Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ==,
27.12.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четвърти граждански състав, в публичното
заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №801 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от М.З.Д. с ЕГН **********, адрес: *** против Л.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в
исковата молба, че през 2012г. страните живели на семейни начала. От съвместното
съжителство им се родили две деца –И. с ЕГН ********** и == с ЕГН **********.
Посочва се в исковата молба, че по-голямото от децата не е припознато от ищеца,
както и че страните живели в домът на родителите на Д. ***. Посочва се от
ищеца, че на 22.08.2016г. ответницата напуснала семейното жилище и заявила, че
за в бъдеще ще живее в Шумен. Ответницата отказала да се грижи за децата и от
тогава до датата на подаване на молбата децата живеят с ищеца в домът на
родителите му в гр.,. Посочва се в молбата, че ищецът полага всички необходими
грижи за децата вкл. им осигурява дрехи,
парични средства и всичко необходимо за задоволяване на потребностите
им.Обратно ответницата не търсела контакт с децата от месец август 2016г. и не
полага грижи за тях. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на
родителските права по отношение на с ЕГН ********** на М.З.Д., да определи
режим на лични отношения с майката съобразно константната съдебна практика и да бъде осъдена ответницата да заплаща
месечна издръжка в размер на 200 лв. за в бъдеще, както и издръжка за минал
период от 22.08.2016г. до 12.10.2016г. в размер на 200 лв.
На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и материалите към
нея са изпратени на процесуалния представител на ответника.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв.– АК-Плевен. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи изцяло молбата
като основателна и
доказана.
Ответника, редовно призован при условията на чл.
41, ал.2 ГПК, не се явява и не се представлява.
Видно от разписката
за връчена призовка по делото в гр.Шумен, по данни на майката на Л.С.И. , последната е в чужбина.
На
основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на иска по чл.149 СК като същия е приет за
периода от 12.10.2015г. до 12.10.2016г. в размер на 200 лв. месечно или сумата
от 2400 лв.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени
от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено копие
на удостоверение за раждане №80501150024 от 25.02.2015г., че родителите на == с
ЕГН **********, родена на ***г. в гр.== , са Л.С.И. с ЕГН ********** и М.З.Д. с
ЕГН ********** т.е. страните по делото.
Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено копие
на удостоверение за раждане № **********/30.12.2013г., че ответницата е майка и
на == И. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.==.
Спорно по делото е кое лице отглежда
детето ==, какви грижи са полагани и в какъв период
от време; следва ли да се присъди упражняването на родителските права на ищеца;
какъв размер издръжка следва да се изплаща от родителя, който няма да упражнява
родителските права вкл. дължи ли ответника издръжка за минал период – от 22.08.2016г. до 12.10.2016г.; какъв следва
да е режима на лични срещи с родителя, което няма да упражнява родителските
права.
За установяване на спорните
обстоятелства по делото са събрани гласни
и писмени доказателства.
Видно
от социален доклад вх.№6285/09.12.2016г. на ДСП-==, децата са родени от
съвместното съжителство на Л.С.И. и М.З.Д.. Децата се отглеждат от своя баща с подкрепата на
бабата и дядото по бащина линия. На
децата е подсигурено всичко необходимо за отглеждането им. Майката и роднините
на децата не се интересуват от тях, както и не търсят контакт с малолетните.
Децата живеят със своя баща в жилище, собственост на родителите на М.Д.,
състоящо се от четири стаи и санитарен възел. Обзавеждането е съобразно нуждите
на домакинството. И. посещава детска
градина „Зора” гр.==. Заключението на
дирекция „Социално подпомагане” е, че на децата са осигурени безопасни и
подходящи жилищни условия и са задоволени потребностите им, както и ищецът
полага необходимите грижи за отглеждане и възпитанието на дъщерите си. Д. е консултиран относно припознаване на == И..
