№ 6198
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20221110162757 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 251934/18.11.2022 г. Д. Г. Я., ЕГН **********,
гр. София, ул. Димчо Дебелянов № 14, бл. 84, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър
Парчевич № 14, партер, чрез адвокат И. Джаджарова, срещу „.” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от . – изпълнителен директор, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1825.76 лв., представляваща вземане за главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 07.2013 – 04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, сумата
от 341.83 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 11.08.2016 г., обективирани в
изпълнителен лист, издаден на 23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 48302/2016 г. по описа на СРС, 78 състав,
поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че срещу него е заведено изпълнително дело № 20228560401065 по описа
на ЧСИ . Богданова въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.03.2022 г. по ч.гр.д. №
48302/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, както и че не дължи процесните суми, поради това, че
вземанията са погасени по давност и не подлежат на принудително събиране, преди образуване на
изпълнителното дело. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор.
Оспорва иска като неоснователен. Навежда доводи за спиране на срока на погасителната давност.
Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното заверено копие на Изпълнителен лист от 23.03.2022 г. по ч.гр.д.
№ 48302/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, с който въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение от 29.06.2016 г. е осъден ищеца да заплати солидарно с Рени Павлова Я.а сумата от
1
1852.53 лв., представляваща стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода
месец юли 2013 г. – месец април 2015 г., сумата от 341.83 лв. лихва за забава за периода 31.08.2013
г. до 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното му плащане.
По делото е изискано копие на изпълнително дело № 20228560401065 по описа на ЧСИ .
Богданова с рег. № 856 по КЧСИ и район на действие СГС, от което се установява, че с Молба от
15.06.2022 г. ответното дружество е поискало от ЧСИ Богданова да образува изпълнително
производство за събиране на присъдените суми, като е възложило проучване на имущественото
състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението. Налично е по изпълнителното дело
запорно съобщение от 02.09.2022 г. до „Банка ДСК“ АД и „ЦКБ“ АД по отношение на вземанията
на ищеца, като сметките са били запорирани на 05.09.2022 г. Съобщение за образуваното
изпълнително дело до ищеца е връчено на 02.11.2022 г., чрез адвокат Владислав Николов.
Други доказателства по делото не са ангажирани.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен
иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е
възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за
защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието, от което правото е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно,
ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест.
Същите задължават съда да счита недоказаните факти за неосъществили се и съобразно този извод
да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в
положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен
установителен иск относно спорното право, ако ищецът наведе правоизключващи,
правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и
доказателствената тежест да установи своите възражения.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност. Следва да се вземе предвид, че
вземането по процесния изпълнителен лист се погасява с петгодишна давност, тъй като се касае за
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Съдът приема,
че вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват чрез изтичане
на петгодишна давност, предвид обстоятелството, че такава заповед се стабилизира и може да
бъде атакувана само по предвидените в ГПК способи – по чл. 424 и чл. 439, като в такъв случай
следва да има новооткрити обстоятелства, нови писмени доказателства или факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, това са хипотези, идентични на производството по отмяна на влязло в сила
съдебно решение.
По делото липсват данни относно това кога е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 48302/2016 г. по описа на СРС, 78 състав. Същата е издадена на 29.08.2016 г., видно от
изпълнителния лист. Неоснователни са доводите на ищцовата страна, че процесната заповед е
влязла в сила на посочената дата най-късно, тъй като след нейното постановяване, тя подлежи на
връчване на длъжниците, които са двама, според изпълнителния лист, а данни на коя дата същите
са получили заповедта, по настоящото производство не са ангажирани. Ищецът сочи, че тази
2
датата на влизане в сила на заповедта е констатирана от СГС по въззивно гражданско дело с №
4209/2018 г. по описа на СГС, но не се представя препис от този акт, поради което това твърдение
няма задължителна сила за настоящия съдебен състав. Не на последно място, ответникът твърди, а
ищецът не оспорва това твърдение, че заповедта е влязла в сила на 01.11.2018 г. Последното
твърдение кореспондира с доводите на ищеца, че е имало проведено въззивно гражданско
производство пред СГС, независимо, че съдебен акт не е представен, поради което съдът приема,
че това е датата, на която процесната заповед по чл. 410 от ГПК е влязла в сила.
С подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК е прекъсната давността по отношение на
процесното вземане, което касае периода месец 07.2013 г. до 04.2015 г. Следва обаче да се вземе
предвид и разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Тъй като извънредното положение отпада на
13.05.2020 г. и е даден седемдневен гратисен период до 20.05.2020 г., то за този период давността
не тече, а е спряла.
Изпълнителното производство пред ЧСИ Богданова е било образувано въз основа на молба
с входящ номер от 15.06.2022 г., на тази дата също е прекъсната давността. Респективно, с
извършените принудителни изпълнителни действия – налагане на запор на банкови сметки на
длъжника – ищец в „Банка ДСК“ АД и „ЦКБ“ АД по настоящото дело – на 05.09.2022 г. отново е
прекъсната давността.
Предвид това, че настоящият състав възприема актуалната константна съдебна практика, че
вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение се погасяват всякога с петгодишна
давност, искът се явява неоснователен, тъй като вземането не е погасено чрез изтекла приложимата
давност към момента на образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ Богданова на 15.06.2022 г.,
считано от 01.11.2018 г. Следва исковата молба да бъде оставена без уважение.
При този изход от спора, следва да се присъдят разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение, каквото искане е направено. Съдът определя възнаграждението за ответника в
размер на 100 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на производството и предвид
това, че същото е разгледано в едно открито съдебно заседание, а представител на ответника не е
участвал в същото. Ищецът няма право на разноски по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения Д. Г. Я., ЕГН **********, гр. София, ул. Димчо Дебелянов №
14, бл. 84, ет. 1, ап. 1, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич № 14, партер, чрез
адвокат И. Джаджарова, срещу „.” ЕАД, ЕИК ., адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б,
представлявано от . – изпълнителен директор, отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК, за установяване, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1825.76 лв., представляваща вземане за главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 07.2013 – 04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
3
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане, сумата от 341.83 лв.
лихва за забава за периода от 31.08.2013 г. до 11.08.2016 г., обективирани в изпълнителен
лист, издаден на 23.03.2022 г. по ч.гр.д. № 48302/2016 г. по описа на СРС, 78 състав, поради
погасяване на вземането по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Г. Я., ЕГН **********, гр. София, ул. Димчо Дебелянов № 14, бл. 84,
ет. 1, ап. 1 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от . сума в размер на
100.00 лв. (сто лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4