№ 1487
гр. Благоевград, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно
гражданско дело № 20251200501282 по опИ. за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 6182/11.8.2025 г., подадена от С. И.
Ю., ЕГН **********, с адрес с.**, чрез адв.П. и въззивна жалба с вх.№
6944/11.09.2025 г., подадена от адв.Арнаудова в качеството й на процесуален
представител на А. Ш. Ю., ЕГН **********, с адрес с.**, насочени срещу
решение № 293/18.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 1709/2024 г. по опИ. на
РС-Г.Д..
С жалбата на С. И. Ю. се обжалва решението 1/ в частта, в която съдът е
предоставил упражняването на родителските прА. на родените от брака на
страните деца Ф. С. Ю., ЕГН **********, С. С. Ю., ЕГН **********, и Ш. С.
Ю., ЕГН **********, на майката А. Ю. и е определено местоживеенето им
при майката, 2/ в частта, в която е определен режим на лични контакти между
бащата и децата, 3/ в частта, в която бащата е осъден да заплаща издръжка на
всяко от децата си в размер на по 280.00 лв. месечно, както и 4/ в частта, в
която са отхвърлени исковете на С. Ю. за предоставяне на него упражняването
на родителските прА. върху деца и осъждане на майката А. Ю. да заплаща
издръжка.
Във въззивната жалба на С. Ю. се твърди, че първоинстанционното
решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно в обжалваното му
част.
Изразява се становище, че съдът макар да е достигнал до правилни
фактически изводи относно действителните морални качества на всяка от
страните по делото, признА.йки изцяло вина на ищцата за разстройството на
брака, както и за наличието на морална устойчивост на ответника по делото,
1
вкл. е направил и констатации по отношение връзката му с децата, в
противоречие с това е предоставил родителските прА. на майката.
Оспорват се изводите на съда, че решА.ш факт е това, че децата са живяли
при ищцата около година, откакто тя е напуснала заедно с тях семейството.
Според ответника, РС не е оценил събраните по делото доказателства относно
неговия родителски капацитет, както и обстоятелството, че пребивА.нето на
децата при ищцата през тази една година не се дължи на негова родителска
незаинтересованост и безотговорност, а на напускането на семейството от
ищцата и укриването й, вкл. и лишА.йки децата от срещи с баща им. Излагат
се съображения, че ищцата е взела деца с помощта на лице, която тя е
познА.ла само от контактите си с него в интернет пространството, като ги е
отвела далеч от дома им, поставяйки ги в опасност с оглед липсата на
сигурност в каква среда ще попаднат. В този смисъл се сочи и че децата са
отделени от семейната, родствената, приятелската и обществена среда, която
са имали от раждането си. Поведението на ищцата се квалифицира като
отвличане на децата.
Ответникът твърди, че съдът не е взе предвид подбудите на ищцата за
напускане на семейството, които са неморални, както и неговите качества като
родител, вкл. морални качества, финансови и материални възможности.
Прави се оплакване, че РС не е взел предвид, че населеното място, в което
се намира домът на ответника и където живее постоянно е добре устроено от
социална, здравна, образователна, спортна и икономическа гледна точка,
предоставящо ведно с близкият до него град Г.Д. широки и разнообразни
възможности за добро образование, спорт, развитие, обучение и реализация на
децата.
Според ответника, първоинстанционният съд неправилно е
приложил материалния закон и е допуснал съществени нарушения при
преценка на обстоятелствата по чл.59, ал.4 от СК, а именно - интересът
на децата. Поддържа се, че са нарушени и основни принципи, от които
съдът се ръководи при предоставяне на родителски прА., а именно
наличието на вина за прекратяване на брака на единия от съпрузите,
пренебрегване на по-добрите условия, които бащата може да осигури на
децата си, възпрепятстване от майката на контактите на децата с баща
им; възможността на бащата да осигури сигурна и стабилна среда за
децата си в морален, материален, битов и социален план.
С оглед на това от въззивния съд се иска да отмени решението на РС-Г.Д.
в обжалваните му части, като вместо него постанови друго, с което предостави
упражняването на родителските прА. на ответника, да определи
местоживеенето им при него, да определи режим на лични контакти между
децата и майка им и да осъди ищцата да заплаща издръжка на децата си.
В срока за отговор на жалбата, такъв е постъпил от ищцата А. Ю.. С
отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Ищцата твърди, че е неоснователен изводът на първоинстанционния
2
съд, че тя има вина за дълбокото и непоправило разстройство на брака й
със С. Ю.. Обяснява, че е била многократно и в присъствие на децата й
подложена от ответника на дългогодишен психически и физически тормоз,
което е и причината,довела до решението й да напусне семейното жилище и
да се премести да живее при св.Х..
