РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 31.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 10 януари Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Н.Г.като
разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гр.дело N 4405 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е във връзка с подадено
възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело №3838/2019г. на ВРС иск от Ю.П.Д.
*** против „ВРАТИЦА-ВРАЦА” АД, гр.Враца за признаване за установено, че
ответника му дължи сумата 1761.75 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за извършена от ищеца в качеството му на адвокат, без сключен
писмен договор, работа по гр.дело № 2854/2016г. на СГС, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че за извършената от него по посоченото дело работа с решение №
54 по Протокол №9/16.09.2019г. на Адвокатски съвет-Монтана по реда на чл.36 от
ЗАдв. е определено дължимо от дружеството адвокатско възнаграждение в общ
размер на 1969.75 лева, която сума включва 208.00 лв. за извършена работа по
гр.дело № 30739/2015г. на СРС /заплатена от ответника в срока за подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение/ и настоящата искова стойност от
1761.75 лева. Поддържа, че е поканил ответника доброволно да му заплати тази
сума, което не е сторено и е обусловило правния му интерес да образува
заповедното производство, а след подаване на възражението по чл.414 от ГПК от
длъжника-ответник и предявяването на настоящия установителен иск само за
незаплатената част от претендираната в заповедното производство сума.
Исковете са с правно основание
чл.422 вр. чл.410 ГПК и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощник, оспорва основателността на исковете.
Твърди, че ищецът е бил упълномощен като адвокат да представлява дружеството
само в производството пред СГС, не и при обжалване на решението му пред САС.
Заявява, че ищеца е бил уведомен, че неговите услуги няма да се ползват във
въззивното производство пред САС, а ответното дружество е ангажирало друг
адвокат, който е подал писмен отговор на подадената от първоинстанционния
ответник въззивна жалба. Признава, че в САС са депозирани отговор на въззивна
жалба и насрещна въззивна жалба от ищеца, без пълномощно за тези действия.
Твърди също, че с молба до САС от 26.11.2019г. изпълнителния директор на
„Вратица-Враца” АД е оттеглил насрещната въззивна жалба, подадена от ищеца.
Моли за отхвърляне на исковете.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено
следното:
По заявление на ищеца по реда на
чл.410 ГПК е образувано ч.гр.дело № 3838/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата 1969,75 лв. - главница, дължими за адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата от
адвокатски съвет – Монтана с Решение № 54 по Протокол № 9/16.09.2019 г. за
извършена на длъжника „Вратица-Враца“ АД с ******работа без сключен писмен
договор по гр.д. № 30739/2015 г. на Софийски районен съд, 79-ти състав и по
гр.д.№ 2854/2016 г. на Софийски градски съд; законната лихва върху главницата,
считано от 20.09.2019 г. до изплащането на главницата; разноските по делото –
39,40 лв. държавна такса.
По повод постъпило от ответника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, съдът е
указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил
настоящия иск.
Страните не спорят, че ищецът, в качеството си на адвокат, е оказвал правна
помощ, извършвайки защита и процесуално представителство на ответното дружество
по гр.дело № 2854/2016г. на СГС. Тази работа е извършвана въз основа
на делегирани му от законния представител - изпълнителния директор на
дружеството права, с пълномощно /л.26 от делото/, по силата на което ищецът е
упълномощен от името на „ВРАТИЦА-ВРАЦА”
АД да предявява искове против Банка ДСК ЕАД за заплащане на сумата 25200 лв. с
включен ДДС, представляващ обезщетение за ползване на банкомат …., да
осъществява процесуално представителство и защита на дружеството по делото, да
прави искания, възражения, да подава жалби …. Производството по същото е
приключило с частично позитивно за дружеството, в качеството му на ищец, решение
от 30.05.2019г., с което частично е уважен предявения осъдителен иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 8017.36 лв., ведно със следващата се
законна лихва и деловодни разноски и е отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 25200.00 лева. От ответника Банка ДСК ЕАД е подадена
въззивна жалба до САС, която е връчена на адв.Ю.Д. на 24.07.2019г., в
качеството му на пълномощник на ищеца. С имейл от същата дата /л.25/
адв.Димитиров е уведомил изпълнителния директор на ответника за връчената му
въззивна жалба и му е указал, че в срок до 07.08.2019г. може да се подаде
отговор на жалбата, както и насрещна въззивна жалба в частта за неуважения от
СГС размер на претендираното с исковата молба обезщетение. В имейла е посочено,
че ако законния представител желае дружеството да бъде представлявано и
защитавано от адв.Д. пред втора инстанция-САС, то в срок до 02.08.2019г. следва
да преведе по посочена банкова сметка ***.00, представляваща адв.възнаграждение
за защита по въззивната жалба на Банка ДСК ЕАД, а в случай че желае да бъде
подадена и насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на решението
следва да преведе и сумата 1045 лева.
