се явява неоснователно, поради което предявеният иск за главница за
топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на иска за дялово разпределение същият се явява основателен.
Услугата „дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал.
3
5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното
предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е
третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния
счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като
етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ. Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на
топлинна енергия купувачите на топлинна енергия, какъвто е ответникът, заплащат на
продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и
обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответниците дължат заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които ги обвързват и срещу които същите не е възразили, щом
предоставената услуга е осъществена. По делото не е спорен размерът на дължимата
стойност на посочената услуга. Доколкото началният период, от който се претендира сума за
дялово разпределение е 01.05.2021 г., не са налице погасени по давност вземания за главница
за дялово разпределение, тъй като до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изтекъл период, по-дълъг от три години след края на м. май 2021
г. Ето защо, искът за главница за дялово разпределение следва да бъде уважен в пълния
предявен размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016 г., приложими към процесния период,
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
(т.е. с прогнозно, а не реално отчетено месечно количество топлинна енергия), се формира
въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечна фактура.
В чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния
период се издават кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на тази фактура по чл. 32 ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал.
4 обезщетение за забава в размер на законната лихва се начисява само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. По делото не се установи и не се твърди
плащане от страна на ответника, не се и спори относно размера на претендираното
обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което предявеният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба. Следователно претенцията за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъде изцяло
отхвърлена.
По разноските:
4
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство в размер на 87, 33 лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство разноски в размер
на 87, 34 лв. за държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед
уважената част от иска ответницата дължи на ищеца 136, 79 лв. разноски за заповедното
производство и 186, 61 лв. разноски за исковото производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ищецът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ за заповедното и за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове, като при определяне на възнаграждението за заповедното
производство съдът взе предвид размера, предвиден в чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, от 200 лв., а за исковото производство –
размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба, а именно 736, 67. В полза на адв. Ч.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 0, 78 лв. за заповедното
производство и 2, 87 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че З. И. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл. ..., вх. Б, ап. .. дължи на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” № ..., сумата 3721,70 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „С..“, бл. ..., вх. Б, ет. 11, АП.., аб.№
.., за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.05.2024
г. до изплащане на вземането, сумата 554,19 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за период от 15.09.2022 г.
до 20.05.2024 г., сумата 73,75 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 30.05.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 32512/2024г. по описа на
СРС, 151-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата 17,04 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на законната
лихва за период от 16.07.2021 г. до 20.05.2024 г.
ОСЪЖДА З. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл. ..., вх. Б, ап. ..
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..” №
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 136, 79
лв. и разноски за исковото производство в размер на 186, 61 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Я..” № ..., да заплати на адвокат Д. Й. Ч. от САК, с адрес: гр. София, ул. „В,..“ №..,
партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 0, 78 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 2, 87 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за исковото производство, за оказана на ответника З. И. Ц.
безплатна правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от предявените срещу него
искове.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
5
“Д..“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6