№ 259
гр. Търговище, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Ив. Д.
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Д. Административно наказателно
дело № 20223530200456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.63 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ЕТ „АГРОЕЛИТ МИТОВ-БОЖИДАР МИТОВ“,
представляван от Б. С. М., чрез процесуален представител адвокат Е. М.,
против НП № 38-0001237 от 08.06.22 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с
което за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на основание чл. 96г, ал.
1, пр. 2 от ЗАвПр е наложено административно наказание -„имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 лева. Жалбоподателят моли съда, на
основанията изложени в жалбата да отмени НП. Редовно призован, не се
явява лично. За него се явява адвокат Е. М.. Жалбата се поддържа, с молба
НП да бъде отменено на посочените основания. Претендират са разноски.
Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо наказващият орган заявява, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и
обосновано. Прави възражение за прекомерност на претендираният по делото
адвокатски хонорар.
След запознаване на представените писмени материали по делото и
събраните в съдебно заседание писмени доказателства, съдът установи
следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение
извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - на
17.03.2022 година около 11.48 ч в гр. Разград, в адм. сграда на Областен отдел
„АА“ -Разград, при извършване на комплексна проверка и съставен
констативен протокол на транспортно предприятие ЕТ“Агроелит Митов-
Божидар Митов“, извършващо превоз за собствена сметка на товари е
констатирано, че транспортното предприятие е допуснало осъществяване на
1
превоз за собствена сметка на товари на 22.11.21 година в 08.30 часа с
товарен автомобил Скания 144С, с рег. № Т2646ТН, с водач Д. С. Д., с
маршрут на движение Буйново-Осен-Васил Левски-Пробуда-Буйново, който
водач не отговаря на изискванията за психологическа годност, видно от
направена справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите
към ИА „АА“. Към момента на извършване на справката -17.03.2022 г.
нямало данни за издадено удостоверение за психологическа годност и/или
явяване на психологическо изследване.
За констатираното административно нарушение е съставен АН №
320902 от 17.03.22 г. , връчен на упълномощено лице. АУАН е подписан без
възражения. Такива не са постъпили и по срока по ЗАНН. На основание
АУАН е издадено и обжалваното НП № 38-0001237 от 08.06.22 , подписан и
връчен на управителя Б.Митов на дата 14.06.22 година. С това наказателно
постановление на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр и на основание
чл.96г, ал.1, пр.2 от същият закон.
По делото е представен трудов договор на Д. Д., съгласно същият е бил
назначен при жалбоподателя на длъжност шофьор тежкотоварен автомобил –
12 и повече. Представена е и Заповед № 128 от 15.11.2021 г. съгласно която
жалбоподателя е наредил на Д. Д. да извърши транспорт на вода с автомобил
Скания 144С с рег. № Т2646ТН на дата 22.11.-24.11.2021 г. с час на тръгване
08.30ч. по маршрута с.Буйново – с.Осен- Твърдинци-Черенча-с.Буйново.
Представено е и копие от работен дневник на водача Д. Д. съгласно който в
периода 22.11.- 24.11.2021 г. водача е извършил горепосоченият транспорт.
Показанията на св.И. също потвърдиха фактическата обстановка изложена в
оспореното наказателно постановление. По делото е приложено и копие от
регистъра на психологическите изследвания за явяване на психологическо
изследване от което се установява, че липсват данни водача Д. Д. да се е
явявал на такова изследване.
Съгласно чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози
„лицензираните превозвачи, ...могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3
и чл. 12б, ал.1 от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“. Принципно
неизпълнението на някое от тези изисквания води до административно
наказание по чл.96г, ал.1 от ЗАвПр.
Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество основателна.
Видно от приложената Заповед № РД-08-30/24.01.20г. на МТИТС
процесното НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия. При проверка законосъобразността при издаване на НП, съдът
установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения
2
и такива на материалния закон.
АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В АН и НП следва да бъдат
отбелязани обективните признаци на констатираното адм. нарушение при
излагане на фактическата обстановка, респективно субективната страна на
деянието- виновно поведение на лицето / ако е ФЛ/, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана. В случая е
ангажирана административнонаказателната отговорност на ЕТ „Агроелит
Митов-Божидар Митов“ представляван от Б. С. М., за това, че транспортното
предприятие е допуснало осъществяването на дата 22.11.21 година в 08.30
часа превоз за собствена сметка на товари с товарен автомобил Скания 144С с
рег. № Т2646ТН, с водач Д. С. Д., който водач не отговаря на изискванията за
психологическа годност, видно от направена справка в Регистъра при АА.
При така изложеното в обстоятелствената част на НП се установява,
дата на установяване на адм. нарушение -датата на извършената проверка -
17.03.22 година и датата на извършване на нарушението. Не е посочено
изрично, а това е задължителен реквизит на НП, място на извършване на
описаното адм. нарушение. Касае се до липса на съществен реквизит на
оспореното наказателно постановление. Това не позволява на наказаното лице
да разбере какво точно нарушение е извършило, а оттам и не може да се
защити адекватно. Съдът също не може да провери волята на наказващият
орган за съответствието й със закона. Посочването на мястото на
нарушението е от съществено значение и за определяне на местно
компетентният съд да разгледа спора.