Страните не спорят, че както
отговор на подадената от Банка ДСК ЕАД въззивна жалба, така и насрещна въззивна
жалба са подадени в срок от адв.Ю.Д. на 05.08.2019г. /вж. л.27-30 от
заповедното производство/, в качеството му на процесуален представител на
„Вратица-Враца” АД. С разпореждане от 06.08.2019г. насрещната въззивна жалба е
оставена без движение за внасяне на държавна такса от 349.65 лв. по сметка на
САС в едноседмичен срок. С писмо на „Вратица-Враца” АД вх.№ 104776/21.08.2019г.
на СГС е приложено преводно нареждане за платена държавна такса в размер на
349.65 лв. и е обективирано изявление, че същата е в отговор на разпореждане от
06.08.2019г. по въззивна жалба №99683/05.08.2019г. по гр.дело №
2854/2016г./л.10 и 11/. Насрещната въззивна жалба е приета за редовна от съда и
с разпореждане от 27.09.2019г. съдът е постановил да се връчи препис на другата
страна за отговор в двуседмичен срок.
Подадена е от ищеца, като адвокат
пълномощник частна жалба от 30.03.2017г. против определение от 09.03.2016г. на
СГС за прекратяване на гр.дело № 2854/2016г. и изпращането му по подсъдност на
ОС Враца/л.41 от ч.гр.дело № 3838/2019г. на ВРС/. С определение
№2296/13.07.2017г. на САС по ч.гр.дело № 2956/2017г. е отменено прекратителното
определение на СГС и делото е върнато на същия съд за продължаване на
процесуалните действия по предявения иск.
В показанията си разпитания по
делото свидетел на ответника П.Андреева твърди, че в качеството й на главен
счетоводител за водене на делото пред първа инстанция е изплатен на адв.Д. изцяло
адвокатския хонорар. По повод негов имейл, изпратен в дружеството с
уведомление, че ако желаят да продължи защитата и пред втора инстанция, да му
бъде заплатено адвокатско възнаграждение, както и такса и възнаграждение за
насрещна въззивна жалба, свидетелят твърди, че е попитала изпълнителния
директор Илия Кьосов ще се извършват ли тези плащания. Последния отговорил, че
на втора инстанция дружеството е упълномощило друг адвокат и съответните суми,
посочени от адв.Д. да не му се заплащат. Изпълнителния директор е казал на
свидетеля, че е поискал от адв.Д. да върне документите, касаещи делото и те
били изпратени от него по пощата в дружеството, а впоследствие предадени на
адв.Г., пълномощник пред втора инстанция. От последната е подаден отговор с
вх.№ 101475/09.08.2019г. на СГС на въззивната жалба на Банка ДСК ЕАД /л.51 от
делото/.
С решение №54 по протокол № 9/16.09.2019г.
на АС-Монтана за извършена на „Вратица-Враца” АД работа без сключен писмен
договор по гр.дело № 30739/2015г. на СРС и по гр.дело № 2854/2016г. на СГС е
определено на адв.Ю.Д. адвокатско възнагражодение в общ размер на 1969.75 лева.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Ищцовата
претенция касае вземане по мандатно правоотношение с ответното дружество, за
оказана правна помощ – подаване на отговор и насрещна въззивна жалба по гр.дело
№ 2854/2016г. на СГС, както и изготвяне на жалба против определение от
09.03.2016г. на СГС за прекратяване на гр.дело № 2854/2016г., по възлагане от ответника, без наличие на сключен
писмен договор, съгласно твърденията в исковата молба.
Безспорно се установи, че представителството на ответното дружество по
гр.дело № 2854/2016г. на СГС е осъществено от ищеца адв. Д. въз основа на
пълномощно от 22.12.2015г., издадено от управителя Ил.Кьосов. От съдържанието
на същото е видно, че се възлага на ищеца „осъществяване на процесуално
представителство и защита… пред съда по делото; да прави искания, възражения,
да подава жалби”. Това волеизявление, отнесено и към разпоредбата на чл.34,
ал.4 от ГПК, съгласно която пълномощното има сила до завършването на делото във
всички инстанции, ако не е уговорено друго, води до извод, че същото включва и
правата за подаване на отговор и жалба, съответно насрещна такава против
първоинстанционното решение.
По делото не се установи твърдението на ответника, че дадените на адв.Д.
