Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.10.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от
съдия Славчева гр. дело № 713/2016 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 118 от 28.04.2016 год. по гр.д. №
627/2015 год. Ботевградският районен съд на основание чл. 135 от ЗЗД е обявил
за недействителен по отношение на „И.С.“ ЕООД, *** договор за продажба на
недвижим имот, сключен на 09.04.2014 год. с н.а. № 188, том I,
рег. № 1318, дело № 157 от 2014 год. на нотариус с район на действие БРС, с
който П.И.Д. и съпругата му М.И.Б. са продали на ответника И.П.Д. недвижим
имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот №
059097 с площ 4,153 дка в землището на с. В., община Правец м. „М.а“ в частта
относно прехвърлената от Д. ½ идеална част от описания имот.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответника П.Д. с твърдения, че
същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда
да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск.
Ответникът оспорва жалбата и молят съда да потвърди
решението на районния съд.
Ищецът твърди в исковата молба, че е кредитор на ответника
П.Д., който през периода 04.04.2006 год. – 25.02.2013 год. бил управител на ищцовото дружество и в това си качество неправомерно
изтеглил в брой парични средства от банковите сметки на ищеца /не е представил
разходно-оправдателни документи/ на стойност 186 231,21 лв., което е
основание за реализиране на отговорността на ответника на основание чл. 145 от ТЗ, евентуално – по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на сумата като
получена при начална липса на основание. Сочи също така, че ответникът е
извършил увреждащо кредитора действие – разпореждане с недвижим имот, намиращ
се в режим на СИО, като сделката е възмездна и е сключена с цитирания по-горе
нотариален акт с втората ответница - приобретател И.Д.
/дъщеря на ответника/. Предвид факта, че двамата ответници
са в родствена връзка, то следва да намери приложение презумпцията по чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД за знание у приобретателката за
увреждането. Моли съда да обяви недействителността на сделката за прехвърлената
от П.Д. ½ ид.ч. от недвижимия имот, предмет на
договора.
В
писмения отговор на исковата молба ответникът П.Д. оспорва предявения иск с
възражението, че няма задължение към ищеца, тъй като всички тегления и разходи,
извършени през процесния период, са изцяло в интерес
на дружеството и не са получени от него като физическо лице без основание. Моли
съда да отхвърли иска като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С н.а. № 188, том
I, рег. № 1318, дело № 157 от 2014 год. на нотариус с
район на действие БРС П.И.Д. и
съпругата му М.И.Б. са продали на ответницата И.П.Д. недвижим имот, придобит по
време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно:
½ ид.ч. от поземлен имот № 059097 с площ 4,153
дка в землището на с. В., община Правец м. „М.“, с посочени граници и съседи
за сумата 100 лева, която продавачите са получили изцяло към датата на подписване
на договора.
С определение в з.з. на 16.11.2016 год. производството по
делото пред настоящата инстанция е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.
4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д. № 8313/2015
год. на СГС с предмет предявен осъдителен иск за вземането, идентично с това,
обуславящо качеството на ищеца на кредитор по предявения Павлов иск.
С
решение № 73 от 05.01.2017 год. по гр.д. № 8313/2015 год. на СГС П.И.Д. е
осъден да заплати на „И.С.“ ЕООД сумата 186 231,21 лв. на основание чл.
145 от ТЗ – вреда, която ответникът е причинил на дружеството като негов
управител през периода 04.04.2006 год. – 25.02.2013 год., ведно със законната
лихва, считано от 26.06.2015 год. до окончателното изплащане. С решение №
1794/20.07.2017 год. по т.д. № 1582/2017 год. Софийският апелативен съд е
отменил решението от 05.01.2017 год. по гр.д. № 8313/2015 год. по описа на СГС
и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил изцяло предявения от „И.С.“
ЕООД иск срещу П.И.Д. с правно основание чл. 145 от ТЗ, както и предявения
евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на
посочената сума, като получена без основание. С определение № 224/13.04.2018
год. по т.д. № 2938/2017 год. ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на
решение № 1794/20.07.2017 год. по в.т.д. № 1582/2017 год. на САС.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявените искове са конститутивни,
с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба кредиторът може
да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за
увреждането.
Правото
на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника възниква
при наличието на фактически състав, включващ следните елементи: съществуващо
вземане, което не е прекратено или погасено по давност /не е необходимо
вземането да е ликвидно и изискуемо и същото да е установено с влязло в сила
съдебно решение/; вземането да е възникнало преди извършване на действието,
чието обявяване за недействително се иска или вземането да е възникнало след
това, ако длъжникът и лицето, с което е договарял са действали с намерение да
увредят кредитора; извършването на действие, което да уврежда кредитора, т.е.
да намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника и причинна връзка между действието и увреждането.
По
делото не е доказано наличието на вземане на ищеца срещу прехвърлителя
по оспорената сделка за сумата 186 231,21 лв. на нито едно от посочените
основания – причинена вреда на дружеството от ответника в качеството му на
негов управител – основание за имуществена отговорност по чл. 145 от ТЗ или
вземане по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с предмет връщане на същата сума като
получена при начална липса на основание. По въпроса за съществуването на
вземането е формирана сила на пресъдено нещо с
решение № 1794/20.07.2017 год. по т.д. № 1582/2017 год. на Софийски апелативен
съд, влязло в сила, с което предявените осъдителни искове с предмет същото
вземане и на посочените две основания, са отхвърлени като неоснователни.
С оглед
недоказаност на твърдяното в настоящото производство вземане на ищеца срещу
ответника, не е налице и увреждане на дружеството с посочената по-горе
разпоредителна сделка, чиято недействителност се иска да бъде обявена по реда
на чл. 135 от ЗЗД.
Това обуславя
извод за неоснователност на предявения иск за обявяване частичната недействителност
на сделката, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него съдът следва да
постанови друго, с което да отхвърли иска изцяло като неоснователен.
При
този изход на спора въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на въззивника сумата 1275 лв.,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 118 от 28.04.2016 год. по гр.д. № 627/2015 год. на Ботевградския районен
съд, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.С.“ ЕООД, *** искове срещу П.И.Д.
и И.П.Д.,***, за прогласяване недействителността на договор за продажба на
недвижим имот, сключен на 09.04.2014 год. с н.а. № 188, том I,
рег. № 1318, дело № 157 от 2014 год. на нотариус с район на действие БРС, с
който П.И.Д. и съпругата му М.И.Б. са продали на ответницата И.П.Д. недвижим
имот, придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена
общност, а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот №
059097 с площ 4,153 дка в землището на с. В., община Правец м. „М.“, в ЧАСТТА
относно прехвърлената от П.И.Д. ½ идеална част от описания имот, с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „И.С.“ ЕООД, *** да заплати на П.И.Д.
*** сумата 1275 лв., представляваща направените по делото разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.