По делото са приобщени и гласни
доказателства. От показанията на свидетелите, и Д., се установява, че през
месец август 2015г. майката на двете деца напуснала семейното жилище и заживяла
в град Шумен на семейни начала с друго лице. От тогава и до настоящия момент
грижи за родените от съвместното съжителство малолетни деца –/ 1г./ и ==/
2г./ се полагат от бащата с подкрепата
на неговите родители. През този период майката – ответник по делото не е
търсела контакт с децата, не е полагала грижи, не е предоставяла издръжка. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията
на свидетелите независимо от роднинската и приятелска връзка с ищеца, както
поради съответствието им помежду им, така и с писмените доказателства по делото
/ вкл. социален доклад вх.№6285/09.12.2016г. на ДСП-==/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения и искането приема, че е сезиран с обективно
съединени искове по чл.127, ал.2 СК,
чл.143 СК и чл. 149 СК.
По иска с правно основание чл.127, ал.1 СК.
В настоящия случай
детето == е родено от съвместното съжителство на
страните като последните понастоящем са разделени. Установи се по делото, че грижите за малолетната == се полагат от
бащата с подкрепата на родителите му. До завеждане
на настоящото дело, по съдебен
ред не е било постановявано кой от двамата
родители ще упражнява родителските права, т. е. касае се за първоначално
определяне на подобен режим, а не за изменение
на вече определен
такъв. Обстоятелството, че до момента
упражняването на родителските права не е било предоставяно
на нито една
от двете страни, нито е било определяно при кого от
двамата трябва да живееят детето, означава, че понастоящем и двамата родители са юридически
пълноправни носители на родителските функции и, че съобразно
принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да
бъдат упражнявани от тях заедно
или поотделно. Предвид изложеното, че родителите са
разделени и не живеят заедно, и по аргумент
от посочената законова
разпоредба се налага да бъде
определено кой от двамата родители
ще упражнява родителските права за в бъдеще, което
пък е необходима законова предпоставка, за да бъде
установен режим на лични отношения
на другия родител с детето.
Според чл. 59 от СК, към която препраща
разпоредбата на чл. 127 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето. Под "интереси
на детето" по
см. на чл. 59 от СК следва да се разбира
всестранните
интереси на детето по неговото отглеждане и възпитание
(т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За
определяне понятието "интереси на детето" са от значение
не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай.
Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика - единствен, обективен критерий
за това на
кого от двамата
родители да бъде предоставено упражняването на родителските права е интересът на детето.
В конкретният случай, съдът след като
направи обективната преценка на установените
по делото факти, съобрази, че детето е на 1г. и има силно изградена емоциаонална връзка с бащата и роднините на бащата. С цел да се
осигури спокойствие и сигурност и да не се променя
стереотипа и начина на живот на == == , както и
с оглед на обстоятелството, че майката трайно се е дезинтересирала
от детето, съдът счита, че молбата на ищеца е основателна и следва да се уважи.
Ищеца разполага с основни материално битови
условия за задоволяване потребностите на детето, полага грижи за неговото възпитание
и обучение. Упражняването на
родителските права се изразява в ежегодно и непрекъснато полагане на грижи за
детето. Това означава родителя да
живее с него и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с тяхното
отглеждане и възпитание. Такава
възможност в настоящия момент може да
предостави в по-голяма степен бащата.
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства следва да се направи следният извод: бащата е родител, който към настоящия момент показва родителски
капацитет и добри социално-битови условия на живот, а и детето има изградена
добра емоционална връзка с него.
Иманентна черта на упражняването на родителските права над детето от
единия родител е и режима на лични контакти на детето с другия родител. С оглед
правилното развитие на
== ==, следва на майката да се предостави възможност за контакт с
детето, всеки втори и четвърти съботен и неделен ден от месеца от 08.00 часа в съботния ден до
18,00 часа на неделния ден с право на приспиване в домът на майката по нейния настоящ адрес, както и да
взема детето за 1 месец през летния сезон, когато не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата.
По аргумент
от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и дължимата
от неполагащия непосредствено грижи за детето родител
издръжка.