Сочи се, че ищцата с ангажираните гласни доказателства е установила, че
е била бита от съпруга си, дори и по време на бременноста си, оставяна е била
сама да се справя с три породени деца, е малка възрастова разлика между тях,
като ответникът не й е помагал изобщо в отглеждането им – физически и
инансово, нито пък неговите или нейните родители. С оглед на това се
аргументира становище, че напускането на семейството й с С. Ю. и
установяването на отношения със св.Х. не е морално укоримо, още повече, че
въпреки оказания й тормоз, тя не е изоставила децата си.
Според ищцата, именно след преместването си при св.Х., на децата е
осигурена по-спокойна среда, още повече, че дори и в случаите, в които
ответникът е бил в семейният им дом, той не е полагал никакви грижи за
семейството си, не е обгрижвал децата си, не им е обръщал нужното
внимание, а напротив, отделял се е сам на горният етаж, където е угаждал на
прищявките си, без да се съобразява с децата и жена си.
По тези съображения си оспорва искането на ответника за предоставяне
на него родителските прА.. Освен това във връзка с изтъкнатите от него по-
добри материални и финансови възможности, се сочи, че през периода на
фактическа раздяла между страните от една година, бащата не е изявил
желание да изпрати и един лев за децата си, а лични срещи с тях е осъществил
едва четири пъти.
В отговора на въззивната жалба се обосновА. извод, че майката е по-
пригодния родител да полага грижи за децата си, като в тази насока се прави
подробен анализ на социално-битовите условия, при които децата се
отглеждат в с.Надежден. Отбелязва се, че голямото дете посещА. училище, а
по-малките две – детска градина.
При произнасянето относно упражняването на родителските прА., от съда
се иска да съобрази посочените в ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., критерии,
като се аргументира становище, че в конкретния случай майката е тази, която
напълно ги покрива и правилно първоинстанционният съд е предоставил
упражняването на прА.та върху трите деца на страните на нея.
Акцентира се върху това, че от самото раждане на децата, до настоящия
момент, единствено майката се е грижила за тяхното отглеждане и
възпитание, като тя притежА. и всички родителски качества, за да отгледа и
възпита децата. Иска се съдът да вземе предвид тяхната ниска възраст - на 6, 4
и 3 години, при която имат нужда от своята майка, с която никога не са се
разделяли.
От въззивния съд се иска да остави без уважение въззивната жалба на С.
Ю. като потвърди решението на РС-Г.Д. в обжалваните му части.
3
Прави се доказателствено искане за приемане на писмени доказателства.
С въззивната жалба на А. Ю. се обжалва решението на РС-Г.Д. в частта, в
която първоинстанционният съд е приел, че вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните е нейна, тъй като тя е
напуснала семейното жилище в началото на м.08.2024 г. и отишла да живее с
друг мъж.
Сочи се, че не е взето предвид, че ответникът е упражнявал психически и
физически тормоз спрямо ищцата, вкл. по време на бременността й и пред
децата. Обяснява се, че поради консервативността на своите родители,
ищцата не е била приета да се върне в бащиния си дом, заедно е децата,
поради което след установяване на отношения със св.Х., тя заедно с децата е
отишла да живее в неговия дом, където е създала и по-спокойна и сигурна
среда за своите деца.
По отношение на ответника се обяснява, че същият през повечето време е
бил на работа в чужбина, но не е пращал никакви средства за семейството си,
при което ищцата е била принудена да се справя единствено е парите от
майчинството. В същото време само тя се е грижела за домакинството и
фактически обгрижвала децата. Изтъква се, че през времето, когато
ответникът е бил в Брезница, той е живеел отделен от ищцата и децата, като
често ги е оставял да стоят на студено, тъй като не е слагал дърва в печката.
Освен това, според ищцата, той си е купувал неща за ядене, които е отивал и е
ял сам на горният етаж, без да ги сподели с жена си и децата. В тази насока се
оспорват мотивите на съда, в частта, в която не е дадена вяра на показанията
на свидетелката А., тъй като тя не е виждала лично побой над А.. Сочи се, че
този извод на съда не кореспондира е житейската логика, че в голямата си част
домашното насилие не се извършва пред свидетели, а вътре в дома на
страните, поради което няма как да има преки свидетели на случващото се.
С оглед на това се обосновА. становище, че именно поведението и
държанието на ответника е довело до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака между страните и до решението на ищцата да го напусне и да отиде
да живее при св. Х., като към този момент бракът на страните вече е бил
дълбоко и непоправимо разстроен, а не е настъпило дълбокото и непоправимо
разстройство, защото ищцата се е изнесла с децата. Навеждат се и твърдения,
че ищцата е направила опит да прекрати брака си с развод по взаимно
съгласие месеци преди да напусне ответника, но последният не е подпИ.л
документите.
По така изложените от ищцата съображения, от въззивния съд се иска да
отмени решението на РС-Г.Д. по отношение вината за дълбокото е
непоправимо разстройство на брака на страните, като вместо него постанови
друго, с което да приеме, че вината е на ответника.
Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.
С искане за приемане като писмени доказателства се представят
документи към виззвната жалба. Иска се ангажиране на гласни доказателства
4
чрез разпита на един свидетел при режим на довеждане, задължА.не на трети
лица да представят намиращи се при тях документи.
В срока за отговор на въззивната жалба на А. Ю., такъв е постъпил от
страна на С. Ю.. С отговора се оспорва жалбата.
Ответникът оспорва изложените от ищцата твърдения за упражнен от
негова страна психически и физически тормоз, като обръща внимание, че
районният съд подробно е анализирал доказателствата в тази насока и
мотивирал съдебния си акт. По отношение показанията на св.А., на които се
позовА. ищцата, се обръща внимание, че същата е заявила пред съда, че за
семейните отношения между страните, същата знае от разказаното й от
ищцата, и че не е пряк техен наблюдател, поради което и показанията, дадени
по делото не са от преки нейни наблюдения, а са изцяло косвени. Отделно от
това, според ответника, между ищцата и св.А. са налице близки отношения и
кръвна/родствена/ връзка, които я определят като заинтересована и
пристрастна към изхода на спора.
Като допълнителене аргумент се сочи, че ако ищцата действително е била
подложена на тормоз от страна на ответника, което е направило живеенето и с
него нетърпимо, то тогА. защо същата не е поискала прилагането по
отношение на нея и децата, някоя от съществуващите в правния мир форми на
защита, като например настаняване в защитено жилище от Дирекция
социално подпомагане, или искане за защита от домашно насилие, и спешна
защита от органите на реда.
Освен това, ответникът подчертА., че той през по-голямата част от
годината се е намирал в чужбина, при което не е бил в състояние да упражнява
тормоз над ищцата.
Ответникът изразява предположение, че родителите на ищцата не са
знаели за извънбрчната й връзка, тъй като тя, съзнА.йки неморалният
характер на тази връзка, е укривала от тях намерението си да напусне съпруга
си. Като аргумент в тази насока сочи фактът, че родителите на ищцата не са се
явили нито като свидетели по делото, нито като нейни придружители, дА.щи
показания и демонстриращи подкрепа към дъщеря си.
Ответникът оспорва наличието на доказателства, които да навеждат на
неправомерно негово поведение в брака, вкл.и за липсата на грижи за
семейството и в частност за децата и съпругата му. Според ответника, доказан
е пред районния съд факт, че винаги е работел и се е грижил за семейството
си, като всяка година по шест месеца е работил тежка селскостопанска работа
в чужбина, при изключително мизерни за него условия, за да спести и осигури
средства за съпругата си, и за децата си, а в останалата част от годината,
когато се е прибирал в България отново е работел като дюнерджия, където
също е печелел добре.
Според ответника, от събраните гласни доказателства е установено, че
съпругата му винаги е имала неограничен достъп до придобиваните от него
чрез труд ми финансови средства, тъй като тя е разполагала, включително и в
5
негово отсъствие с банковата му дебитна карта и банковата му сметка, от
които не е имала никакви ограничения да тегли пари, колкото намери за добре.
По така изложените съображения, от съда се иска да остави без уважение
подадената от А. Ю. въззивна жалба, като потвърди решението на РС-Г.Д. по
отношение установената вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака на страните.
Ответникът се противопоставя на събирането на посочените от ищцата
доказателства като неотносими и преклудирани.
Съдът, като съобрази, че въззивната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, както и че
същата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 от ГПК,
намира, че на основание чл.267, ал.1 от ГПК следва да насрочи делото в
открито съдебно заседание с призовА.не на страните.
По направените от ищцата доказателстевни искания с въззивната й жалба
и с отговора на въззивната жалба на С. Ю., съдът намира следното: Като
писмени доказателства следва да бъдат приети представените уверение и 2 бр.
служебни бележки. Същите от една страна са изготвени след приключване на
устните състезания пред РС, а от друга страна доколкото касаят
непълнолетните деца на страните, за упражняването на родителските прА.
върху които е повдигнат спор пред въззивния съд, не се обхващат от
въведената в ГПК преклузия.
Останалите доказателстевни искания на ищцата следва да се оставят без
уважение, доколкото са свързани с факти и обстоятелства, които са били
въведени от страните пред първонистанционния съд, както и доколкото не са
невоузнати или новосъздадени. В този смисъл налице е преклузия за
събирането им пред въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА в.гр.д.№ 1282 по опИ. за 2025 г. в открито съдебно
заседание за 20.01.2026 г. от 10:50 ч., за която дата и час да се уведомят
страните.
ПРИЕМА представените от ищцата писмени доаказателства, а именно
уверение № 195/28.08.2025 г. и 2 бр. служебни бележки – изх.№
112/01.09.2025 г. и изх.№ 113/01.09.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на
ищцата.
Определението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7