пълномощия са оттеглени. Липсва писмено доказателство за това, което да е
доведено до знанието на пълномощника или до съда, съгласно разпоредбата на
чл.35 от ГПК. Този факт не се установи и от разпита на свидетеля на ответника,
тъй като освен искането за връщане от пълномощника на документите, касаещи
делото и не заплащане на поисканите от него адвокатски възнаграждения за
отговор и насрещна въззивна жалба, не бе установено от гласните доказателства изрично
изявление на законния представител до пълномощника или до съда за оттегляне на
овластяването му по цитираното пълномощно.
На следващо място, изпълнявайки указанията на съда за внасяне на държавна
такса по насрещната въззивна жалба дружеството е потвърдило и валидирало действията
на подалия я пълномощник.
Това, че впоследствие насрещната въззивна жалба е оттеглена с молба вх.№
21459/26.11.2019г. на САС /л.27/ от изпълнителния директор на „Вратица-Враца”
АД с изявление, че адв.Д. е пълномощник само в първата инстанция и не е
упълномощаван да върши действия пред АС София, то същото има за последица
десезиране на съда с разглеждането й, но не опорочава факта на редовното й
подаване-от легитимирана страна, в срок и внесена д.т.
Освен това подаване на отговор и насрещната въззивна жалба против решението
на СГС са процесуални действия, които се извършват в рамките на
първоинстанционното дело, тъй като до администрирането им, включващо
задължителна размяна на насрещната жалба за отговор/чл.263, ал.3 от ГПК/ и
преди изпращане на делото до САС, все още е висящо първоинстанционното
производство, а въззивно дело няма образувано.
Затова е неоснователен довода в цитираната молба за оттегляне на насрещната
въззивна жалба, че подалия я адвокат Д. няма пълномощия да извършва каквито и
да било действия пред САС. Такива няма данни по делото да са извършвани от него
пред този съд.
В заключение подаването на отговор и насрещна въззивна жалба по гр.дело №
2854/2016г. на СГС, представляват извършена от ищеца добросъвестно и с грижата
на добрия стопанин работа в интерес на ответника, за която му се дължи
съответно възнаграждение.
Следователно за подадения от ищеца, като адвокат отговор на въззивна жалба
на Банка ДСК ЕАД при материален интерес 8017.36 лева-уважена част с решението
по иска, която е обжалвана от ответната банка, възнаграждението е в размер на
¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредба №1/2004г. на ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, което е не по-малко от 300.00 лева.
Минималното такова в случая е 731.00 лева, а за подадения отговор е дължимо
548.25 лева минимално адв.възнаграждение.
За подадената в срок насрещна въззивна жалба против отхвърлителната част на
решението на СГС ответникът дължи адв.възнаграждение съобразно защитавания материален
интерес от 17182.64 лева. За изготвяна на въззивна жалба без процесуално
представителство съгласно цитираната Наредба №1/2004г. възнаграждението е в
размер на ¾ от възнаграждението по чл.7 от Наредба №1/2004г. на ВАС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което е не по-малко от
300.00 лева. Минималното такова в случая е 1046.00 лева, а за подадената жалба
се дължи от ответника сумата 784.50 лева минимално адв.възнаграждение.
За подадената частна жалба против определение от 09.03.2016г. на СГС по
същото гр.дело № 2854/2016г. на ищеца се дължи адв.възнаграждение в размер на
429.00 лева, съгласно Наредба №1/2004г.
Липсват доказателства за погасяване на сумите в претендирания размер,
поради което следва да се приеме, че исковете за положително установяване тяхната
дължимост по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3838/2019г. на ВРС и акцесорния такъв за законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК са основателни и доказани, поради което следва да
бъдат уважени.
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се дължат
направените деловодни разноски по настоящото дело и по заповедното производство,
съгласно списъка по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ВРАТИЦА-ВРАЦА”
АД, *******, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.”Индустриална”
№7, представлявано от Илия Кьосов-изпълнителен директор, дължи на Ю.П.Д., ЕГН **********
***, офис 4 сумата 1761.75 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
извършена от ищеца в качеството му на адвокат, работа по гр.дело № 2854/2016г.
на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението-20.09.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3838/2019г. на ВРС.
ОСЪЖДА „ВРАТИЦА-ВРАЦА” АД,
гр.Враца да заплати на Ю.П.Д., ЕГН ********** *** направените деловодни
разноски по настоящото дело в размер на 35.23 лв., представляващи заплатена
държавна такса, както и направените в заповедното производство по ч.гр.дело № 3838/2019г.
на ВРС разноски в размер на 39.40 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….