В НП е посочено, че с описаното адм. нарушение е нарушена
разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Съгласно така посочената
разпоредба, същата вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че
същите „...могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.1
от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“.
Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно
общо правило за поведение, но по отношение на конкретни изисквания за :
възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било
към Наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗАвП, която в случая е Наредба №33 от
03.11.99 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, било тази по чл. 12б, ал. 1, а именно Наредба № Н-18 от
27.06.08 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1 ,т. 2 от
ЗДвП, респективно Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за
3
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобИ.е на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания.
Т.е. конкретните задължения за субектите се съдържат в друг закон и
съответно в друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е
посочен, а още по-малко конкретна разпоредба от него. Кое задължение и
дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага,
че наказващия орган е имал предвид в акта и НП е следвало конкретно да са
спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН и НП, като в
конкретния случай и в акта, и НП е посочена само общата разпоредба, тази по
чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвПр, която нищо конкретно не вменява на наказания
субект.
Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на реквизите
по чл. 57 , ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, което съставлява съществено процесуално
нарушение на административно производствените правила.
Обстоятелствената част на НП следва да съдържа всички основни факти,
релевантни за изясняване обективната страна на констатираното адм.
нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на АНО не може
да бъде санирано в съдебното производство Липсата на описание на
нарушението в необходимата пълнота и отразяване на всички изискуеми
реквизити по чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, с всички съставомерни негови
признаци, накърнява правото на защита на привлеченото към адм.
отговорност лице, лишавайки от възможността да разбере в пълен обем
вмененото му нарушение, поради липсата на посочени в описателната част
съществени елементи от неговия състав.
Останалите възражения в жалбата са неоснователни.
Правната рамка на Европейския съюз обхваща така нареченото
първично и вторично законодателство, както и практиката на Съда на
Европейския съюз.
Основните принципи, характеризиращи правната система на ЕС са
„прекия ефект" и „върховенството" на правото на ЕС, т.е. то може да бъде
пряко приложимо в съдилищата на държавите-членки на ЕС и законите на
държавите-членки на ЕС могат да бъдат обявени за неприложими, ако
противоречат на правото на ЕС.
Първично право на ЕС
Първичното право на ЕС обхваща учредителните договори,
последващите изменения към тях, както и техните приложения, допълнения и
протоколи. Включват се и договорите за присъединяване на нови държави
членки към ЕС.
В своята цялост, първичното право определя основните принципи и
4
правила, на които се базира функционирането на ЕС. Урежда се
разпределението на правомощия, както и условията и реда за вземане на
решения в изпълнение на отговорностите за различните области на действие.
Последното преразглеждане на първичното право на ЕС беше
извършено с Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г. С
Договора от Лисабон бяха внесени промени в Договора за създаване на
Европейската общност, който беше преименуван на Договор за
функциониране на Европейския съюз.
Вторичното право на ЕС
Вторичното право на ЕС се основава на учредителните договори и
обхваща създадените от институциите на ЕС актове по смисъла на чл. 288 -
292 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Това включва
директиви, регламенти, решения, препоръки и становища.
Регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята
цялост. Той се прилага пряко във всички държави-членки от момента на
влизането му в сила.
Директивата е законодателен акт, който обвързва по отношение на
постигането на определен резултат. Тя предоставя на държавите членки
възможността сами да изберат начина, по който да реализират поставената
обща цел. Директивата не е акт с пряко приложение и е необходимо да бъде
въведена в националните законодателства на държавите членки.
Решенията са актове, които имат конкретен индивидуален адресат -
държава-членка, институция или физическо или юридическо лице. Решението
обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост.
Препоръките и становищата нямат задължителен характер, но дават
възможност на институциите да направят изявление и да предложат насоки за
действие.
При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и следва да
бъде отменено, а жалбата уважена.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в
случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от
500 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и списък
на разноските. Представен е договор за правна защита и съдействие №
13/2022 г. в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. и същото е отбелязано, че следва да се изплати по банков път.
Представено е и нареждане за кредитен превод от 28.06.2022 г. от което е
видно, че договореното адвокатско възнаграждение е платено. Съгласно чл.
63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия
принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е
5
отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.
Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на
подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция
за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП,
следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.
Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да
посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 при интерес от 1000 лв. до 5000
лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата
над 1000 лв./ в редакцията действаща към момента на плащането/, което
означава, че договореното и платено възнаграждение не се явява прекомерно.
Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0001237 от 08.06.22 година на Директор на РД
„АА“, гр. Русе, с което на ЕТ „Агроелит Митов- Божидар Митов“,
представляван от Б. С. М., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвПр и на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвПр е наложено адм. наказание
„имуществена санкция“ в размер на 3 000лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр.София, да заплати на ЕТ
„Агроелит Митов-Божидар Митов“, сумата от 500лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд -
Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6