Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………

 

гр. Русе, 07.08.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Надежда Александрова

 

при секретаря Борянка Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4896 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази:

        Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК за сумата 448.21 лева, представляваща непланети лизингови вноски по договор за лизинг с устройство марка HUAWEI P10 Lite Black към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.04.2017 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 22.04.2019 год. до изплащане на задължението от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С*, ж.к. М* *, Б* П* С*, сграда *, представлявано от адвокат В.Н. против С.Д.С., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Претендират се и разноските по заповедното и исковото производство.

В указания срок ответникът не е подал отговор, не оспорва иска, не ангажира доказателства.

 

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед № 1068 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.04.2019 год. по ч.гр. д. № 2268/2019 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.Д.С. да заплати сумата 448.21 лева- главница, формирана от неизпълнени парични задължения по Договор за лизинг към Допълнително споразумение от 19.04.2017 год. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********, за което е издадена фактура № **********/05.10.2017 год. със срок на плащане 20.10.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.04.2019 год. до окончателното й изплащане, както и 385.00  лева- разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК и съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Страните не спорят, че са сключили Договор за лизинг към Допълнително споразумение от 19.04.2017 год. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********, както и че съгласно договора на клиента е предоставено устройство марка HUAWEI P10 Lite Black. Страните не спорят и че общата цена на лизинговата вещ е 542.57 лева с ДДС и за ползването й лизингополучателят се е задължил да извърши 23 месечни вноски в размер на 23.59 лева с ДДС. Ответникът не е заплатил 19 вноски в общ размер 448.21 лева.

Във фактура № **********/05.10.2017 год., издадена за отчетния период 05.09.2017 год.- 04.10.2017 год. и срок на плащане 20.10.2017 год. са включени неустойки за предпочетен номер ++359********* в размер на 350.71 лева и  лизингови вноски за същия номер в размер на 448.21 лева. Общата сума, начислена във фактурата, е 799.12 лева, като ищецът претендира в настоящото производство заплащане единствено на лизинговите вноски. Предвид липсата на оспорване относно дължимостта на лизинговите вноски, обективирани приложената фактура, и липсата на твърдения и доказателства за плащането им, съдът ги приема за доказани. Следва да се спомене, че договорът за лизинг е сключен на 19.04.2017 год. и е изтекъл към датата на образуване на заповедното производство- 22.04.2019 год. Лисват твърдения и доказателства ответникът да е придобил правото на собственост по отношение на лизинговата вещ или да я е върнал, съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от договора.

 

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по Договор за лизинг към Допълнително споразумение от 19.04.2017 год. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер + +359*********, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подала възражение по чл. 414 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест по делото ищецът, при пълно и главно доказване следваше да установи, че между страните са сключени посочените договори, по които е бил изправна страна, както и че е предоставил мобилно устройство. Съдът намира за доказани претенциите на ищеца за лизингови вноски, посочени във фактура № **********/05.10.2017 год. със срок на плащане 20.10.2017 год. за сумата 448.21 лева, представляваща остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство марка HUAWEI P10 Lite Black.

По отношение на претендираната законна лихва от 22.04.2019 г. до изплащане на вземането, следва да се посочи че същата се дължи съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, вр. § 12 от ЗИД на Закона за здравето, за периода 22.04.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер на 40.72 лева и след това от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането.

Поради изложеното ответникът дължи на ищеца и направените в заповедното и исковото производство разноски, които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство (възнаграждение за адвокат на заявителя и държавна такса) и 535.00 лева в исковото производство (депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, възнаграждение за адвокат на ищеца и държавна такса).

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Н. и ответника С.Д.С., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата 448.21 лева, представляваща непланети лизингови вноски по договор за лизинг с устройство марка HUAWEI P10 Lite Black към Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.04.2017 год., ведно със законната лихва за периода 22.04.2019 г. до 13.03.2020 г. в размер на 40.72 лева и след това от 14.07.2020 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК № 1068/23.04.2019 год. по ч.гр.д. № 2268/2019 год. по описа на РРС.

ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С**, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.Н. сумата 385.00 лева- разноски в заповедното производство и 535.00 лева- разноски в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: