Определение по дело №8786/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24625
Дата: 13 юли 2023 г. (в сила от 13 юли 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110108786
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24625
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110108786 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. № 53918/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 145 състав следва да бъде уважено.
Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание с оглед процесуалното поведение
на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 53918/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав
към производството по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, направено от ищеца, за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация
1
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК. вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р. Й. И. дължи на ищеца „А.“ ЕАД сумата в
размер на 858,77 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит с № . от 03.10.2017 г. сключен между ответника и „Т.“ ЕАД, ведно със законна лихва
от 04.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 71,39 лв. представляваща
договорна лихва, дължима за периода от 29.05.2019 г. до 05.12.2019 г., сумата 984, 42 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 30.05.2019 г. до 04.10.2022 г., за които
суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53918/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 03.10.2017 г. между „Т.“ ЕАД, като Заемодател и Р. Й. И. като
Заемател е сключен договор за потребителски кредит с № ., при спазване разпоредбите на
Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Твърди, че
съгласно сключения договор заемадотелят превел по сметката на заемателя парична сума в
размер на 2837,21 лв. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора
парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по
кредита е била в размер на 3863,68 лв. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.12.2019 г., на 26 броя месечни погасителни вноски,
съгласно погасителен план, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна
вноска, като първите 25 броя вноски са били в размер на 148,60 лв. всяка, а последната
погасителна вноска е била в размер на 148,68 лв. Посочва, че срокът на договора изтекъл на
05.12.2019 г. с последната погасителна вноска. Сочи, че с оглед забавата на
кредитополучателя, на последния е била начислена законна лихва за забава. Твърди, че на
29.10.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от дата 31.08.2018 г. между „Т.“ ЕАД и „А.“ ЕАД, по силата на което
вземанията на „Т.“ ЕАД срещу Р. Й. И., произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ . от дата 03.10.2017г. са били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Посочва, че
длъжникът е бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Т.“ ЕАД, чрез
пълномощника „А.“ ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № ./. от дата 29.10.2021 г., изпратено
с известие за доставяне. Посочва, че ответникът следва да се счита за уведомен най-късно с
връчването на препис от исковата молба. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови
решение, с което да признае, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, за които е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53918/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 145 състав, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Претендира разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
депозираното в заповедното производство възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, ответникът е направил евентуално възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422
2
ГПК, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че му е цедирано
вземане срещу ответника в претендираните размери, произтичащо от валидно възникнало
правоотношение по Договор за потребителски кредит № ./03.10.2017 г. сключен между „Т.“
ЕАД и ответника, съответстващ на изискванията на ЗПК, по силата на което последното е
предоставило на ответника претендираната сума, а ответникът се е задължил да я върне при
уговорените условия и в уговорените срокове, в това число и възнаградителна лихва в
претендирания размер, настъпване изискуемост на вземанията – главница и
възнаградителна лихва, както и че е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна
спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира
държавна такса в по-нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3