Решение по дело №235/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 927
Дата: 31 юли 2020 г. (в сила от 15 август 2020 г.)
Съдия: Генчо Колев Атанасов
Дело: 20205530100235
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 31.07.2020                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На двадесет и втори юли                                                   Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

 

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 235 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск за увеличение на издръжка с правно основание чл.150 от СК.

Ищците М.И.К. и В.И.К., чрез тяхната майка и законна представителка М.Д.С., твърдят в исковата си молба, че майката и ответника живели на съпружески начала. От съвместното им съжителство имали родени две деца - М.И.К., роден на ***г*** и В.И.К., родена на ***г. в гр. София. Прекратили съжителството си и уредили отношенията с децата с утвърдена от съда спогодба от 24.04.2017г. по гр. д. № 6217 по описа за 2017г. на Старозагорския районен съд. С тази спогодба ответникът бил осъден да заплаща на детето си М.И.К. ежемесечна издръжка в размер на 130 лева и на детето си В.И.К. ежемесечна издръжка в размер на 160 лева. От постановяването на тези издръжки изминали повече от две години. Минималната работна заплата, която била отправен критерий за размера на издръжката, се повишила на два пъти. Децата пораснали с още две години и техните нужди се увеличили. В. била вече в трети клас и посещавала редовни занятия в СУ „Железник“ Стара Загора. М. посещавал ДГ № 25 „Ален мак“ Стара Загора. Майката получавала брутно възнаграждение около минималното. Сама се грижела за децата. Нямала родители, които да й помагат. Живеели в общинско жилище, но и там се налагало да плаща наем и консумативи, за да могат децата да бъдат на топло, да имат чисти дрехи, да са нахранени. Налагало се да купува лекарства, дрехи, учебни помагала. Средствата, с които разполагала, не стигали. Ответникът имал възможност да заплаща исканата издръжка. Той бил млад и трудоспособен. Работел и получавал трудово възнаграждение. Счита, че предоставянето на достатъчно средства за пълноценното израстване на децата, ще е изцяло в техен интерес, с оглед осигуряване по най-добър начин на интересите им и задоволяване на техните потребности. Моли съда да постанови решение, с което: да осъди ответника И.В.К. да заплаща на детето М.И.К. ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане; да осъди ответника И.В.К. да заплаща на детето В.И.К. ежемесечна издръжка в размер на 220 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като издръжката да се заплаща по банков път или чрез пощенски запис до 10-то число на месеца, за който се дължи.

Ответникът И.В.К., чрез особения си особен представител адв. Ц.И., поддържа, че исковете биха били частично основателни до размера на 152,50 лева за всеки от ищците. Счита за неоснователни предявените искове в частта им, с която се претендира по-голяма издръжка от предвидената в чл. 142, ал. 2 СК. Майката не била ангажирала доказателства относно твърденията си, че поема всички разходи за развитието на децата, нито пък посочила приблизителна парична стойност на конкретните нужди на децата, които да обосновават размера на претендираната издръжка. Не били ангажирани доказателства досежно твърдението, че ответникът има финансовата възможност да заплаща издръжка по-голяма от минималната.

Съдът, следа като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:      

Видно от удостоверение за раждане от *** г., ответникът е баща на децата В.И.К., родена на *** г. в гр.София и М.И.К., роден на *** г.

По силата на одобрена от съда съдебна спогодба по гр.д.№ 6217/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд ответникът е осъден да заплаща на детето В. ежемесечна издръжка в размер на 160 лева и на детето М. - ежемесечна издръжка в размер на 130 лева.

.

Видно от представеното по делото удостоверение № 78/18.11.2019 г., майката е получила брутно трудово възнаграждение за периода м.11.2018 г. – м.10.2019 г. в размер на 6756,18 лв. Майката е представила и декларация от 17.01.2020 г. за това, че няма доходи от свободни професии, наеми, хонорари и др. и не притежава недвижими имоти и МПС. 

Ответникът не е представил по делото доказателства за доходите и имотното си състояние, но доколкото няма данни същият да е неработоспособен, съдът приема, че той е в състояние да получава доходи поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

От представеното по делото уверение от 18.10.2019 г. е видно, че детето  В.И.К. е записана през учебната 2019/2020 г. като ученичка в трети клас в СУ „Железник“ – Стара Загора.  Видно от служебна бележка от 13.11.2019 г., детето  М.И.К. посещава ДГ № 25 „Ален мак“ – Стара Загора през учебната 2019/2020 г. – втора група.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства.

 В процесния случай нарастването на възрастта на децата /от определянето на издръжката, чието изменение се иска, са изминали повече от три години/ обуславя трайно нарастване на нуждите и е основание за увеличаване размера на издръжката. През този период е настъпило изменение и в нормативно определения минимален размер на издръжката с оглед нарастване размера на минималната работна заплата, установена за страната. По делото няма данни бащата да е неработоспособен, поради което съдът приема, че същият е в състояние да заплаща издръжка, съобразена с минималните нужди на двете деца. Следователно бащата има възможност да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 220 лв. за детето В. и 180 лв. за детето М., която съответства на нарастването на нуждите им, считано от 17.01.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане. 

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 158,40 лв., както и разноски за възнаграждение на особен представител в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви, съдът                    

                       

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определена със съдебна спогодба по гр.д.№ 6217/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд, като:

ОСЪЖДА И.В.К. *** да заплаща на детето В.И.К., чрез нейната майка и законен представител М.Д.С.,***6, ежемесечна издръжка в размер на 220 лева, считано от 17.01.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане, и на детето М.И.К., чрез неговата майка и законен представител М.Д.С.,***6, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 17.01.2020 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА И.В.К. ***  да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 158,40 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, и сумата 100 лева, представляваща разноски за възнаграждение на особен представител.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от деня на обявяването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

                            

РАЙОНЕН СЪДИЯ :