ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260228/17.12.2020г.
гр.
Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА
СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно гр. дело № 534/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260604/06.10.2020г.,
постановено по гр.д. № 1753/2019г. ОС – Варна е осъдил Прокуратурата на Република
България да заплати на М.И.Н.,
ЕГН ********** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като
Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Варна) чест и
достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за
вина за психическите травми у дъщеря му Г.Н., родена 1988г., впоследствие
довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с
майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия,
холелитиаза - дисептична форма, хроничен калкулозен холецистит, хроничен
обострен гастродуоденит и сумата от 58
220.80 лева (петдесет и осем хиляди и
двеста и двадесет лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца имуществени вреди, от
които: 3 450 лева платено адвокатско възнаграждение, 54 250 лева
неполучени заплати за периода на отстраняването му от служба: от м. март 2013
г. до м. октомври 2015 г. вкл. (31 месеца х 1750 лева), 520.80 лева платени от
ищеца здравни осигуровки по 16.80 лв. месечно за периода 13.03.2013 г . до
12.10.2015 г. (общо 31 месеца), всички в резултат на незаконно повдигнатите и
поддържани, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП №
233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на
МВР Варна, прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
16.09.2016 г. върху всяко от присъдените обезщетения до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата 3 260 (три хиляди и двеста и шестдесет) лв.,
представляваща сторените разноски: платени такси и възнаграждение на адвокат, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.
10, ал. 3 ЗОДОВ.
Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на М.И.Н. срещу Прокуратурата на РБ за
заплащане горницата над присъдените 40 000 (четиридесет хиляди) лв. до претендираната сума 60 000 (шестдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като Директор на Дирекция
"Събиране" на ТД на НАП Варна) чест и достойнство, оскърбление
и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за вина за психическите травми
у дъщеря му Г.Н., р. 1988 г., впоследствие довели до влошаване на семейните й
отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М. К.К., хипертония,
гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, холелитиаза - дисептична форма,
хроничен калкулозен холецистит, хроничен обострен гастродуоденит и от
подслушването, наблюдението и видеозаснемането на ищеца от ответника,
евентуално от разследващия орган под надзора на ответника, без да е издавано
разрешение за това, евентуално и да е било издадено в резултат на незаконно
повдигнатите и поддържани и широко медийно отразени по информация, изнесена от
ответника, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП №
233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на
МВР Варна, прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от
08.07.2015 г. върху всяко от претендираните обезщетения до окончателното им
изплащане и за периода от 08.07.2015 г. до 16.09.2016 г. върху присъдените
обезщетения.
Срещу първоинстанционното решение са
постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.
Ищецът М.Н., чрез процесуалния си
представител адв. Р. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата
му претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на
същото, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика.
Твърди се, че в мотивите си съдът е изложил кои от твърдените неимуществени
вреди са доказани, но в същото време при изписването на отхвърлителния
диспозитив са посочени и приетите за доказани вреди, за които е присъдено
обезщетение в размер на 40 000 лева. Оспорват се изводите на съда, че не е
установено по делото длъжностни лица от Прокуратурата да са разгласявали
информация за воденото наказателно производство, както и приетия за справедлив
размер по см. на чл.52 ЗЗД на дължимото се обезщетение. Навеждат се подробни
аргументи по съществото на спора, както и за постановена съдебна практика по
идентични казуси. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което
да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и да уважи
предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
в претендирания размер от 50 000 лева.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в
неговата осъдителна част /съгласно жалба вх. № 268049/16.10.2020г. и
допълнителна жалба с вх. № 268226/20.10.2020г./. Наведените оплаквания са за
неправилност на изводите на съда относно приетите за доказани неимуществени
вреди, връзката им с воденото наказателно производство и техния интензитет.
Сочи се също така, че съдът не е изложил мотиви защо е приел размерът на
обезщетението да бъде съпоставим с по-високите обезщетения, присъдени на някои
от обвинените по същото наказателно производство лица, а не към по-ниската
сума, присъдена на други обвиняеми по това производство. Относно уважените
претенции за имуществени вреди се излагат доводи за неправилно определяне на
периода на отстраняване от работа, за който Прокуратурата следва да отговаря.
Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната му част като бъде
намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а имуществените
претенции бъдат изчислени на база период от седем месеца.
В срока по чл.263 ГПК не са постъпили
отговори по нито една от жалбите.
Така докладваните жалби са депозирани в срок, от легитиМ.на
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от
ТР № 1/2013г. на ОСГТК, налагащи даване указания от съда по правната
квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и възможност за
ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Въззивните жалби следва да бъдат
насрочени за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 10.02.2021г.
от 9:15 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.