№ 39822
гр. София, 25.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110139382 по описа за 2025 година
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания, на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя следния проект за доклад по делото:
I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на
13.02.2023г. сключил с ответника Договор за паричен заем № 298709, по силата на
който му била предоставена сума в размер на 1 500 лв., при уговорен месечен лихвен
процент – 3.330 %, ГПР – 48.283%, срещу насрещното задължение да върне заемната
сума на 17 погасителни вноски, всяка от които на стойност от 116,98 лв. и с падеж 13-
то число на месеца. Сочи, че с чл. 6 страните постигнали съгласие процесната
двустранна сделка да бъде обезпечена с гарант и ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. С чл. 8 от процесната сделка било уговорено, че при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключването била
дължима неустойка в размер на 2 091,39 лв., платима на части съгласно погасителен
план. Твърди, че на 03.04.2023г. погасил предсрочно задълженията си по заемното
правоотношение, като извършил плащане на стойност от 1 886 лв. Поддържа, че
договорът е нищожен поради противоречие със закона, тъй като не били изпълнени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно неговата форма, съдържание и шрифт. Като
самостоятелно основание за нищожност сочи и липсата на ясно разписана методика
на формиране на ГПР, какви компоненти се включват в тази величина, както и че
размерът на отбелязания в договора ГПР не отговаря на действителния, който от своя
страна надвишавал максимално допустимия такъв съобразно чл. 19, ал. 5 ЗПК. Твърди,
че клаузите по процесния договор не са индивидуално уговорени. Счита, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Навежда доводи, че последната представлява едно допълнително обезщетение за
1
кредитора наред с мораторната лихва, поради което договорът е недействителен и
поради противоречие с чл. 33 ЗПК. Поддържа, че уговорката за неустойка е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Излага, че договорът е нищожен и поради
противоречие с добрите нрави, доколкото в ГЛП следва да се включи и неустойката,
при което крайният му резултат надвишавал трикратния размер на законната лихва за
забава. Поради изложените съображения счита, че дължи единствено чистата стойност
по кредита, поради което в негова полза е възникнало притезание за връщането на
сумата от 386 лв., представляваща разликата между платената и дължимата сума.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на
облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и че в погашение на
задълженията по него ищецът е заплатил сумата от 1 886 лв. Оспорва твърденията за
недействителност на договора с аргументи, че двустранната сделка е изготвена на ясен
и разбираем език, при спазване на изискванията относно формата, шрифта на текста и
начина на формулиране на ГПР и ГЛП. Релевира възражение, че в ГПР не следва да се
включва неустойката, тъй като не представлявала разход по кредита. Твърди, че
клаузата на чл. 8, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на
обезпечение, е индивидуално уговорена, както и че ищецът разполагал възможност
със собственото си поведение след сключването на договора да влияе върху нейното
действие. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
III. Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства:
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че на 13.02.2023 г. между В. Б. П. и „Креди Йес“ ООД е сключен
договор за паричен заем № 298709, по силата на който на ищеца била предоставена в
заем сумата от 1 500 лв., при месечен лихвен процент – 3.330 %, годишен процент на
разходите – 48.283%, подлежаща на връщане на 17 погасителни вноски, всяка от които
в размер на 116,98 лв., че на 13.04.2023г. в погашение на процесното кредитно
правоотношение ищецът е извършил плащане в общ размер на 1 886 лв.
Съдът намира, че страните не спорят, че ако аритметично сумата от 2 091,39 лв.
се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %.
Съобщава на страните, че на съда служебно е известно, че към датата на
сключване на договора за паричен заем, размерът на законната лихва възлиза на 11,82
% /основен лихвен процент за месец февруари 2023 – 1,82 % + 10 пункта/.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи
предаване на сумата от 1 886 лв.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже
наличието на соченото от него основание за получаване, съответно задържане на
получената сума, в частност възраженията си за сключен валиден договор между
страните, спазване изискванията на ЗПК, че процесната клауза е индивидуално
уговорена.
V. По доказателствата:
ПРИЕМА приложените към исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
2
получаване на настоящото определение да предостави в заверен вид с препис за
насрещната страна СЕФ и Общи условия към Договор за паричен заем № 298709 от
13.02.2023г и Справка за погасените суми,като УКАЗВА на ответното дружество, че
при непредставянето на искания документ, съдът може да приеме, че с плащането на
сумата 386 лева от страна на ищеца, ответникът е погасил начислено от него
задължение за неустойка .
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК за представяне
на Договор за паричен заем № 298709 от 13.02.2023г., Погасителен план, Договор за
допълнителни услуги, доколкото първите два документа са представени с исковата
молба, третият документ не се сочи от нито една от страните да е в държане на
ответното дружество / и не се твърди сключен договор за допълнителни услуги/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото същото не се явява необходимо за установяването на
обстоятелствата от предмета на делото.
СЪОБЩАВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в която връзка
УКАЗВА на страните, че могат в срок до първото о.с.з. да вземат становище.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2025
г. от 09,50ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе
преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3