Размерът на издръжката следва
да се определи
съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на детето се
определят съобразно обикновените условия на живот за
тях, като се вземат предвид
възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите-това са потребностите, остойностени като средство за
отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му
и следва да се преценят към
момента на постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите
на родителя, който дължи издръжка
е обективен показател за размера й, и се определя от
доходите му, обстоятелството дали има други деца
за които също е длъжен да
се грижи и др. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат
предвид и непосредствените грижи на родителя,
на когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да
определи конкретния размер на издръжката
с оглед възможностите на дължащия издръжка
и съобразно нуждите на децата с оглед
правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха
били задоволени ако родителите живееха заедно. В конкретния случай ищеца не реализира трудови доходи. По делото не се
представиха доказателства за реализирани доходи от майката, но не са налице и такива за влошено здравословно
състояние или други пречки за
осъществяване на трудова функция. Като съобрази горните обстоятелства, съдът
счита, че на детето
следва да бъде определена месечна издръжка в
размер на 150 лв., която майката следва
да заплаща чрез ищеца. Съдът приема за
силно завишена претенцията за заплащане
на месечна издръжка в размер на 200 лв. при липса на доказателства относно
размера на средствата месечно за задоволяване на нуждите на детето и при
законов минимум , определен в размер на една четвърт от минималната работна заплата
в страната. По делото не се представиха и доказателства за възможностите на
майката да заплаща издръжка в размер на 200 лв., поради което искането за
разликата над 150 лв. следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
По иска с
правно основание чл.149 СК.
Доказа се по делото, че
детето е отглеждано от своя баща в периода 12.10.2015г.-12.10.2016г. , както и
обстоятелството че ищеца е полагала грижи като е осигурявал издръжка за
малолетното дете. Установи се от показанията на свидетелите по делото, че
участието на бащата в полагането на
грижи за детето е било ежедневно. С оглед възрастта на ==, която през този
период се е нуждаела от закупуване на храна , консумативи за бебета и малки
деца / памперси, пелени и др./, съдът приема за доказан иска в размер на 150
лв. месечно т.е. за сумата от 1800 лв., а за разликата до 2400 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По делото не се приобщиха
каквито и да е доказателства за направени разходи за издръжката на == == ,
както и не се установи какви суми са били похарчени за задоволяването на
нейните потребности ето ищцата, поради което съдът приема иска по чл.149 СК за
частично основателен, но размера по-горе.
С оглед изхода
на делото, следва ответника да бъде осъден
да заплати по сметка на
РС-== държавна такса върху определеният
размер на издръжката по чл.143 СК в размер на 216 лв., държавна такса върху
уважения иск по чл.149 СК в размер на 72
лв. или общо сумата от 288 лв. Следва
ответника да заплати на ищеца направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.127, ал.2 СК упражняването
на родителските права по отношение на детето
== с ЕГН **********, родена на ***г. в
гр.== на бащата М.З.Д.
с ЕГН **********, адрес: *** по местоживеене на
последния.
ПОСТАНОВЯВА, че Л.С.И.
с ЕГН **********, адрес: *** има право да
вижда и взема == с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.==, всеки втори и
четвърти съботен и неделен ден от месеца от 08,00 часа в съботния ден до 18.00
часа на неделния ден с право на приспиване в домът на майката по нейния
настоящ адрес, както и да взема детето за 1 месец през летния сезон, когато не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА на основание
чл. 143, ал. 2 от
СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК Л.С.И.
с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на
детето
си == с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.==, чрез нейния баща М.З.Д. с ЕГН **********, адрес: *** месечна издръжка
в размер на 150 /сто и петдесет/
лева, считано от датата
на подаване на исковата молба / 12.10.2016г. / ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпването на законните
основания за изменение или прекратяване, като за разликата до 200/ двеста/ лева
месечна издръжка отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 149,
ал.1
СК Л.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на детето си
== с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.==,
чрез нейния баща М.З.Д.
с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1800/ хиляда и
осемстотин /лева, издръжка за минало време, а именно за периода 12.10.2015г. до
12.10.2016г., като за разликата до 2400 / две хиляди и
четиристотин/ лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК Л.С.И. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати
по сметка на РС-== държавни такси
общо в размер на 288 / двеста
осемдесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 149,
ал.1
СК Л.С.И. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на М.З.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 400 /четиристотин/ лв. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
– Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: